Тема за взаимопомощ при изневяра

Това никак не кореспондира с
Т.е., един сравнително безпардонен тип (защото да започнеш флирт пред жена си/приятелката си, е гадост откъдето и да го погледнеш) има съвест?И не може да скрие една НЕизневяра?
Нещо хич не го вярвам това....
Обикновено тия, дето имат наглостта да флиртуват пред половинките си, нямат скрупули и да кръшкат.И хич не ги мъчи съвестта....
А пък един съвестен мъж дори не му минава мисълта за флиртове пред половинката....

Аз не си го представям като безпардонен, а по-скоро като нещо, което е започнато на шега пред погледа на половинката и явно мъжа не е сметнал постъпката си за НЕизневяра, а за обратното и това го е глождило и е искал да си признае.

Ами не знам.....доколкото съм опазнала човешката психика, нещо никак не мога да си представя един сериозен човек със съвест да започне нещо такова пред половинката си, дори на шега.Не ми се е случвало и да го видя на живо, де...Виж, разни безотговорни "пичове" нямат скрупули да задяват тая и оная, дори на шега.

Изобщо, случая ми звучи все едно свещеник да се моли на Дявола...т.е., толкова парадоксално.

Според мен, пък, точно е сметнал постъпката си за НЕизневяра, за това й е признал.

Да , точно така . За него беше като "отказал се навреме".  Няма изневяра , защо ли толкова се тръшкам.
Призна си , защото така и така щях да разбера. Тази не си мълчи много - много. Та точно тя беше споделила и на друг познат , че моето момче е импотентно. Не ме е излъгал за това.
Изобщо ,  много ме омърси  цялата история. Минаха години и още ми е гадно.
Когато написах , че  е флиртувал , имах предвид моя поглед към нещата. За него не беше- забавлявал се бил с глупостта и.  И така, от тази забава , с тази глупава жена , та до хотела.

По темата за непознатите жени в колата. Първо ще кажа, че наистина е впечатлявщо в "женски" форум да бъде осмиван мъж, който се грижи за спокойствието на жена си и се съобразява с някакви нейни притеснения. Говоря за себе си, а не за онзи от историята на Динчо със студената, мрачна, зимна, кална, неприветлива вечер с онзи пронизващ вятър, от който настръхвала кожата на героините от сюжета...

Аз обичам мира и спокойствието. Особено като минах 35 спокойствието ми стана най-ценното нещо на света. Хич не ми пука за коя колежка какви транспортни необходимости има, ако това ще ми развали спокойствието. А ще ми го развали, защото жена ми ще бъде нещастна, ако разбере, че возя непознати жени в колата си, след като ясно ми е показала, че това я тревожи.

Всеки мъдър мъж е научил елементарното правило на брака - щастлива жена резултира в щастлив мъж. Та защо да правя жена си нещастна? Това би означавало, че аз съм един глупав човек. А аз не съм глупав човек.

----------------------------------
А сега по темата за забраните и превенцията. Изразени бяха няколко мнения, че такова нещо като превенция няма и ако нещо ще се случва, то ще се случва и забраните и ограниченията не биха действали.
Това е равносилно да кажете, че ако излезем навън или ще ни навали дъжд или няма да ни навали. Т.е. шансът е 50 на 50, нали? Ами не е. Ако в София излезете навън през октомври шансът да ви навали дъжд (на база последните 100 години) е 1:5.  Докато през май месец е 1:3.

Изневерите не стават мигновено. Изключително малка част от тях се случват наистина скоростно. 99% от тях се случват след като извършителите имат време да се опознаят. Как се опознават хората? Като изкарват време заедно. Време! Най-ценният ни ресурс. И най-ограниченият. 24 ч. в денонощие. Толкоз.

Возенето на непознати жени в интимната среда на личния автомобил е време. Язденето на кон с непозната жена е време. Карането на ски с непозната жена е време. Пиенето на кафе с непозната жена е време. Прекарването на време с непозната жена... е .... време.

И затова като мъж ви го казвам - има превенция на изневерите.

Превенцията се състои в едно много просто нещо. Време заедно и време посветено на дома, семейството, половинката и децата. Колкото повече време от тези 24 ч. съпругът ви изкарва далеч от вас, толкова по-голям е шансът това време да се използва за опознаване и сближаване с потенциални обекти на изневяра. Затова ето ви превенция - дръжте мъжете си заети, отговорни, "натоварени", ангажирани с дейности, свързани със семейството - лично с вас, с децата,  с дома ви. Дейности, посветени на вас и децата. Мъжът трябва да е зает, така е устроен от памтивека. Има ли твърде много свободно време, мъжът 99% ще сътвори някоя глупост - я ще пие, я ще играе хазарт, я ще реши да улови някоя чужда жена за....

И сега не ми казвайте как тая превенция не е 100% ефикасна. Ми много ясно, че не е. Ама то кое е 100% ефикасно? Нито презервативите, нито пожарогасителите, нито готварските печки са. И ето - пример за неефикасност - какво правим, когато в рамките на работата си той изкарва време с непозната жена/и. Той работи - т.е. отдаден е на семейството - изкарва пари за него, но... жената е там. Да, там превенцията не работи.  

Но работи за всички онези други моменти извън работата.

Да, и винаги спокойно може да бъдете подозрителни и да ровите на воля из телефони и комуникации, ако един мъж твърде много държи на хобита, интереси, занимания, дейности, които го държат далеч от вас и децата... запалете си червената лампа и бъдете бдителни. Готините мъже се познават по едно много просто нещо - всеки свободен миг са отдадени на жена си и децата си. И рядко имат хобита и интереси и занимания, които сериозно да ги дистанцират от тях.

И накрая ще кажа защо говоря все за деца. Защото за мен изневярата е социален бич, който има истинска значимост само, когато в картинката има замесени деца. Изневери между хора без поколение... ми, кво да ви кажа. Живи, здрави и кой откъдето е. Риба в морето колкото искаш. Пострадаш малко, па ти мине. Поревеш малко, па помъдрееш. Но когато има деца замесени, тогава е трагедия и това вече са сериозни житейски кризи. Падат невинни жертви и има огромни косвени щети.

Хем казвате, че сте простили, а после се оказва, че нищо не било вече същото и спомените са гадни. За мен ако желая да простя просто прощавам и забравям след което дори не желая и да си спомням за това. С емоциите които влагате в това и след години не усещам да се простили наистина. Просто сте го приели и сте направили компромис за да продължите, но сякаш истинската прошка липсва. А всеки може да сгреши особено, ако е еднократно и не стане навик. Можеше и вие да сте на неговото място. Тогава?

Много силни са двата последни поста и то от мъже. И много верни, ама много.

Смесвате памет за болка и прошка. Човек може да прости дори на убиеца на детето си. Какво значи да прости - да му пожелае щастие, да му каже - не, не искам да умреш, не не искам да страдаш, искам да продължиш напред и да имаш щастлив живот, нищо, че уби детето ми. Да простиш значи да изчистиш сърцето си от лоши мисли към даден човек.

Не значи, че трябва да го допуснеш обратно до себе си.

И за мен това е "не му простих, но се опитах да забравя".

Абсолютно съм съгласна с мъжете. Винаги са им завиждала за това, разсъждават рационално и не се товарят излишно. При нас все трябва да има драма, сълзи, сополи, ама що така, ама що не така. Разглеждаме го от 100 ъгъла, търсим скрит смисъл между думите и накрая разбити нерви и защо е нужно.

С две ръце, ЗА!
Да не казвам колко пъти съм писала из форума, че мъж с много свободно време може да сътвори единствено простотии.      

Еее, Nofelet, как пък няма да тръгна да дишам във врата на мъжа си всеки един момент....Има си хора, които и след такова дишане пак намират кога да я свършат тая работа, има и такива, които, свободни като птички, не го правят.
До човек си е. Никога не съм държала мъж зает с каквото ми хрумне, само и само да няма време да си помисли за чужда жена. Факт е, че и никога не съм ровила по телефони, няма и да го направя. Не съм забранявала да се возят колежки, няма и да го направя, не ми пречи. И съм 99% сигурна, че никой не ми е изневерявал, а и да е-не съм разбрала и не ме интересува. Просто все на такива съм попадала явно.
 Приказката за оная, дето отишла да хвърли боклука, нали я знаете?
Човек реши ли да направи нещо, и дявола не може да го спре, камо ли жена му или мъжа й, впримчили ги в семейния хомот.
Ти говориш за една друга възраст, в която цялата игра ти е омръзнала и вече те мързи да се занимаваш. Я се върни 10 год. назад? Така ли беше?

Забравяте обаче, че мъж, който има желание, винаги ще си намери свободно време Тези като нофелет (и като моя мъж също) просто наистина си държат на семейството и си прекарват времето с него. Но ако някой реши, че не иска само това... как ще го спреш?

Когато човекът сам по своя воля тръгне да си търси пътища, дейности и занимавки далеч от семейството... работата е умряла още тогава. Със и без изневяра.