Извеждане на новородено

А кога за последно заведе децата там? Или, изобщо, някъде? Софийският природонаучен музей беше пълен само с прашлясали препарирани прасета и пак много ми харесваше. Баща ми ни водеше там поне веднъж на месец.
Защото много се биеш в гърдите как ежедневието ти минава на лаптопа, докато те си растат. Или са на детска градина, докато ти си на лаптопа. И като порастнат, вече ще почваш работа.

Виж, няма нищо лошо една майка да си вземе и гледачка, и две, и 3 детски градини. И да прави каквото си иска с освободилото и се време. Жалкото и смешото е когато тя избере да го запълва с това, да идва да набива канчетата във форум за майки на тези, които правят ... същото

Средното- преди 2 седмици някъде. А днес ги водих на хипстърско кафене с кът за игри.

Иначе "същото" е много относително нещо- има разлика дали ще си използваш времето за малко квалификация или ще е по салони и кафенета. Има и огромна разлика дали детето виси по градини, за да може майката да работи нещо, което нито я квалифицира, а може и да я затъпява, нито плаща добре.

Та- особено ми е смешно, като се твърди, че работещите подобна работа са милион светлинни години пред мен и няма да ги настигна никога.

Тоест само на теб ти е позволено и при теб е оправдано децата да ходят на градина? Другите се занимават с прекалено низши неща, за да заслужават същото?

Аз това последното не съм видяла някой да го твърди във форума. Да не би да ти го казва мъжа ти, или просто собствената ти неувереност ти го шепне?

Има и такъв момент. Зависи от професията, детето и градината. В някои случаи е най-добре майката да си стои у дома и човек се чуди защо изобщо детето е на градина. Много ясно, че както всичко в живота, и тук има оптимални случаи и такива, в които е ясно, че детето е пратено там, защото е безплатно и защото досажда.

Пращането на дете на градина си е стрес и риск. Насреща трябва да има някаква смислена отплата. Има доста случаи, в които смисъл не виждам. И не защото ми треперят мартинките, че дори и за офис планктон не ставам.

абе, според мен, когато се появи бебето, едни се чувстват виновни, че неглижират детето си, а на други им е криво, че не се развиват професионално. а някои редуват. малцина са майките на малки деца, които са в хармония със себе си и изборите си.

До каква възраст?

До предучилищна. Но минимум до 4-5. Зависи и от детето. Общо взето пет години е блатото, колкото и амбициозна да е майката.

Това се доближава повече до истината, отколкото идеята, че масовата българска майка само се чуди в коя ясла да метне детето, за да иде на маникюр.

Макар че не е задължително да е така. Не знам дали не е защото не бях на целите презрели 33, но съвсем съзнателно и комфортно направих прехода към детето. Има го и моментът, че вече бях поставила голяма основа професионална, 12 месеца собствена заплата спестена и ясен план какво ще правя по време и след майчинството, за да не се усетят 2 години липса. Осъзнавам, че това беше най-големият фактор, който ми даде спокойствие да се занимавам с кърмене, слингове, бебешки групи, захранване водено от бебето, паркове, спане докато спи детето и въобще каквото ми скимне без драма какво изпускам на работа. През цялото време бях абсолютно и непоколебимо убедена, че нещата, които съм правила и правех след като заспи детето ми осигуряват автоматично завръщане с шут през главната врата. Първата ми работа беше със значително по-висока заплата от старата, беше почасова, и беше работа-мечта откъм комфорт, но беше, за съжаление, много посредствена по същество, та не се задържах там дълго. Все пак си свърши функцията на трамплин, освен това беше изключително лесно съчетаема с дете между 2 и 3.

Когато я започнах, освен злободневните притеснения кога и какво ще ядем и какъв е трафикът, не съм имала философски сътресения защо детето е с гледачка. Сега пък даже се радвам, че ходи на място, където е в 80 процента навън сред природата, с умни деца от добри семейства, с много разнообразни занимателни дейности защото у нас няма как да стане това дори и в най-добрите дни. Например да и огранизирам правене на сос от ябълки и преход от 3 мили за един ден, забрави. Никога не ми е минавало през ума страх, че там нещо де поврежда или страда. Но моето дете говори страшно добре и сама си казва, доволна е. Единственото, което не и харесва, е че имат рибки и костенурка в стаята и не и дават да ги храни сама.

4-5 години у дома, с изключение на месеците на детска градина . Хаха, смешки.

Мамасита има три дечица и това все пак е по-трудно. но все пак, най-важното е да е в хармония със сегашния си избор и да е наясно, че няма да е вечно така. Всяко нещо с времето си.   малките деца е нормално да са приоритет на майката. Като поотраснат, ще се заеме с професията си и ще ни набива канчетата как не работим правилно.
майка ми също каза, че не й е работила главата нормално няколко години. не е спирала да работи, но не й е работила главата. рязко тръгна нагоре когато станахме 9-10 годишни (и ние сме породени). но нейната професия изисква наистина пълно потапяне, защото е чист рисърч. там не можеш да спреш, защото е като спорта.

"Например да и огранизирам правене на сос от ябълки и преход от 3 мили за един ден, забрави."

Тихо ся, Контесата ще те контрира, че е нищо работа и излет, и готвене, тя го е правила всеки ден с години и с тризнаци, при два метра сняг и минус 40 градуса.

И моите терзания не са били философски, а главно логистични. Да, именно трафик и да си навреме- пълна гадост. Съвсем прагматични терзания- нямаше да ми е приятно да съм от племето на препускащите жени. На таткото също му беше неприятно.

Колкото до планирането- ми и аз така си планирах детето, само че- човек предполага, Господ разполага. Пък и се оказа, че първите две години са доста недостатъчен срок, камо ли за връщане на 100% работа. Има доста фактори дали връщането на работа ще се получи или не.

Тия дни ми попадна подобна статия от The Atlantic, пак за много квалифицирани и нахъсени жени, които обаче при сблъсък с реалната ситуация си казват- няма да стане тая работа със съчетаването, и се отказват. Други не се отказват, но там вече не може да ме убедите, че няма вреда, стрес и компромиси. Защото малките камъчета обръщат колата.

Аз лично на децата си не планирам дейности, те сами се получават, когато денят е на разположение. Ако е лято, може да има и излет, и варене на сладко- денят е дълъг, може и да са 100% навън. Ако не- здраве да е.

Напълно съм наясно, че с 3 деца, развод между най-голямото и малките две, депресия и т.н. нещата изглеждат различно. Въобще не претендирам за универсалност или правилност на моя избор.
Дадох го като пример за това, че с определен тип нагласа, не е нужно жената да се чувства потисната или нещастна, че нещо изпуска професионално или като майка. Или както пееше навремето Ирина Флорин, "има време за ...".
Всеки живот се стича различно, има различни сезони.
Доста е странно да смяташ, че само твоят е правилен.

Ми имала съм го този тип нагласа, и стипендии и обучения съм печелила през майчинството, бе каквото се сетиш, да не губя форма. Въпросът не е в това, дето ще изпуснеш, въпросът е, че понякога има доста неизвестни и не е гарантирано, че след две години точно ще си ток и жица. Може друго да се окаже.

Въпросът е, че по принцип правилната стратегия е да НЕ разчиташ прекалено, че нещата ще станат по идеалния начин, защото има по-голям шанс да се срещнат пречки и да стане нещо съвсем друго. Та- и аз като млада мама се заричах кога и как ще се върна.

И тук въобще не говоря за чувства и за философии, а за логистика. Щото с работеща майка се изпуска точно това- годините на магическо безвремие, в което доста деца са израснали в предишни десетилетия, а сега са изчезващ вид, всички са обхванати отрано от системата. Което е пълна гадост. Защото заниманията, за съжаление, не заменят магическото безвремие и може би донякъде вредят.

И защо не говориш открито за пречките, за депресията и всичко друго, а го пакетираш във форума като избор да си у вас 10 години?

ми при мен не беше доизмислено със забременяването, но пък и не съм знаела много с какво се захващам, за да се стресна. буквално си мислих, ето сега бременея, раждам и хуквам,отчела съм се с най-същественото. таткото да поеме вече по-лесното.

Никой не прави 100% свободен избор, ясно е, че става въпрос за някакво уравнение с много неизвестни. Пробваш кое работи и избираш по-малкото зло. Такъв вид избор. Не е избор от менюто с привлекателни опции.

Ако всичко се беше развило перфектно, ясно е, че опциите щяха да са други. Та така, невинаги е въпрос на лични качества и амбиция, нито на някакви нерационални страхове- при мен всичко е изпитано искрено и лично, затова говоря за пречки. С риск да ме обявят за кекава, мързелива, лабилна и каквото там се сетите.

При мен въпросът беше- има ли смисъл да натискам педала на газта точно сега, не може ли нещо по-стратегическо да се измисли. Отговорът е ясен. Не е призвание, а прагматичен избор. Което за мен е по-смислено от "обратно на работа на всяка цена, да не забравиш как се пишеха мейли".

Вече съвсем различно е за жена в САЩ, родена в семейство с натрупване от поколенията, за която опциите са точно някакво меню и каквото и да подхване, ще е толкова подплатено с пари и подкрепа, че няма как да не се получи. Кеф ти сенатор, кеф ти майка на пет деца, плетяща кошници за Инстаграм.

BodyBeautiful, и аз така си мислех първия път, след втория вече беше ясно, че нещата не работят точно така.