Има ли достатъчно на брой читави средни училища за всички талантливи деца?

За съжаление, с мен дискусия няма да стане, тъй като на 100% споделям твоето мнение (нали може на "ти"?).

А дефиницията за "достатъчно добро училище" е силно субективна, зависи от личните "тавани" на всеки родител. По-ниски критерии => повече "достатъчни" училища.

Да, има достаъчно училища за амбициозните деца (не употребявам талантливи), а конкуренцията за прием в тях само спомага за по-добрия подбор и по-взискателната среда след приема.

При това смятам, че АК в това отношение може би дори  изостава с настоящата си конкуренция 2:1 (не е това, което беше някога). Таксата, която все пак (въпреки евентуалната стипендия) ограничава някои амбициозни деца с не толкова заможни родители, още повече стенсява потенциалната конкуренция за място в АК в сравнение с добрите гимназии.

Като цяло, има място за всички под слънцето. А по повод Ежковите литания за АК, те, макар и спорни логически, са изцяло обосновани псхологически Ще цитирам пак по памет Мецан (с негово разрешение, ако чете) "Аз като плащам една маса пари за ЧУ (при Ежко да се чете "АК"), съм убеден, че никъде другаде няма да получа същата услуга. Иначе защо ги плащам тези пари?!".  Тази мисъл казва всичко за спора - не може да се очаква и психологически не е обосновано някой, който плаща толкова пари за АК, да каже, че има и други училища, които дават същата или подобна по качество услуга, но за без пари.  

Това по повод спора за качествата на училищата, който няма особен смисъл, а по принцип всеки има право сам да избира за какво да си харчи парите  

Училищата не стават по-малко, все същите са си, а даже се появяват и нови ЧУ.  И будните и талантливи деца са си все около 10%, което е нормалното за хомо сапиенс. Това, което се увеличава, са мераклиите за топ училище. Но тези нови мераклии са извън 10-те процента, за които говоря. Едно време нямаше истерии, защото само въпросните 10%, хайде нека и още 10% отгоре, макар и без голям шанс, да се опитваха да се пробват. Сега обаче всички имат претенции, макар и без покритие, и за да си увеличат шансовете тръгват по курсове и уроци. Това пък кара и 10-те процента да ходят на курсове за да си запазят преднината. И така става тя истерията, от мерак и амбиция става, а не от липса на училища. И практиката е доказала, че и да създадеш ново училище (трета немска например), ако децата в него не са от въпросните 10% нещата не вървят и се получава "Пременил се Илия, погледнал се, все в тия".

Аз смятам, че "генетично" всички деца независимо от национален произход  и раса се раждат умни и "будни",  и след това под влияние семейната среда в комбинация с мързеливи учители постигат ефекта на "оглупяването".

Има достатъчно училища за всички мотивирани ученици след 7 клас.

 Дефинирай таланти, моля! Детето ми учи в НУТИ, няма грам амбиции за АК и това какво означава? Децата в музикалните училища, в училищата по изкуствата също. Това, че следват друга мечта и амбиция ги прави по нисши ли? Не мога да разбера логиката. Защо ако не учиш в АК, немската, английската гимназия, СМГ или прочие изведнъж си под онези миропомазани 10%. И да, има много добри училища. Зависи кой, какво търси. 

Талантите са разнообразни. И за всеки или има или няма подходящо училище. Вие сте намерили вашето. Прекрасно. Споделям мнението на Шарки, че талантливите деца са много, ама много повече от 10%
Колко процента от училищата обаче са читави? И има ли диспропорции по области?

Училищата са си все същите, но намалява броя на добрите учители в тях, а сегашното поколение благодарение на подарения таблет за 5 РД и телефон за 1 клас са все по -незаинтересовани да учат. Също въобще не считам, че децата са раждат еднакво умни и талантливи, съдя по моите, и по на приятелите ми деца. Децата се раждат съвсем различни и това различие проличава от най-най-ранна възраст, и това при еднакви семейни условия и среда.

EliG го е казала много точно. Да се вярва, че всички деца на старта (разбирай  с раждането) са с еднакво заложено ниво за  интелектуално развитие и шанс за последваща проява на таланти, които после  родителите и училището смазват, е меко казано странно. У дома имам близнаци, които  до момента (вече цели 17 години) поне са живели при еднакви обстоятелства - заедно още преди раждането, заедно вкъщи, с едни родители, с едно възпитание, в една ясла, в една група в детската градина, в един клас в основното и после в гимназията. И въпреки неволно наложеното "унифициране" са толкоооова  различни във всяко едно отношение. Училището и еднаквият родителски подход не са им попречили да се изяват в коренно различни посоки и да имат своите различни силни и слаби страни.

А това с родителските тавани дори не заслужава коментар. Високи явно са само тези на родителите с деца в АК. На другите им се привиждат в заблудата "добри" училища явно заради ниските критерии и очаквания от местата, в които биха могли да се образоват децата им в гимназиален курс.

Има достатъчно училища за будни, амбициозни и мотивирани за учене деца след 7 клас. За талантливи дори и не можем да говорим с лека ръка в проценти - повече или по-малко от 10% били... Талантът най-напред в никакъв случай не е еквивалент на интелектуален потенциал. Двете могат и да не вървят ръка за ръка, може и да, случаи разни. Може да си страхотен инструменталист, художник, спортист (тоест да имаш доказан талант), но да си с ограничена обща култура и познания в други области. Може пък да си комплексно на отлично ниво по множество предмети, а да нямаш никакъв  изявен талант. Има и нюанси по средата с деца, които саотносително добри и в едното, и в другото. В този смисъл в спряганите за добри училища не учат масово талантливи деца, учат просто будни и мотивирани такива. Какъв талант измерва НВО или изпитът в АК, та да се каже че в Колежа, езиковите  и математическите  впоследствие учат талантливи деца? Ако трябва да сме обективни, талант в истинския смисъл на думата се разива в специализирани училища като спортни, балетни, приложни..Всякакви други изкласили в дадена област таланти, учили обаче в общообразователни гимназии, спрягани за елитни, не са в никакъв случай продукт на съответните училища, паралелно с образованието са доразвивали въпросните дадености другаде.

А, аз за пропорция по области не съм говорила, моля. Въпреки че и от  непрофилирани в нищо гимназии пак излизат деца със сериозни резултати (даже сега спи в другата стая един такъв пример, наш добър приятел), но по-рядко. Причината е, че при незаинтересовани учители, едно будно и амбициозно дете по-трудно надгражда, според мен. И тогава вече се изискват много повече усилия, отнемащи от иначе свободното време, за което се изисква огромна самодисциплина, което пък го няма природно у повечето деца и следва систематично да се възпитава.
Шарки, никога не съм сравнявала Хайделберг с БЛ, просто дадох пример за добър университет извън БЛ.
Аз използвам "талантливи" грешно. Нямах предвид деца с изявен талант, по-скоро имах предвид будни, амбициозни, заинтересовани деца.

Както писах преди, талантите са различни.
По принцип таланта е мярка за тегло на виното събирано в една амфора. Само дето гръцката побира към 26 кг., римската 32 и т.н.

С майтапа настрана, едно от приетите определения е: "Талант – присъщи по рождение, или някои изявени способности и умения, които се отварят с опит" и произхожда от библейската притча за талантите.

В началото на 1980, Хауърд Гарднър е написал книгата „Рамки на ума.“ В тази книга, той идентифицира девет видове талант, интелект:

1. Вербално-лингвистичен – Включва способността да се оперира с думи както устно (разказвачи, оратори, политици), така и писмен (поети, писатели, драматурзи, журналисти, редактори). Наложилата се в наши дни педагогическа практика изисква преди всичко развитието на този тип интелигентност. В училище се слуша, пише, чете и говори.

2. Логико-математически – Това е способността да се оперира с числа (математици, счетоводители, статистици) и мисли рационално (учени, компютърни програмисти, логици)

3. Музикален – Тук става въпрос за способността да се възприема и оценява музиката (музикален критик), да се създава и трансформира (композитор) и да се изпълнява (изпълнител). Човек, който притежава развита музикална интелигентност, лесно запомня мелодии и е способен да ги възпроизведе. Той е възприемчив към ритъма.

4. Телесно – кинестетичен – Тя включва умението да се използва тялото за самоизразяване, да се предават чувствата и емоциите чрез движения (атлет, танцьор, актьор), да се използват ръцете за трансформиране на разнообразни предмети.

5. Визуално – пространствен – Дарбата да се възприема света визуално и да се анализира тази информация (ловец, скаут, гид), а също и да се трансформира пространството (архитект, художник, изобретател, интериорен дизайнер). Хората с този тип интелигентност са възприемчиви към цветовете, формите, линиите и отношенията между обектите в пространството. Те могат графично да изразят своите идеи.

6. Интерперсонален или междуличностен – Умението да се долавят настроенията, мотивите, намеренията и чувствата на другите хора. Способността за комуникация, т.е. обмяната на информация с другите хора по вербален и невербален начин, чрез езика на жестовете, музиката и речта (продавачи, политици, управители, учители, социални работници)

7. Интраперсонален или вътреличностен – Точно усещане на самия себе си, разбиране за силните и слабите си страни, ограничаващи убежденията, мотивациите, настроенията и желанията, както и емоции. Високо ниво на самоконтрол, саморазбиране и самооценка (психолог, психиатър, философ). Този тип интелигентност се проявява чрез другите типове, определени от Гарднър.

8. Натуралистичен – Натуралистите имат способността да разбират природата и да долавят закономерности; да се ориентират сред много живи организми (ботаник, ветеринар, горски), също така са чувствителни и внимателни, интересуват се от определени характеристики на обкръжаващия ги свят (метеоролог, геолог, археолог).

9. Екзистенциален – Способността и склонността да се формулират въпроси за живота, смъртта и други екзистенциални въпроси. Тя включва способността да се задават и разбират въпроси свързани със съществуването и отвъд човешката природа.

Гарднър дефинира отделния тип интелигентност като „човешка способност, която работи като отделна система в мозъка, съгласно свои собствени правила“. Тя се разглежда като потенциал, т.е. дали един човек, притежаващ определен тип интелигентност ще я развива и ползва или не, зависи само от самия него.

Според Теорията за множеството интелигентности, няма човек само с една единствена интелигентност, а с множество от самостоятелни интелигентности, които си взаимодействат. Всеки човек има свой стил на учене и начин на живот. За да бъде човек творец, трябва да е способен да впрегне пълният потенциал на всяка една от видовете интелигентност.

И така на въпроса: Има ли достатъчно ....

Има
Официиалната статистика, обаче, не е достатъчна, за да приложа доказателства. За съжаление, има и друго - подобно изследване следва да продължи поне 20 г. след завършването на гимназия, за да е качествено и достоверно.

абсолютно споделям! И имам съвсем пресен пример от снощи - специалнен концерт,  хористи от АУБ, НБУ и МУ. Ми, талантливи са децата, като под деца имам предвид и студентите, нищо че някои вече са бивши студенти, както и децата от Музикалното. А и в двата университета със сигурност има младежи от различни типове гимназии - и езикоови, и математически, и по изкуствата.
Според мен няма достатъчно училища за талантливите деца, но говоря за наистина добре организирани и с професионалисти-учители. Не може всяко СУ (ужас, още не мога да го възприема) да се пише с профил и да си мисли, че ще се равнява с музикалното училище, художественото училище и прочие специализирани училища, които са създадени именно с цел да концентрират и да обучат на професионално ниво учениците си.

Ежко, каква е целта на темата? Да докажеш нещо за АК ли?

Не, изкара спор от темата за АК навън. Защото нашето мнение беше, че търсенето  на читави средни училища далеч надвишава предлагането.

Родителската тема за АК редовно бива превръщана в спор АК -СМГ, противно на желанието ни.

Какво включва "нашето"? Понеже ако е само "вашето" на теб и Ежко, то със сигурност твърдението ти, че търсенето надвишава многократно предлагането, е невярно, понеже двамата неведнъж сте казвали в прав текст, че САМО АК от средните училища  се вписва в категорията "читаво". В този смисъл предлагане извън това на АК излиза, че така или иначе няма.

Може ли цитат на "моя прав текст"? И на Ежковия?

Аз нямам никаква представа какво е СМГ, мое дете не е учило там, нито деца на мои познати, нямам никаква база за сравнение. Цитирала съм сравнения между АК и 91 НЕГ на мои приятели с деца и в АК, и в 91 НЕГ.

Нужда от цитати едва ли има, челите сами са се убедили във времето. То не беше западнало НПМГ, с бурни темпове следващо го СМГ, НГДЕК, Френската.. Как хем са западнали, хем могат да бъдат
 вписани в графата "читави"?  И ако все пак са западнали и  спускащи се стремглаво надолу по наклона, тогава кои са училищата, които ( дори и малко да са на брой, освен АК) влизат в определяното от теб доста по-малко предлагане от търсенето?  Ако ги има и не са горните, кои са? Ако пък ги няма, не излиза ли именно, че само АК става?
Затова  попитах чие мнение визираш все пак  под това"нашето". В дискусията тогава участваха и други  хора и не помня всички да се обединиха безапелационно  около "вашето" мнение.

Например (по мое мнение) такива ДУ са НЕГ, ГПИЕ, 73-то...
PS НГДЕК за моя радост дава признаци на прогрес (а дано и позволят да се съвземе).

И  с какво (според теб) Испанската (ГПИЕ й е абревиатурата, ако нея имаш предвид), НЕГ и 73-то  превъзхождат да кажем СМГ?  На какво се базира сравнението?

Предлагам да пуснеш нова тема с този въпрос?

И защо? Пускането на тази, с цел да не се товари темата за АК, е съвсем разбираемо. Но въпросът ми е пряко свързан с конкретната, в която се говори за наличието/липсата на читави училища (според преценката на пишещия). И щом едни според някого са читави, нека разберем все пак защо. Какво по-естествено от това именно в нея, а не в нова, да се коментират и онези особености на дадена гимназия, които я правят нечитава в сравнение с други? Или край, СМГ не е читава, ГПИЕ е, и толкова стига. Защо, на какво се базира подобен извод - това няма значение явно. Какво й е ползотворното на подобна дискусия?  Който иска да разбере - да отваря безброй теми с подкана за  сравнение на  две, три или четири различни училища...

За да разбереш дали една гора е болна, не е необходимо да анализираш в детайли всяко едно отделно дърво.
Престани да изместваш темата.

Никой нищо не измества, привижда ти се нещо..

Аз казах и тогава - талантливите деца ( в коя да е област, не споделям идеята, че за талант може да се говори само в областта на изкуствата) не са кой знае колко и според мен са 10-20%. Останалите, в каквото и да е училище да ги сложат, пак няма да достигнат нивото на тези 10-20%. И именно затова наистина водещите училища са водещи, защото работят с най-добрия материал, а успехът не се постига само с условия и учители.
Впрочем нали се появиха опити да се задоволи търсенето на елитни училища - втора, трета, пета английска и какво ли не. Как са им резултатите?

Така е, талантливите, каквото и да се разбира под това в широк смисъл, са една съвсем малка част от общата популация. Къде и как ще се разпределят тези деца е въпрос на структура.

Ежко, има живот и извън АК! Да, наред с езиковите и МГ-тата са и училищата по изкуствата, които явно на теб ти убягват или тях не ги броиш, защото не се вместват в твоята лична рамка?. За спортните не мога да кажа.

Всъщност според мен въпросът е съвсем другаде - дали образованието е бизнес или е социална дейност. В БГ е смесена система и затова има неразбиране между родители с деца в ЧУ и в ДУ. Частните училища създват имидж на всяка цена, защото за тях това е бизнес, а всеки знае на какво се крепи бизнесът. Добрите държавни  нямат нужда от създаване на имидж, защото си имат традиционенн такъв, а също и все още сериозна конкуренция за тях, много по-голяма от тази за частните. И това е нормално, защото в тях няма такси, а в ЧУ таксите са сериозни суми за БГ стандарта. Общият поток деца, обаче, трайно намалява и като следствие, частните се стремят да свалят имиджа на държавните (включително и с усилията на някои родители с деца в ЧУ ), за да се пренасочат към тях част от децата, в момента насочвани към ДУ.  Не казвам, че тези родители от ЧУ го правят съзнателно, най-често е просто да си защитят избора на всяка цена, но така се получава.

И на двете места - и в ЧУ, и в ДУ, има плюсове и минуси - ето в темата за АК се оказа, че и там при тази такса родители прибягват до частни уроци. В този смисъл да се сравняват ДУ с ЧУ е като да се сравняват ябълки с череши - общото е само, че все са плодове. Всеки родител преценява за себе си какво да избере за децата си    

А училища има за всички, които искат да учат.

В ттази връзка се замислих - може би е добре да има тема на родителите с вече реализирани след гимназия деца, за да се види как са се реализирали тези от частните гимназии и как - тези от държавните. Един вид - проверка на личния анализ ползи/разходи на всеки, които вече е на този етап.

Частните могат да си искат каквото си искат, но все още не могат да настигнат утвърдените държавни. В началните класове е ясно защо е голямото натискане в частните - защото всичко е на едно място и е кеш-енд-кери, просто си го пускаш детето сутринта в училище и вечер си го прибираш. Частните са си бизнес, те имат право да си търсят клиенти и да си ги подбират както намерят за добре. Няма частно училище, което да конкурира МГ-тата, училищата по изкуствата и езиковите, когато играта стане сериозна. От частните гимназии единствено АК е конкурент на най-добрите държавни, но АК си е американско училище, така че и то е малко в друга орбита. Останалите частни гимназии са лично за мен под много голям въпрос като качество на обучението в сравнение с най-желаните държавни езикови, Питагор в гимназиален курс май дръпнаха, но не могат и те още да се мерят със СМГ.
Училищата по изкуствата нямат аналог. Не е все едно дали в хореографското да танцуваш балет или в която и да е школа, също и дали си учил от първи до дванайсти клас професионално инструмент и теория на музиката, и да си бил дори при най-добрия частен педагог. Или пък, да си рисувал всички часове в художествената гимназия и да сравнявеме с нещо друго. Децата от училищата по изкуствата излизат готови професионалисти.
Някои ПГ-та също - икономическите също изкарват готови професионалисти. Та, според зависи е кой какво иска.

Попея, малко трудно ще стане дори обективно, защото след завършване на гимназия младежите са в "морето на живота" и могат да поемат в различни посоки. Реализацията на човек продължава цял живот, има много житейски обстоятелства, които не подлежат на контрол, а са сериозен фактор в реализацията. Но като цяло можем да предвидим  какво ще се получи - болшинството възпитаници на обичайните най-желани гимназии ще са по университетите и по големите компании. По изкуствата и те - или ще са на сцена, или ще са в университета или компаниите, които търсят такива умения. Професионалните и те.  Всичко си е както беше навремето - гимназията дава тласък на мисленето и средата.

Andariel,

Така е, но все пак има обективни измерители като ниво на езици със серификат или резултат от изпит, прием в желана държава и/или университет, започване на работа по специалността и т.н. Тоест, не цялостна житейска реализация, а по-скоро тази, която следва веднага след гимназията.

Всъщност май има нещо такова, че такава тема ще се изроди в "кой е по-по-най", което не е от полза никому. На мен ми хрумна като някакъв способ за донякъде поне обективно измерване на полученото в гимназиалния етап, защото това са факти (доколкото са поднесени вярно в анонимен форум и доколкото има представителна извадка, ако се включат повече родители), другото са празни приказки или размахване на медийни компромати, което за мен е пак празни приказки.

Не можем да измерим обективно, най-малкото защото в темата ще пишат хората по желание, а за обективност трябва достатъчно голяма случайна извадка. А и що да вършим работата на МОН? Ние тук си знаем горе-долу как стоят нещата. За чужбините няма как да кажем, защото едно дете да отиде да учи в чужбина бакалавърска си е въпрос на пари, а не на оценки. Далеч не всички семейства искат и могат да дадат един пари 4 години за чужбина, а дори да няма семестриална такса, пак са си сериозни разходи за издръжка на живота.
За АК се знае - хората си излизат с двете дипломи, с високо ниво на английския и преимуществено предпочитат англоговорящи държави за обучение. Немската лайстунгите и те са ясни - излизат с две дипломи, а шпрах някои са по чужбините, но не задължително да учат на немски, а много от тях остават тук и записват всякакви специалности, като все пак шпраховете и те си имат изпит и си изкарват шпрах диплом. СМГ-ци и са ми малко в страни, но доколкото субективно имам някакви данни, някои запазват интереса към математически и инженерни специалности, но има и по всякакви вузове. С две думи, който е завършил някоя от обичайните езикови и математически, все се е оправил. Повечето са откровени отличници и резултатите от ДЗИ го показват. Какво да искаме повече от тях?

Е, то и при случайните извадки на социологичските проучвания пак е по желание - кого насила ще накараш да ти отговори, след като си формирала извадката и си питала хората

Да, права си, и аз мислех, че е self evident, че "който е завършил обичайните езикови и математически, все се е оправил", ама самото наличие на тази тема показва, че няма консенсус по въпроса

А на мен пък точно за АК ми е интересно, защото те не са ми ясни. В смисъл - колко от тях отиват в САЩ и колко в Европа (защото двете образователни системи са доста различни), колко се насочват към инженерни, колко - към природни и колко към хуманитарни специалности. Колко учат на език, различен от английски. И разни такива. Защото аз познавам родители с деца, вече завършили АК, и имам някакви свои наблюдения, но ми се искаше да прочета и тук такива мнения.  И да се сравнят с мненията на родители от добри държавни училища.    За мен това е важното за дадено училище, а не толкова методики на обучение или пък субективни твърдения на родители, че ги били "учили да мислят". Както ЧС написа, ако едно дете е прието и звърши хубав университет, то по подразбиране е научено да мисли.

 Резултатите на какво? От лични наблюдения, реализацията зависи от последващото образование, което пък напоследък зависи от възможностите на мама и тати да плащат за такова. Познавам чудесни деца, но уви, наложи им се да останат тук. И посредствени такива получили образование в университети, в които образованието не е само лист хартия. 

Като кажеш "наложи им се", все едно тук нищо няма или ако има, за нищо не става. Нито тук всичко е зле, нито всичко по чужбините е читаво.

Аз пак да си кажа мнението, че това дали една гимназия е читава, би трябвало да се измерва според последващата реализация на съответните випуски, а не според резултатите от ДЗИ. Защото едно е да си завършил читава гимназия, друго е да си завършил читав университет, трето - читаво да си се реализирал след това. И всичко заедно е вече да си постигнал нещо в професионален план. Защото е ясно, че има и доста хора, завършили читава гимназия и спряли до там, после от немай къде завършили органична химия, ама всъщност се занимават с търговия на ценни книжа, примерно. Или завършили читава гимназия, създали са семейство и са се отдали на образованието на децата си, а те самите не са се реализирали професионално. Това за мен не е статистика. Защото всеки си има различно разбиране за удовлетвореност от живота си, но тук темата е точно за това, дали има гимназии, които дават бъдеща професионална удовлетвореност и успех.
Ще ми е интересно да пишат хора със завършили деца, или самите те завършили, които в последствие са учили където искат и са упражнявали наученото в съответния университет и професия след това.

Това нищо няма да ти даде, защото поставяш въпроса изначално неправилно. Като начало дай списък какво за теб означава читав университет и що е то реализация.

 Наложило им се, казваш, Торнадо, да си останат тук... Аз пък познавам можещи и знаещи деца, с платежоспособни родители, които избраха да си останат тук. Както и можещи и знаещи, избрали да учат навън въпреки ограничните финансови възможности на родителите си, просто успоредно със следването и работят. Има толкова много нюанси...

Гимназията не дава професионална реализация, гимназията е само стъпало към тази реализация, но следващото стъпало е университета, а професията е още по-следващо. Да не говорим, че професионалната реализация зависи вече от твърде много фактори, а не само от университета.
Та с оглед на всичко това добрата реализация след гимназия е само и единствено влизането в добър университет и успешната адаптация там, а не професията и кариерата. Точно както доброто пътуване съвсем не е гаранция за добре изкарана почивка, а е само стъпка към нея

Ако това се отнася до мен, то не мисля, че е нужно да обяснявам какво е читав университет и какво е реализация. Ако тепърва ще се образоваме на тази тема, то тогава няма смисъл изобщо да разсъждаваме по зададения въпрос.
Всъщност, с каква цел родтелите търсят читава гимназия за децата си?

Абсолютно съм съгласна. Но тъй като гимназията е първото стъпало към тази реализация,  то би следвало да проследим следващите стъпала, иначе какво всъщност разискваме? Съгласна съм, че може би отидох твърде напред в бъдещето, търсейки статистика и за професионалната реализация...

ЧС, и аз така го разбирам въпросът с реализацията   Добър университет, желана от него специалност, добро справяне с материала в университета и с изпитите плюс липса на езикова бариера, ако е в чужбина. И оценката се прави апостериори, което я прави детерминирана, само анализът на причините носи все пак стохастичен елемент (тоест, доколко е заради гимназията, доколко е заради друг съществен фактор и доколко е заради чисто случаен фактор) .

За по-нататък факторите са с много неизвестни, което прави модела на оценка прекалено стохастичен, за да се разчита на резултатите му. Разбира се, можем да си разиграваме прогнозни сценарии и да гледаме доколко вървят към осъществяване, и да напасваме модела, но оценката на следващия етап ще се прави също апостериори или иначе казано, "когато му дойде времето"  

Всъщност случва се и добро пътуване да завърши с лоша почивка, както и обратното  

Елексир, да има нужда да обясниш що е то читав университет, защото е много по-различно от историята с гимназиите. Най-малкото гимназиите са средни училища, те се подчиняват на държавните изисквания и са крайно число, дори в столиците. Университетите са автономни, на всичко отгоре има всякакви специалности и дори в рамките на един и същ университет от факултет до факултет управлението се различава. Това да не са ти домати!

Нямам никакво намерение да Ви отговарям...Изказът Ви е твърде агресивен за моя вкус. Вие вероятно си имате класация за университети, гимназии и всякакви учебни заведения и моето мнение едва ли ще Ви заинтересува.

Не думай! Разбира се, че ме интересува мнението ти, иначе защо ще питам! Иначе, доста плосък номер за измъкване - няма как да се вържа на опита ти да го играеш голятама работа, насочвайки атака към мен. Давай следващия номер - този не струва!

Да приемем, че читав е еквивалентно на рейтингов ( с висок рейтинг) и ще бъде достатъчно точно.

Какъв рейтингов? Нашенски, международен, на специалности, на какво? Какво сравняваме, медицинските университети или университетиТЕ, като някакъв гювеч? Бръшлянова лига?

Всички. То си има рейтинг на всички университети по света и понеже българските не успяват да се класират в него (май само СУ влизаше към място номер 500) си има и нашенски рейтинг. Респективно кой където се цели, този рейтинг гледа, какво неясно има? Пък  рейтингите имат и раздели - общ за университетите като цяло и  по специалности.

А, онзи измислен нашенски рейтинг ли? Гледала съм го - критериите му нямат нищо общо с това, което всъщност интересува хората. Като гледам, хората все рейтингите гледат!

Измислен или не, все пак е някакво начало. Те хората и матурите (всякакви, след 12, 7 и 4 клас) гледат, нали?  Пък те да не са по-малко измислени? Да не говорим, че всеки рейтинг е в някаква степен измислен и затова има и корекция според, да го кажем, "неформален рейтинг".

Измислени са, затова се чудя защо толкова ги гледат. То и неформален да е, пак не може да се сравнява наедро този с онзи университет. Зависи кой какво иска да учи, тогава да сравнява специалности, а не университети. Университетите за мен има смисъл да се сравняват дотолкова, доколко има живот в тях, а не само да са места, където едни хора отиват, сядат, слушат, стават и заминават.

Споко, и ти ще гледаш един ден. Не казвам, че сляпо ще следваш рейтинга, но ще гледаш и още как

какво да гледам, едното вече е в университет. За какво са ми рейтинги, тръгва се оттам какво иска да учи, пък после се мисли къде и как. Тепърва няма да тръгна да гледам, то и преди не ги гледах. И за гимназии не съм гледала.

Е, аз съм гледала с презумпцията, че и работодателите гледат.
Иначе гледането на рейтинг с нищо не противоречи на избирането на специалност.

За четири години работодателите могат десет пъти да си сменят предпочитанията, оставаше и с тях да се съобразяваме! Един млад човек първо трябва да мисли какво той иска да учи, как дори ей така, само в мечтите си, се вижда, а не още преди да е прекрачил прага на университета, да става заложник на някакви хипотетични работодатели какво те щели да гледат. Ми, да гледат каквото си искат, човек има един живот за себе си, а не за евентуалнитеможебиработодатели.

За втори път те питам - какво противоречие има между това да избере какво иска да учи и това да гледа рейтинга и да мисли за работата после?  Това са две съвсем отделни неща, защото една и съща специалност може да се учи в много университети с различен рейтинг, с различни програми и т.н.

Рейтингите по нашенско хич не струват. Ако човек се води по рейтинги и работодатели, най-добре да се гръмне отсега, защото се поставя в ситуация на зависимост ментална от фактори, които нямат кой знае каква тежест вбъдеще. Отделно, не всеки иска или може да отиде в точно определен университет и точно определена специалност. Ориентацията обичайно става според желанието, споделените отзиви от познати и от ограниченията на самата система, а не от рейтингите и работодателите. Не всеки ще се вдигне да учи медицина в СУ, а може да отиде във Варна, защото там му е по-близо и защото примерно, за него МУ във Варна е по-добър вариант. Не защото в СУ ще е по-зле, а защото за него други фактори са по-важни. Има и хора, които искат да учат право в НБУ, ама не могат да си позволят да плащат таксата. Изобщо, рейтинги-нерейтинги - все тая.  Аз за моята област зная кои са добрите програми в кои университети, но да не зная как е за математиката. Каква работа ще ми свърши рейтингът като в него не се отразяват неща, които човек научава по други канали?

Ето един примерен рейтинг на българските университети дори не само в прост табличен вариант, а и с разработка на съдържанието.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/09/2 … a_universitetite/

В една от таблиците е дадено "Най-добрите висши училища по...". С препратка към тук:
http://rsvu.mon.bg/rsvu3/

"В Рейтинговата система са събрани и обобщени данни за над 100 индикатори, които измерват различни аспекти от дейността на висшите училища, включително учебния процес, учебната среда, социално-битовите и административни услуги, научната работа, престижа, както и реализацията на завършилите на пазара на труда и регионалната значимост. Тези индикатори са формирани на базата на статистически данни, събрани от различни източници, включително и чрез социологически проучвания. Пълен списък на индикаторите и информация за начина на тяхното формиране можете да намерите в "Документи и връзки"."
Много важно е не дали има рейтинг и кой къде е според него /щот такъв може всеки да си направи и да го публикува/, а да е ясно какво и как се измерва, за да се стигне до обобщените изводи.
Към дадения линк има методология от 2016 г. - официална, на МОН. Доста подробна и обемна е, има разлинчи индикатори за анализ и сравнение.
...
А сега как мои познати са участвали в събирането на данните за анализ, въз основа на който се правят обобщения и изводи.
Според диаграмата на стр. 11 от методологията най-голяма тежест има, съвсем логично, критерият "Реализация на пазара на труда и регионална значимост - 40%".
Ръководството на университета задължава преподавателите да попълват едни анкетни форми. Грабват ти ге под мишница и хоп - в МОЛ-а, където са реализирани техни бивши студенти, например, по икономически специалности. В частта, попълвана от работодателя, се записва, че Х работи на безсрочен трудов договор от две години в пласмента на фирма УУУ, за което е било необходимо висше образование, като, например, завършеното "Икономика на търговията". С няколко реда как се справя със задачата, виждания за развитие и така. Х си е продавачка на щанд за конфекция. Преди 25 години си имаше в ТОХ-овете специалност тригодишна /СПТУ/ "Продавач-консултант" - никакво висше не ти трябва, нищо.

"Безработица сред завършилите" напр. филология в СУ - 2.2!
Социология в СУ - 2.01!!!
Ами даже това му стига на човек да прочете само...

Какво ценно виждате в рейтинговата "система" у нас, наистина? Та сега дори във водещия според нея университет се качулят тройкаджии и дори неположили още матура, с обещанието да я ... положат!
А и от позицията на няколко работодатели мога чистосърпдечно да ви споделя, че не ги е еня за тази съчинена класация - наемат хора предимно с поне малко опит или с идеята за изначално първично обучение след личен разговор и най-често с препоръки. Въобще не бих избирала, ако става въпрос за България специално, според рейтинги нито ако се каня да уча някаква специалност, нито когато наемам хора на работа. Мога да хвърля око от любопитство, ако имам време за губене. Но чак да вземам важни решения на тази база  -определено не бих.
"Някакво начало" нищо работа не върши. Ако се преследва определена цел, не се стъпва просто на някаква пътека, а се търси такава, която би довела до целта. А не просто някаква, да има да вървим, движение да става и да се намираме на работа.

Не знам защо се счита, че тази, точно, тема касае АК. Аз не я разбирам така изобщо.
Конкретно по въпроса смятам че няма достатъчно училища на достатъчно високи, дори нормални нива, в които децата да развиват наличните си таланти. Почти всичко е на самообучение извън официалната образователна система.
В тази връзка под "достатъчно добро училище" лично аз разбирам такова училище, което поддържа и развива базови знания и умения, насочености и таланти.
Иначе училища, като бюджетни разпоредители има колкото душа сака, че и отгоре!

Единствено защото авторът й е Ежко и поради никаква смислена причина.

Това е твърди и авторът.

Хайде, разбирам че талантливи са малко хора, но дори за различните насочености на учениците /а такива има вече всеки/ не смятам, че държавното ни образование предоставя достатъчни шансове за качество и развитие, освен в момента в областта на чуждите езици и математиката.
Което е жалко.

Трябва според мен да се уточнява при такива изказвания, че става дума за дадено населено място. Понеже , да, съгласна съм, че  в градчето Х няма как да има  и балетно, и музикално, и художествена гимназия, и хуманитарна, и спортно, и езикова, и математическа/природо-математическа, и професионални гимназии. Но е факт, че в  големите градове има такъв избор.  Системата позволява и децата от градчето Х да дойдат в тях. Извън темата е вече въпросът колко от тях ( и родителите им) са готови да се преместят/да пуснат отрочето и да заживеят самостоятелно на 14 години. Но нима и на запад от пределите ни не е така, нима навсякъде има достатъчен избор от училища за развитие на всякакви дадености?  За кой талант(хайде да не е чак талант, нека е насоченост) в БГ няма подходящо училище за обучение/развиване на  интереса?

Ама говорим за училища в края на краищата. Не е работа на училището да дава някакви специфични умения. А където е уместно (спорт, изкуства, математика) си ги има. На по-късен етап вече има и училища наблягащи на биология, физика, химия, ИТ, счетоводство... Какво повече да има на разбирам

Аз нали точно това твърдях за училищата и малките градове...едно време в ЕГ имаше пансиони в непосредствена близост до училището (в Пловдив поне), сега в АК има пансион на територията на колежа, което е безопасно решение.

А да смятаме ли, че читавите училища в София са достатъчни за децата от София (даже без да броим Софийска област)?

Говорим за насочености на децата. Чието развитие си е точно работа на училищата, ако същите са част от заложеното в учебната програма. А тя е доста разнообразна и обемна. Голяма част от предметите, извън вече посочените, са неглижирани, без качествени преподаватели по тях /прясно - вижте темата за пети клас и Информационните технологии с някаквато госпожа, която се затруднявала да пусне компютъра - пак лек пример от днес, мога да извадя купища такива/, без да дават на децата нещо, което ще е полезно за развитието им в съответната насока.

Би трябвало, ако става въпрос за дадено населено място. Ако съм имала предвид това, то съм щяла да го напиша така. В случая не съм имала такова нещо предвид, затова съм формулирала изказването си по начин, който считам, че отговаря на виждането ми по въпроса.
В София има голямо количество деца, а училищата с качествено обучение не намирам за достатъчна бройка.
Конкретно - дете във Варна желае да изучава усилено история и география. Няма читаво място. СУ-тата или както е поредното им наименование в момента /то се мени като мартенско време, само дето съдържимото си е едно и също, за жалост/, предлагат просто запълване на някакви часове. Хората са си направили проучванията, установили са, че е излишно да се хабят. Справят се сами.
Следващ, пак във Варна - момче в спортно училище там, с такива наклоности /не смея да го нарека талант, да не вземе пък на някой да не му допадне/ - училището не дава подготовка по предмети, като математика, чужди езици, дори БЕЛ, което наложи родителите му да го преместят. Говорим за качество в тази тема. Не само това, ами и самите спортни занимания са леко неглижирани. Няма друго спортно училище. Значи няма "достатъчен брой читави училища", съгласно зададеното в заглавието, за спортисти в града.
На 14 години малко хора ще си оставят детето да учи в друг град, което си е съвсем оправдано.

Темата не е зададена като сравнение с "на запад", а и такова няма как да се направи. Прекалено общо е. Като тръгнем на запад и вървим достатъчно дълго, пак тук ще се върнем. Това изобщо го оставям в страни, защото ще се изпадне извън идеята, а не ми псе губи време да се хабя за друга, в която не съм имала желание да участвам.
...
Обобщено смятам, че у нас няма "достатъчен брой читави училища" за деца, вече писах - не с "таланти", а с наклонности по различни направления. Защото принципно намирам, че читавите училища са кът. Без значение от населеното място. Където училищата са повече, повече са и учениците.

Въртим се в кръг..  Ако не бяха достатъчни тези за изкуствата, спорта,  на изпитите за тях щяха да се явявавт  стотици деца, борбата на входа  щеше да е ожесточена, а не е съвсем така. Което означава, че капацитетът им е предостатъчен за желаещите да доразвиват даденостите си в областта на танци,спорт, музика, приложни изкуства.
За другите училища ЧС отдавна каза и моето мнение по въпроса. Съществуват, нека ги наречем аналози на утвърдените, имащи същия хорариум от часове, същата програма.. Защо въпреки наименованието им в пространството, спрягани примерно като трета/четвърта и не знам коя  английска, нещата не се получават?  И под не се получават нямам предвид само, че училището е  надолу в класацията по резултатите от ДЗИ. Нямат в масовия случай представители на състезания/ олимпиади. Или ако имат, са  отделни деца, които нищо чудно странично да се занимават с предмета, в който са добри.  Процентът на продължаващите да учат (независимо дали в наши или чужди университети) и след гимназия е по-малък в сравнение с другаде. Дали е само защото училището не става, не е читаво, или има все пак пряка  връзка и с това, че в него са, да кажем, не по-глупави, а просто по-малко мотивирани, по-слабо заинтересовани и не кой знае колко амбициозни деца? Нека не приписваме всичконегативно на училищата/учителите. Процесът е двустранен все пак. И  във форума има учители, които са работили и в училища, които не се спрягат като  особено добри, и в такива с претенциите да са  сред най-предпочитаните. Споделяли са интересни неща.. Как със  същите умения и знания не успяват да изведат до същото ниво на децата във второто и тези от първото? Какво ги спира? Защо се налага напасване (в посока редуциране на сложност и изисквания) на подхода им спрямо нивото на аудиторията срещу тях?  Колко немски, френски, английски, испански и патагонски гимназии трябва да има,. че да се счита  предлагането за достатъчно? За илюстрация мога да дам  един пример с немски. В двете  земни полукълба, в почти всяка държава,  има оторизирани от Германия гимназии,  в които на финала се провежда сертификатен изпит (след  гимназиално обучение, подчинено на формата), издържането на който позволява следване в Германия. Ако се кликне на картата, представяща тези училища по света, България е сред страните с най-много представители в  големите и в не толкова големите градове. Защо да са нужни още? С какво ще помогне  наличието на още едно СМГ в този смисъл? Дори и с този прием като бройка в гимназиален етап (заради лекотата на НВО) там се промъкват и недотам добри математици, а просто деца без пропуски. Да кажем, че и те имат потенциала да доразвият наличното, та дори и то да не е талант. С какви ученици ще се запълни обаче  второто/третото СМГ? И с всеки тип гимназия е същото. Имаме НФСГ/ НТБГ (последната с огромен брой паралелки). За искащите да задълбаят в сферата на счетоводството/финансите/маркетинга/икономическата информатика/митническото дело тези две училища съвсем спокойно покриват търсенето. И резултатите на възпитаниците им по олимпиади, международни проекти, специализрани състезания показват повече от добра успеваемост. Значи за избралите да поемат в тази посока са  съвсем читав избор тези училища.

Ами да, Русалката е написала по-пространно - за читавите деца има читави училища. Всеки опит да се правят повече се проваля, защото ако имаш воден дебит за един басейн, после и да направиш два такива все едно няма да имаш накрая два добри басейна, нали?

Джуди, с тези училища специализирани в география и история май отиваш прекалено далеч. Има време да се научат и географията, и историята. В други теми се плаче как толкова рано не можело да се иска децата да са ориентирани, а сега пък се иска още от ранна възраст да има съвсем нишови училища И колко мераклии има да специализират география отрано, че да има специализирано училище? А колко деца от спортно училище имат амбиция за езици и математика? Моите ученически спомени са, че в спортното училище децата не се интересуват от нищо и зорлем го гонят да вържат някакъв успех. При това положение какво очакваш? Спортно училище на ниво ЕГ + МГ ли? Ми ясно, че няма такова, защото няма търсене.

Забравяте, че в момента в 4ти клас са "бейби-бумърите" (родените 2007-2008), т.е. идват двойно по-големи випуски. След 3 години в изпитите в 7 клас ще настане същия  ад , като със записването в 1 клас преди 3-4 години.

Малко преекспониран е този "бум", още повече пък випуските да са двойни.  Истерията на родителите с деца  в 1 клас не е показателна толкова, понеже тя се поражда от това, че детето им (въпреки разни гимнастики) не е било прието не по принцип в 1 клас, а в 1 клас  в искано от тях определено училище, спрягано за добро- примерно с интензивна езикова подготовка, такова, което според  недотам обективните статистики от НВО в 4  и 7 клас е  на по-предни позиции. И ако пред едно е стълпотворение, в друго  едва събират две паралелки. В далечната 2010, когато кандидатстваха деца 1996 набор,  държавните гимназии си бяха същите.  Статистиката показва, че  живородените деца от този набор са били 72 188 за цялата страна. Въпросните деца  от поста ти, набор 2007 и 2008, са съответно 75 349 и 77 712. Сега обаче и миграциятакъм чужбина, а не само вътрешната между градовете, е значително  по-голяма, ориентацията към частни  училища също, както и броят родени деца от  малцинствени семейства ( не визирам само познатото наше малцинство, а и такива на  бежанци, получили гражданство, в резулатат на което децата им са част от тази статистика, но или не ходят на училище, или посещават още от 1 клас чужди такива, има ливанско, палестинско, сирийско, турско, сигурно и други), така че нещата са относително  сравними и конкуренцията за  спряганите като добри училища след 7 клас ще е почти същата като тогава.

Какви училища специализирани? Кой иска чак таквиз екстри?  Достатъчно е паралелки да има в едно хуманитарно /за историята/ и в едно ПМГ за природните науки.

Нека не смесваме темите тук - в коя кой какво твърдял е без значение. Да се концентрираме върху тази. Без друго е достатъчно общо формулирана /"достатъчен брой", "читави училища"/, че да се измества фокусът върху неупоменати от автора й насоки.
Достатъчно трудно доплувах до поантата й, че да внасям допълнително в нея отклонения.
Изразеното от мен мнение по темата се базира на факта, че в момента у нас ако има качество, то е по 2-3 дисциплини максимум, останалото е на ниско ниво в повечето училища. А на мен това не ми допада. И не само на мен.
Иначе по общите формулировки писах какво аз разбирам като тяхно значение, за да е ясно за какво говоря и защо смятам така.

...и за да додрапат до тоя късмет (2-3 качествени дисциплини), маса хора отнемат детството на чадата си с частни уроци и курсове и после ги тикат в училища с тесен профил, без разлика на интересите и наклонностите на децата. И тази истерия започва от 4-ти клас в София...

Според мен родителите на децата, влезли в желаното училилище, ще кажат че са достатъчно. За родителите на децата, които не са успели да влязат - са недостатъчно.
Истината е, че колкото са повече добрите средни училища, толкова повече деца ще продължават в университет и толкова ще е по-ниска безработицата.

За София не са достатъчни, защото София вече е два милиона с приходящите, а т.нар. читави училища са си все същите като по време на соца, когато имаше софийско жителство и София едва се напъна за милион. За Варна, Пловдив и още някой друг голям град, вероятно пак не са достатъчни. За малките градове има отлив на население и са достатъчни.

Тези 2-3 дисциплини са основата и ако основата е добра после на нея може да се построи всичко. За ранна детска връзка за мен основата е най-важното и затова не виждам смисъл в особено наблягане на разнообразни специалности. То затова и под "свястно училище" повечето хора разбират много високо ниво именно на тези 2-3 дисциплини и достатъчно добро ниво по останалите. А супер ниво, адекватно на нивото по математика в МГ, по география, история или философия за мен е нонсенс

Ежко, това ти е любимата теза, как хората отнемали детството на децата си с частни уроци. И да има такова нещо, то е защото хора с деца без достатъчно качества се опитват да си набутат децата там. Е,  срещу това лек няма Но талантливите деца, за които говорим дали имат достатъчно добри училища, си влизат в тези елитните училища със съвсем нормални усилия. За мен пък отнемане на юношеството (не на детството) има в училища като АК, дето засипват децата с проекти, уроци и какво ли не. Обаче според теб в АК ги учат на организация на времето и умения да учат, докато другаде им отнемат детството


С първите две изречения уцели десятката според мен 

С последното обаче не мога да се съглася, защото само училище не стига и няма как да има супер училище без супер деца. Както е казано, от всяко дърво свирка не става.

Талантливите не са само в профилираните средни училища, те могат да си ходят в едно училище, а да развиват таланти извън него или да не му е профил. Примерно, много от гимназиите имат свои отбори  по нещо си, примерно математика, нищо че са езикови, също имат и музикални формации. Какво сега, тези деца не ги броим, защото не са точно в профилирана паралелка по пеене ли? За съжаление спортистите не са в спортните училища. Тези дни станах случаен свидетел как едно момиче си говореше явно с приятелка на майка си, и разказваше как взело не знам колко медали по някакъв спорт, но го чака кандистатстване в седми клас. И това дете няма да отиде в спортното, а ще търси друго училище.

Да ви кажа, моя деветокласник и излиза петък и събота (имат си някакви любими места колежанчетата и си се събират там), и на кино ходят, и си поиграва онлайн вечер, и проекти пише. Още чакам да го видя това прословуто претоварване.

Именно, за малцината със специфични таланти/наклонности не е целесъобразно да има специални училища, защото те могат да си ги развиват точно по тяхна мярка извън училището. За доброто училище е важно да е добро в базовите предмети и с добра среда.


Е, и аз не съм видяла моята щерка да си е загубила детството, ама ако питаш Ежко, така е

Аз категорично отказах да се занимавам с каквито и да е  частни уроци и затова заложих на частните училища. Моите са ходили само на школи за подготовки  в 7 кл. и 12 кл..

Признавам, че като обикновен човек се притеснявам да не вземат да закриват музикалните, хореографските, художествените и т.н. училища. Всеки път като тръгнат някакви реформи, и ми се свива сърцето да не разбутат готовата работа.

 Tо тези училища не са към МОН, затова не ги закачат.  НУТИ със сигурност е към Министерство на културата.

За София също писах, че ги намирам за недостатъчни по причина много деца - малко свестни школа. Но същото е и в останалите градове, ако си обсъждаме точно признакът "читавост". Хич не са достатъчни и там.

Именно затова пиша, че подготовката и развитието на наклонности и таланти е предимно извънучилищна.
И в тази връзка като се върнем на въпроса на автора на темата, то се налага изводът за недостиг.
Едно спортно училище, например, за да е "читаво" не следва да подготвя само спорт, а да предлага качествено обучение и по другите предмети. Дадох пример с варненското - точно защото се е видяло "нечитаво" на родителите, те си отписаха иначе спортното дете от там. Ако беше "читаво", детето щеше да си остане там до края.

Не може да има читаво училище, за което няма търсене от читави деца. Повече няма какво да кажа. Спортно училище с високи изисквания по математика и езици няма как да има, защото няма с какво да го напълнят. Ако имаше мераклии за такова нещо, щеше да има и такова училище.

Излизаш извън заданието, затова получаваш погрешни резултати. 
В него няма "нечитави" деца, а деца с определени наклонности, каквито има всяко дете и те могат да се развият, ако институцията, която е задължена да го направи, е качествена, сиреч - читава.
Ако излезем на условието за таланта, съвсем става нерешимо, затова условно приех, а и във връзка с допълнителните пояснения на автора, че иде реч за наклонности.
"Високите изисквания" също не бяха част от предпоставките, за да ги вкарваш в заключението. Желанието е да се покрива стандартът, а не да се гони максимумът. Поне.
Въобще принципите на пазарната икономика не действат за образователната ни система, в което е всъщност проблемът. Защото едни са желанията и нуждите, а друго - отговорът им от страна на плановата икономика на МОН, която си кара по инерция и по закона за най-малкото съпротивление, най-евтиния и най-малко трудоемък вариант.
Най-елементарни примери вземи - нормално е децата на 9 години да не мъкнат по цял ден 7- 8 кг раница. Няма нито един родител или дете, които да "искат", т.е. да има "мераклии". Да, ама се прави от много години и няма изгледи да се преустанови. Значи изводът за съотношение между мераци и предлагане е невалиден. Поне що се отнася до БГ. Понеже за тук си пишем.
Има много мераклии за обучение по интереси от 10-ти клас също. Не познавам ученик на такава възраст, който не само да иска, а и да намира за нормално да си губи времето от 8.00 до 16.00 ч. на училище и да се занимава издълбоко с цялата гама предмети. И въпреки мераците на много хора да се реши този проблем, той не се решава и няма изгледи да се реши според тях.

Това прословуто претоварване според мен си зависи от детето. Аз имам една колежка с дете в АК, която я слушам и не вярвам на ушите си. Добре, че имам и личен поглед върху нещата иначе щях да повярвам, че това е подразделение на инквизицията.... С две думи - моят голям син си изкара много приятно на границата с лежерно АК. Завърши с хубава диплома (без да е топ, но достатъчна, за да влезе в избрания университет). Училището му беше хубаво, даде му много ценни неща, претоварване не е имало. Но той не е престараващ се, а енергоспестяващ. Това е здравословно в това училище.

П.С. Сега виждам тази тема и ще се включа като ви изчета.

Естествено, че ще влезе. В АК си имат консултанти и дават насоки за подходящите университети за всяко дете. Но подходящи и с оглед на дипломата все пак И в този аспект дали ако дипломата беше по-висока желаният университет нямаше да е друг?  Т.е. дали изборът е на база на обективните реалности или наистина е искал това и нищо друго?

В АК имат Академични съветници, а не консултанти, които работят от 8-ми клас, а не само в 12-ти, и не по начина, който си въобразяваш ЧС. Не е зле да пишеш за неща, които поне си виждала (да не говорим за спазване на темата)...

Добре де, има ли такива хора (консултанти, съветници, все тая), които помагат на децата при кандидатстването? Да или не? Аз това съм написала, а не че само в 12 клас участват. Това си е твой прочит на написаното от мен

 Да попитам във връзка с маркираното ти какво си виждал лично в  НПМГ, НГДЕК,  ФЕГ,1 АЕГ и сие училища, та от последна инстанция се изказваш нееднократно колко са зле в едно или друго отношение и как нечия цел е да бъдат затрити. Имаш ли деца в тях?Не, нали? Познати не минават, защото гарантирано и ЧС има познати в АК.  Значи ти можеш в същата тази тема да ги изливаш свободно тези негативизми за други училища при липса на преки наблюдения и съответно по твоята собствена дефиниция да си офтопик, но ЧС или друг не може да изрази позицията си, особено пък ако последната касае по някакъв начин АК?

Кажи, Ежко, ако наистина й е такава целта на темата,  да става  майтап, да не си хабим/ изтъркваме клавиатурите. Предполага се, че в темата пишат хора, които се интересуват какво се случва с образованието на децата, които ги касае има ли или няма добри училища... Едва ли са в нея за  търсените от теб вулгарни  развлечения в дежурния стил АК срещу останалите. Но ти така или иначе всяка тема до този  словесен двубой я докарваш, защо ли те питам...

Ако едно дете е пълен отличник и национален състезател по нещо сигурно ще цели Харвард. Така че - да, може би изборът на университет би бил друг. Но това вече се отнася до друго дете. И няма общо с това кое училище е завършило детето.

Академичните съветници в АК ако взимаха наистина толкова присърце кандидатстването на всеки един ученик и ако се бореха с всички познати им средства за кандидатстването на всеки един, то университетите на колежаните биха били наистина достойни за гордост. Но това не е така по напълно обективни причини - те са твърде малко за броя кандидатсващи и нямат физическата възможност да оказват на всеки подкрепа, надхвърляща стандартната. Други фактори се оказаха много по-важни.

Благодаря за отговора. Точно такъв и очаквах да бъде - нещата винаги са комплексни и обстоятелствата винаги влияят на намеренията и целите ни

Добре де, при тази такса не би ли следвало да се очаква точно това? Да назначат повече, те поне не би трябвало да се оплакват от underfunding или че им пречи системата. В нашия случай младежът сами си направи това, но ако плащах тези пари за училище, щях поне това да очаквам. Не ме разбирай погрешно, не оспорвам ничий избор, но  съм свикнала като плащам, да изисквам, а и гледам, че други родители на деца в АК из форума претендират за същото, та затова ми е малко странно да прочета това за АК.

За мен това е един от плюсовете на АК - че ориентират (или поне заявяват, че го правят) децата  при избора им и то за система, различна от европейската, което иначе изисква време и усилия. Мислех, че поне в тези неща наистина дават това, което казват, че дават.

Ти сама си си отговорила - нещо го яде отвътре Ежко (и даже има обосновани предположения какво е то ) и така си е наежил бодлите, че разговор не може да стане   Щом му помага на самочувствието, нека си пише.    

След последните няколко страници, някой още да има въпроси относно целта на темата?

Русалка, напълно си права, че училището го правят основно децата. Затова е добре да има конкуренция на входа, за да се мотивират децата да работят, за да влязат, което пък после осигурява добра среда на учителите да работят с тях. Познавам и по-стари, и току-що завършили учители - тръгват с желание да дадат, да научат децата на нещо, и ако срещнат незаинтересована среда, се обезсърчават и или напускат, или започват да си глкедат работата през пръсти. Затова смятам, че основната грижа и отговорност за нашето образование е на нас, родителите, да създадем такива деца, които да искат да бъдат научени. Колкото и да плачат по медии и по форуми, все още има такива деца и такива държавни училища в България, поне в София има. В този смисъл училищата са достатъчно и няма нужда от повече. Това, че има конкурецния на входа, само ги прави по-добри. Ако тази конкуренция изчезне, те вече няма да са добри.

Аз се присъединявам към въпроса на русалка - на какво основание се изказваш изключително негативно за училища, където нямаш деца и личен опит, а опонираш на родители, които се изказват за АК, без да имат деца там?

      Темата е за училищата, но тъй като е и за таланти, ще споделя нещо.
Талант може да се развива не само в училище и добре, че е така.След поредния коледен концерт на сина ми, останах възхитена не само от изпълненията на децата, а от това, как са създали една здрава общност.Две школи- по пиано и класическа китара изнасят съвместно концерт.Сред децата има "куклички" на 6 години в красиви роклички, има ученици в основно училище и тинейджъри в гимназиите. В китарните състави винаги свирят деца, разпределени по различен начин .Тези деца са от различни училища- имаме от МГ математически талант, който не пропуска да вземе медал от състезание, има деца в езикови училища, има момичета, които освен музиката се занимават и с балет.Не може да се опише каква задружност има сред децата, макар, че в общи линии се виждат само за репетиции и на концерт.За качеството на изпълненията, особено на големите да не говорим.

Идеята ми е, че ако става въпрос за художествен талант, а и за спортен, не е чак толкова необходимо да е обхванат от училище. Математически таланти, макар и рядко също има извън МГ.

А за самите деца, според мен е полезно освен училищен живот, да имат и някаква друга общност, в която да развиват уменията си и да споделят интереси.Така че и да няма достатъчно училища, има невероятно много възможности за развитие, стига да има желание.