Това от последния абзац на Сирена го наблюдавам при дъщеря ми, която е 4ти клас в момента. Влязла е в някакъв период на все още леко безразличие или не знам точно как да го нарека. Не че за момента ми създава някакви проблеми, но го усещам чисто интуитивно.
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 21:04 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2017, 19:00 ч.
Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас
Аз бих го нарекла "търсене на себе си". Има един период, в който родителят трябва да заеме ролята на стайно растение- да е там, но да си мълчи. Децата трябва сами да се меракландисат за развитие, има един прозорец от няколко години. Ако родителят в тия години продължи да дирижира, може детето да пропусне какво му е интересно.
Но наистина има такова нещо- на 3 може да е интересно и весело да организираш по книга най-най-полезните дейности и наистина към 5-7 детето може да е много добре аранжирано...и после всичко да се развали, което също е нормално.
Гледам моми 3-4 клас...ми точно положението е пълно желе. Лакират си ноктите, снимат клипчета с телефони, мотаят се, събират се да ядат джънк и това е. Тоест има мода- събират си джобните, пазаруват си един "пикник" от супермаркетите, че е по-евтино в сравнение с магазинчетата и после ядат и си говорят.
Но наистина има такова нещо- на 3 може да е интересно и весело да организираш по книга най-най-полезните дейности и наистина към 5-7 детето може да е много добре аранжирано...и после всичко да се развали, което също е нормално.
Гледам моми 3-4 клас...ми точно положението е пълно желе. Лакират си ноктите, снимат клипчета с телефони, мотаят се, събират се да ядат джънк и това е. Тоест има мода- събират си джобните, пазаруват си един "пикник" от супермаркетите, че е по-евтино в сравнение с магазинчетата и после ядат и си говорят.
В общи линии наистина описваш това, което й се иска да прави. А не е като да не съм се занимавала с нея и да не съм организирала най-полезни дейности. Единствено се надявам, че нещо й е останало в главата, защото в момента е още нищо, но занапред очаквам още повече желиране на ситуацията.
Нашата класна миналата година сподели, че при някои започва от трети клас и до към 6ти се осъзнават
Нашата класна миналата година сподели, че при някои започва от трети клас и до към 6ти се осъзнават
Остава нещо там някъде надълбоко. С момчетата положението е подобно- интересува го риболов, дронове, някакви общи работи и купони и да си чепка нещо сам. Определено не е с академична насоченост и амбиция, но на тази възраст е съвсем нормално- все пак трябва и да трупат популярност и социален капитал.
Направо имам усещането, че между 9 и 13 трябва да изкарат още една детска градина- да папкат, спинкат и да си играят на глупости. Няма ли детска градина за пред-пубертетни:) може и горска да е, нямам претенции.
Тя и Контесата е споделяла, че нейната щерка влиза в нещо, което много напомня фаза на желиране. Май й е трудно да го понесе. Но като гледам, е естествена тенденция и освен да чакаме да стегнат естествено с времето, друго не се сещам. В смисъл- нека си поживеят няколко години на свобода, че после ги чакат разни гимназии и глупости. Трябва през няколко години да има период на почивка и интегриране на наученото, не може само да юркаш.
Направо имам усещането, че между 9 и 13 трябва да изкарат още една детска градина- да папкат, спинкат и да си играят на глупости. Няма ли детска градина за пред-пубертетни:) може и горска да е, нямам претенции.
Тя и Контесата е споделяла, че нейната щерка влиза в нещо, което много напомня фаза на желиране. Май й е трудно да го понесе. Но като гледам, е естествена тенденция и освен да чакаме да стегнат естествено с времето, друго не се сещам. В смисъл- нека си поживеят няколко години на свобода, че после ги чакат разни гимназии и глупости. Трябва през няколко години да има период на почивка и интегриране на наученото, не може само да юркаш.
Спокойно. Има светлина в тунела, пълен с желе. Нейна Кифленска Светлост също си лакира ноктите и си мери косата колко дълга е станала, но от година насам ѝ е влязла мухата да става графичен дизайнер и само тормози брат си да ѝ инсталира разни програми, с помощта на които тя да си чопли в тази насока. Сега си прави портфолио и ме врънка аз да поема някоя работа срещу заплащане, която тя да свърши, защото такава малолетна никой нямало да я наеме.
Хаха, това с косата е и у нас. Колко е дълга и красива 
Добре, че сутрин й се спи зверски, че поне дрехи не подбира много.
Моята пък иска да става писателка, но по математика е по-добра или поне досега повече й идваше отвътре да решава задачи. Имала много идеи в главата си, но като седнела да пише, излизало глупаво. И аз имам вина, че не я записах на нещо в тази посока, а не знам как аз да й помагам. Със задачите ми е доста по-лесно.
Добре, че сутрин й се спи зверски, че поне дрехи не подбира много.
Моята пък иска да става писателка, но по математика е по-добра или поне досега повече й идваше отвътре да решава задачи. Имала много идеи в главата си, но като седнела да пише, излизало глупаво. И аз имам вина, че не я записах на нещо в тази посока, а не знам как аз да й помагам. Със задачите ми е доста по-лесно.
Силен е абсолютно права - сега е на мода да си събират джобните и да си купуват обща храна -джънк фуд. Аз не съм против. Моето дете се чувства добре когато е част от колектив, това аз мисля е много добро качество.
Добре, ама вие къде сте расли?
Щото, нали, аз както казах: краен квартал, масово училище, дете на прехода. През 1990 по вашите описания бяхме не просто желирани, ами направо свински пачи. Понеже като се сетя кво сме правили. Лично аз си боядисвах косата с едни спирали цветни, от които всичко се беше омазало, това по пример на останалите в класа. Ходихме в междучасието до кварталното пазарче и си купувахме зимна ряпа на килограм, че да я ядем небелена. И още хиляди простотии. Родителите ми въобще не знам дали са отразявали кво се случва, но сигурно, защото поне не се дрогирахме тези в моята компания. Бяхме си даже супер разумни. И кво, след 4 години бях приета в двете гимназии с най-висок бал в София, приятелите ми също отидоха къде ли не по елитните масови училища. За желирането там ще си говорим друг път.
Децата са Ок.
Щото, нали, аз както казах: краен квартал, масово училище, дете на прехода. През 1990 по вашите описания бяхме не просто желирани, ами направо свински пачи. Понеже като се сетя кво сме правили. Лично аз си боядисвах косата с едни спирали цветни, от които всичко се беше омазало, това по пример на останалите в класа. Ходихме в междучасието до кварталното пазарче и си купувахме зимна ряпа на килограм, че да я ядем небелена. И още хиляди простотии. Родителите ми въобще не знам дали са отразявали кво се случва, но сигурно, защото поне не се дрогирахме тези в моята компания. Бяхме си даже супер разумни. И кво, след 4 години бях приета в двете гимназии с най-висок бал в София, приятелите ми също отидоха къде ли не по елитните масови училища. За желирането там ще си говорим друг път.
Децата са Ок.
Добро утро,
нямам много време тези дни за дискусии и само хвърлям по едно око.
Сирен, моля те кажи ми през какво минаваме с щерката, че да си понаместя винчетата по местата?
Еленна,
Била съм винаги супер разумно, сериозно и супер чувствително дете. Мъка за ходене в у-ще, но никакви проблеми за родителите ми. С майка ми сме били винаги много споделящи и най-добри приятелки говорещи за всичко.
Простотии не съм правила освен да имам по 3-4 неизвинени отсъствия през годината за избягване от час по математика или физика/история. Заминах в чужбина сама на 19 и там също не съм правила простотии. Общо взето не е моят стил.
Децата сега имат повече възможности и не чак толкова голяма свобода.
Пролетен дъждец, нашата щерка пък страшно иска да я подстрижа супер късо като баща й и не й пука за коса и дрехи. Все още каквото извадя това и облича и не забелязва дрехи и марки.
Иначе от 2 години насам иска да стане акушер-гинеколог и много се интересува от биология, анатомия и рисуване. Пише, рисува, моделира, чете много, но е много различна и от двамата.
Определено не е затворена като майка си и дипломатична като баща си, но си е нашето.
нямам много време тези дни за дискусии и само хвърлям по едно око.
Сирен, моля те кажи ми през какво минаваме с щерката, че да си понаместя винчетата по местата?
Еленна,
Била съм винаги супер разумно, сериозно и супер чувствително дете. Мъка за ходене в у-ще, но никакви проблеми за родителите ми. С майка ми сме били винаги много споделящи и най-добри приятелки говорещи за всичко.
Простотии не съм правила освен да имам по 3-4 неизвинени отсъствия през годината за избягване от час по математика или физика/история. Заминах в чужбина сама на 19 и там също не съм правила простотии. Общо взето не е моят стил.
Децата сега имат повече възможности и не чак толкова голяма свобода.
Пролетен дъждец, нашата щерка пък страшно иска да я подстрижа супер късо като баща й и не й пука за коса и дрехи. Все още каквото извадя това и облича и не забелязва дрехи и марки.
Иначе от 2 години насам иска да стане акушер-гинеколог и много се интересува от биология, анатомия и рисуване. Пише, рисува, моделира, чете много, но е много различна и от двамата.
Определено не е затворена като майка си и дипломатична като баща си, но си е нашето.
Аз простотии правех и продължавам да правя, вече на 3-ти континент. Явно това е моят стил. Дядо ми казваше за всички нас: "Само за простотии се държите." Точно на възрастта 10 години аз и брат ми обрахме една съседска джанка до шушка и после мятахме джанките в морето да гледаме как плуват. Бая скандал имаше после.
Днес двегодишното ми включи програма "нареждане на предмети един върху друг във вертикала", без дори един път да съм седнала на пода с нея да редя кубчета. Общо взето и трите ми деца са минали през тази фаза, със или без показване от мен.
Контеса, сама казваш- заяждане, инертност, трудна за управление, не е като малките да ги залъжеш и създадеш ритъм на деня. Ми това е- желе, чакаш да стегне.
На сина ми съм пяла до спукване и го мразеше, не може да изпее и една песен, но пък свири, защото е сериозен и дисциплиниран. На дъщерите почти не съм пяла, обаче тригодишното може да ти повтори доста сложна мелодия и е музикална, ей така от нищото.
Та така, редуват се моменти на избистрен гений и тотална желирана простотия. Зависи от фазата и дали им е хубав или кофти ден.
Иначе за пред-тийнейджърите, чудя им се сега, наистина имат адски много възможности, но нищо не правят. В тия години ако бях на същата възраст и със същите възможности- има невероятни занимания, школи и какво ли не. Ама явно модата е пикник с джънк от супермаркета и да си разправят кой какво казал в социалните мрежи, а после да ходят в социалните мрежи да пишат кой какво казал и така до безкрай. Наблюдавам си тук едно стадо в естествената му среда:)
Контеса, сама казваш- заяждане, инертност, трудна за управление, не е като малките да ги залъжеш и създадеш ритъм на деня. Ми това е- желе, чакаш да стегне.
На сина ми съм пяла до спукване и го мразеше, не може да изпее и една песен, но пък свири, защото е сериозен и дисциплиниран. На дъщерите почти не съм пяла, обаче тригодишното може да ти повтори доста сложна мелодия и е музикална, ей така от нищото.
Та така, редуват се моменти на избистрен гений и тотална желирана простотия. Зависи от фазата и дали им е хубав или кофти ден.
Иначе за пред-тийнейджърите, чудя им се сега, наистина имат адски много възможности, но нищо не правят. В тия години ако бях на същата възраст и със същите възможности- има невероятни занимания, школи и какво ли не. Ама явно модата е пикник с джънк от супермаркета и да си разправят кой какво казал в социалните мрежи, а после да ходят в социалните мрежи да пишат кой какво казал и така до безкрай. Наблюдавам си тук едно стадо в естествената му среда:)
Сирена, ако беше наблягала на когнитивната наука, а не на Витгенщайн, нямаше да си ежедневно шокирана от възможностите на човешкия мозък или от неговото развитие. Вертикална кула от предмети дори и без едно кубче у дома в един момент му хрумва на всеки да направи. Даже и на ... О БОЖЕ ... шимпанзетата.
Може да е защото са на горска детска градина.
Може да е защото са на горска детска градина.
Абе аз и за мозъка съм чела, ама навсякъде съветват мама да сяда и да реди кубчета. Щото примерно детето ще се сети само на 2, ама мама може да се изхвали, че го е научила на годинка и 2 месеца. В смисъл- човек може да придобие доста способности, въпросът е, че невинаги има концентрацията и възможността.
За мозъка съм чела достатъчно, само че възможностите са не само на мозъка, а и на средата. Ако имаш кубчета, по-лесно ще се сетиш за идеята за редене едно върху друго, отколкото ако нямаш подходящи предмети- кубчетата дават съответния affordance, който мозъкът само обработва.
Но въпросът е вече дали има голяма полза от това вниманието на детето да се привлича и концентрира и някой възрастен да насочва към по-ранно овладяване на някои способности, или да се остави детето. Разликата в овладяване на някои неща може да е години.
Шимпанзета в лаборатория вече са съвсем друго нещо- те кубчета в природата нямат.
Та малко си противоречиш- мозъкът сам ли се учи, или май на детето трябва да се представят ситуации и предмети, от които да изведе по-бързо и ефективно закономерности? И къде остана феноменологията и инженерингът на съзнанието? Мария Монтесори неслучайно си има много ригидна форма на предоставяне на материалите, почти ритуализирана в някои случаи. Тя си е мислела, че така може да построи подходящо съзнание и отчасти е била права.
За мозъка съм чела достатъчно, само че възможностите са не само на мозъка, а и на средата. Ако имаш кубчета, по-лесно ще се сетиш за идеята за редене едно върху друго, отколкото ако нямаш подходящи предмети- кубчетата дават съответния affordance, който мозъкът само обработва.
Но въпросът е вече дали има голяма полза от това вниманието на детето да се привлича и концентрира и някой възрастен да насочва към по-ранно овладяване на някои способности, или да се остави детето. Разликата в овладяване на някои неща може да е години.
Шимпанзета в лаборатория вече са съвсем друго нещо- те кубчета в природата нямат.
Та малко си противоречиш- мозъкът сам ли се учи, или май на детето трябва да се представят ситуации и предмети, от които да изведе по-бързо и ефективно закономерности? И къде остана феноменологията и инженерингът на съзнанието? Мария Монтесори неслучайно си има много ригидна форма на предоставяне на материалите, почти ритуализирана в някои случаи. Тя си е мислела, че така може да построи подходящо съзнание и отчасти е била права.