
Това, че на мен самата ми е трудно понякога да казвам „не“ в никакъв случай не ми пречи да съм категорична в това какво искам и винаги имам поне няколко плана как да го постигна. Разбира се, плановете ни невинаги се реализират, но дават на човек усещането, че контролира ситуациите около себе си.
Дори да е на сто процента сигурен, че брака е фиктивен и само Ферит е влюбеният, а сърцето на Назлъ е свободно, това нищо не означава и на него нищо не му гарантира. Защото Назлъ му показа многократно, че вниманието му към нея я притеснява, че не проявява интерес към него като към мъж и може да му предложи само приятелство. Любовта е за двама.
В момента гледам епизода. Направи ми впечатление какво каза Ферит на Дениз, когато отиде да го види след катастрофата: „Ти не си дете, просто не искаш да пораснеш.“ Според мен това е много точно.
За Асуман пък Ферит каза, че това, че Дениз и Асуман са под един покрив е все едно да събереш огъня и барута. Така си е.

Фатошката с нейните метафори, с които искаше да мотивира приятелката си да се сдобри с любимия направо ме разби. Много ми хареса това да му даде зелена светлина най-после. То и ние това чакаме...
Сега се сетих за нея. Кажете ми, Фатош наистина ли не си дава сметка, че Тарък е влюбен в нея?
Може ли да е толкова сляпа?

А Манами е нагазила с двата крака.
Подозирам, че Фатошката от два стола накрая ще седне на земята.
Абе общо взето като гледам мненията на всички ни се припокриват за всеки един персонаж 
Благодатя на екипа за превода!



Честито на всички, които празнуват днес!




