Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Магдена, "Вие сте луди!" е образцова реплика и аз съм я чувала не веднъж! 😊Ами луда съм, но не плащам данък обществено мнение, а и никой не съм викала на помощ.

Almond eyes, ами как да се гледат? С мерак! 😂Шегувам се, но това всъщност е най-важното.
Моите деца са с голяма разлика и ми е по-лесно, но малки големи, всеки чака на мен за прането, приготвянето на храна, чистене, пазаруване. Лудница е, но да сме живи и здрави! 😊

Единствения начин да се справят сами майката и бащата с децата е да имат и детегледачка. Съвсем сами, без баби и дядовци, както и е при нас, просто не си го представям. Без гледачка сме за никъде.

Аз работя откак малкото стана на 8 месеца, сега е на 2 годинки Големите са на на 8, на 13 и на 18 години. Е, големия батко си е пълнолетен и съвсем самостоятелен. Да са живи и здрави, другото винаги се нарежда

Да не си помислите, че нямаме баби и дядовци,  имаме - да са живи и здрави, но просто не гледат децата

В нашето обкръжение има доста многодетни семейства и моето наблюдение е че, определено по-лесно се гледат повече деца с голяма разлика. В много случаи даже големите гледат малките и родителите не търсят друга помощ, дали е правилно или не, всеки си има мнение. Но в 2 от семействата децата са с малка разлика, да не кажа едните са породени, ами усеща се, че родителите са под стрес, майката супер изнервена, карат се постоянно с бащата и т.н. отчитам го като напълно логично, едно е да ходиш буквално за всичко след 3 малки деца, друго е да сготвиш и изпереш повече дрехи и храна и да гледаш едно малко дете, другите да са си самостоятелни. Лошото е, че дори и родителите на малката разлика сами да са решили така, не се справят с натоварването и едната двойка е все още под неясна съдба, под разпад, заради постоянните домашни ангажименти и невъзможност за психическа и физическа почивка.

Ние сме съвсем сами, без гледачки, баби и дядовци, и няма да лъжа - трудно е. Нашите са с много малка разлика, между най-голямата и най-малката е под 6 години, а имаме и момче по средата. Не че не се справяме. Справяме се, но факт - капнали сме от умора и двамата.

Аз съм капнала от умора и с гледачка, но без нея... не знам, не виждам как. При вас сигурно поне единия родител не работи, предполагам. Иначе с работещи и двамата родители наистина е мисия невъзможна.

Аз не съм имала детегледачка и съм се връщала на работа преди края на майчинството, когато последните две бяха на по 10 мес. Трудно е първите седмици и после влизаш в матрицата и ти се струва, че винаги си го правила. 😊Факт е обаче, че време за себе си нямам никакво. Единственото развлечение са форума и социалните мрежи! 😃

И аз мисля, че без помощ е много трудно, когато и двамата родители работят. Особено с деца на различна възраст, когато всяко има различни нужди. С първите 2 се справяхме перфектно и сами, защото бабите и дядовците бяха млади и работеха. След третото дете вече имахме нужда от помощ чисто логистично, защото с малко бебе беше трудно да организираме воденето и прибирането на големите деца от училище (тъкмо бяха в малките класове) и от допълнителни занимания. Съпругът ми работеше, а аз останах с децата до 3 г. на третата дъщеря. С най-малкия (№4) вече беше още по-сложно, защото бабите и дядовците станаха възрастни и самите те имат нужда от помощ понякога, но пък големите деца вече са сравнително самостоятелни. С многото деца пък ни понатиснаха финансите и се върнах в кантората след като навърши 1 г., за да не плащаме на друг човек да върши моята работа. Имахме бавачка за през деня повече от 2 г., докато той тръгне на градина. Сега вече влязохме в коловоза, но пак понякога "разквартироваме" децата при бабите или при лелите (сестра ми и етърва ми са вече с големи деца и с удоволствие понякога се грижат за двамата по-малки), за да останем насаме, да си починем или да отидем някъде само двамата. Ежедневието ни е строго разграфено - от ставането до лягането и понякога буквално откачам. Но пък ми е хубаво от тази лудница.

Аз с две деца с разлика 2,5 години изнемогвам. Вие не сте хора! не се виждам с 3.

Разликата и скокът с третото дете е такъв, че всичко става много стройно и автоматизирано. А някои детайли се пропускат. В тоя форум често сме имали дискусии каква е разликата. Ами с 1 дете може всичко да го правиш с емоция, с табиет. С 2 вече няма време, ставаш организатор - нямаш време да попиваш майчини емоции, буквално - ако впериш влюбен поглед в едното дете, второто започва да прави опити да се убие. Затова автоматизираш всичко, обираш си емоциите и процесите стават по-технични.

Ей сега прочетох за настройката при правене на трудни неща. Ако се настроиш, че ще жертваш нещо (за всеки е различно, но някои хора се сдухват от определени неща, не си представят живота без тях), то е много трудно да извършиш дадено действие. Обаче има и друга настройка - не жертваш, а приоритизираш. Мисленето е друго. Отстрани погледнато аз съм "жертвала" много неща, абе жива да ме ожалиш. Обаче - имаш си цел, гониш си я, някои неща са приоритетни, други отпадат назад. Не може всичко да е приоритетно. И това е разликата - в способността да преценяваш кое иска внимание и кое отпада.

Както казах, отпада доста от естетиката и превъзнасянето около децата. Отпада концентрираното внимание, една част от изслушването, отпада и притеснението, че от теб всичко зависи. Просто е въпрос на пренастройка на мисленето.

Не всяка жена го може, макар че ако опре дотам, то ще се случи естествено. Аз например не мисля, че лишавам децата си от внимание, защото не получават такова като за единствено дете. Напротив, мисля, че когато съм била с 1, то е получавало прекомерно внимание. Сега нещата са нормални. С едно дете може всеки проблем да се решава с един инструмент - майчино внимание, трепет, ангажираност, лично впускане в действие. С три деца се търсят други механизми, с които задачата да е свършена, без да си изляла сърцето си в нея. Накрая резултатът е същият, всички са хепи, но не сме горили толкова емоции и лични сили. И детето получава повече пространство да се изяви само и да си реши и отработи проблема. С три деца мама работи по-малко, децата - повече. Оттам и по-малко заучена безпомощност.

Помощ имам с логистиката на големия, но за ежедневната доза гадост - нула помощ извън което може да осигурим с таткото. Не ми се принасят кутии с храна, бабите почти не поемат разходки (най-досадното). Да, може би пътуваме по-малко, както и други неща за "живо ожалване" от виртуални и реални хора - обаче всичко е въпрос на приоритети. Трябва човек най-безсрамно да приоритизира и да не му пука как изглежда животът отстрани. Всичко се мени, всичко е временно, критичният период с деца е около 5 години, докато излязат от подпалваческата и самоубийствена възраст.

Аз нямам детегледачка, децата си ги гледаме сами и хич не ни е трудно. Но са с голяма разлика и затова не е проблем.

С голяма разлика е по-добре. При мен ситуацията на моменти е все едно съм с близнаци.
Помощ имам само за готвенето, което не е малко, дори е много. Чакам с нетърпение вечерите, децата да заспят, за да поседя малко, просто ей-така, и да помълча.

Точно същото. И аз страшно се наслаждавам на тишината откакто станах майка. Преди с едно имах два такива момента - следобяд и вечер. Сега с бебето, тъкмо по-голямото заспи и почва новата смяна. За щастие не винаги е така, понякога имам късмет и двете да спят. Пък и общо взето спят нощем непробудно та поне от това не мога да се оплача. Иначе въпреки че от скоро съм майка на две, вече определено виждам разликата с едно - научаваш се да приоритизираш и няма време за прекалено внимание и вторачване в някое от двете. За мен също това е по-скоро положително, но и аз не съм от майките които притичват на всяко мрънкане. Затова и смятам например, че си спят самостоятелно и без проблеми.

Моите не спят следобед, а малкото (на 2г.) се буди почти всяка нощ.
Не се виждам с три деца. За последните 2 години съм спала плътно през нощта примерно 2-3 месеца сумарно.

Анастасия, с бебе е още лесно. Като проходи и то, става интересното.

А с 3-4 деца с малка разлика... Не знам как се справяте. Възхищавам ви се.

Моите са все с голяма разлика, и на мен проодени ми се вижда мега трудно начинание.

Ами не се справят, те си го пишат, карат на основни неща и чакат следващия ден. За мен е абсурдно да гледаш 3-4 малки деца, предполага се, че таткото ще работи повече, за да издържа семейството, а майката ще е основно с децата, ами ако няма поне 1-2 баби или помощници, ще се срине физически и психически, няма как.
Виж за голяма разлика го приемам, поне с оглед на това, че няма да следиш всяко едно от децата дали няма да глътне, бутне, падне, удари, подпали и т.н. и това 24 часа.