Отговори
# 735
  • Мнения: 20 124
Ако говориш за една лекарка с фондацията Макове за Мери, и за мен тя е уникална личност и много отдаден педиатър.

# 736
  • Мнения: 5 142
Да и имам уникалния късмет да ми е приятелка Simple Smile. Тя, ако я познаваш добре, също като мен се пали по каузи-пердута за българското - и не само - общество. И определено е със съзнание надраснало времето ни, с милиарди години.

# 737
  • Мнения: 30 802
Аз не гледам само своето дете, гледам още около 15 на същата възраст през какви фази и поведение минават. Та имам някои наблюдения, че градината общо взето въди малки нахалитети. Имам и някои наблюдения, споделени от учителка в детска градина. За доста хора това детско поведение е нормално, за мен е грубо и залага семената на неприятни неща и бъдещи груби хора. А не обичам груби хора, ако и да са продуктивни. Всъщност особено ако са продуктивни и нахакани.

Между другото, доста лесно е да имаш извисено съзнание. Трудното е да не си падаш върху лицето, спъвайки се в коренища, които не виждаш. Затова понякога трябва да се действа и мисли на по- простичко ниво. Парадокс, какво да се прави.

А това, че едно дете ще си темперира агресията, щото имало по-силни...абсурд. То едно дете може да си темперира всяко поведение, ако има по-силни, особено ако бият. Може и възрастен да я свърши тази работа.

Въпросът е също по какъв начин е постигнато дадено поведение. Защото да се снишиш пред по-силните не е от хубавите добродетели, ако и детето да изглежда "поправено". Би трябвало агресията да се темперира по други пътища. Иначе може да завъдиш пасивно-агресивно детенце или друга гадинка.

# 738
  • Мнения: 5 142
Като събереш извадка от още 15 и ги измериш някакси, обади ми се Simple Smile. То и сега имаш доста материал за етнографско изследване, ама за да има поне някаква тежест повече от "една жена каза", трябва да спазва някакви елементарни правила на дедуктивния метод. Какви са променливите, с каква честота са ти наблюденията, как отхвърли алтернативите. Не става дума за някаква статистика тук, а за най-прагматично мислене. Иначе пак си циклим по тангентата "в моя дом/квартал/град е така понеже така ми се стори." То, всъщност, и това е валиден аргумент, но трябва да е поднесен доста по-различно. Липсата на обидни епитети например, помага.

# 739
  • Мнения: 24 467
Скрит текст:
Мерси за темата, мислех и аз да пусна, тъй като има отговор към моето предизвикателство, който отговаря на критериите ми Simple Smile
The Siren of Titan предложи тази книга. ===
Личното ми мнение е, че децата имат нужда от спокойна грижа, липса на стрес, сигурност и достатъчно внимание. Поне като заглавия (още не съм ги чел) - повечето цитирани статии са точно в тази посока. В другата тема също споменах, че са добре известни негативни въздействия на домашно насилие върху децата, като под домашно насилие в днешно време мисля, че включват и това да са свидетели на актове на домашно насилие - напр. бащата бие майката, двамата си крещят и т.н.

.... ако детето се отглежда в сигурна, любяща и спокойна среда, не виждам нещо чак толкова специално във връзката с майката - не вярвам на фройдистките теории. От друга страна ако майката е претоварена, изнервена, крещи на детето, удря го, кара му се, плаче и т.н. със сигурност това ще има негативно въздействие върху детето.

Противник съм на това жените да бъдат насилвани социално да се реализират единствено като майки или в традиционни "женски" професии, някои от които са сходни с това, което прави майката или домакинята. Мисля, че жените трябва да имат възможност да се развиват точно както и мъжете имаме тази възможност и да не бъдат ограничавани, също така да бъдат самостоятелни и равностойни партньори и като самочувстие, и възможности да се справят с живота. Според мен като са пълноценни щастливи индивиди със самочувствие и реална самоувереност с покритие, това им позволява да са по-успешни и като родители, особено в дългосрочен план, да правят правилни и информирани избори, да дадат повече на децата си в чисто материален аспект.

Всеки трябва да има избор, не трябва да има натиск върху избралите да са работещи майки, както не мисля, че има натиск върху избралите да са майки-домакини

Днес попадам на тази интересна тема и искам да изразя пълното си съгласие с горния пост.
Не съм попадала на истински научни изследвания и доказателства, според които за психическото и физическо здраве на детето и възрастния да е от абсолютно значение това, той да е бил обгрижван като бебе точно от майката.
Има такива, обаче, които установяват, че за здравето на човека е важно той да е отгледан в спокойна и сигурна среда, от хора, които го обичат и изразяват чувствата си, които го подкрепят и му помагат да се развива.
И да, има обществен натиск и днес по отношение на жените в почти всяко едно общество да се развиват основно като майки и домакини, като на същите не им се предлагат равностойни условия, наравно с мъжете, да се развиват кариерно в избраното от тях поприще, не им се предоставят аналогични възможности за развитие. Подкрепяни са основно ако изберат да стоят вкъщи или изберат типично женски професии. Половите стереотипи са си налице и в 21-ви век.
Ще се върна сега да разгледам темата, защото се надявам в нея да има  цитирани сериозни проучвания по тези въпроси. Психоанализата, съжалявам, за мен не е сред тях.

# 740
  • Мнения: 5 142
Олее, Джуди, какво те чака само. Чак на глас се изсмях в 2 часа сутринта мое време. Айде после като прочетеш всичко, ела и кажи какво видя и научи в темата откъм изследвания Simple Smile

# 741
  • Мнения: 24 467
А, не се каня да чета "всичко". Само линковете ще преглеждам. Какво си мислят съфорумците на раздумка нито имам време да чета, нито ме интересува.
Сериозната информация обикновено тук не е налице. Та едва ли ще има много за четене.  Laughing

# 742
  • Мнения: 30 802
Ами не знам, обикновено майката е най-детайлно загрижена за добруването на детето. Всички останали видове грижа са доста компромисни откъм качество. Да, на идейно ниво е хубаво жената да се развива, обаче нека не замитаме под килима какво се пропуска и кой страда от това.

Еленна, алтернативата е децата да са от по-семпли семейства, а ходенето на градина да е само индикатор за произход- защото няма други алтернативи.

Ключът е в спокойната среда. В институция никога не може да бъде спокойно, винаги трябва да се внимава в картинката. Ако детето е несръчно у дома- голяма работа, има хартия за бърсане. В яслата обаче може доста по-сериозно да го травмират заради детска несръчност.

# 743
  • Мнения: 5 142
Ще ти спестя малко време. Линкове няма.

# 744
  • Мнения: 24 467
Ще ти спестя малко време. Линкове няма.

Дорде не видя - не вервам!  Naughty Crossing Arms Laughing
Ще мина аз така, все пак. 50 стр. са. Чак толкоз гола вОда пък...

Ами не знам, обикновено майката е най-детайлно загрижена за добруването на детето. Колкото майки - толкова модели на майчинство. Не всяка майка е най-добре обгрижващият избор. Всички останали видове грижа са доста компромисни откъм качество. Напротив. В някои случай, в зависимост от майката, са за предпочитане. Да, на идейно ниво е хубаво жената да се развива, обаче нека не замитаме под килима какво се пропуска и кой страда от това. Никой не страда от това. Освен да пострада детето, ако една нервна и/или нежелаеща да се занимава единствено с домакинството майка, се изнасили да си седи денонощно вкъщи. Тогава вече за децата е направо вредно да са по цял с майката.
....

Жалко за хубавата тема, ако са само форумски общи приказки по нея.

# 745
  • Мнения: 5 142
Ами не знам, обикновено майката е най-детайлно загрижена за добруването на детето. Всички останали видове грижа са доста компромисни откъм качество.

Чак пък всички. На бащата или другата майка в двойката (ако е еднополова) какво им има? Че аз лично повечето пъти съм по-спокойна, че е в компетентни ръце като е с мъжа ми, отколкото като е с мен. Отвсякъде е по-добре обрижена, както и да го погледна и грам притеснения нямам. Оставала е сама с него от първите си часове, та сега вече и по седмица изкарва, ако съм в командировка.

# 746
  • Мнения: 30 802
Пак ми говориш с лични анекдоти, а уж не трябваше...или викаш познаваш представителна извадка за ЛГБТИ общността и детегледането им? или само си говориш с догадки?

Аз съм просто устроена, примерът ми е традиционно семейство, в което дифолтният родител е жената. Дори таткото да се включва, мисленето, планирането и инициативата са от нея и ако отблее по всякаква причина (писане, работа, мечти, грандиозни идеи), конят отива у ряката и почва да си личи.

Таткото добре, но всякакви лелки, баби, гледачки, градински учителки- такива ги творят, че не е истина. А кой друг, освен у дома, може да напълни главата на детето с вълшебни приказки- ама не от типизираните, писани от колектив американски детски книжки, а такива истории, които няма как да си проправят път в училищната система. На мен като дете ми четяха древногръцките митове и легенди, докато децата още караха на зайо и мечо. А това няма как да не се отрази на съзнанието.

# 747
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Майката и бащата (или двете майки/бащи каквото е семейството) са си еднакво важни за развитието на детето. Всеки дава нещо различно.
Просто не разбирам това изписаното защо е. Виждам умни Simple Smile жени все сме се събрали.
За мен никой друг неможе да се грижи по-добре за моите деца от мен и мъжа ми. Просто е. Без значение бавачка ли е, ясла/градина и т.н.
Но истината е, че рядко родителите успяват да покрият навсякъде. На някои им се налага/искат да работят пращат децата на ясла. Но това едва ли е за само за развитието на детето; по скоро на родителя/семейството.
Други водят на пиано уроци, математика и т.н. Това си е вид делегиране(outsourcing) на услугата. Но съм забелязала, че каквито и да е не пипне ли родителя да се поинтересува, изслуша, помогне по-бавно и не-ефективно върви.

# 748
  • Мнения: 5 142
Мозъкът на човека, за разлика от този на други бозайници (поне доколкото ни е известно), е страшно пластичен. Колкото повече прави една дейност, толкова по-добър е в нея и задобрява с всеки ден, адаптира се. Това докарва и съответните хормонални, ензимни, биохимични процеси, които допълнително го стимулират.
Бащите, ако бъдат оставени да са пълноправни родители, се справят точно толкова добре, колкото и майките. Преди няколко години едно "фундаментално" проучване го доказа, за такива като теб. Чети, не е анекдотно: http://www.pnas.org/content/111/27/9671.extract

Помня добре един коментар на мой колега по темата. Че нашето грешно разбиране "по подразбиране" на природата е най-голямата спънка в мисленето и реалното разбиране на всичко.

Твоето мислене е формулирано от двамата биологични бащи на децата си. Нито единия не си описала като осъществяващ каквито и да било смислени, продължителни, ежедневни дейности на родител; и двамата са делегирали това на теб. Както и с децата ти, не свършва с тях света.

Всеки личен пример ще ти контрирам. След 4 годишна възраст никой нищо не ми е чел. В детската градина, другарките ме слагаха в центъра на кръгчето, да чета на децата за зайо и мечо, докато те блеят. С това си умение, единствена в групата, имах страшно много социален капитал и сред малките, и сред големите. У дома четях каквото ми попаднеше, най-вече ми харесваха легендите на Езоп. На съзнанието най-много ми се отрази умението да чета, сам самичка, преди много от връстниците ми да могат да си обършат задника сами.

Последна редакция: пн, 27 ное 2017, 10:04 от elenna

# 749
  • Мнения: 30 802
На мен лично все още ми е интересно като си толкова умна и начетена, защо държиш да обясниш всичко в стил "невромания" (имаше и книга с това заглавие). Аз като журналист и редактор, а и не само, виждам, че във всяко изречение, в което се спомене мозъкът, може да се запази напълно смисълът и без да се говори за пластичности и какво ли не. Мозъкът се добавя като вид мисловно клише, защото е модерно, но иначе има доста хора, които се съмняват, че добавката има обяснителна сила.

Мозъкът на мъжът ми няма пластичност, защото ако има пластичност, ще забрави това, в което е добър: тоест, ако се калибрира (в което не се съмнявам) към децата, тогава пък може да вземе да си забрави класовете и как му работи кода. Та така за пластичността- затова аз съм поела функциите, защото много добре я знам тая "пластичност" и как буквално ти отнема стария Аз и за няколко години го замества с нещо друго. Та затова по чисто прагматични причини не съм го изисквала от татковците.

Между другото, таткото може да прави доста ежедневни неща, това не е проблем. Но и във форума, и в живота, жените си казват, че трябва да му ги смелеш и поднесеш какво трябва да се прави, иначе сам трудно се сеща. Та не е до рутина и ежедневие, а до това кой я измисля и полага основите на тая рутина, а това по-често е майката. Тривиално е да вършиш неща по списък, трудно е да измислиш и да помниш списъка.

Съгласна съм с GI- каквото и да прави детето, родителят задава духа, даже само с присъствие.

Общи условия

Активация на акаунт