Имайки предвид факта, че майката е загубила съпругът и синът си, се е уплашила да не загуби и дъщеря си. Патологията в случаят е натрапчивият страх да не се случи нещо лошо на дъщерята, отколкото задушаване с цел детето винаги да е до майката.
Иначе патологията майка орлица, която не одобрява нищо, свързано с детето си, с цел то винаги да е около нея, е факт.
Ранното осъзнаване на този проблем от детето е ключът към изолиране на проблема и недопускане на майката до личното пространство да отрочето и. Това осъзнаване е изключително трудно обаче, имайки предвид дали тази патология е съпътствала детето от ранна детска възраст или се е появила в последствие.
Аз съм склонна да отнеса това обсебване към психическо заболяване, отколкото към умишлени и осъзнати действия, т.е. действията са резултат от изкривената реалност на родителя. Много е трудно обаче родителят сам да осъзнае проблемът и да се обърне към специалист.