Живот на село с малки деца

  • 34 873
  • 323
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 25 687
Аз живея в къща на 20 км от София от 2-3 години. Имам е 1 кола и детето ми пътува всекидневно до училището си в София. Половинът е човекът с колата, но той не е по стандартно работно време и не пътува всеки ден. Аз работя дистанционно. Най-голямата тежест поема детето, което пътува с маршрутка и градски транспорт и не го караме всеки ден.
Нямаме роднини или познати в селото. Не контактуваме с никого там, прекарваме си дните в София (и вечерите понякога), забавления, работа, там който каквото си е наумил да върши.
Като цяло в къщата само спим и си почиваме, възползваме се от чистия въздух, спокойствието и свободата на двора.


Само спиш и почиваш в къщата на село, но работиш дистанционно? Не ходиш всеки ден ден в София, но си прекарваш дните там? Как точно става това?

# 76
  • Мнения: 26 004
Simple Smile Дистанционно може да се работи при наличие на интернет, както от къщата в селото, така и от някое кафене, чайна, пицария или парк в София. Това достатъчно ли е?

# 77
  • Мнения: 25 687
Simple Smile Дистанционно може да се работи при наличие на интернет, както от къщата в селото, така и от някое кафене, чайна, пицария или парк в София. Това достатъчно ли е?

Да, ако дистанционната ти работа се състои в цъкане на фейсбука или по рекламки през телефона. Иначе основно се сещам за дейности, които си изискват компютър/лаптоп, с каквито в български условия не се сещам да съм виждала да стоят с часове в парка или пицарията.

Не се връзва стоенето ти по цял ден в София с неходенето ти там ежедневно и с дистанционната работа. Тя и дистанционна да е работата, пак изисква едно 6-8 часа на ден, за да е работа със съответните бенефити. Трудно ще се свърши в парка, докато ти падне батерията. Реално вероятно си стоиш в къщата на село и там работиш (за да има въобще някаква възможност да работиш), т.е. градът играе много малка роля при такъв начин на живот и работа. Основното е да се създадат някакви елементарни битови удобства на къщата, което смятам, че е важно и в града, но в село понякога е по-сложно.

# 78
  • Мнения: 26 004
Еми, приеми, че съм постигнала комунизмЪТ. В режим на обяснения няма да влизам, това е все едно да те вкарам в бизнеса си. Какво, как, кой и кое играе роля не е важно в случая. Темата е за живот на село с малки деца.

# 79
  • Мнения: 25 687
Еми, приеми, че съм постигнала комунизмЪТ. В режим на обяснения няма да влизам, това е все едно да те вкарам в бизнеса си. Какво, как, кой и кое играе роля не е важно в случая. Темата е за живот на село с малки деца.

Да, и на кого ще помогне селският ми опит, ако кажа, че съм на село, почти не излизам оттам, затова и не ми трябва кола, и всеки ден хващам самолета да ходя до Париж и обратно, след като е ясно, че тези неща са взаимно изключващи се и няма как да станат?

# 80
  • Мнения: 26 004
Никъде не съм казала подобно нещо. Аз не ползвам частна писта с хеликоптер.
Казах, каквото казах – животът на 20 км от София е напълно възможен, приятен и приемлив.

# 81
  • Мнения: 14 060
Добре де, какво правите в тия села тилилейски, като ви потрябва денонощен магазин, денонощна аптека? Или поне работещ до късно магазин и някаква аптека?
 
Ето жената горе писа за селце с пет жители на 4 км от град Елена - най-вероятно и в самата Елена няма въпросните неща. Чак в Търново.

Подобни липси за градския човек означават много сериозно планиране, подготовка и запасяване. Аз си признавам, че не съм способна. За мен и седмичният пазар с напълване на багажника, който повечето хора практикуват, е мираж - живея и работя в центъра, придвижвам се и пазарувам само пеша и понякога слизам 2-3 пъти до различни магазинчета, докато завърша една вечеря.

# 82
  • Варна
  • Мнения: 4 295
Това че за теб е мираж ,означава ли ,че за всички трябва да е така ?!  Thinking
Аз не разбирам какво е това желание да се изтъкват негативи на живота ,който хората са си избрали да живеят ! Ама какво ли се учудвам всъщност ....  Crazy

17 км до града ги минавам по-бързо ако трябва да се придвижа от Владиславово да речем до центъра. Та аптеката ми е на 15 мин път ,какъв е проблема ?! И всъщност след като сме всеки ден в града ,не можем ли на прибиране да си напазарим?! Не ви схващам напъните ,живейте си в панелките и шума и не ни берете гайлето!  hahaha

# 83
  • Мнения: 26 004
Подобни липси за градския човек означават много сериозно планиране, подготовка и запасяване. Аз си признавам, че не съм способна. За мен и седмичният пазар с напълване на багажника, който повечето хора практикуват, е мираж - живея и работя в центъра, придвижвам се и пазарувам само пеша и понякога слизам 2-3 пъти до различни магазинчета, докато завърша една вечеря.
Не е толкоз сложно, колкото изглежда. Пазарувате 3 до 4 пъти в месеца на едро с колата и зареждаш хладилника, фризера. И аз преди пазарувах всеки ден, голяма грешка, сега съм доста по-облекчена с пазаруването на едро и по-рядко. Вкъщи имам всичко, защото съм го напазарувала предварително и по план за 10 дни. Срещу мен има хранителен магазин, бакалия в селото и дори и да съм забравила нещо, отскачам. А за аптека – и в София не съм скачала всекидневно да пазарувам.

# 84
  • Мнения: 25 687
Никъде не съм казала подобно нещо. Аз не ползвам частна писта с хеликоптер.
Казах, каквото казах – животът на 20 км от София е напълно възможен, приятен и приемлив.

Жалко, ако беше казала, че ползваш частна писта с хеликоптер, мистерията как е възможно хем да не караш кола, хем да не ползваш някакъв обществен транспорт, за разлика от детето ти, хем мъжът ти да си кара неговата за ненормирано работно време и да не е наличен да те вози, когато ти скимне, хем всеки ден да си в града, хем да живееш на село на 20 км от града, щеше да е разкрита.

И с тая дистанционна работа, извършвана по паркове и пицарии, сигурно ще повярват само вече повярвалите, че всеки ден ходиш от селото без личен и обществен транспорт да посещаваш градските паркови и пицарии на 20 км от селото.

# 85
  • Мнения: 26 004
И с тая дистанционна работа, извършвана по паркове и пицарии, сигурно ще повярват само вече повярвалите, че всеки ден ходиш от селото без личен и обществен транспорт да посещаваш градските паркови и пицарии на 20 км от селото.
И къде казах подобно нещо и къде написах, че някой трябва да ми вярва.
Ама никой не ви кара да излизат от града.Simple Smile
Стойте си там, ако може и от Бг емигрирайте. Страната България и територията ѝ е чудесна за хора, които могат и знаят как да си организират бита.

# 86
  • Мнения: 11 490
Оф не мога да разбера защо всичко трябва да се превръща в някакво дребнаво заяждане. Просто хората си изразяват мнението и споделят плюсове и минуси на различните начини на живот. Знам, че няма да убедя някой, който живее на село, че е по-добре в града, така, както и той не може да ме убеди да предпочета селския живот, идеята е хората, който в момента се чудят да прочетат за и против и да си решат. Пък който иска да си живее в панелка, който иска в хижа сред горите тилилейски дори.

# 87
  • София
  • Мнения: 2 998
Донякъде ми е разбираемо защо някой би потърсил денонощна аптека (макар че аз, лично, бих отишла до Пирогов при спешни състояния), но ми е абсолютно непонятно отскачането до магазин посред нощ.

Животът на село предполага по-голяма разполагаема площ и семейство, което не мени често хранителните си навици, може да натрупа запаси за месец напред. Това заедно с глезотиите.

И аз слизах по няколко пъти до магазинчетата за една вечеря докато живеех в центъра. Сега слизам в склада долу, ако имам нужда от нещо. Се тая е.

# 88
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 616
Добре де, какво правите в тия села тилилейски, като ви потрябва денонощен магазин, денонощна аптека? Или поне работещ до късно магазин и някаква аптека?
 
Ето жената горе писа за селце с пет жители на 4 км от град Елена - най-вероятно и в самата Елена няма въпросните неща. Чак в Търново.

Подобни липси за градския човек означават много сериозно планиране, подготовка и запасяване. Аз си признавам, че не съм способна. За мен и седмичният пазар с напълване на багажника, който повечето хора практикуват, е мираж - живея и работя в центъра, придвижвам се и пазарувам само пеша и понякога слизам 2-3 пъти до различни магазинчета, докато завърша една вечеря.

Понеже си цитирала мен - отговарям. Имам 2 хладилника, фризер и 2 мази. Пълни са до горе. 1 път месечно отивам в Г.Оряховица и В.Търново да купя това което ми трябва. В неделя имаме фермерски пазар на смешни цени. Мляко ми носят на крака. Купувам само хляб и храна за котките и кучето.
1 път месечно пазарувах и като живеех в САЩ. Така със списък се харчат много по-малко пари. Във Варна всяко отиване "само за 1 нещо в магазина струваше 20лв...
Аптеки имаме 2. Имам много добре заредена аптечка у дома. Тонусът всички да се знаем Е, че сме ходили в дома на личната лекарка за преглед по никое време. И аптекарката отваря ако някой и звънне извънредно.
Когато живеех в прекрасно предградие до Индианаполис не беше много по-различно. В богатите страни само определени прослойки живеят в града.

# 89
  • Мнения: 4 915
Определено трябва да се прави разлика между крайградски квартал и село. Но между двете има и много сходства. От моя личен опит: много често няма банкомат. Свиква се, научаваш се да си планираш нещата. ММ е този, който често забравя да изтегли пари и ако съм разчитала на него, а примерно ми трябва нещо от кварталния магазин, където няма pos терминал, увяхваме. Но винаги имам в къщи бурканче с монети - помощ към фонд почивка, та за момента вършат работа. Няма оптичен интернет. Изборът между доставчици на интернет и телевизия обикновено е между два, малсимум три, просто избираш най-добрия. Много често няма аптека. Винаги си зареден с лекарства от първа необходимост. Но по селата също си има и магазини и заведения. Ходя в Кауфланд веднъж или два пъти месечно. Има продукти, които никога не купувам оттам, та трябва след това да мина и през кварталния магазин и като видя, че там половината от нещата, които съм купила, са на по-ниска цена, чак ме хваща яд понякога. Друг негатив - автобусите са по разписание. Желателно е поне интервалите да са по-малки. Плюсовете всички ги знаем, тъкмо се връщам от съседката, която ми звънна да пием по едно питие на верандата им. Една голяма луна се опулила насреща ни и щурците пеят...

Общи условия

Активация на акаунт