Оковите на майчината любов

  • 112 515
  • 1 780
  •   1
Отговори
# 795
  • Мнения: X
Здравейте, момичета!
Аз съм едно пораснало момиче Wink с голямо дете и страхотен съпруг, но страдам от години точно от оковите на майчината любов. Точната дума е обсебване, а не любов. Не ме оставя да дишам, да живея самостоятелно, да прекарвам свободното си време както намеря за добре, защото непрекъснато иска да е с мен, във всеки миг, в който знае, че съм у дома или просто съм свободна и почивам. Страшно е, говорила съм с нея много пъти, поука не си взема, поставя първо нейните емоции като най-важни, трябва да съчувствам, съжалявам, влизам в положение, защото е много самотна. Приятели няма. Баща ми отдавна също го няма.
Резултата - отношенията със съпруга ми се влошиха, брака ни е в криза, търпението му е на предела си. Почнахме да говорим за раздяла. Аз съм на прага на психическите си сили, имам чувството, че ще полудея. Не търся съвет, просто споделям. Много е говорено, много е направено, но тя моите граници не ги зачита, нито с добра дума, нито с остър тон. Това е. Както казах съвети не търся, просто споделям. Много е тежко.

# 796
  • Мнения: 1 701
И какво правим, ако примерно таткото иска детето да стане адвокат, а детето иска да е цигулар? Таткото иска инженер, синът- актьор. Драма, шок и ужас на таткови пари срещу синков инат.
Виж сега, и цигулар и актьор са професии, за които е нужно образование.
Така, че не виждам проблем да се запише примерно Музикална Академия, от там излизат и пожелание с втора специалност- учитеел по музика.
Актьор по същият начин, може да имат и втора специалност- сценарист, режисьор и т.н.  Peace

# 797
  • Мнения: 1 701
Здравейте, момичета!
Аз съм едно пораснало момиче Wink с голямо дете и страхотен съпруг, но страдам от години точно от оковите на майчината любов. Точната дума е обсебване, а не любов. Не ме оставя да дишам, да живея самостоятелно, да прекарвам свободното си време както намеря за добре, защото непрекъснато иска да е с мен, във всеки миг, в който знае, че съм у дома или просто съм свободна и почивам. Страшно е, говорила съм с нея много пъти, поука не си взема, поставя първо нейните емоции като най-важни, трябва да съчувствам, съжалявам, влизам в положение, защото е много самотна. Приятели няма. Баща ми отдавна също го няма.
Резултата - отношенията със съпруга ми се влошиха, брака ни е в криза, търпението му е на предела си. Почнахме да говорим за раздяла. Аз съм на прага на психическите си сили, имам чувството, че ще полудея. Не търся съвет, просто споделям. Много е говорено, много е направено, но тя моите граници не ги зачита, нито с добра дума, нито с остър тон. Това е. Както казах съвети не търся, просто споделям. Много е тежко.
Майка ти е вероятно психарка, от тези които изпотрошават всичко и всеки.
Имай повече отговорност към децата си, а не към майка ти.
Скъсай всякакъв контакт с майка си. Оправи си семейството, отношенията със съпругът си и не позволявай децата ти да израстнат без баща.
Не си длъжна с абсолютно нищо на майка си, но си длъжна на децата си!
Заради майка ти, си на път да си съсипеш децата и семейството!!!

# 798
  • София
  • Мнения: 62 595
Не разбирам откъде толкова жлъч у вече омъжени жени и майки към техните собствени майки. Не сте деца, бъдете по-снизходителни, защото ще дойде момент, в който горчиво ще се каете за всичко, което сте казали и написали тук срещу майките си. Сега ще кажете, че кобя сигурно. Не, не кобя, а напомням, че колелото се завърта и е най-малкото незряло една жена, която вече самата тя е майка и би трябвало поне малко да е узряла в главата, да сипе толкова обиди и обвинения към майка си. Не можете да разберете, че в момента, в който майките ви си отидат от този свят, ще станете сираци и най-самотните същества на света, ако ще да имате сто мъже и сто деца. Не ги осъзнавате тези неща и ще има да патите.

# 799
  • Мнения: 30 802
Andariel, да-да, разбирам, трудна е тая работа с гледането на деца. Но все още не мога да повярвам, че родителите ни са правели "най-доброто, на което са способни". По-вероятно е повечето бая да са скатавали и да са си гледали кефа. В момента моето поколение има огромни изисквания как се гледат деца и майките ни щяха да бъдат обявени за абс. некадърници и неглижиращи.

Съжалявам, но има хора, които са достатъчно узрели, та да не се нуждаят точно от майка, за да им е пътеводна светлина. Майката е човек, не е богиня или бог, в доста случаи може и да знае по-малко за живота всъщност.

Недей така фаталистично, ясно е, че навред има майки, които буквално се кефят да изправят на нокти децата си, именно защото уж са единствени и неповторими. Ето ти окови...

# 800
  • София
  • Мнения: 62 595
За чуждите родители не зная, но моите никога не са се скатавали и винаги са били изключително трудолюбиви и всеотдайни родители, баба и дядо, и деца, когато техните родители бяха живи. Бих казала, че са хора, които могат да се опишат като правилни, колкото и да съм се ядосвала и още да се ядосвам на моменти. Всеки в някаква степен, включително като родител, е затворен в собствените си ограничения и често това може да е в конфликт с желанията и възгледите на децата, особено когато и характерите са различни. Да, има ужасни родители, включително такива, които са живо доказателство за приказката "вънка - драг, вкъщи - враг", невероятни егоисти, но все пак... Порасналото вече възрастно дете съзрява за идеята, че има едни родители, а особено ми е неприятно като чуя жени да говорят ужасни неща и да се оплакват от майките си, все едно още са на 3, а мама не им е ходила по акъла. Във всеки случай всеки, когато е в най-трудното и болно състояние вика "мамо", а не "тате", "мъжо" или чието и да е друго име, а вика майка си.

# 801
  • Мнения: 7 858
Не разбирам откъде толкова жлъч у вече омъжени жени и майки към техните собствени майки. Не сте деца, бъдете по-снизходителни, защото ще дойде момент, в който горчиво ще се каете за всичко, което сте казали и написали тук срещу майките си. Сега ще кажете, че кобя сигурно. Не, не кобя, а напомням, че колелото се завърта и е най-малкото незряло една жена, която вече самата тя е майка и би трябвало поне малко да е узряла в главата, да сипе толкова обиди и обвинения към майка си. Не можете да разберете, че в момента, в който майките ви си отидат от този свят, ще станете сираци и най-самотните същества на света, ако ще да имате сто мъже и сто деца. Не ги осъзнавате тези неща и ще има да патите.
Всичко си има граници. Ти какво предлагаш? Жената да си разбие семейството, за да има майка й дружка 24/7? Това ли е единствения начин да зачиташ родителите си? С подчинение и пълна отдаденост?
Майка ми е сама, няма мъж и нейните родители починаха. Живее наблизо, но не й ходя на гости всеки божи ден, нито тя на мен. Всеки ден се чуваме, пишем си в скайпа и се виждаме, когато и на двете ни е удобно. Никога не би й хрумнало да се натиска да съм й под ръка постоянно и да зарежа всякакви опити за свой живот и семейство, за да не й е самотно. Това би било невероятен егоизъм. Майката на момичето трябва малко да се стегне. Не да забрави за детето си, но да го остави да има свой живот. Да намери нещо, с което да си запълва времето и й е приятно, да се разговори с други хора и да създаде поне познанства, ако не приятелства. Моята майка общува със съседите, има си приятелки сред тях, гледа снукър, чете норвежка литература (всъщност почти всякаква литература), готви си и когато имаме време се виждаме. Понякога ни кани двамата да хапнем при нея, но не всяка седмица и не през ден, както съм чела из други теми, нито пък настоява да е на всяка цена.

# 802
  • Мнения: 4 871
Здравейте, момичета!
Аз съм едно пораснало момиче Wink с голямо дете и страхотен съпруг, но страдам от години точно от оковите на майчината любов. Точната дума е обсебване, а не любов. Не ме оставя да дишам, да живея самостоятелно, да прекарвам свободното си време както намеря за добре, защото непрекъснато иска да е с мен, във всеки миг, в който знае, че съм у дома или просто съм свободна и почивам. Страшно е, говорила съм с нея много пъти, поука не си взема, поставя първо нейните емоции като най-важни, трябва да съчувствам, съжалявам, влизам в положение, защото е много самотна. Приятели няма. Баща ми отдавна също го няма.
Резултата - отношенията със съпруга ми се влошиха, брака ни е в криза, търпението му е на предела си. Почнахме да говорим за раздяла. Аз съм на прага на психическите си сили, имам чувството, че ще полудея. Не търся съвет, просто споделям. Много е говорено, много е направено, но тя моите граници не ги зачита, нито с добра дума, нито с остър тон. Това е. Както казах съвети не търся, просто споделям. Много е тежко.
Мда, много добре знам за какво говориш, защото моята е същата. Направо не се издържаше. Отначало не исках да я накърня и по 40 мин. съм си говорила с нея по телефона всеки ден в продължение на няколко години, защото се преместих в друг град и тя направо се побърка. Е, моята живее с баща ми и по всяко време има с кого да си говори,  не е сама като твоята, но въпреки това така се беше фокусирала върху мен, че не се бях усетила как и моето внимание отиваше все към нея и моят живот, макар и от разстояние, се въртеше около нея. Така бях обсебена от нея и все си мислех да не съм рязка, груба към нея, да не я обидя, докато не осъзнах, че тя е едва ли не най-егоистичния човек, когото познавам, защото когато ù намекнах, че нямам много време за дългите разговори с нея, тя така се разсърди, как може да я пренебрегвам така....
С една дума не си го причинявай! Явно и ти като мен си водена от мислите да не я нараниш, майка ти е, но трябва да се осъзнае, че това вреди на теб. Така че оправи отношенията с мъжа си, гледай си детето и остави майка си. Колкото и да прозвучи грубо-тя сама си е виновна, че няма приятелки, с които да общува и ти си се превърнала в единствената ù утеха в скучния ù живот. Това важи и за моята майка. Това, което направих, е да говоря с моята набързо веднъж-два пъти макс на седмица и това е достъчно.
Бъди груба, ако трябва в началото, но бъди твърда и неотстъпчива-може в началото да има драми, но след време си намират други занимания.

Последна редакция: сб, 09 дек 2017, 18:26 от Spring is my season

# 803
  • София
  • Мнения: 62 595
Каквито и претенции да имате към майките си, ги кажете на тях, а не ги заливайте в публичен форум с всичко това, което пишете!  Грозно е!

# 804
  • Мнения: 22 941
Момичетата са говорили с тях и ефект няма. Ама като си в друга позиция, явно не схващаш.

# 805
  • Мнения: 4 871
Каквито и претенции да имате към майките си, ги кажете на тях, а не ги заливайте в публичен форум с всичко това, което пишете!  Грозно е!
И като им ги кажем те трогват ли се? Не.

# 806
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма значение в каква позиция съм, а че е изключително грозно вече майки да пишат така публично за майките си.  Това е родната майка, не е свекървата, да речеш, че е чужд човек. Да сте видели мъже да пишат обидни неща за майките си? Защото аз не съм.  Те и за бащите си не пишат нищо лошо. А все жени плюят майките си и нещо не им е на сгодата. Още не могат да приключат с пубертета и детронирането на майките си ли?

# 807
  • Мнения: 30 802
Андариел, и какво като съм майка? Даже по-ясно виждам къде са големите изцепки и фалове.

# 808
  • Мнения: 22 941
Те не казват обиди, а факти. Аз ако имах такава майка, със сигурност не бих я издържала ежедневно да се виждаме, говорим, общуваме и да знае всичко, че и да ме направлява.

# 809
  • Мнения: 4 871
Няма значение в каква позиция съм, а че е изключително грозно вече майки да пишат така публично за майките си.  Това е родната майка, не е свекървата, да речеш, че е чужд човек. Да сте видели мъже да пишат обидни неща за майките си? Защото аз не съм.  Те и за бащите си не пишат нищо лошо. А все жени плюят майките си и нещо не им е на сгодата. Още не могат да приключат с пубертета и детронирането на майките си ли?
Какви глупости си написала! ooooh!
Какво детрониране на майката? Знам, че типичната представа за майката е тя да е жената, която те дарява с безрезервна любов, утешава те, НО има и други майки. Не че те не обичат децата си,  но не ги поставят на първо място.

Общи условия

Активация на акаунт