Страхотни сте момичета! Благодаря за подкрепата. В понеделник ще пиша как е минал прегледа и смятам да споделя притесненията си с докторката. Тя ме познава от 15 години, наблюдавала ме е при предните бременности и е наясно с тялото ми (поне отчасти). Знам, че бременност с бременност не си приличат - първите две минаха прекрасно, с минимално качени килограми, но дали ще е така и сега....Колкото и да не ми се иска ме е страх за мен самата - все пак трябва да се грижа за двете си деца.
- Публикувана: 1 ноем. 2017, 12:36 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2020, 19:13 ч.
Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите
Ако беше насочено към мен, не съдя никой, а изказвам мнение! Надявам се на добър развой на нещата.
Иначе съм съгласна, че едно дете трябва да е планирано и желано.
Иначе съм съгласна, че едно дете трябва да е планирано и желано.
Ама, аз съм уморена от ходене по клиники, лекарства, прегледи и т.н.Изтощих се! Просто исках вече малко спокойствие.
Добро утро, момичета! Вчера бях на лекар - потвърди се бременност в 5 седмица и 2 дни. Лекарката ми каза, че трето секцио не е такава драма, но аз и мъжът ми си решаваме. Имам време 2 седмици да мисля какво да правя. Говорихме с мъжът ми малко - за евентуално преустройване в къщи. Имаме вариант да разширим мястото (живеен на първия етаж в блок, а точно под кухнята ни е мазата, която е 23 кв.м. и ако направим вътрешна стълба надолу ще стане стая и то голяма, ще направим и баня и тоалетна там). Знам, че той не иска трето дете, никога не е мечтал за това, но ще го направи заради мен ако го реша. Не знам защо започнах да се разколебавам....не мога да спя, а ми се спи ужасно, само мисля и прехвърлям вариантите. Може да прозвучи ужасно егоистично, но си мисля за здравето си, възстановяване след още една операция и душевен комфорт......
Ева, напълно те разбирам. Аз вече минах 1/3 и то от втората си бременност и още се будя нощем и мисля кое и как. За мен времето за размисъл дали-или мина. Решението е взето, но притеснението остана мой спътник. Моето дете е много малко, по цял ден не се отлепям от него. Как ще се справя само това мисля🤔.
Помислете и решете. Каквото и решение да вземете важното и да сте в душевен мир от него. 🤗 И, не, не си мисли че си егоистка. В крайна сметка основните грижи ще се паднат на теб.
Помислете и решете. Каквото и решение да вземете важното и да сте в душевен мир от него. 🤗 И, не, не си мисли че си егоистка. В крайна сметка основните грижи ще се паднат на теб.
От малка си мечтая за три деца, това в главата ми е било идеалната конфигурация за семейство. Винаги така ми се е случвало в живота, че за каквото си мечтая ми се случва - рано или късно. И сега какво - уплаших се яко. Суеверна съм доста, мисля си също, че ако го махна това дете, някой отгоре ще ми се разсърди и никога повече няма да сбъдва мечтите ми.....много глупаво, но сега и хормоните си играят лоша шега с мен 😔
Ами, не знам какво да ти кажа. Аз пък не съм мечтала за второ, а и като доста години не можех да родя, си мислех дори, че и едно няма да имам. Някак си бях си напаснала живота и без дете, макар че не съм спирала да опитвам и да се надявам.
Много съм щастлива, че имам дете след всичките мъки и усилия и все пак ми е трудно да приема, че вече намам пълен контрол на ситуацшята кога, къде, какво.
Много съм щастлива, че имам дете след всичките мъки и усилия и все пак ми е трудно да приема, че вече намам пълен контрол на ситуацшята кога, къде, какво.
Момичета, имам 4 деца и съм жива и мисля, здрава. Не знам какво друго да ви кажа, за да ви окуража 
Истината е, че след малкото ми се натрупа една постоянна умора, която разминава полека - лека чак сега, когато то е на 3 и половина години. Ако имате и помощ отнякъде, ще ви е по-лесно даже. Желая ви много здраве и сили!
Истината е, че след малкото ми се натрупа една постоянна умора, която разминава полека - лека чак сега, когато то е на 3 и половина години. Ако имате и помощ отнякъде, ще ви е по-лесно даже. Желая ви много здраве и сили! 
Момичета, тези притеснения дали ще се справите, сега ли е момента, как ще се промени живота и т.н. са напълно нормални. И аз ги имах и бях доста уплашена, а и трите ми бременностти са планирани, правихме си целенасочени опити.
Като забремененях с второто си дете най-големия ми страх беше дали ще го обичам както първото. Обичах безкрайно сина си и се чудех как ще обичам така и друго дете. 😃 Но всичко си дойде на мястото щом го прегърнах след раждането.
Сега, с третата бременност, също имах много страхове. Момчетата ми са големи вече, ученица са. Самостоятелни са и с мъжа ми тъкмо започнахме да отделяме повече време за нас двамата. Мислех си трябва ли ни на баир лозе, тъкмо когато отдъхнахме след като пораснаха децата. И финансово се притеснявах как ще ни се отрази. Покрай учениците имаме доста разходи, не исках да лишаваме тях заради бебето.
Но при нас всичко си дойде на мястото. Може би защото и двамата го искахме и знаех, че ще се справим. Сега, като си погледна момиченцето и не знам как съм живяла без нея.
За мен най-важното е подкрепата на партньора и това да мога да разчитам на него. Защото в крайна сметка децата са отговорност и на двамата си родители.
Като забремененях с второто си дете най-големия ми страх беше дали ще го обичам както първото. Обичах безкрайно сина си и се чудех как ще обичам така и друго дете. 😃 Но всичко си дойде на мястото щом го прегърнах след раждането.
Сега, с третата бременност, също имах много страхове. Момчетата ми са големи вече, ученица са. Самостоятелни са и с мъжа ми тъкмо започнахме да отделяме повече време за нас двамата. Мислех си трябва ли ни на баир лозе, тъкмо когато отдъхнахме след като пораснаха децата. И финансово се притеснявах как ще ни се отрази. Покрай учениците имаме доста разходи, не исках да лишаваме тях заради бебето.
Но при нас всичко си дойде на мястото. Може би защото и двамата го искахме и знаех, че ще се справим. Сега, като си погледна момиченцето и не знам как съм живяла без нея.
За мен най-важното е подкрепата на партньора и това да мога да разчитам на него. Защото в крайна сметка децата са отговорност и на двамата си родители.
Според мен, при всяка бременност има притеснения, без значение коя подред е и дали е планирано детето. Едно дете е промяна в живота, в ежедневието, в навиците и в цялостната организация и динамиката на семейството. Аз подобни притеснения съм имала и при двете си бременности, въпреки че и двете са много желани и планирани. Предполагам, че когато детето не е планирано, притесненията са още по-големи. Но истината е, че и бременността и първите години от отглеждането на детето са си на гърба на жената. Реално ние поемаме цялата тежест и от нас зависи добрата организация на ежедневието.
Веднъж си говорих с майка на три деца, която ми разказа как по време на третата си бременност си е мислила как първите две вече са големи, самостоятелни, как имат хармонично ежедневие и как ще започне всичко отначало. Страхувала се е дали решението за трето дете е разумно. Тогава си дадох сметка, че без значение кое поред е детето, подобни страхове винаги ще има.
Helinor17, твоето детенце колко е голямо?
Веднъж си говорих с майка на три деца, която ми разказа как по време на третата си бременност си е мислила как първите две вече са големи, самостоятелни, как имат хармонично ежедневие и как ще започне всичко отначало. Страхувала се е дали решението за трето дете е разумно. Тогава си дадох сметка, че без значение кое поред е детето, подобни страхове винаги ще има.
Helinor17, твоето детенце колко е голямо?
Неприятно е, когато партньорите не са на едно мнение. Единият ще се чувства прекаран поне за известно време. Решение се намира, както и възможности, важно е да има единодушие.
Happy-mommy, моето дете към момента на раждане на второто, живот и здраве, ще е на малко над 2 години.
Знам, че много жени раждат с подобна разлика, но за мен лично 4-5 г. е по-приемлива такава. В моя случай, предвид възрастта едва ли има за кога да се отлага. Това е привилегия на по-младите жени.
Happy-mommy, моето дете към момента на раждане на второто, живот и здраве, ще е на малко над 2 години.
Знам, че много жени раждат с подобна разлика, но за мен лично 4-5 г. е по-приемлива такава. В моя случай, предвид възрастта едва ли има за кога да се отлага. Това е привилегия на по-младите жени.
И мен от това ме е страх - как и дали ще се справя. Очаквам второто си дете през ноември/декември. Малкият ще е на 2г и 9м. Притеснения, чудения - дали да ходи на ясла, дали не, да не заразява бебето с бацили, дали да остане вкъщи , дали при майка ми за кратко, или тя да дойде при нас. Четох, че е важно да не се напушава рутината на първото дете. Обаче зимата с 2?! Още не мога да повярвам, че съм бременна, нямам много време да го мисля покрай малкия. Доста е зависим от мен за всичко - не се храни сам, не ходи на гърне, не иска да се къпе само с баща си, не иска да заспива с него.....
Ами как ще се справям ако и двете са болни едновременно?!
Оплаках се....
Ами как ще се справям ако и двете са болни едновременно?!
Оплаках се....
Е това е най-гадния момент - като са болни едновременно, признавам. Тогава съм в такъв стрес, че съвсем забравям да се грижа за себе си, случвало ми се е да установя към края на деня, че дори вода не съм пила, просто забравям. Но ако са леки болести, тип настинка или вирус, пак добре, минава.
И мен от това ме е страх - как и дали ще се справя. Очаквам второто си дете през ноември/декември. Малкият ще е на 2г и 9м. Притеснения, чудения - дали да ходи на ясла, дали не, да не заразява бебето с бацили, дали да остане вкъщи , дали при майка ми за кратко, или тя да дойде при нас. Четох, че е важно да не се напушава рутината на първото дете. Обаче зимата с 2?! Още не мога да повярвам, че съм бременна, нямам много време да го мисля покрай малкия. Доста е зависим от мен за всичко - не се храни сам, не ходи на гърне, не иска да се къпе само с баща си, не иска да заспива с него.....
Ами как ще се справям ако и двете са болни едновременно?!
Оплаках се....
Ами как ще се справям ако и двете са болни едновременно?!
Оплаках се....
Ще се справиш. На мен най-трудно ми е било, когато те двамата са болни, но и аз с тях (90% от случаите). Моите са с 1г. и 4м. разлика. Много е трудно, няма да те лъжа. ГОлямото е залепено за мен от раждането и адски ревниво. Таткото пое всичко по малкия, спане с него, ставане да му прави млякото (не съм го кърмила) и тн. През деня беше много трудно, още повече, че трудно се възстанових след секциото. Свекър ми идваше да ми помага сутрин по някколко часа, да ми свали двойната количка, да стои с голямото, докато приспивам малкото и тн. Щях да се справа и без него но щях да откача.
Най-трудно е като са болни, да. Малкото до 5-тата си година беше нонстоп болно, антибиотици, инхалации, кортикостероди, чудеса. Сега е малко по-лесно.
Прокрадват ми се и на мен мисли за 3то, но за съжаление с мъжа ми не се разбираме.
Най-трудно е като са болни, да. Малкото до 5-тата си година беше нонстоп болно, антибиотици, инхалации, кортикостероди, чудеса. Сега е малко по-лесно.
Прокрадват ми се и на мен мисли за 3то, но за съжаление с мъжа ми не се разбираме.
Верче, честита бременност! 
Helinor17, да, хубаво е партньорите да са на една вълна' за да могат да намират решение за всички битовизми, които предстои да възникват.
Момичета, моите деца са с разлика 2г и половина, както се вижда от подписа ми. Наистина е трудно с малка разлика, но хубавото е, че времето минава бързо с две малки деца и в един момент се радваш, че предстоят все повече хубави моменти, когато порастват и стават по-осъзнати, става все по-лесно и изпитваш облекчение, че вече си преминал и през двете бременности и раждания. А малкият ми е толкова сладък, че не мога да си представя да бяхме без него. Мислете за този момент, в който ще започнете да изпитвате облекчение и гордост, че сте се справили.
Helinor17, да, хубаво е партньорите да са на една вълна' за да могат да намират решение за всички битовизми, които предстои да възникват.
Момичета, моите деца са с разлика 2г и половина, както се вижда от подписа ми. Наистина е трудно с малка разлика, но хубавото е, че времето минава бързо с две малки деца и в един момент се радваш, че предстоят все повече хубави моменти, когато порастват и стават по-осъзнати, става все по-лесно и изпитваш облекчение, че вече си преминал и през двете бременности и раждания. А малкият ми е толкова сладък, че не мога да си представя да бяхме без него. Мислете за този момент, в който ще започнете да изпитвате облекчение и гордост, че сте се справили.