Публикувана: 31 окт. 2017, 10:37 ч.
Последно мнение: 14 ноем. 2017, 16:17 ч.

Семейство и "собственост" върху генетичния материал

12 690
84
1

# 45 4 ноем. 2017, 01:47 ч.

Мнения: 22 036

Наистина е смешно това с евентуалното кръвосмешение. Дори и да се случи, което е много малка вероятност, няма голяма вероятност и да се получи дефект.
Подобни дефекти са характерни за затворени общества при които кръвосмешението става от столетия.
Въпреки това, аз съм на мнение, че двойката трябва да обсъди дарителството, защото особено при жените, то е свързано със здравословни рискове.

Донорите могат да останат анонимни, особено мъжете, При жените е по-различно, защото обикновено го правят, за да помогнат на близка.

# 46 4 ноем. 2017, 04:19 ч.

Мнения: 1 121

Цитат на: Янeчeк в ср, 01 ное 2017, 11:13

Не че пред мен и мм стои подобен въпрос, защото и двамата не сме подходящи за донори на генетичен материал, но хипотетично бих била против. Не заради друго, а чисто и просто от ревност. Не мога да понеса мисълта, че няма всичките деца, създадени от мъжа ми, да са родени от мен - може да е примитивно и да бъде опрделено като грозно и егоистично, но това е положението, по-скоро бих удушила чуждите котенца, отколкото да живея с мисълта, че съществуват.

Уважавам подобни прями мнения, принципно, защото са ми от полза. Спестяват ми времето да се питам възможна ли е комуникация с човек, чието щастие зависи от отхвърляне личното право на мнение на другия.

По темата, или по-скоро по коментарите. Оказва се че правото на аборт е свещено право на жената и неоспорим принцип че може да разполага с тялото си както реши за добре, (много хубаво, съгласен съм), а даряването на семенен материал от мъжа зависи от благосклонността на жена му. ???

# 47 4 ноем. 2017, 08:54 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Въпрос на гледна точка. На мен не ми е смешно, никак даже. Може би защото работя с деца с увреждания и съм професионално обременена. Но не бих поела такъв риск.

# 48 4 ноем. 2017, 09:22 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: Lyam в сб, 04 ное 2017, 04:19

Спестяват ми времето да се питам възможна ли е комуникация с човек, чието щастие зависи от отхвърляне личното право на мнение на другия.

Mного странна интерпретация на думите ми, защо изобщо се засяга темата "щастие", кой го споменава това "щастие"? Никъде не съм написала, че ще съм нещастна ако на мм изведнъж нещо му стане и хукне да дарява генетичен материал. Просто отговорих на конкретен въпрос, без да навлизам в подробности. И не отхвърлям ничие право на лично мнение, но както сигурно си забелязал, когато с един човек имате различни мнения по повечето въпроси, не можете да бъдете дори приятели, какво остава за двойка, та общо взето хората, които са семейство, имат сходни разбирания и искат едно и също от живота си и е много вероятно темата за даряване на генетичен материал никога да не бъде засегната, защото всеки знае настроенията на другия и се досеща какво е мнението му и по този въпрос.

# 49 4 ноем. 2017, 10:27 ч.

Мнения: 18 571

Моето мнение може да се стори крайно и консервативно. Но, да аз бих питала мъжа си и бих изисквала от него същото. Ние сме семейство. Това е отговорност. Телата са си наши, така е. Но колко от вас ще са ок мъжете им да дарят ген. материал и ще знаят, че някъде там има друго негово дете ( или обратното)?
Аз не бих се чувствала добре, нито ще се съглася с подобно нещо. Децата от донорска яйцеклетка са си деца на донора ( факт, кой каквото иска да говори, истината е такава). Мен са ме питали близки дали бих дарила. Категорично не бих и им го казах. За мен това е много хуманно нещо, за много хора е единствен шанс за бебе и се иска сила и безмерна доброта да го направиш. Но не е за всеки. Аз нямам подобна смелост и никога не бих приела мисълта, че някъде си живее мое дете, защото то е мое реално. Или на съпруга ми.
Така, че това е много сериозна тема и за мен е неморално, грозно и безотговорно да се прави на своя глава без да се зачита мнението или най-малкото да се обсъди с партньора.

# 50 4 ноем. 2017, 10:50 ч.

Мнения: X

Аз нямам нищо против партньорът ми да дари генетичен материал, но бих предпочела да не е за хора от обкръжението ни. Негова сперма - негов избор. Мисля, че еволюционният смисъл на живота е да оставиш максимално количество наследници с различни партньори.

Не бих дарила яйцеклетки, така че няма какво да разсъждавам над обратния казус.

# 51 4 ноем. 2017, 11:22 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Янeчeк в ср, 01 ное 2017, 12:57

Някой май е чел "Стъклени съдби" наскоро и още се вълнува. Истината е обратната - привличат се противоположните, защото така природата гарантира по-устойчиво поколение, така че да харесаш брат си е малко вериятно, по-скоро ще се гнусиш от него, точно както се гнусиш от идеята да легнеш с брат си, с когото сте расли заедно.

Не се гнусят, бе- тези дни за една девойка на 13 оповестиха, че забременяла от брат си.

А, че съдбата си прави шеги, е вярно.
Приятел на мъжа ми от казармата, се запознава на купон с момиче, любов от пръв поглед, връзка с всичките му екстри 6 месеца и една вечер, изпращайки я до вкъщи, се сблъсква с баща си на вратата.
Оказва се, че му е сестра от многогодишната любовница.

Беше изперкал- пиян денонощно, искаше да си реже вените, защото не можел без нея...........

# 52 4 ноем. 2017, 12:15 ч.

Мнения: 18 571

Ето, че има такива случаи. Макар че тук не става дума за донорство. Светът наистина е малък.😊 Звучи направо като от сериал. На мен ми стана тъжно за тях двамата. Това си е ужасно, а и ако наистина се обичат.

# 53 4 ноем. 2017, 13:02 ч.

Мнения: 46 572

Цитат на: Lyam в сб, 04 ное 2017, 04:19

По темата, или по-скоро по коментарите. Оказва се че правото на аборт е свещено право на жената и неоспорим принцип че може да разполага с тялото си както реши за добре, (много хубаво, съгласен съм), а даряването на семенен материал от мъжа зависи от благосклонността на жена му. ???

Разбира се. Защото едното поставя в риск общите им деца, независимо дали заради кръвосмешение или нещо др.
Ако нямат деца и нещо общо, тогава няма проблем. Ако ще с кофи да я раздава, негова си работа.
Относно бременността - ако става дума за медицинска процедура в/у него, която е с тежестта и усложненията, които може да се случат при износване/раждане, тогава бих си казала мнението, но последната дума ще има той. Т.е. човекът, който ще премине през всичко това и ще поеме целия риск за живота си.

Цитат на: jam в ср, 01 ное 2017, 15:55

няма такова нещо. никъде по света - нито при явно донорство, нито при анонимно донорство - няма предвидена възможност за такива претенции.
дарените клетки стават собственост на друг човек и роденото от тези клетки дете наследява този друг човек, а не донора...

Да, знам, че на теория е така. Но нямам доверие на пазенето на медицинска информация, няма да е единствения случай, в който е затрита по някакъв начин.

# 54 4 ноем. 2017, 15:25 ч.

out of space
Мнения: 8 574

Абсолютно и категорично против съм мъжът ми да става донор на когото и да било. По-добре да ми изневери 10 пъти, но да не създава деца.
Правя огромна разлика м/у удоволствие и отговорност. Егоист съм в някои аспекти, но в други съм толерантна.

# 55 4 ноем. 2017, 15:49 ч.

Мнения: 1 121

Цитат на: Янeчeк в сб, 04 ное 2017, 09:22

... но както сигурно си забелязал, когато с един човек имате различни мнения по повечето въпроси, не можете да бъдете дори приятели,

Адмирации. Не можете да си представите колко силно съм съгласен с горецитираното.

Цитат на: Янeчeк в сб, 04 ное 2017, 09:22

какво остава за двойка, та общо взето хората, които са семейство, имат сходни разбирания и искат едно и също от живота си

А с това също съм съгласен, но реалността и личния ми опит показват обратното.

Да попитам също как горното ви мнение се връзва с другото, също ваше, цитирано от Absurt - че противоположностите се привличат и няма опасност от кръвосмешение, защото близки роднини си приличат (сходните разбирания и искания в живота са прилика, нали?)

# 56 4 ноем. 2017, 17:23 ч.

Мнения: X

Помислих и аз над казуса, чисто хипотетично, защото и двамата вече не ставаме за донори.
Но все пак, ако донорството беше на дневен ред по някаква причина, бих обсъдила решението със съпруга си, същото бих очаквала и от него. Ще искам мнение, а не разрешение, както и бих давала мнение, а не разрешение. Но и също така бих се съобразила с мнението му, както и бих очаквала той да се съобрази с моето. Това горното е в сила с или без наличието на общи деца.
Ако имам деца и съм разделена с бащата, бих очаквала да бъда уведомена за евентуално негово донорство в миналото или в бъдеще, както и аз бих го уведомила, ако съм дарила свои яйцеклетки или смятам да дарявам- смятам го за проява на отговорност спрямо общите ни деца.

Всъщност преди десетина години сме обсъждали евентуално донорство на яйцеклетки, но пак хипотетично. Стигнахме до извода, че яйцеклетки бих дарила на 2 конкретни жени, анонимно не. Донорство на сперма не сме обсъждали.

# 57 4 ноем. 2017, 17:39 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: Lyam в сб, 04 ное 2017, 15:49

Да попитам също как горното ви мнение се връзва с другото, също ваше, цитирано от Absurt - че противоположностите се привличат и няма опасност от кръвосмешение, защото близки роднини си приличат (сходните разбирания и искания в живота са прилика, нали?)

Малко ми писва от тъпи въпроси, но понеже днес съм в добро настроение ще дообясня - подобни, що се отнася до полубратя и сестри, значи да имат генетично сходство, а подобни по отношение с половинката означава да имаме сходен мироглед, който се оформя в средата, в която растеш, не е вкоренен в гените и не се определя от тях. Например ако аз съм доброволка в бежански лагер, няма да е възможно да бъда с мъж, който си обува кубинките в събота вечер и тръгва да рита мангали, но ако съм дребна и смугла, ще харесвам високи мъже с бяла кожа.
А за аборта не смятам, че е правилно жената да пренебрегва мъжа като фактор ако са двойка и той иска детето и аз лично не бих махнала желано от мъжа ми дете, дори да не примирам от кеф, че предстоят едни ревливо-лайнено-сополиви две години, през които малката гад ще е предимно моя грижа.

# 58 4 ноем. 2017, 18:49 ч.

Мнения: 2 286

Цитат на: Lyam в сб, 04 ное 2017, 04:19

Специално за аборта, няма как да е решение на друг освен на жената, защото практически цялата отговорност пада върху нея - какво физическа, така и емоционална, а и финансова. Ти днес го искаш това дете, утре не. (изключително малко са жените, които си зарязват децата, така че няма и какво да ги коментирам, за разлика от обратния пример, който е необятен)

# 59 4 ноем. 2017, 19:33 ч.

Мнения: X

Цялата отговорност пада върху жената само в случаи, в които бащата е неизвестен, или е неспособен/нежелаещ да поеме отговорност, или е откровен пън/катил/гъз. В нормална връзка, партньорство, семейство абортът следва да се обсъди и от двамата партньори, както и решението да се вземе заедно.

Препоръчани теми

Брак без любов

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Роднини на нашата адресна регистрация

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: