хайде сега, обсъждаме какво им е на безработните от висотата на нашата безумна професионална ангажираност!;) Не виждам смисъл да се очаква човек да се захваща с каквато и да е работа. Само за да угоди на околните, че не е мързелив ли? Сега чакаме лични изповеди как всеки навремето се е хващал с каквото падне, пък ето колко е работлив и затова е израснал. Всеки има право да приеме или да не приеме някаква работа. Не всяка работа и не всеки лев си заслужава. Иначе и проституцията е работа.
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
Оковите на майчината любов
Ако свържем темата за безработицата с оковите на майчината любов...да, и аз съм работила буквално доста неща непрестижни неща, например продавала съм кърпи на Илиенци, и мед на женския пазар 
Но не бих искала децата ми да минават през това, а да учат английски, офис пакета и прочие, и да се настанят в някое офисче, на топло и сигурно. Аз лично бих гледала и крави, нямам психологическа бариера, само малко физически болежки и нула знания и умения, но отново- бих искала златните ми, да, яйчица, да работят нещо по-така и да им е по-хубаво и лесно.
Но не бих искала децата ми да минават през това, а да учат английски, офис пакета и прочие, и да се настанят в някое офисче, на топло и сигурно. Аз лично бих гледала и крави, нямам психологическа бариера, само малко физически болежки и нула знания и умения, но отново- бих искала златните ми, да, яйчица, да работят нещо по-така и да им е по-хубаво и лесно.
Въобще не говоря за не-приемане на всякаква работа. Но има един парадокс- малко хора приемат работа, която ще им даде опит, ако е за малко пари. Никой не те кара да изливаш бетон или да дереш нутрии във ферма, а просто да започнеш отнякъде, защото ако си без деца, да правиш нещо е по-добре от нищо. Дори не е до пари, а до психика. Щото да седиш и да чакаш идеалната работа си е тъпотия.
Не знам в провинцията, в София не малко хора ходят на стажове в банки, министерства и прочие. Без пари. В провинцията не знам на какви стажове да идат.
Между другото има много интересна програма Заедно в час, за висшисти без педагогическо образование, осигуряват ти обучение за квалификацията и по 500 лева+ към учителската заплата за една или две години, но при условие че отидеш да преподаваш в неатрактивен район с голям недостиг на учители. Селски, ромски райони и т.н. Макар и в София, синът ми ходи с голямо удоволствие на летните им програми вече две години, много приятни мотивирани хора. Не знам дали има много желаещи. Мен много ме впечатли. Ето, че дори и в България има много възможности.
Между другото има много интересна програма Заедно в час, за висшисти без педагогическо образование, осигуряват ти обучение за квалификацията и по 500 лева+ към учителската заплата за една или две години, но при условие че отидеш да преподаваш в неатрактивен район с голям недостиг на учители. Селски, ромски райони и т.н. Макар и в София, синът ми ходи с голямо удоволствие на летните им програми вече две години, много приятни мотивирани хора. Не знам дали има много желаещи. Мен много ме впечатли. Ето, че дори и в България има много възможности.
Ето, дойдохме си на думата. Някой си мисли, че като предложи малко пари, може да замаже очите на другия с "да, ама ще натрупаш опит". И когато насреща никой не иска да се върже, и веднага - той е мързелив, не иска да започне отнякъде. Аз може и да започна за малко пари срещу опит, но не защото са ме притиснали с идеята за безработицата или ме подкупват с идеята за опита, а защото аз си правя сметката, че ще взема много повече опит, отколкото ще ми дадат пари, но в общи линии сделката си заслужава. Но хората не са будали, те много добре се усещат след време, дори да се вържат, че ги будалкат с тая работа с опита. Да, до психика е - едните разчитат, че другите ще се вържат. Едните казват "ха, аз му давам опит, какво се пазари за пари, жалък неблагодарник, мързел", а другият казва "ти мен за идиот ли ме смяташ" и сделка няма.
Въобще не говоря за не-приемане на всякаква работа. Но има един парадокс- малко хора приемат работа, която ще им даде опит, ако е за малко пари. Никой не те кара да изливаш бетон или да дереш нутрии във ферма, а просто да започнеш отнякъде, защото ако си без деца, да правиш нещо е по-добре от нищо. Дори не е до пари, а до психика. Щото да седиш и да чакаш идеалната работа си е тъпотия.
Не виждам смисъл да се очаква човек да се захваща с каквато и да е работа. Само за да угоди на околните, че не е мързелив ли?
Аз само да попитам, докато чиракуваш гратис или за малко пари, от какво следва да се издържаш? Или се очаква да преоткриеш фотосинтезата?
Изключително сбъркано е всичко в тази държава. Не става дума да започнеш с 2000 лв заплата, но принципно идеята на труда и заплатата са да можеш да си покриваш базовите нужди. Всеки труд, независимо от квалификацията, ако е на пълен работен ден, следва да може да осигури минимум покрив и храна за месеца, иначе за чий работим? За чест и слава? И като ти кажат, ама нямаш опит, затуй се радвай, че изобщо ти плащаме, ама пък за сметка на това ще придобиеш опит и падам вече. И междувременно разчиташ на мама и тати да те издържат, докато ти се водиш, че работиш, а вероятно си минал вече 20-те години, а ако си бил и редовен студент, отиваш на 23-24. Пък после четем из темите как можело на 19 вече да не са се изнесли мамините златни от татковия дом. То даже не е и смешно вече, ами направо трагично.
Ми не е чудно някои защо инвестират в екстеншъни, силикони и прочее, че да си намерят кой да ги издържа. И това вече не важи само за "девойките".....
Изключително сбъркано е всичко в тази държава. Не става дума да започнеш с 2000 лв заплата, но принципно идеята на труда и заплатата са да можеш да си покриваш базовите нужди. Всеки труд, независимо от квалификацията, ако е на пълен работен ден, следва да може да осигури минимум покрив и храна за месеца, иначе за чий работим? За чест и слава? И като ти кажат, ама нямаш опит, затуй се радвай, че изобщо ти плащаме, ама пък за сметка на това ще придобиеш опит и падам вече. И междувременно разчиташ на мама и тати да те издържат, докато ти се водиш, че работиш, а вероятно си минал вече 20-те години, а ако си бил и редовен студент, отиваш на 23-24. Пък после четем из темите как можело на 19 вече да не са се изнесли мамините златни от татковия дом. То даже не е и смешно вече, ами направо трагично.
Ми не е чудно някои защо инвестират в екстеншъни, силикони и прочее, че да си намерят кой да ги издържа. И това вече не важи само за "девойките".....
Никакъв. Реално за да работиш, ти трябват минимум 1000, само за разходите, свързани с работата. Това в големите градове.
sixsens, не знам от какво се предполага да се издържаш, вероятно от същото, от което се издържаш, докато учиш в университет. За стажове навсякъде по света се кандидатства и колкото по-желана е професията или компанията, толкова по-трудно е да те вземат, а и не ти плащат повече, отколкото ще ти стигне за карта за градски транспорт и по едно кафе на ден. Затова не всеки става лекар, адвокат и прочее. Следването е дълго и скъпо, а специализациите гратис. като сервитьорка работиш и получаваш пари от първия ден. Въпрос на възможности за избор, затова казах, че съм благодарна, че на 18 имах такава възможност.
Ми ето ти разбивка: 300-500 за кола и придвижване, мин. 200 за храна на работа, работни дрехи, други разходи, плащане за детски градини и занимални или бавачки. Стават си 1000 като едното нищо. Аз съм с три деца и определено ми е по-евтино да не работя. А вече за опит и способности- има и други начини за придобиване.