Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

  • 60 924
  • 687
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 30 793
Ако ще се мобилизираш след детето, защо не го направиш преди детето?

# 361
  • Мнения: 24 053
Живеем в голямо жилище, но сина ми на 9 год. и малкото, което сега ще става на 3 години, са си в обща стая. Каката на 14 г. си има собствена стая, за нея това е много важно в момента. Да не й пречат да си учи и т.н. По-голямо жилище за себе си не виждам накъде и все пак детските стаи са две. Simple Smile

# 362
  • София
  • Мнения: 8 164
ХУбаво е да има отделни стаи. Аз например, съм такъв човек, че имам нужда да остана сама в ста на тишина и спокойствие. В момента сме в двустаен панел с 2 деца, еми, тясно ни е. На моменти изпушвам и се заключвам в банята, само за да поседя малко сама. ММ е живял в това жилище с родителите му и сестра му. Спал е със сестра му в една стая, имали са доста търкания като тийнейджъри, непрекъснато са си пречили.
Сега обмицляме покупка на тристаен ново строителство. Т.е. 2 малки спални и голяма кухн с дневна. Мислим ние да спим в дневната (д аобособим някак кът за спане), а децата да си имат собствени стаи, макар и малки. Тогава мога да си помисля за трето, е според пола ще трябва да дели с кака си или батко си. Но четиристаен определено не ни е по джоба.

# 363
  • малкия йеросалим
  • Мнения: 923
На 37 години съм.Отскоро започнах нова добре платена работа и ме притеснява,че ако имаме трето ще го закъсаме финансово .Но сърцето толкова много го иска..

# 364
  • София
  • Мнения: 20 555
Ние преустроихме нашия апартамент още преди децата и направихме дневна и кухня в общо помещение, обособявайки 3 спални. Едната си е за нас със съпруга ми. Другата беше за двете големи момичета. Третата разделихме с висок до тавана гардероб, когато отделихме Малчо при третата дъщеря.
Сега вече най-голямата не живее с нас. Втората предстои да се изнесе през идния септември. Така двете деца вкъщи ще си имат самостоятелни стаи. Големите, когато ни гостуват, ще нощуват в съседното жилище при моите родители. Ако решат да се върнат за постоянно, ще живеят отделно и няма да се налага да се тъпчем всички заедно. Моят съпруг има наследен малък апартамент от баба си и дядо си, който наскоро ремонтирахме и обзаведохме, за да сме сигурни, че момичетата има къде да се изнесат, ако изберат да живеят в България. Натам да се оправят сами, ние сме им дали всичко по силите си да ги от гледаме, изучим и да имат покрив. Ако се появи бебе, то ще е при нас в началото и после ще преценим, докато и третата дъщеря се изнесе от дома.

# 365
  • Мнения: 24 053
При нас има цял тавански етаж колкото малък апартамент, но живот и здраве, не се знае кога ще стигнем дотам да го оправим. Определено има перспектива за пораснали деца например.

# 366
  • София
  • Мнения: 9 459
Голямото жилище е в плюс до време. Пораснат ли децата вече почва да тежи. Предпочитам две двустайни, пред голям четиристаен например. Живяла съм в тристаен като дете. Тогава ни беше добре, но сега там са само майка ми и големият ми брат - трудно го поддържат. Но пък ние имахме и други по-малки жилища в различни райони на София, та не се е налагало никой да живее под наем. А откакто малкото ми братче не е в България неговото жилище стои празно през повечето време на годината.

# 367
  • Мнения: 30 793
Малкото жилище е ужас. Много предмети на малко площ, всяка зона се ползва за 2-3 дейности и лесно става претрупано. Какво трудно има да си поддържаш една своя лична спалня, в която никой не стъпва и не маца? Като се изнесат децата, правиш си хоби стаи, кабинет, пей сърце...

# 368
  • София
  • Мнения: 9 459
Ето затова хората сме различни. Аз просто написах друга гледна точка. За мен не е проблем да живея и в малко и в голямо. Но това нямаше да ме спре да осъществя мечтата си за голямо семейство. Мен по-скоро би ме ограничило липсата на доходи, за щастие при нас тази пречка я нямаше.

# 369
  • Бургас
  • Мнения: 10 888
А какво разбирате под малко жилище?
Ние сме в тристаен, с 2 спални, обща кухня с дневна (бяха отделно, но ги събрахме) и две санитарни помещения. За мъжа ми тоалетните бяха по-важни и от спалните, за да не чакаме сутрин ред.  Satisfied
Бебето първите няколко години ще е при нас, в спалнята. А разликата между големия ми син и третото дете ще е 14 години. Т.е., докато дойде време да отделяме малкото той ще е студент. Не знам дали си заслужават лишенията за по-голямо жилище или е по-добре инвестиция в друго малко.

# 370
  • Мнения: 30 793
Относително е кое е малко. Зависи от възрастта на децата. С брат ми до тийн годините бяхме в стар двустаен, типичното - мама и татко в хола, децата в едната спалня. След като се преместихме в по-голям, беше по-приятно. Аз взех по-голямата спалня, той малката, която всъщност беше кът от хола; като се изнесох студентка, той взе моята стая.

# 371
  • София
  • Мнения: 3 053
А какво разбирате под малко жилище?
Ние сме в тристаен, с 2 спални, обща кухня с дневна (бяха отделно, но ги събрахме) и две санитарни помещения. За мъжа ми тоалетните бяха по-важни и от спалните, за да не чакаме сутрин ред.  Satisfied
Бебето първите няколко години ще е при нас, в спалнята. А разликата между големия ми син и третото дете ще е 14 години. Т.е., докато дойде време да отделяме малкото той ще е студент. Не знам дали си заслужават лишенията за по-голямо жилище или е по-добре инвестиция в друго малко.

И ние сме в такова жилище. И засега не ни е тясно, добре се чувстваме в него.

# 372
  • София
  • Мнения: 2 781
Голямото жилище е в плюс до време. Пораснат ли децата вече почва да тежи. Предпочитам две двустайни, пред голям четиристаен например. Живяла съм в тристаен като дете. Тогава ни беше добре, но сега там са само майка ми и големият ми брат - трудно го поддържат. Но пък ние имахме и други по-малки жилища в различни райони на София, та не се е налагало никой да живее под наем. А откакто малкото ми братче не е в България неговото жилище стои празно през повечето време на годината.

Ами за това е измислен институтът на покупко-продажбата Grinning Жилището не е вовеки, купува се според възможностите и нуждите. Докато имаш три малки деца, ти трябва голямо. Децата порасват, изнасят се - продаваш  и купуваш малко, какво има да му се косиш, че трудно се поддържа. Да не си вързан там.

# 373
  • София
  • Мнения: 8 164
Ами на нас и сега ни е тясно в двустаен. Ако имаме и трето съвсем ужас ще стане. Нашите първите са породени и още поне едноо 12-15 години ще са при нас. Simple Smile

# 374
  • София
  • Мнения: 9 459
Голямото жилище е в плюс до време. Пораснат ли децата вече почва да тежи. Предпочитам две двустайни, пред голям четиристаен например. Живяла съм в тристаен като дете. Тогава ни беше добре, но сега там са само майка ми и големият ми брат - трудно го поддържат. Но пък ние имахме и други по-малки жилища в различни райони на София, та не се е налагало никой да живее под наем. А откакто малкото ми братче не е в България неговото жилище стои празно през повечето време на годината.

Ами за това е измислен институтът на покупко-продажбата Grinning Жилището не е вовеки, купува се според възможностите и нуждите. Докато имаш три малки деца, ти трябва голямо. Децата порасват, изнасят се - продаваш  и купуваш малко, какво има да му се косиш, че трудно се поддържа. Да не си вързан там.
Хората след определена възраст трудно продават и купуват. Ние така сме свикнали. Хем търпим неудобства, хем пазим за децата. Нагледала съм се на мизерстващи възрастни в големи жилища. Да не говорим младите, че не ги гледат, а ги чакат да умрат.

Общи условия

Активация на акаунт