Да, точно така - наваксва си. Говори колко съжалявал, че не е пиел преди, много бил пропуснал. Нищо драматично не се е случвало. Не знам как са били (сега е ясно как са) семейно, може би там е ключът от бараката. Жена му няма никакъв авторитет пред него, няма как да го прати на психолог. По-скоро баща му - и той му говори, че живее рисково, обаче не хваща дикиш. Просто се е пуснал по течението и не иска да се бори с нищо.
- Публикувана: 24 ноем. 2017, 21:23 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2019, 23:37 ч.
Тема за взаимопомощ при изневяра
Чудя се има ли връщане в правия път след синдрома на "късния пубертет"? Мое близко момче, много добро (до след Христовата възраст романтик, трезвеник, моногамен), от няколко години я е подкарал съвсем през просото. Започна да пие доста, до степен на загуба на контрол, хвана си любовница (и не една), вече почва и на работата си да гледа през пръсти. Засега изкарва добри пари, но докога ли? Има две дечица слънца. Жена му знае за всичко и страда. Близките наоколо го гледаме със страх докъде ще я докара. Дали има шанс да се вразуми?
Не че не е възможно и "спонтанно изтрещяване", но е рядко срещано.В повечето случаи има основателна "причина".
Дали е възможно пак да стане предишния?Да, но е малко вероятно.
Ами да го натиска баща му или други хора, които са авторитет за него.
Ключовото обаче според мен е, че ако сега вече е щастлив с този си саморазрушителен начин на живот, с жените и с алкохола - шанс за оправяне няма. Ако продължава да е нещастен, тогава има с какво да се работи.
Жената да се готви за най-тежкия вариант и да се бори за финансова независимост. Не е хубаво децата да растат с баща-пияница, тя да си измисли някакъв срок и да го притисне да се лекува. Чакането на чудеса е губене на време.
Ключовото обаче според мен е, че ако сега вече е щастлив с този си саморазрушителен начин на живот, с жените и с алкохола - шанс за оправяне няма. Ако продължава да е нещастен, тогава има с какво да се работи.
Жената да се готви за най-тежкия вариант и да се бори за финансова независимост. Не е хубаво децата да растат с баща-пияница, тя да си измисли някакъв срок и да го притисне да се лекува. Чакането на чудеса е губене на време.
Не смятам, че някой може да му помогне, ако той самия не узрее, че има нужда от помощ, да я потърси и да съдейства да му бъде помогнато.
От моя опит знам, че усетих промяната у мъжа си няколко месеца преди да го хвана в афера. Говорих му много; казвах му че промяната и отчуждението му ме нараняват и карат да страдам. Исках да ми каже какво му има и как можем да променим това. Той ми казваше, че нищо няма, просто е много зает в работата. Че нямало за какво толкова да си говорим, след като работим в различни сфери, а хората вечер си говорели предимно за това как е минал денят им в работата. Страдах и боледувах, усещах че нещо се случва и бях безсилна да го променя. Чувствах се като майка, която дебне тийнейджъра си дали прави глупости...
Времето минаваше, а той ставаше друг човек пред очите ми - беше като зомби. Закъсняваше все по-често; отслабна ужасно много; беше като болен. Тревожех се за него и му запазвах часове за различни доктори. Вечер не спеше спокойно, потеше се и бълнуваше...
Дори започнахме да имаме проблеми в леглото и даже веднъж ми се разплака, че бил притеснен, че има проблеми с ерекцията...
Всичко това ме държа в напрежение месеци наред, докато не разбрах причината.
Явно и той се е терзаел, че изневерява, но не чак толкова, че да се спре.
Тогава дойде момента, в който спрях да го съжалявам и започнах да мисля за себе си.
От моя опит знам, че усетих промяната у мъжа си няколко месеца преди да го хвана в афера. Говорих му много; казвах му че промяната и отчуждението му ме нараняват и карат да страдам. Исках да ми каже какво му има и как можем да променим това. Той ми казваше, че нищо няма, просто е много зает в работата. Че нямало за какво толкова да си говорим, след като работим в различни сфери, а хората вечер си говорели предимно за това как е минал денят им в работата. Страдах и боледувах, усещах че нещо се случва и бях безсилна да го променя. Чувствах се като майка, която дебне тийнейджъра си дали прави глупости...
Времето минаваше, а той ставаше друг човек пред очите ми - беше като зомби. Закъсняваше все по-често; отслабна ужасно много; беше като болен. Тревожех се за него и му запазвах часове за различни доктори. Вечер не спеше спокойно, потеше се и бълнуваше...
Дори започнахме да имаме проблеми в леглото и даже веднъж ми се разплака, че бил притеснен, че има проблеми с ерекцията...
Всичко това ме държа в напрежение месеци наред, докато не разбрах причината.
Явно и той се е терзаел, че изневерява, но не чак толкова, че да се спре.
Тогава дойде момента, в който спрях да го съжалявам и започнах да мисля за себе си.
Чудя се има ли връщане в правия път след синдрома на "късния пубертет"?
.... Дали има шанс да се вразуми?
.... Дали има шанс да се вразуми?
При нас не се получи. Не се осъзнава какво е направил, защото не смята че е сгрешил. Когато аз все пак намерих сили да му обясня какво ми е причинил, получих един единствен отговор "съжалявам" и толкова. На фона на многото му лъжи, съмнявам се, че в това е бил искрен. И категорично не се смята за виновен, горкия.
Жената да се готви за най-тежкия вариант и да се бори за финансова независимост.
Момичета,
Тя работи, не е съвсем зависима, макар че сама ще й е много трудно. Но жилището е негово. Едно от нещата, които ме потресоха, беше изключителното безсърдечие, с което каза, че тя нямало къде да иде. Все едно видях съвсем друг, непознат човек.
Чудя се има ли връщане в правия път след синдрома на "късния пубертет"?
.... Дали има шанс да се вразуми?
.... Дали има шанс да се вразуми?
При нас не се получи. Не се осъзнава какво е направил, защото не смята че е сгрешил. Когато аз все пак намерих сили да му обясня какво ми е причинил, получих един единствен отговор "съжалявам" и толкова. На фона на многото му лъжи, съмнявам се, че в това е бил искрен. И категорично не се смята за виновен, горкия.
Моя също много лъжи изрече, но поне беше искрен като ми каза " Съжалявам, че те нараних, но не съжалявам, за това което ми се случи!" 😈
Проблемите в резултат на слаба психика неиздържала на съвременната динамика и стрес са много трудно лечими защото потърпевшия не признава и не осъзнава, че има проблем. Губейки смисъла на живота си го намират в пристрастявания, а оттам излизане почти няма. Насила отвън ефект няма защото човека започва да намира удоволствие в пороците и не желае промяна.
Не знам как жената на твоя познат го издържа да живее с него. Вероятно само заради апартамента. Но да се стегне и да спасява себе си и децата. Не могат да продължат заедно, защото той веднъж тръгнал по този път, няма да стане стария любящ мъж. Не бих и шанс давала аз - че и пиене щом има. Ужас.
Между другото понеже ми писна да ме питат защо пиша в тия теми, като си имам хубаво ново семейство. Замислих се. Моят случай е един от малкото, в които изневярата отдавна ми е минала. Но последствията от нея си ги нося всеки ден, понеже ми рефлектира после в отношенията с големия ми син. Не стига, че не аз тръгнах да си развалям семейството, но и детето ми пострада от тази гадна ситуация. Затова не ми е минало истински - не изневярата, последиците й. Хората трябва да се замислят колко важни са децата в картинката. Но на изневеряващите никога не им пука. Те казват - Не ме манипулирай с децата - и толкова. Това е за мен най-мега противното, а не че някакъв мъж срещнал друга. Това е белия кахър направо.
Между другото понеже ми писна да ме питат защо пиша в тия теми, като си имам хубаво ново семейство. Замислих се. Моят случай е един от малкото, в които изневярата отдавна ми е минала. Но последствията от нея си ги нося всеки ден, понеже ми рефлектира после в отношенията с големия ми син. Не стига, че не аз тръгнах да си развалям семейството, но и детето ми пострада от тази гадна ситуация. Затова не ми е минало истински - не изневярата, последиците й. Хората трябва да се замислят колко важни са децата в картинката. Но на изневеряващите никога не им пука. Те казват - Не ме манипулирай с децата - и толкова. Това е за мен най-мега противното, а не че някакъв мъж срещнал друга. Това е белия кахър направо.
Говорила съм с изневеряващ - не този, друг. Казва, че едното нямало никаква връзка с другото. Единият живот нямал нищо общо с другия - все едно се състои от двама души. Може да си държи на жената, да си я обича, да я желае, и без проблем да кръшка. Е това никога не съм го схващала.
Да, да, и жената и децата едни щастливи, и той си кръшка. Никога не става така обаче.
Така е в неговите очи, но реалността винаги е друга...
дам, точно като един, който се опитва да ме убеди, че децата му си растяли чудно от както са се развели(познайте за какво!)Той не е виновен, разбира се, тая пък вещица да му вдига скандали за забежките вместо да стане като манекенка. Нямало проблем щото плащал на нея издръжка, на тях пари/дрехи/спорт и си ги виждал всяка седмица.