Има ли достатъчно на брой читави средни училища за всички талантливи деца?

За съжаление, с мен дискусия няма да стане, тъй като на 100% споделям твоето мнение (нали може на "ти"?).

А дефиницията за "достатъчно добро училище" е силно субективна, зависи от личните "тавани" на всеки родител. По-ниски критерии => повече "достатъчни" училища.

Да, има достаъчно училища за амбициозните деца (не употребявам талантливи), а конкуренцията за прием в тях само спомага за по-добрия подбор и по-взискателната среда след приема.

При това смятам, че АК в това отношение може би дори  изостава с настоящата си конкуренция 2:1 (не е това, което беше някога). Таксата, която все пак (въпреки евентуалната стипендия) ограничава някои амбициозни деца с не толкова заможни родители, още повече стенсява потенциалната конкуренция за място в АК в сравнение с добрите гимназии.

Като цяло, има място за всички под слънцето. А по повод Ежковите литания за АК, те, макар и спорни логически, са изцяло обосновани псхологически Ще цитирам пак по памет Мецан (с негово разрешение, ако чете) "Аз като плащам една маса пари за ЧУ (при Ежко да се чете "АК"), съм убеден, че никъде другаде няма да получа същата услуга. Иначе защо ги плащам тези пари?!".  Тази мисъл казва всичко за спора - не може да се очаква и психологически не е обосновано някой, който плаща толкова пари за АК, да каже, че има и други училища, които дават същата или подобна по качество услуга, но за без пари.  

Това по повод спора за качествата на училищата, който няма особен смисъл, а по принцип всеки има право сам да избира за какво да си харчи парите  

Училищата не стават по-малко, все същите са си, а даже се появяват и нови ЧУ.  И будните и талантливи деца са си все около 10%, което е нормалното за хомо сапиенс. Това, което се увеличава, са мераклиите за топ училище. Но тези нови мераклии са извън 10-те процента, за които говоря. Едно време нямаше истерии, защото само въпросните 10%, хайде нека и още 10% отгоре, макар и без голям шанс, да се опитваха да се пробват. Сега обаче всички имат претенции, макар и без покритие, и за да си увеличат шансовете тръгват по курсове и уроци. Това пък кара и 10-те процента да ходят на курсове за да си запазят преднината. И така става тя истерията, от мерак и амбиция става, а не от липса на училища. И практиката е доказала, че и да създадеш ново училище (трета немска например), ако децата в него не са от въпросните 10% нещата не вървят и се получава "Пременил се Илия, погледнал се, все в тия".

Аз смятам, че "генетично" всички деца независимо от национален произход  и раса се раждат умни и "будни",  и след това под влияние семейната среда в комбинация с мързеливи учители постигат ефекта на "оглупяването".

Има достатъчно училища за всички мотивирани ученици след 7 клас.

 Дефинирай таланти, моля! Детето ми учи в НУТИ, няма грам амбиции за АК и това какво означава? Децата в музикалните училища, в училищата по изкуствата също. Това, че следват друга мечта и амбиция ги прави по нисши ли? Не мога да разбера логиката. Защо ако не учиш в АК, немската, английската гимназия, СМГ или прочие изведнъж си под онези миропомазани 10%. И да, има много добри училища. Зависи кой, какво търси. 

Талантите са разнообразни. И за всеки или има или няма подходящо училище. Вие сте намерили вашето. Прекрасно. Споделям мнението на Шарки, че талантливите деца са много, ама много повече от 10%
Колко процента от училищата обаче са читави? И има ли диспропорции по области?

Училищата са си все същите, но намалява броя на добрите учители в тях, а сегашното поколение благодарение на подарения таблет за 5 РД и телефон за 1 клас са все по -незаинтересовани да учат. Също въобще не считам, че децата са раждат еднакво умни и талантливи, съдя по моите, и по на приятелите ми деца. Децата се раждат съвсем различни и това различие проличава от най-най-ранна възраст, и това при еднакви семейни условия и среда.

EliG го е казала много точно. Да се вярва, че всички деца на старта (разбирай  с раждането) са с еднакво заложено ниво за  интелектуално развитие и шанс за последваща проява на таланти, които после  родителите и училището смазват, е меко казано странно. У дома имам близнаци, които  до момента (вече цели 17 години) поне са живели при еднакви обстоятелства - заедно още преди раждането, заедно вкъщи, с едни родители, с едно възпитание, в една ясла, в една група в детската градина, в един клас в основното и после в гимназията. И въпреки неволно наложеното "унифициране" са толкоооова  различни във всяко едно отношение. Училището и еднаквият родителски подход не са им попречили да се изяват в коренно различни посоки и да имат своите различни силни и слаби страни.

А това с родителските тавани дори не заслужава коментар. Високи явно са само тези на родителите с деца в АК. На другите им се привиждат в заблудата "добри" училища явно заради ниските критерии и очаквания от местата, в които биха могли да се образоват децата им в гимназиален курс.

Има достатъчно училища за будни, амбициозни и мотивирани за учене деца след 7 клас. За талантливи дори и не можем да говорим с лека ръка в проценти - повече или по-малко от 10% били... Талантът най-напред в никакъв случай не е еквивалент на интелектуален потенциал. Двете могат и да не вървят ръка за ръка, може и да, случаи разни. Може да си страхотен инструменталист, художник, спортист (тоест да имаш доказан талант), но да си с ограничена обща култура и познания в други области. Може пък да си комплексно на отлично ниво по множество предмети, а да нямаш никакъв  изявен талант. Има и нюанси по средата с деца, които саотносително добри и в едното, и в другото. В този смисъл в спряганите за добри училища не учат масово талантливи деца, учат просто будни и мотивирани такива. Какъв талант измерва НВО или изпитът в АК, та да се каже че в Колежа, езиковите  и математическите  впоследствие учат талантливи деца? Ако трябва да сме обективни, талант в истинския смисъл на думата се разива в специализирани училища като спортни, балетни, приложни..Всякакви други изкласили в дадена област таланти, учили обаче в общообразователни гимназии, спрягани за елитни, не са в никакъв случай продукт на съответните училища, паралелно с образованието са доразвивали въпросните дадености другаде.

А, аз за пропорция по области не съм говорила, моля. Въпреки че и от  непрофилирани в нищо гимназии пак излизат деца със сериозни резултати (даже сега спи в другата стая един такъв пример, наш добър приятел), но по-рядко. Причината е, че при незаинтересовани учители, едно будно и амбициозно дете по-трудно надгражда, според мен. И тогава вече се изискват много повече усилия, отнемащи от иначе свободното време, за което се изисква огромна самодисциплина, което пък го няма природно у повечето деца и следва систематично да се възпитава.
Шарки, никога не съм сравнявала Хайделберг с БЛ, просто дадох пример за добър университет извън БЛ.
Аз използвам "талантливи" грешно. Нямах предвид деца с изявен талант, по-скоро имах предвид будни, амбициозни, заинтересовани деца.

Както писах преди, талантите са различни.
По принцип таланта е мярка за тегло на виното събирано в една амфора. Само дето гръцката побира към 26 кг., римската 32 и т.н.

С майтапа настрана, едно от приетите определения е: "Талант – присъщи по рождение, или някои изявени способности и умения, които се отварят с опит" и произхожда от библейската притча за талантите.

В началото на 1980, Хауърд Гарднър е написал книгата „Рамки на ума.“ В тази книга, той идентифицира девет видове талант, интелект:

1. Вербално-лингвистичен – Включва способността да се оперира с думи както устно (разказвачи, оратори, политици), така и писмен (поети, писатели, драматурзи, журналисти, редактори). Наложилата се в наши дни педагогическа практика изисква преди всичко развитието на този тип интелигентност. В училище се слуша, пише, чете и говори.

2. Логико-математически – Това е способността да се оперира с числа (математици, счетоводители, статистици) и мисли рационално (учени, компютърни програмисти, логици)

3. Музикален – Тук става въпрос за способността да се възприема и оценява музиката (музикален критик), да се създава и трансформира (композитор) и да се изпълнява (изпълнител). Човек, който притежава развита музикална интелигентност, лесно запомня мелодии и е способен да ги възпроизведе. Той е възприемчив към ритъма.

4. Телесно – кинестетичен – Тя включва умението да се използва тялото за самоизразяване, да се предават чувствата и емоциите чрез движения (атлет, танцьор, актьор), да се използват ръцете за трансформиране на разнообразни предмети.

5. Визуално – пространствен – Дарбата да се възприема света визуално и да се анализира тази информация (ловец, скаут, гид), а също и да се трансформира пространството (архитект, художник, изобретател, интериорен дизайнер). Хората с този тип интелигентност са възприемчиви към цветовете, формите, линиите и отношенията между обектите в пространството. Те могат графично да изразят своите идеи.

6. Интерперсонален или междуличностен – Умението да се долавят настроенията, мотивите, намеренията и чувствата на другите хора. Способността за комуникация, т.е. обмяната на информация с другите хора по вербален и невербален начин, чрез езика на жестовете, музиката и речта (продавачи, политици, управители, учители, социални работници)

7. Интраперсонален или вътреличностен – Точно усещане на самия себе си, разбиране за силните и слабите си страни, ограничаващи убежденията, мотивациите, настроенията и желанията, както и емоции. Високо ниво на самоконтрол, саморазбиране и самооценка (психолог, психиатър, философ). Този тип интелигентност се проявява чрез другите типове, определени от Гарднър.

8. Натуралистичен – Натуралистите имат способността да разбират природата и да долавят закономерности; да се ориентират сред много живи организми (ботаник, ветеринар, горски), също така са чувствителни и внимателни, интересуват се от определени характеристики на обкръжаващия ги свят (метеоролог, геолог, археолог).

9. Екзистенциален – Способността и склонността да се формулират въпроси за живота, смъртта и други екзистенциални въпроси. Тя включва способността да се задават и разбират въпроси свързани със съществуването и отвъд човешката природа.

Гарднър дефинира отделния тип интелигентност като „човешка способност, която работи като отделна система в мозъка, съгласно свои собствени правила“. Тя се разглежда като потенциал, т.е. дали един човек, притежаващ определен тип интелигентност ще я развива и ползва или не, зависи само от самия него.

Според Теорията за множеството интелигентности, няма човек само с една единствена интелигентност, а с множество от самостоятелни интелигентности, които си взаимодействат. Всеки човек има свой стил на учене и начин на живот. За да бъде човек творец, трябва да е способен да впрегне пълният потенциал на всяка една от видовете интелигентност.

И така на въпроса: Има ли достатъчно ....

Има
Официиалната статистика, обаче, не е достатъчна, за да приложа доказателства. За съжаление, има и друго - подобно изследване следва да продължи поне 20 г. след завършването на гимназия, за да е качествено и достоверно.

абсолютно споделям! И имам съвсем пресен пример от снощи - специалнен концерт,  хористи от АУБ, НБУ и МУ. Ми, талантливи са децата, като под деца имам предвид и студентите, нищо че някои вече са бивши студенти, както и децата от Музикалното. А и в двата университета със сигурност има младежи от различни типове гимназии - и езикоови, и математически, и по изкуствата.
Според мен няма достатъчно училища за талантливите деца, но говоря за наистина добре организирани и с професионалисти-учители. Не може всяко СУ (ужас, още не мога да го възприема) да се пише с профил и да си мисли, че ще се равнява с музикалното училище, художественото училище и прочие специализирани училища, които са създадени именно с цел да концентрират и да обучат на професионално ниво учениците си.

Ежко, каква е целта на темата? Да докажеш нещо за АК ли?

Не, изкара спор от темата за АК навън. Защото нашето мнение беше, че търсенето  на читави средни училища далеч надвишава предлагането.

Родителската тема за АК редовно бива превръщана в спор АК -СМГ, противно на желанието ни.