Аз съм едно пораснало момиче
с голямо дете и страхотен съпруг, но страдам от години точно от оковите на майчината любов. Точната дума е обсебване, а не любов. Не ме оставя да дишам, да живея самостоятелно, да прекарвам свободното си време както намеря за добре, защото непрекъснато иска да е с мен, във всеки миг, в който знае, че съм у дома или просто съм свободна и почивам. Страшно е, говорила съм с нея много пъти, поука не си взема, поставя първо нейните емоции като най-важни, трябва да съчувствам, съжалявам, влизам в положение, защото е много самотна. Приятели няма. Баща ми отдавна също го няма.Резултата - отношенията със съпруга ми се влошиха, брака ни е в криза, търпението му е на предела си. Почнахме да говорим за раздяла. Аз съм на прага на психическите си сили, имам чувството, че ще полудея. Не търся съвет, просто споделям. Много е говорено, много е направено, но тя моите граници не ги зачита, нито с добра дума, нито с остър тон. Това е. Както казах съвети не търся, просто споделям. Много е тежко.
