Тренировки в домашни условия - 90

така снимани, тези контейнери ми изглеждат потискащо малки, особено този за зеленчуците. дано да  е зрителна измама. и аз мисля, че мерене е по-сигурно, защото ако човек е особено мотивиран, не се знае колко пържолки може да нареже  на дребни парчета и натъпче в червеното контейнерче.
от амазон прайм и аз бях безкрайно разочарована. очаквах, че след година-две ще го пуснат и за европа, но не. от друга страна, някои треньори нямат проблеми да осигурят сваляне на техни програми и в чужбина. помня, че платих и свалих без проблеми  breathless body 2, но май е по--скоро изолиран случай.
за вчера - extreme circuit от gamma/мерси за идеята, непо/. днес - почивка.

Доста отрезвявящо ми подейства този разговор преди Коледа:smiles:
Аз съм от тези с невисоките цели и просто не мога да си представя да отчитам калории, да меря, да подчинявам дните си на следенето на храна. Предполагам, че в един момент става част от графика и не е толкова затормозяващо, но докато ми стане, ще кача още килограми от стрес:smiley:
На въпроса на Духчето какво бих избрала - от дете имам проблеми с килограмите и от опит знам, че при мен диети с ограничаване вършат само и единствено временна работа. Свалям и после качвам. Смятам, че за мен има ефект единствено онзи начин на хранене, който мога да поддържам дългосрочно , без да ми се иска в някои дни отчаяно да кривна и да се отдам на кулинарни вакханалии. Бих избрала ежедневното трениране пред ежедневното следене на калории. Защото първото има и една допълнителна екстра - дава жизнерадост, с която ти е по-леко да приемеш килограм -два отгоре. А ако цял ден си се отдал на това да следиш дали не си изял пет ореха допълнително, и ако накрая и кантарът покаже, че усилията са безрезултатни, отчаянието става пълно.
Иначе смятам, че и навън внаги има начин за реакция със сравнително безопасни храни. Навсякъде човек може да намери кофичка кисело мляко, шепа ядки, банан. Храни, които едновременно засищат, а и не са вредни. Аз поне така се спасявам в работните дни, които са ми натоварени и нямам време да отида някъде да поръчам, да обмисля поръчаното и т.н
Истината е, че при мен свалянето на килограми почна едва, когато започнах да ям повече. Трябваше нещо да се отключи, да се пооправи обмяната, хормонално сигурно да се наместят нещата, психилогически да повярвам, че мога да сваля. Сигурно няма научно, логическо и  математическо обяснение, но е така.  
Споделям от позицията на човек, имащ проблеми с килограмите, а не от позицията на постигнал тяло за пример.... За моите цели постигнатото си е ок. Но всеки тръгва от различно начало и  си поставя различни цели в главата.
За вчера Кардио 3 от БР ,  плюс петдесет лицеви опори и десет минути тичане по стълбите. Днес още не съм го мисилила, но имам време.
п.п сетих се и за друг пример - след двете раждания, когато бебетата вече бяха на бял свят, а аз осъзнавах какви щети е нанесла на тялото бременността, изпадах в диво отчаяние и се втурвах в безумни диети. Реално карах на зелева салата и малко месо, не спях по цели нощи, защото имах късмета децата ми да са супер ревливи бебета.  Вместо да свалям, качвах допълнително. А логика в това няма - ядеш малко, не спиш, разнасяш пищящата рожба по цял ден и цяла нощ, отделно много домакинска работа, безкрайни разходки с бебе в ръка и бутане на количка в друга. Та си мисля, че свалянето е комбинация от много фактори - освен храна и движение, ниво на стрес, хормони, режим почивка - работа, достатъчно сън, степен на самоувереност.

Ето Eating plan на А Little Obsesssed. 80 day obsession ще е друг план. Ако линковете не работят, взех го от FB групата 80 Days Obsession with Coach Allex. Public е групата.
 https://drive.google.com/file/d/1GBIHI4aOGGb5BLvs1EAwoEuAkMpITWX … view?usp=drivesdk

Ето и рецепти: https://drive.google.com/file/d/1Fd0w1BLCQCn-S6WKQ1mGtf-s05GpSnM … view?usp=drivesdk

Здравейте и много благодаря за отговорите. Прочетох всеки един с интерес и си размишлявах върху него.
Та, ето и моите "пет стотинки" по въпроса.
- Много съм съгласна с вас, че тренировките и храненето, трябва да отговарят на целите, а целите да бъдат реалистични. Особено много ми допадна мнението на Sprinkles за приоритетите.
Благодаря и на Агентката и на останалите, които отново наблегнаха на проблема с калориите. Мисля, че бих могла да ги контролирам и без да меря всичко - не желая отново да попадам в кръга на зависимостите. Следях калории доста време, имам някаква представа и от грамажите - остава да поразсъждавам върху правилната комбинация на храните и количествата.

В дългосрочен план, при мен започвам да стигам до извода, че спорта трябва да е водещ, защото конкретно в моя случай той води до редица хубави неща:
1) изгражда дисциплина - не зная защо, но осъзнавам, че в дните, в които спортувам съм по дисциплинирана и към храната си. Някак си, не искам усилията да идат на вятъра.
2) чувствам се по-енергична и тонизирана.
3) не ми създава зависимост и нездрава връзка с кантара, защото зная от опит, че за месец съм сваляла 10 см., от талията, а килограмите са били 2-3 например.
4) изглеждам по-стегната, имам по-голямо самочувствие и издръжливост в ежадневието си. Идеята, че ставам по-силна физически, влияе на усещането ми, че съм по-силна и емоционално/психически. Спорта ме освобождава от чувството за вина и необратимост - например, ако усещам вина за парче пица, за нещо тестено (защото сладко и захар почти не ям), мога да си кажа "хайде сега, стегни се, направи си тренировка хубава, внимавай какво ще ядеш до края на деня и толкова. Нищо фатално не си направила, че да се подлагаш на съд".
5) Не съм мързелива, но не съм и от хората, които могат да тренират над час - т.е. не бих се вманиачила така, както бих могла да го направя с храната.
6) аз не съм "лакома" - мога и да не взема от нещо, мога и да преодолея желанието си да ям повече, не се нахвърлям над храни - по-скоро не успявам да изградя постоянство в един основен режим, който да следвам, защото се чувствам объркана от цялата информация в мрежата и проторечащите си теории. И се съмнявам във всичко и то доста често. В тренировките ми нямам чак такива колебания, сигурно защото съм "начинаеща" и виждам ефект от всичко, а и не ме е страх от тежестите - аз и нямам много големи, гиричките ми общо могат да станат най-много по 7 кг., в ръка. За сега в различните упражнения ги вдигам най много до 2.5 на ръка, но това е достатъчно за да усетя онази болка в мускулите, която прави съкращенията на влакната - т.е. мускулът работи. Приятно ми е да си натисна дупето или ръката и да усетя твърдост.
7) Връзката с храната е и чисто емоционална и понякога може да се превърне в доста нездрава и нездравословна. Но спорта, сякаш ми е рамка, която удържа тази връзка.
Аманда- между качването на килограми и яденето малко, често за мен лично и дано не ме сметнете за смешна, има една особена зависимост, сякаш е леко "магична" - ако си натоварена, стресирана, не спиш, уплашена си и изобщо - всички негативни чувства, е напълно нормално тялото да усвоява по различен начин, подсъзнанието да има своите "игри" и резултатът е качване на килограми. Аз дебеля от страх. От хаос и от липса на сигурност. Защитна реакция.
Та, онова, което се оформя като идея и план в съзнанието ми е, тренировки 4-5 пъти седмично, по 30-40 минути, с тежести.
Внимание, но не вманиачаване в храната - ниско калорични, но високо засищащи храни, с повече фибри и ранна вечеря е нещо, което ми звучи като програма максимум - супи, салати, смутита с горски плодове и овесено мляко, морски дарове, плодове.
Благодаря на всички, че отделихте време за съвети, извинявам се, че поста стана по-дълъг, но определено ми помогнахте

Днес отчитам Extreme Circuit с три кг. С пет не посмях.  Другия път може евентуално да пробвам на две-три упражнения.

Утре сме на Витоша, юхуууу!!! Ако има желаещи, да свиркат!

Aз съм си малко бавен реотан. Непо,  разсеяла съм се. Аз имам на Ташев, ама протичат, малко по-добре е отколкото без тях. Мери ги много добре.аз нещо не им бях уцелила размера.
И сега моляти се ме дразниш. Аз пък ще ходя тогава на един връх тук с хубава панорамна гледка. Около 4 часа отивам прехидът. Става.


DiDi§, ами то като всяка работа, моя приятелка си е на много спокойна работа в Актавис,с много по-голяма заплата, а е среднист.
От 7 януари съм на онзи фитнес, дето ми кажа. Май даже и джакузита имало.

Аз цял ден се опитвам да дойда в час заради една две, ...., n чаши вино. Ми видях се с приятел и докато си разкажем ма кой как са му минали тези 30 години. В тоя град няма шкембе (у чиния).

Стига мързел. Отивам да работиме с младия готин инструктор за или върху беше глутеуса.

Мацки, аз трябва да съм в София на 28 или 29, да отида до личната. Така, че мога 27, 28, 28 и 30 да дойда. Бившият приятел го прие учудващо добре
Може и по така познатата ни Лозенска от Лозен до Пасател, вси всички случай ще е утъпкано. Може после да ви заведа на една природна забележителност - скалите Гарванец и едно много симпатично параклисче, бивш манастир. После шкембе и бира у кръчмата.
Аз ще го направя (всичко де, не само бирата и шкембето) ама искам да се посъберем.

))) опасявам се, че хич не е зрителна измама - аз направо ахнах като си ги купих (амазон) и ги видях 2 дни по-късно! Моята нормална порция зеленчуци е около 5-6 такива контейнера, мхм...

Аз най-вероятно криво пиша и се извинявам на тези, които са останали с грешно впечатление от постовете ми, но искам да подчертая, че далеч не е нужно да се мери 365 дни/год. НО когато искате да отслабвате - ДА! Също така ако никога не сте мерили е добре да се поупражните в това полезно занимание месец-два, докато развиете известен "окомер" и придобиете базисни познания за състава (макротата) и калоража на любимите ви храни. Обещавам на всички, които не са го правили, че е супер забавно да разбереш например, че една салатка в кръчма може да е без напън 800-1000 кал (и това само салатката, преди да сте отпили от бирата си); че това, което си мислите, че е 1 лъжица лютеница или хумус (14 гр) всъсщност се оказва почти 30 гр като загребете нормално; че чашите ни за кафе и мляко са попораснали от времето на майките ни и и изведнъж чаша мляко съвсем не е 240 мл (124 кал 2% прясно мляко), а почти 1.5 пъти повече. Да не отпочвам любимата си тема за винените чаши, че в моите най-любими мога да разделя 1 бут вино в 2 чаши ))))

Агент, подсети ме да кажа, че аз например и алкохола не мога да спра, както Дези е направила. Не пия всеки ден, но не мога по празници или при излизания да се откажа  в името на това да поддържам някаква форма. Въпрос на приоритети.  Пък и малко съм от ония упадъчни типове, дето не знам как решиха и да спортуват....
Непо, супер би било за утре, но дребното има участие в един концерт и няма да стане. Но за датите, дето е изброила Джери съм ок. Особено за близката ми Лозенска планина:smile:
Духче,

Напълно съм съгласна с Агент може да е много забавно и любопитно. Аз научих много. Понякога ми е като игра

   Здравейте спортяги,

   Колкото и да се надявах през годините, че умерено хранене с умерено трениране е пътя към щастието, уви, думите на Агентката са верни за мен

   Уж по малко от това, по малко от онова, като дръпна чертата в края на деня, дооооста добре съм си похапнала. За да свалям килограми при мен ключовата роля е на рестрикцията на калориите. Не ги броя, това не го научих и не ми се занимава, но ги държа толкова ниско колкото да не изпитвам глад, но и да не се отдавам на удоволствието просто да си дъвча нещо вкусно, заради вкуса.  До голяма степен емоционалното състояние също играе голяма роля при мен, нещо изнервя ли се лесно посягам към храна, спокойна ли съм нямам такива нужди да ям без да съм наистина гладна.
   
   
 

в този студ ми става все по-трудно да се мотивирам за тренировка и си търся по-леснички. за днес - кардио кикбокс с крис фрайтаг.

Аз също страдам от емоц. хранене.Случи ли се нещо лошо и започвам да се тъпча , като по инстинкт го правя.Аз продължавам с БР11 и 12.Уикенда включвам и 1 1/2 h балет.
Още не съм решила след Нова година с каква програма да продължа.

С Джери решете къде, става и Лозенска. Но на 28 не мога, а на 29 съм с още хора. 

Да ви кажа, аз не съм се точно "отказала" от алкохола, защото не ми харесва. Така че има разлика, защото липсва усилие. А вино определено мразя. Има някои български които харесвам, де. И с приятели не ходим по барове, по-скоро кафенета и ресторанти, а там ядем, не пием. И някак си никой не забелязва. В България е много трудно да не пиеш, все те сочат с пръст и накрая клякаш да не те набедят за антисоциал. После те е яд на себе си. В устата ми остава гаден филм след вино. На вас не ви ли пречи? Не че все съм пила супер евтини боклуци, но нищо не ме е грабнало досега.
След текила немога да си намеря краката. А това не ми е приятно.  Ромът ми харесва. Бакарди...ама има захар бееее. как така ще пия калории. Мохитце лятото може. Май пия 1-2 годишно.

Намерих жесток фалшив веган сладолед. Да де, за алергици като мен.
Кокосов крем от консерва с кокосови стърготини, белени бадеми и малини. Жестоко!!!
Ум да ти зайде, влюбена съм в това, честно.

Днес съм 50.7кг. О, щастие! Доживях!
До маратона през май ще съм 47.

Да се разбираме навреме, аз трябва днес да си купя билети.
Докато го напиша се разбрахме. Ще ходим разделно.

Непо е на 28 на работа, а на мен 28 ми е най-удобният ден.
Непо, и на 1 мога, ама нали се сещаш, че трябва да спя някъде, демек у вас да карам Нова година
Знаеш, че съм безработна и вече подивявам у нас, така че ще ти досаждам да те мъкна по планините през седмицата.

Така, с Аманда решихме на 28 да хванем автобус 5 в 9 за Лозен и от там по Лозенската.
Заповядайте с нас, ще си направим хубаво парти-преходче

Вчера умрях на тренировката. Не си носих програмата, та от телефона на инструктора я правихме, да ама той ме заряза по едно време. И за гърди направих всичко какво видх. Задобрявам в лежанката - 20 кила 4х12,

Запътила съм се към един връх сега!
Весели празници, ако не се чуем!