Паническо разстройство - 30

  • 75 328
  • 734
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 2 203
Как сте момичета? Simple Smile)

Аз си ударих главата в решетката докато затварях и сега от страх даже не мога да заспя. Пих ксанакс така ме размаза, а страха си остана, не ми се беше случвало такова нещо. Размазана и стресирана.

# 376
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Нели аз първата седмица бях на едно хапче и на мен никой не ми беше казал за тези странични ефекти и се чувствах много странно. Не съм пил други АД за да направя сравнение, но за мен си бяха доста тежки, този постоянен световъртеж ме убиваше. На около 6-7 ден малко намляха ефектите и започнах да ги пия по 2 и тогава ме удари като парен влак всичко по 2. Гадно е, но като знаеш, че го правиш за себе си и после ще се чувстваш по добре държиш, нямаш избор. За мен това беше като последен шанс така че... След около 2-3 дни ефектите станаха се едно пия 1 хапче и след около седмица почнаха да намаляват. Сега съм на 4 седмица.

Дарси благодаря, но аз май започнах да съжалявам. Аз съм много влюбчив и отделно в момента много искам да има някого до себе си, а и не съм нормална връзка отдавна. И вчера ми стана много ама много зле. Започнах май да влагам чувства и се замислих колко е рано и как е много възможно нищо да не стане пак, как реално сигурно нищо няма да стане. И попаднах обратно там където бях преди да започна хапчетата, изведнъж ме обзе адска депресия, спря да ми се живее тотално, исках на секундата да се гръмна, да не съществувам повече. А реално нищо не се е случило, нито тя ми е казала нещо лошо нито пък рязала нещо, ами ако реално се случи какво ще стане с мен!? Страхувах се наистина, съвсем сериозен страх. Имам чувството, че от много време не се бях страхувал така. И реших стига толкова. Каквото съм започнал сега не мога да го върна ще го докарам до край да видя какво ще стане, но ако нищо не стане край. По-добре сам, но горе долу добре психически, отколкото да се връщам пак там... Не искам повече. Тъкмо усетих някакво подобрение, сякъш малък товар падна от сърцето ми и вчера като усетих това направо ме заби в земята.

# 377
  • Мнения: 2 203
Нели аз първата седмица бях на едно хапче и на мен никой не ми беше казал за тези странични ефекти и се чувствах много странно. Не съм пил други АД за да направя сравнение, но за мен си бяха доста тежки, този постоянен световъртеж ме убиваше. На около 6-7 ден малко намляха ефектите и започнах да ги пия по 2 и тогава ме удари като парен влак всичко по 2. Гадно е, но като знаеш, че го правиш за себе си и после ще се чувстваш по добре държиш, нямаш избор. За мен това беше като последен шанс така че... След около 2-3 дни ефектите станаха се едно пия 1 хапче и след около седмица почнаха да намаляват. Сега съм на 4 седмица.

Дарси благодаря, но аз май започнах да съжалявам. Аз съм много влюбчив и отделно в момента много искам да има някого до себе си, а и не съм нормална връзка отдавна. И вчера ми стана много ама много зле. Започнах май да влагам чувства и се замислих колко е рано и как е много възможно нищо да не стане пак, как реално сигурно нищо няма да стане. И попаднах обратно там където бях преди да започна хапчетата, изведнъж ме обзе адска депресия, спря да ми се живее тотално, исках на секундата да се гръмна, да не съществувам повече. А реално нищо не се е случило, нито тя ми е казала нещо лошо нито пък рязала нещо, ами ако реално се случи какво ще стане с мен!? Страхувах се наистина, съвсем сериозен страх. Имам чувството, че от много време не се бях страхувал така. И реших стига толкова. Каквото съм започнал сега не мога да го върна ще го докарам до край да видя какво ще стане, но ако нищо не стане край. По-добре сам, но горе долу добре психически, отколкото да се връщам пак там... Не искам повече. Тъкмо усетих някакво подобрение, сякъш малък товар падна от сърцето ми и вчера като усетих това направо ме заби в земята.
Ще бъдеш и по добре след още някой друг месец. Пък тогава ще си по смел и ще видиш как ще въртиш мадамите. Аз като пиех АД и понякога бях много смела, щом си събирах уж багажа да си ходя от мъжа ми, а сега съм толкова слаба че и дума не казвам Simple Smile))

# 378
  • Мнения: 1 488
Драко, понеже спомена на колко год. е и се чудеше, предполагам ти си по-голям от нея. Не искам да те разочаровам, но от гадже на 18 не бива да очакваш нещо кой знае колко сериозно. И все пак нищо не се знае. Не го мисли, каквото такова. Изживей си мига. Като се усетиш че от мисли затъваш, хващай се и се вади по скоро от дупката. Виж само колко са силни мислите. Обърни ги така, че да работят за теб, а не срещу теб! Flowers Four Leaf Clover

Нели, Щом си в съзнание, няма срашно. Ако имаш мозъчно сътресение ще повръщаш и зениците ще са разширени, дори да светиш фенерче в очите. Не се вкарвай в излишни филми Kissing Heart

Последна редакция: пн, 18 дек 2017, 00:47 от Darcey

# 379
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Аз съм на 28. Доста по-голям от нея съм. Но докато не взех фейса й не съм си и помислял за миг, че може да е толкова малка. Изобщо нито изглежда на годините си, нито се държи като за годините си. И вчера се видяхме еми пак не мога да повярвам, че е на 18. Работи докато учи, сериозно се държи мисли хубаво. Затова си мисля, че ако не е я страх и ако има желание може да стане нещо. Не мога, като ме обземат тия мисли просто няма как да се оттърва от тях, загмездва ми се това нещо в главата и се чувствам адски нищожен, страшно подтиснат и нямам желание за нищо.

# 380
  • Мнения: 1 488
За това ставаше въпрос по напред, че трябва сами да си помагаме. Ти осъзнаваш сам, че нищо не е станало и това си го причиняваш само с мисли. В такъв случай си казваш, глупости, всичко ще е наред, каквото стане, не можеш да контролираш съдбата... Отклоняваш мислите към друго, възможно най бързо. Ставаш правиш нещо друго.
Аз вчера бях на парти в един голям ресторант и като си бях весела, изведнъж бум, стана ми толкова тъпо и кофти изведнъж от нищото. Прииска ми се да си тръгна.  Проблема ми е многото хора на 1 място. Но сравнително  бързо успях да се върна в добро настроение отново. Това е, трябва сами да си помагаме с разни техники.

# 381
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Ами то докато не стане пак няма да разбера дали помага или дали мога да направя каквото и да било в такъв момент, но вчера наистина се чувствах като в дупка от която сериозно няма измъкване. Не можех да си представя да мисля за нещо друго.

Благодаря за подкрепата. Hug  Flowers TulipЗа всички.

# 382
  • Мнения: X
   И аз съм минала през ПР, депресията много отдавна(повече от 20 г.) и смятам , че съм се преборила. И както Darcey казва ,трябва наистина борба с мислите. Не е лесно, но трябва и се получава. Да се гонят от главата с упоритост  и отклоняване на вниманието по всякакъв начин. За мен не беше добър вариант тогава  усамотяването и липсата на движение. Интровертна съм по природа , но никога не съм била толкова активна ,както тогава - "Луд умора няма"Grinning
   Следващият етап беше , когато се посъвзех от борбата с негативните мисли  , да осмисля ирационалността на страховете си. Пуснах ги обратно в живота си, но вече не ме плашеха . Казвах си, че  не могат нищо да  ми направят, Съжителствах си тогава с тях  ,  в главата  ми бяха,  но си казвах, че са мисли са просто, а волята е моя и свикнах с тях . Тогава стават безинтересни и  сами си отиват-  мислите, страховете, а с тях и депресията.
 Но започнах  с борбата и недопускането на мислите. За мен това се оказа работещото - лекарствата изобщо не ми помагаха  , а  ме правеха на парцал . Самотерапията  и личната ми воля ме излекуваха окончателно. Иначе беше едно тъпчене на място в продължение на около 5 г.  
  Успех!

Последна редакция: пн, 18 дек 2017, 06:58 от Анонимен

# 383
  • Мнения: 232
Дарко,точно това имах в предвид в един от предните постове.Когато ние не сме добре,измъкването от дупката зависи най вече от нас самите.Състоянието ни не пита сами ли сме или не,лошите мисли  си ги има и в двата случея.Аз мисля,че приятелите са една добра подкрепа ако си не обвързан,по добра от намирането на гадже в този момент.Ти сам казваш нищо не е станало ,а аз се връщам в дупката,така е защото не си готов.Понеже сме лабилни търсим сигурност,а понеже никой не може да ни даде гаранция това ни повлича надолу.Съветвам те не бързай с девойката,карай я бавно и гледай на нея,като приятел.Каквото е писано ще стане повярвай,но на този етап гледай няколко месеца да се закрепиш и изплуваш от дупката и избягвай ситуации който могат да те бутат надолу.Убедена съм че ще намериш твоя човек,точно когато си готов.

# 384
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Оф, тия два дни съм страшно тъжна и нещо ме удря в корема. При мен често така ме удря и се почват едни болки, разстройство, гадене, пишкане през 15 минути. Като зависима съм от корема си, все трябва да се съобразявам с него. Има ли някой, който като е депресиран или с ПА и да му прави проблем корема?

Има! Ей ма на - точно така става и с мен, а като борех депресията беше и още по-зле. Пишкала и съм и на 5 мин, даже е имало слечаи да чувствам, че трябва веднага да отида, а като отида - нито капка, просто тик от нерви. Сега, не забравяте, че: 1. Стомахът е органът с най-много нервни окончания след мозъка в човешкото тяло - не случайно го наричат "втория мозък" и е напълно нормално там да удря притеснението, страховете, депресията, паник-атаките и т.н. 2. Много от лекарствата, не само за депресии и други нервни разстройства, вредят на стомаха - там се разтварят, там се усвояват от организма - та и на това реагира стомахът, за съжаление.

Ловли, всички сме самотни, малко или много - не се затваряй в себе си, защото така ще стане още по-самотно място светът. Никой няма да ти дойде на вратата с букет и да каже "Айде да сме приятели!", и то не защото не го иска, а защото не знае как седят нещата при теб. Хората мисли не четат, дори и най-близките - трябва да събереш смелост и да заявиш себе си - аз съм такъв, харесвам това и това, не понасям онова и онова, търся еди какво си - на глас, но непоколебимо, не да търсиш одобрение, а да се почувстваш свободен и потребен. Колкото до родата, ами повечето пъти така става, мъжете считат, че жените са длъжни да поемат грижата за остарелите родители, но иначе все още се смята за супер престижно да имаш син. Син! Голямата работа - игра на хромозоми е дали ще е син, ама на... така става. Не се ядосвай, не съжалявай, не се обръщай назад - опитай да изградиш живота си наново /пак ще повторя - не се затваряй в себе си/ и гледай напред. Бъдещето зависи от теб, не миналото - то вече се е случило и никакви съжаления няма да го променят. Как бих искала да мога да направя нещо повече за теб, от това само да пиша думи, думи, думи...

# 385
  • Мнения: 1 822
Има ли някой, който като е депресиран или с ПА и да му прави проблем корема?
Има. Но не знаем яйцето или кокошката.

# 386
  • Мнения: 2 203
  И аз съм минала през ПР, депресията много отдавна(повече от 20 г.) и смятам , че съм се преборила. И както Darcey казва ,трябва наистина борба с мислите. Не е лесно, но трябва и се получава. Да се гонят от главата с упоритост  и отклоняване на вниманието по всякакъв начин. За мен не беше добър вариант тогава  усамотяването и липсата на движение. Интровертна съм по природа , но никога не съм била толкова активна ,както тогава - "Луд умора няма"Grinning
   Следващият етап беше , когато се посъвзех от борбата с негативните мисли  , да осмисля ирационалността на страховете си. Пуснах ги обратно в живота си, но вече не ме плашеха . Казвах си, че  не могат нищо да  ми направят, Съжителствах си тогава с тях  ,  в главата  ми бяха,  но си казвах, че са мисли са просто, а волята е моя и свикнах с тях . Тогава стават безинтересни и  сами си отиват-  мислите, страховете, а с тях и депресията.
 Но започнах  с борбата и недопускането на мислите. За мен това се оказа работещото - лекарствата изобщо не ми помагаха  , а  ме правеха на парцал . Самотерапията  и личната ми воля ме излекуваха окончателно. Иначе беше едно тъпчене на място в продължение на около 5 г.  
  Успех!
То си е нещо вътрешно. В момента ме разтройва и натъжава всичко, дори най малкото. Каквото и да си казвам и да се владея, вътре нещо ме яде, оттам главоболие, трудно се концентрирам, неадекватна съм, всичко ме стяга, боли, едвам издържам, най хубавото е докато спя. Вече почти година се боря без АД, но явно караниците с родителите ми, баща ми беше в болница и не знаеха какво му е, целия този стрес явно ми се отрази, времето също влияе и съм скапана. Само ми се спи и нямам желание за нищо, защото не се чувствам добре. Ксанакса ме спасява за телесните гадни неща и симптомите, макар че вчера нищо не свърши. Живея някак си колкото да работя и дотам. Хич не осъзнавам, че времето си лети и вместо да живея се измъчвам.Отпуските ни започват от края на Януари, дано издържа, страха е страшно голям.

# 387
  • Мнения: 232
  И аз съм минала през ПР, депресията много отдавна(повече от 20 г.) и смятам , че съм се преборила. И както Darcey казва ,трябва наистина борба с мислите. Не е лесно, но трябва и се получава. Да се гонят от главата с упоритост  и отклоняване на вниманието по всякакъв начин. За мен не беше добър вариант тогава  усамотяването и липсата на движение. Интровертна съм по природа , но никога не съм била толкова активна ,както тогава - "Луд умора няма"Grinning
   Следващият етап беше , когато се посъвзех от борбата с негативните мисли  , да осмисля ирационалността на страховете си. Пуснах ги обратно в живота си, но вече не ме плашеха . Казвах си, че  не могат нищо да  ми направят, Съжителствах си тогава с тях  ,  в главата  ми бяха,  но си казвах, че са мисли са просто, а волята е моя и свикнах с тях . Тогава стават безинтересни и  сами си отиват-  мислите, страховете, а с тях и депресията.
 Но започнах  с борбата и недопускането на мислите. За мен това се оказа работещото - лекарствата изобщо не ми помагаха  , а  ме правеха на парцал . Самотерапията  и личната ми воля ме излекуваха окончателно. Иначе беше едно тъпчене на място в продължение на около 5 г.  
  Успех!
То си е нещо вътрешно. В момента ме разтройва и натъжава всичко, дори най малкото. Каквото и да си казвам и да се владея, вътре нещо ме яде, оттам главоболие, трудно се концентрирам, неадекватна съм, всичко ме стяга, боли, едвам издържам, най хубавото е докато спя. Вече почти година се боря без АД, но явно караниците с родителите ми, баща ми беше в болница и не знаеха какво му е, целия този стрес явно ми се отрази, времето също влияе и съм скапана. Само ми се спи и нямам желание за нищо, защото не се чувствам добре. Ксанакса ме спасява за телесните гадни неща и симптомите, макар че вчера нищо не свърши. Живея някак си колкото да работя и дотам. Хич не осъзнавам, че времето си лети и вместо да живея се измъчвам.Отпуските ни започват от края на Януари, дано издържа, страха е страшно голям.
Нелка,а пробвала си с билки или им нямаш вяра.Мисля,че докъто не си започнала АД не ти пречи да ги пиеш,може да не помогнат,но пък едва ли ще навредят.

# 388
  • Мнения: 2 203
  И аз съм минала през ПР, депресията много отдавна(повече от 20 г.) и смятам , че съм се преборила. И както Darcey казва ,трябва наистина борба с мислите. Не е лесно, но трябва и се получава. Да се гонят от главата с упоритост  и отклоняване на вниманието по всякакъв начин. За мен не беше добър вариант тогава  усамотяването и липсата на движение. Интровертна съм по природа , но никога не съм била толкова активна ,както тогава - "Луд умора няма"Grinning
   Следващият етап беше , когато се посъвзех от борбата с негативните мисли  , да осмисля ирационалността на страховете си. Пуснах ги обратно в живота си, но вече не ме плашеха . Казвах си, че  не могат нищо да  ми направят, Съжителствах си тогава с тях  ,  в главата  ми бяха,  но си казвах, че са мисли са просто, а волята е моя и свикнах с тях . Тогава стават безинтересни и  сами си отиват-  мислите, страховете, а с тях и депресията.
 Но започнах  с борбата и недопускането на мислите. За мен това се оказа работещото - лекарствата изобщо не ми помагаха  , а  ме правеха на парцал . Самотерапията  и личната ми воля ме излекуваха окончателно. Иначе беше едно тъпчене на място в продължение на около 5 г.  
  Успех!
То си е нещо вътрешно. В момента ме разтройва и натъжава всичко, дори най малкото. Каквото и да си казвам и да се владея, вътре нещо ме яде, оттам главоболие, трудно се концентрирам, неадекватна съм, всичко ме стяга, боли, едвам издържам, най хубавото е докато спя. Вече почти година се боря без АД, но явно караниците с родителите ми, баща ми беше в болница и не знаеха какво му е, целия този стрес явно ми се отрази, времето също влияе и съм скапана. Само ми се спи и нямам желание за нищо, защото не се чувствам добре. Ксанакса ме спасява за телесните гадни неща и симптомите, макар че вчера нищо не свърши. Живея някак си колкото да работя и дотам. Хич не осъзнавам, че времето си лети и вместо да живея се измъчвам.Отпуските ни започват от края на Януари, дано издържа, страха е страшно голям.
Нелка,а пробвала си с билки или им нямаш вяра.Мисля,че докъто не си започнала АД не ти пречи да ги пиеш,може да не помогнат,но пък едва ли ще навредят.
Вит.Д, Омега 3 и магнезий.

# 389
  • Мнения: 232
  И аз съм минала през ПР, депресията много отдавна(повече от 20 г.) и смятам , че съм се преборила. И както Darcey казва ,трябва наистина борба с мислите. Не е лесно, но трябва и се получава. Да се гонят от главата с упоритост  и отклоняване на вниманието по всякакъв начин. За мен не беше добър вариант тогава  усамотяването и липсата на движение. Интровертна съм по природа , но никога не съм била толкова активна ,както тогава - "Луд умора няма"Grinning
   Следващият етап беше , когато се посъвзех от борбата с негативните мисли  , да осмисля ирационалността на страховете си. Пуснах ги обратно в живота си, но вече не ме плашеха . Казвах си, че  не могат нищо да  ми направят, Съжителствах си тогава с тях  ,  в главата  ми бяха,  но си казвах, че са мисли са просто, а волята е моя и свикнах с тях . Тогава стават безинтересни и  сами си отиват-  мислите, страховете, а с тях и депресията.
 Но започнах  с борбата и недопускането на мислите. За мен това се оказа работещото - лекарствата изобщо не ми помагаха  , а  ме правеха на парцал . Самотерапията  и личната ми воля ме излекуваха окончателно. Иначе беше едно тъпчене на място в продължение на около 5 г.  
  Успех!
То си е нещо вътрешно. В момента ме разтройва и натъжава всичко, дори най малкото. Каквото и да си казвам и да се владея, вътре нещо ме яде, оттам главоболие, трудно се концентрирам, неадекватна съм, всичко ме стяга, боли, едвам издържам, най хубавото е докато спя. Вече почти година се боря без АД, но явно караниците с родителите ми, баща ми беше в болница и не знаеха какво му е, целия този стрес явно ми се отрази, времето също влияе и съм скапана. Само ми се спи и нямам желание за нищо, защото не се чувствам добре. Ксанакса ме спасява за телесните гадни неща и симптомите, макар че вчера нищо не свърши. Живея някак си колкото да работя и дотам. Хич не осъзнавам, че времето си лети и вместо да живея се измъчвам.Отпуските ни започват от края на Януари, дано издържа, страха е страшно голям.
Нелка,а пробвала си с билки или им нямаш вяра.Мисля,че докъто не си започнала АД не ти пречи да ги пиеш,може да не помогнат,но пък едва ли ще навредят.
Вит.Д, Омега 3 и магнезий.
Витамините си ги пий.Но по скоро питах за билки,чай,таблетки и тн.напринер жълт кантарйон,мента,лайка,мащерка и тн.

Общи условия

Активация на акаунт