Паническо разстройство - 30

Дарси, майтап да става, то само май ми е и до това. Хасервам зумбата, но няма чувството за такт. От упражнения с повече от две движения, пък камо ли едно, друго да местя в сложи съчетания е малък ужас за мен. Много харесвам Тае-бото ама тук в Благоевград само го рекламираха, а няма.

Дарко, усппех! С теб съм.
За друго - една от причините да се върна в Благоевград е баща ми. Не можех да хвърча през ден от София и да стоя  по 3-4 дни заради баща ми. Сега е под контрол, взима си редовно лекарствата, пак си стана пич и даже се върна на работа.

Откога на изпит в работата те късат, че ти треперели ръцете и гласът. Да не съм случайно ПР. Аз за това се и махнах от другата работа, то със социална фобия трудно е да изнасяш доклад през ден.
Всичко беше точно, дори и с пипети, резултати - перфектни.
Абе, всички имат права, май само ние с ПР нямаме?
Върша си перфектно нещата, но с комисия да те гледа и дебне непрекъснато се притеснявах, меко казано. И крещене - защо го направи по тоя метод, не по тоя. Ами и двата са приемливи, на мен ми изнася втория например.
Та май нямаме защита, да си лежим и пием 'аповете, не, таблетите редовно.  Виждам, усетят ли те, че такава ти е психиката и почват да те мачкат, мачкат. Как можаха да ми крещят на тези изпити, за безмислия.
Идва ми на акъла рефрен на Хиподил: "Искам нейде да легна и така да умра..."

Ейй душички много се радвам,че ви намерих.Колкото и да не обичам да мрънкам и да се оплаквам,понякога ми идва в повече и просто ми писва и ми е нужно да споделя с някой ,който ще разбере.Тези два три дни не знам дали от нещата,който пия или не през деня съм що годе добре(то идеално и както преди няма)по спокойна съм някак и натрапливите мисли някак не ме обсебват.Ноо сутрините от години са ми кошмар,ставам с чувството,че нещо лошо има,треперя и съм крива докато не се окупитя.Обикновено ми трябват 20-30мин и едно кафе,да се пооправя.Днес отново станах,с чувства все едно някой съм убила,или е умрял или и незнам и аз топка в стмаха с лоши предчуствия.И тъкмо се пооправих,и децата се бяха скрили зад вратата да ме плашат,охххх хора ,като изкочиха и така се уплаших,сърцето щеше да ми изхвръкне.Първо мислех да се развикам,ноо като ги видях как се кикотят и смеят,веднага се усетих,че не трябва и ,че си играят просто.От тогава се треса цялата,реве ми се направо.Кокъв е този стрес в мен егати от нищото.Сори за мрънкането,просто знам,че като споделя с вас,няма да ми се смеете.Щот иначе децата ми казаха Па и аз едва не ревнах си звучи смешно.Държа се обърнах го на майтап,но егати и чудото,стягаш се,стягаш,и хоп най малкото нещо те разклаща.Извинявам се за меънкането,но като го написах ми олекна.

Джери, еее, много непрофесионално са се   отнесли с теб! Нямат право да ти крещят, и да те късат по такиви причини. Това ако стане тук, ще се съдят.

Ти така или иначе си на по изгодна позиция сега. Не ги мисли онези. Ти и на новата работа си казала че си с ПР, но май по-добре да не се казва, за да не се използва срещу нас.

Рената , стана ми смешно наистина, така както го описа . Но знам, че не ти е смешно,даже ми прилича на депресия, това което пишеш за сутрините ти. То депресията, паниките, тревожността си вървят ръка за ръка. Хубавото е че не си се скарала на децата. Те не са виновни.

Сутрините и аз съм така. Оправям се и после и най лекия стрес ме вкарва в дупката. Днеска на пазара едни се сбиха, линейки, полиция, е от страха ми се разхлопа сърцето, замъгли ми се всичко, стана ми зле. Сега докато ми поразмине Най малкото и край. Вчера една клиентка ми каза нещо на въпреки и вътрешно като ме хвана депресията, щях да хвана да я удуша, ама тогава верно ще ме вкарат в лудницата.

Дарси не знам за депресията.Според мен обаче от всички видове ПР май само депресия нямам.По скоро мисля,че натрапливите мисли,свързани с това,че съм направила нещо лошо,или не съм направила нещо добро за някой,или че нещо лошо се е случило на някой и се чуствам едва ли не виновна,или отговорна ,все такива някви ми се въртят и тревожността ми ,са виновни за сутрините ми.Бързо се стягам обаче,и после понякога имам и много активни и дори хубави дни за депресирана,а и определенно сред хора съм по добре и се разсейвам и отпускам.Но постоянно се притеснявам за глупости.Колкото до децата,избягвам да им викам ,когато нямат вина,а и толко щастливи бяха,че мама така подскочи,проблема ми хич не е,че ме стреснаха,а че физически още треперя цялата,и сърцето бие в ушите,на ден имам поне по 2-3 такива безобидни ситуации,който физически ме изкарват извън строй.Нели същата съм и на друг нещо да му се случи,и някой нещо да ми каже,абе от всичко изпадам в физически шок.

Първата паническа атака, която получих преди почти 5 години, както си обядвах и усетих че нещо ще ми се случи, станах и започнах да бягам, после ми се затъмни и след секунди бях изпотена, много се изплаших и страха да не ми се случи пак това с причерняването.

Охх Нели не знам,тва нащто не е живот,а постоянна борба с него егати.Ето успокойх се,сега вече съм добре с кеф си върша разни работи,излиза ми се и слънчицето навън някак приятно ми действа.И се опитвам да не се чудя до кога ще е така,а да се възползвам от доброто ми настроение,щото не се знае след малко какво ще.

И аз съм си седнала сега на една пейка и се препичам. Довечера приятелки ме канят на концерт в Арена Армеец, така ми се ходи.... май ще отида:))

Джериии, тея са големи гадове значи! Що за тъпотия ...
Да си починеш събота и неделя, не ги мисли

Отиди Нели дори и да не ти се ходи много пак го направи.Няма да се затваряме в къщи я.Охх аз пък сега се зачудих дали нямам БАР и пак се притесних.Четох за мего,четох и колкото общи симптоми имам толкова и нямам.Охх ще излезна и аз на едно кафе да не се филмирам повече.

Джери съжелявам,че си минала през това.Мога само да ти кажа да не си втълпяваш,че си по малко от колегите си.Това,че си с ПР не те прави по малко способна умна и интелигентна от тях.Като се замисля,навсякъде ,където съм работила всички мачкат новите и така,като тръгне после все така.Аз лично въпреки паниката ми мразя някой да си позволява да ми вика,да ме мачка или да ме обвинява без основание.Имам си принципи и самочувствие,който пазя,и  прекрачи ли ги някой давам да се разбере,че така няма да стане.Бившия ми шеф постоянно крещеше на колегите,точно два пъти ми се развика на мен и го сдъвках и изплюх.Обясних му,че мъжа ми не си позволява да ми крещи и обижда,и ако пак стане ставам и си тръгвам на мига.Колегите също от самото ми почване някъде им давам да разберат,че не ми харевсва да се ебават с  мен,нова,нова,но не ми харесва да си прехвърлят отговорностите и работата на мен,и да се скатават на мой гръб.Така,че момичета повече самоувереност и самучувствие,не сте нищо по малко от другите,не позволявайте да ви убеждават в противното.

Здравей!
Аз пиех Неолексан. По 4 таблетки на ден. На мен силно ми подобри съня .

В момента пия хранителна добавка, която в еднат таблетка ( колкото се пие на ден )съдържа  200 мг триптофан ( това е вешеството в неолексана ), б6, таурин,глицин и инозитол. Много съм доволна.
Явно добре действат в комбина тези съставки.
Ако те интетесува фирмата производител е now,  а добавката е 5-htp 200mg.

Как се чувстваше в началото?  Неолексана ми засили паническите пристъпи, ставаше ми много лошо.

Пропуснах концерта, изплаших се че няма да издържа, сега даже съжалявам че не отидох.

Здравейте и от мен изкарах месец и половина без АД и Ривотрил и аз нз защо си го причиниха но успях спрях всичко, еми да ви кажа минаха абстиненция и прочие но старата ми песен се върна на нов глас смисъл сега съм на Габапентин но пост. Ми е тревожно и то за нищо получавам си ПА когато си иска ТЯ и общо взето нищо не постигнах, още малко ще се помъча и ако нищо не стане с новото лекарство се връщам на Ривотрила и на Есцитила и това е доживот по добре по малко живот но приятен отколкото много но в мъки, сегашното не е живот, някои ден медицината и затова ще измисли лек но засега лека е временен с наркотични средства и АД, защото имах периоди на Ривотрил и АД където си свирках бях си 6 точки сега ходя като Блъснат от Камион или по точно като ранен гълъб. Още малко ще потърпя да се правя на мъж и се отказвам, нещо в нас не е ок и няма да бъде казвам го като факт едва ли някога ще бъда онова лудо момче без грам грам грижа на главата живеещо за мига, без тия всички химикали,ще го карам вече на колкото издържа издържа без туи тва всички ще си идем от тоя свят някои ден предпочитам да бъда с изживян живот отколкото затворен в къщи и притеснен дали няма да умра еми един ден и това ще стане, та хора ако нищо не помага пиите си лекарствата поне да ви облекчават ясно е че едва ли ще бъдем това което сме били, звучи тъжно да но това е истината, сигурно има и щастливци които са се излекували по един или друг начин но всичко е строго индивидуално. Намерете своя начин да сте добре и бъдете и живите защото тук се срещнах с двама младежи на 30г.с супер тежки диагнози където на 50г организма ще им се разруши изцяло а сега са на 30 и като разбраха какво ми е на мен едва не ми се изсмяха в очите и бяха готови сякаш да се разменим на секундата и не им пукаше че ще са на АД и Ривотрил защото за тяхната диагноза лек нямаше никакъв освен някви страшни химикали дето им се вливат всеки месец за да докарат 50,да нямат ПА и ПР но си знаят че я имат я нямат още 20г живот макс. и с тях е свършено, да не говоря че друг мои приятели падна от 7 м височина и остана парализиран от кръста надолу доживот, е приятели ако трябва да избирате от всичко това залагам че всички ще искате да си останете с ПР дори и с АД и Ривотрил доживот. Никои не избира съдбата си и ще си носим кръстовете. Радвайте се на любимите хора до вас семейства и деца и мъже защото аз нямам никои до себе си боря се цял живот с всичко сам като куче и дори болен с ПР и ПА гледах дядо си няколко години и се разпр. С други болести и болници след смърта му се запознах с бившата си жена която ме цедеше 3год за какво ли не и ме смаза още повече психически и накрая я зарязах когато бе затънала в дългове до ушите а тя веднага си викна заместител, изживях и това, та вие сте късметлии където имате дом семейство деца и прочие та ПА и ПР ще го има но имате и щастието да не сте сами срещу всичко. Просто кураж и правете каквото е необходимо за да сте добре заради тях и после заради вас самите! Поздрави на всички