Тема за взаимопомощ при изневяра

В момента, в който разбера, че нечии телефон го гледа друг и той ми е познат, дори не е нужно да имам аспирации към него, ще си позволя такива фриволности, че ще стане филм - за едни комедия, за други хорър. Кой, както си го направи
Ако ми е приятел обаче, най-сериозно ще му обясня, че има луда жена и това е недопустимо. Аз обичам приятелите си и такива неща не искам да им се случват. Ако чуе добре, ако не чуе, пак добре. Аз да съм си казала.
Но в моя свят има едни основности, които се разминават значително с понятията в бг-мама за междуличностни отношения, та не задълбавам много. Повече гледам да чета и да проучвам сред какво живея. За забава, не за друго.

Значи, не оставяш следи.......
Друго се питам- тия много приятели, с които говориш, дори се срещаш и пиете кафета, защо ли не пречат на вярата на мъжа ти в теб, а ти не даваш дори и с една жена да говори?

Тя може, но той - не!

Ако някоя женица ми се изрепчи и дори да няма за какво, няма да има особен проблем. Ще реша, че си имат междуличностни проблеми и съм повод.
Абсурд да се правя на интересна и да тропам с краче, че съм по- важна от нечия съпруга. Под достойнството ми е.
За мен така стоят нещата и очаквам човекът до мен стщо да не ми се репчи, ако съм сипала на някоя. Всеки трябва да си отстоява приоритетите.

Много е жалко, че има тъжни хора, които се смятат за толкова важни, че изискват от деугите да поставят техните нужди над семейството си.

П.П. Може би защото тя не лъже, че не комуникира с тях.

Съгласна, но според моите критерии авторката на казуса лееекинко престъпва всякакви граници, което разбира се, си е техен проблем.

Аз го виждам така:
--> писал си с някаква за някаква игра (да кажем, че това може да не е невинно за някои хора - ОК)
--> скандал
--> той спира
--> цяла година му проверява телефона през ден (което за мен е ужасно гадно и унизително)
- не спипва нищо;
-девойката е в друг град;
-авторката е по цял ден 24/7 с мъжа си => явно няма нищо
 --> получава някакъв смс от непознат номер (!) като въпросния смс е някаква супер обща глупост, очевидно изпратена погрешка (все пак не е "Като жена ти влезе в банята ми чукни, ща скъсам" или "Нося онова червено дантелено бельо с многото финтифлюшки")
--> авторката истерясва и:
а) престъпва всякакви граници като пише от името на мъжа си все едно е той, което е меко казано унизително и за двамата;
б) вдига скандал на мъжа си въпреки, че той реално нищо не е направил и
в) въпреки, че признава, че смс явно е погрешка и мъжа й е бил силно изненадан, продължава да нарича девойката к*рва (не става ясно кое я прави такава - може би, че е писала на някой си за закуска и случайно е натиснала грешния човек или по-скоро, че изобщо съществува).
На мен ми идва в повече, ако ще женската интуиция да е вид 3то око.
Ако трябва да дам някакъв съвет, той би бил - малко по-спокойно, по-леко със скандалите и малко уважение към човешките права на половинката (като правото на идентичност, а не някой друг да пише от негово име и да се прави на него, за да разкара нежелано приятелство). Това със сигурност ще спомогне повече за запазване на хубавите им отношения от скандалите и ограниченията.

И аз смятам, че при такова целогодишно параноясване, авторката не си дава мира докато не открие "доказателство", че мъжа й я мами. Ако не го открие, ще си го създаде...
Въпроса ми е дали е щастлива от това, което сама си причинява..

Това е също толкова нелепо, ако не и повече от онова, което според теб е поведение на луда жена. 
 

Гугъл, съгласна съм.
Аз също не мисля, че е постъпила добре и го казах. Просто давам пример, че и другото, описанот от Мара, е жалкарско.

Не мога да не забележа един двоен стандарт, обаче.

Мъжът ми е тъпак и скапаняк, вдига ми скандали, ревнив е >> ти си си го избрала, той няма да се промени, да си гледала

Вдигнах няколко скандала от ревност, реагирах тъпо и следих телефона му цяла година >> осъзнай се жено, промени си държанието, щото горкият човечец такива като теб не ги търпи

Би трябвало да е: той си я е избрал такава, тя няма да се промени.

Ако имам съмнения, всичко бих проверила. Не искам да си трая и да чакам като овца на някого да му разминава, ако има нещо, което не ми изнася.

То си личи, кои истински са патили, кои разсъждават просто за спортта, без даже да са имали приятел/ка потърпевши.
Много лесно се дава определения за хора и се порицава без да си бил в същите обувки.
А някой са на 1000%сигурни,че на тях няма да им се случи.
И аз бях убедена, че няма да ми изневери, поради ред причини, е не бях права в убежденията си.

Гугъл, викаш "малко уважение" към основните човешки права и свободи? Верно ли мислиш, че им шанс?

Луна, кое мислиш за нелепо - забавата или грижата за приятел?

Девойката има патологична ревност смесена с непознаване на елементарни човешки права. Унижава мъжа си, прикривайки се зад любов. Необходимост от контрол и от... психолог. И най-тъпото е, че освен, че не разбира за какво говорим, се мисли за права. Тя извлича подкрепа от щадящите коментари, които в тоя случай, се явяват подбудителство. Ама е много сложно да го обяснявам дълго. Нейният морал е загубена кауза. Все едно да коригираш псориазис с фон дьо тен.

Щом причинява това на мъжа си, какво ли би правила с децата си? Майка ми никога не си е позволила да ми чете кореспонденцията, да ми отваря писмата или да се меси в личния ми живот. Как си я представяте като майка? Ами, ако има син? Баща (под)чехльо и отчети до откат.

Та, тя за мен е загубена кауза. Да иска съвет в публичен форум за погрешно изпратен смс. Какво повече заслужава от забава?

Ок, случвало ми се е. Но и преди и сега смятам, че не е редно това следене и вманячаване. Това вреди най-вече на този, който го прави...
В случая авторката мисля, че преувеличава с вдигането на скандали. След като иска да си изясни дали мъжът й изневерява. Нека първо си набави нужните доказателства и тогава да сложи картите на масата. Какъв е смисъла от скандали, базирани само на нейните безпочвени съмнения?

Ние дори не сме го обсъждали със съпругът ми - просто откакто се запознахме, по подразбиране, телефонът, портмонето/портфейлът и кореспонденцията са лични и не си ги пипаме. Случвало се е и на двамата, когато единият е зает и телефонът му звъни да каже на другия - виж кой е и вдигни - или - вземи двайсетачка от портмонето, но само в такива случаи, с изрично разрешение. И така, вече 14 години. Това следене и проверяване, месеци наред, не си е работа. Не можем да си го причиним един на друг, по какъвто и да е повод.

Aз мога да разбера да провериш при сериозни съмнения, подплатени с вероятност за реална случка (а не тя да живее в друг град, авторката е 24/7 с мъжа си, не са говорили от година). Ако има истинска причина и смяташ, че те разиграват, а искаш да си наясно с това, което се случва - ОК. Но това през ден с години да проверяваш, щото проверката била висша форма на доверие при все, че поводи за съмнение нямаш някак не е същото.
С други думи: Ако проблемните кореспонденции с онова момиче са засечени да кажем януари, мъжа е обещал да спре комуникацията и са се разбрали по въпроса, каква е логиката юли да му гледа телефона през ден след като февруари, март, април, май и юни не е видяла нищо нередно? Това вече не е проверка, провокирана от релевантни съмнения, а си е баш следене и дебнене аха аха се провини с нещо и това е да кажем с по-мека дума - неприемливо.

От друга тема:

Пак добре, че  се е усетила о'време. Че аз каквата съм блейка не само нямаше да се усетя, ами и щях да се чудя и мая защо приятелката ми не ми отговаря на предложението за среща. И си представям , ако мъжа   ѝ беше някой ревнивец като авторката какъв скандал щеше да отнесе самата тя за няма нищо