♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 62

Петя, провери на nu6i. bg, там някой бе писал, че все още ги има. Иначе епизодите за заключени/изтрити от бтв. По назад в темата имаше линкове от Темпи за изтегляне на епизодите.

Не мога да преценя дали е добър или лош, ще видим накрая  И аз се каня да почвам сериала мна Мерич , да видим какво е сътворила 


слагам трейлър на комедията която води преди ВЩ - точно тип комедии които аз не харесвам, но явно в Турция това харесват .............

Глава 111

За съжаление Неджми не позна. Въпреки молбите на Дефне и увещанията на Йомер, малките дяволчета не ги оставиха да мигнат цяла нощ. По- скоро не оставиха Дефне, а на свой ред тя проглуши любимия си, решавайки, че щом тя няма да спи, и на него не му се полага. Знаеше, че го очаква тежък ден, но не я интересуваше. Виновни за бебетата бяха и двамата, така че и двамата щяха да носят последствията.
Слава Богу, Йомер имаше тренинг. Все пак това не бе първата му такава нощ. Макар и със зачервени от безсънието очи, той остави Дефне да подремне малко преди изгрев слънце и измъквайки се тихо, слезе, за да приготви закуска. Търкайки очи и опитвайки да не заспи, докато машината правеше кафето му, той прерови хладилника. Решавайки, че чичо му няма да има нищо против да хапнат в кухнята, сложи масата там. Когато всичко бе готово, се качи, за да го събуди.
-   Защо си станала?!- Прошепна той на Дефне, когато я видя да излиза от стаята им.- Поспи още малко, имаш нужда от почивка!
-   Ще поспя после, сега искам да съм до теб!- Сгушвайки се в обятията му, тя вдиша дълбоко.- Липсваха му сутрините с теб.
-   И на мен. Ухаеш толкова сладко.- Целуна я по врата, чудейки се как ще успее да тръгне за работа.- Закуската е готова.
-   Аз щях да се погрижа.- Видя как се намръщи и добави.- Благодаря!
-   Ще събудя чичо и идваме.- Изрече Йомер, докато вратата зад него се отваряше. Неджми излезе, готов за тръгване, с два пакета в ръце.
-   Гълъбчета, вече сте станали?!- Засмя се той, виждайки учудените им лица.- Добро утро!
-   Добро утро!- Отвърнаха те в хор.- От кога ставаш толкова рано, чичо?!
-   Много неща се промениха, Йомер! Животът го изисква!- Подавайки им кутиите, той се засмя.- Това е за вас! Подаръците за рождените ви дни, макар и със закъснение. Знаех, че така или иначе ще дойда лятото, и предпочетох да ви ги връча лично.
-   Нямаше нужда, наистина!- Прегърна го Дефне, а след това и Йомер.- Присъствието ви е достатъчен подарък за нас!
-   Не е така, не е. Надявам се да ви харесат!
За Йомер бе избрал часовник, който явно имаше колекционерска стойност. Дефне получи комплект бижута със страхотен зелен камък, който сякаш пламтеше.
-   Напомниха ми за теб! А и ще отиват на огнените ти коси!- Усмихна се Неджми, когато тя му благодари отново.
Закусиха, след което Йомер се качи, за да се приготви. Успя за петнайсет минути, но му трябваха още толкова, за да се сбогува с Дефне. Неджми излезе да го изчака в колата, докато той се опитваше да остави съпругата си, свила се в ръцете му и също чудеща се как да го пусне.
-   Ще рече човек, че заминавам за година, а не за ден. Колкото по- бързо изляза, толкова по- бързо ще се върна.- Увещаваше я той, сам притискайки я по- близо до себе си.- Ще ми липсвате!
-   И ти на нас! Върни се възможно най- бързо!
Целунаха се и събирайки последни сили, Йомер излезе. Потеглиха, чудейки се дали ще успеят днес. Виждаше ли се краят на целия този кошмар?!

Подаръците на Неджми напомниха на Дефне старите дни. Вълнението, започнало с бременността, последвано от сватбата на Ясемин и Синан и завършило с рождения ѝ ден. Бяха изминали едва три месеца, а и се струваше, че е било в съвсем друг живот. Отваряйки дневника си, тя се потопи в спомените.
 Младоженците тъкмо се бяха завърнали и с Йомер можеха да си позволят да си поемат въздух. Не бяха планирали да празнуват, защото Дефне искаше да останат насаме. Мислеше да приготви романтична вечеря и да прекарат една спокойна вечер само двамата. Но бе забравила за кого е омъжена!
Йомер я събуди със закуска в леглото, пожелавайки ѝ само едно: да са винаги заедно. Хранеше я като дете, редувайки всяка хапка с целувка. Обажданията от роднините ѝ започнаха малко след това. Поради тези причина станаха доста късно, но не им пукаше. Нямаха за къде да бързат, всичко останало можеше да почака. Днес важна беше Дефне. Изкъпаха се заедно, забавяйки се още час. Когато влязоха в офиса, наближаваше къде обяд. Всички се втурнаха да честитят празника на Дефне, а Йомер се вмъкна в кабинета си, решен да свърши всичко за днес най- късно до три. Имаше планове за след това. Синан бе обещал да се погрижи за останалото.
Казвайки на Дефне, че отива на среща и ще се върне да я вземе малко по- късно, Йомер напусна офиса. Трябваше да погледне и уточни последните детайли по изненадата, затова Ясемин се зае с разсейването на Дефне. Докато двете обсъждаха очакващите я вълнения по време на бременността, Йомер имаше време да свърши всичко, което трябваше. Два часа по- късно се върна в Пасионис при вече изнервената си съпруга. Дефне недоволстваше, че е вече късно и няма да има време да приготви навреме вечерята, която искаше. Успокоявайки я, че има време за всичко, Йомер потегли, но не към тях. Дефне се усети едва когато пристигнаха на брега, където ги очакваше малка лодка.
-   Какво става тук? Къде отиваме?!- Попита притеснено тя, докато Йомер поздравяваше рибаря.- Йомер!
-   Изненада!- Целувайки я бързо, той ѝ помогна да се качи.- Почакай още мъничко, моля те!
Пътуваха около час, наслаждавайки се на гладката водна повърхност. Когато най- после спряха, се оказаха на един от островите, намиращ се в морето. Очакващата ги карета я накара да се чувства като принцеса. Йомер явно бе помислил за всичко.
Разходиха се из острова, впечатлени от архитектурата и спокойствието. Нямаше нито един автомобил, въздухът бе абсолютно чист и из него се носеха единствено човешка реч и песента на птиците. Всичко бе толкова различно от Истанбул. Дефне гледаше като омагьосана около себе си, опитвайки се да запомни всеки детайл. Бе сгушена в Йомер, разказващ ѝ историята на острова и легендите, носещи се из него.
Бе късна вечер, когато каретата най- после спря. Намираха се пред огромна вила, построена и изрисувана така, сякаш бе излязла от някоя приказка. Йомер извади ключове и отключи, изненадвайки отново Дефне.
-   Какво си направил?!- Невярващо попита тя, докато той я вземаше на ръце.
-   Искаше да сме само двамата, нали?!
Отнесе я на горния етаж, шепнейки ѝ колко много означава тя за него. На терасата ги очакваше романтична обстановка, включваща маса за двама, свещи, много цветя и тиха музика. В единият ъгъл ги очакваха двама сервитьори, готови да изпълнят всяка тяхна молба. Допълнена от звездите над тях и проблясващите вълни на морето, картината пред нея бе вълшебна.
-   Кога организира всичко това?! Невероятно е!- Дефне се оглеждаше, сякаш попаднала в друг свят.
-   Не съм направил нищо кой знае какво, просто изпълних желанието ти. Ние двамата и романтична вечеря.- Обвивайки ръце около нея, Йомер я целуна.- Честит рожден ден!
-   Благодаря! Обичам те!
Отведе я до масата, а едно от момчетата приближи, за да налее виното.
-   Но аз не мога да пия, заради бебето!- Възрази Дефне.
-   Само една глътка, не се тревожи. Поръчал съм и любимият ти сок!- Кимна той към сервитьора, даващ съгласието си.
-   Помислил си за всичко, нали?
-   Когато е свързано в теб, всичко трябва да е идеално. Ти си най- важното нещо в моя живот. Ти и детето, което носиш. Никога няма да успея да ти докажа колко много те обичам, нито колко щастлив ме правиш. Ти си причината да се събуждам сутрин. Усмивката ти, любовта в погледа ти, всичко, което правиш за мен.- Протегна се и хвана дланта ѝ, докато с другата вдигаше чашата си.- Не плачи, дори от щастие. Стига толкова сълзи.
-   Тогава не говори такива неща.- Дефне се засмя, изтривайки влагата от бузите си.- И без това съм прекалено чувствителна сега, не ме засрамвай повече.
-   Тук няма нищо срамно. Ти си най- прекрасният подарък в живота ми. Не знам какво би станало с мен, ако не се бе появила ти. Ако не бе изгонила тъмнината и студа, обвивайки ме с топлината и любовта си. Ти ме спаси, Дефне! От мен самия. Благодаря ти, че си до мен. Благодаря, че ме правиш най- щастливият човек на света. Благодаря, че те има!
Чукнаха чашите си и отпиха, вперили поглед един в друг. Йомер усещаше тръпките, разтърсили тялото ѝ, затова стисна отново дланта ѝ. Всяка негова дума бе истина. Не можеше да си представи дори и ден повече без Дефне. Тя бе станала за него по- важно от въздуха, който дишаше. Бе неговото всичко!
Вечеряха под звездите, танцуваха, пяха. С усмивка Дефне си спомни ентусиазма, с който опитваше да убеди Йомер да изпее с нея една от любимите ѝ балади. След втората дума вече бе убедена, че това бе най- голямата грешка в живота ѝ. Смяха се много, опиянени от любовта и щастието, които изпълваха живота им. След това се любиха, доказвайки си отново и отново колко много означават един за друг. Уморени, заспаха едва преди разсъмване, преплели тела и споделяйки общи сънища.
Дефне затвори дневника, отърсвайки се от спомените, когато на вратата се позвъни.

 



Как подготвят Дженгиз за ролята: https://vk.com/video-96725873_456241459

Темпи, минах на диагонал по глава поредна , ама ги няма имената на бебетата, да не са Елчин и Баръш

Вас чакам, джанъм  Аз измислих момчето, чакам ваши предложения за момичето, че буквално съм зациклила 

кажи на единия да напаснем на другия

Всяко нещо с времето си    Вие предлагайте, аз ще избера едно и в най- скоро време Йомер и Дефне също ще ги научат 

благодаря за разкошната приказка, супер си

Романтична глава 

Имена -    Мерич  става ли,мен ми се вижда подходящо  или Фикрет 

парче филм - с немски суб
https://www.instagram.com/p/BbtreG_AXRG/?taken-by=tesa.10   … sp;    

И утрешната е такава 

Из не искаш ли да я пишем  Дафа хептен ще подивее, ако те чуе 

  Добре де, няма, ама съм много зле с турските имена - Ада и Мерт стават ли

Много сте лоши- аз се стремя към нещо ново, а вие ме теглите все към познатото  Като нищо накрая ще е Ада, ако не изскочи нещо по- интересно 

   Казах ти, нямаме хич с турските имена 

я остави мама и татко да решават 

Е то мама и тати ще решават, ама нали трябва малко да им подскажем   Че ако оставим на Дафа, а тя послуша баба си, ще има да четете я за някоя Мюжгян, я за някой Кубран, или нещо още по- лошо, и за двамата  

Порасналата Ада