Тема за взаимопомощ при изневяра

Всеки гледа от височината на собствения си опит, но.....
Просто няма как да повярвам на измислени статистики като тази че поне (поне !!!) половината жени били насилвани, след като не познавам нито една такава. Къде са, аджеба тая половина? Как така са се скрили, че за 40+ години не ги видях?
Може би виреят само по форуми, филми, книги?
Знаете ли че на т. нар. "хорър" филми, преобладаващата публика е от жени? Статистически факт.
Преекспонирането на дадена информация е не по-малко вредно от липсата на такава

А защо мислиш, че насилените ти познати веднага ще дотърчат да ти докладват?? Какъв се явяваш и как ще разбереш тайните на хората?

За моя приятелка разбрах чак след развода й, че мъжът й я е биел, в един случай дори й се е наложила операция! За поне 10 години нищо не съм подозирала. Мъжът й изглеждаше простоват и лочеше алкохол, но иначе забавен, тип душата на компанията. Изумена бях!

Нали не си мислиш, че ще плачат на рамото на колега или просто познат?
Освен това на жертвата е внушено, че тя е виновна и трябва да се срамува от това, че е "предизвикала" тормоза.

Obsession82, моята ситуация е близка да твоята, заради това, че не сме се разделии. И аз чух какви ли не неща от неговата уста, много лъжи, на които той смяташе, че ще се вържа. Исках отговори в началото, сега вече не. Бях със смазано самочувствие. Една позната ми каза нещо, много вярно, не се сравнявай с любовницата, безмислено е. Сега от дистанцията на времето си казвам, че е била права. В началото всяка любовница е идеалната за мъжа, разбираща го, подкрепяща го, уж всичко това, което липсва при жена му, но в действителност не е така.
Започнах да работя върху себе си повече, да се откъсна от зависимостта си да търся неговото обобрение. Колкото повече напредвах с това да не ми е от значение какво прави и мисли той, той започна да се старае по малко. Странното е, че спирайки да искам от него, той започна да дава.
Понякога е мисля ситуацията и се питам, защо толкова съм страдал, защо изобщо съм им обръщала внимание на тях двамата и да изкарам толкова безсънни нощи.
На сила истината от тях няма да научим, да търсим някакво и извинение също(само ще ги подтикнем да търсят вина в нас).
Първите месеци са гадни. Аз бях бременна тогава, побърквах се. Реално след като вече знаех той продължи уж "умело криейки се" още няколко месеца с нея. Започна обаче и честодаеначумерен, имаше явно драми в рая, опитваше седа се изпокара с мен, ноако прекалеше с атките му казвах да излезе, да се чуе с нея да се успокои и тогава да се прибере.
Нямаше какво да ми отговори и обикновенно млъкваше.
Работи върху себе си, да не ги/го мислиш, да си повдигнеш самочувствието и да продтлжишбез да търсиш вината само в себе си.

Значи не си толкова умен и проницателен, колкото си мислиш, Lyam.

Изказване в стил, аз не съм видял, значи няма.

Познавам, жена страдала от домашно насилие, идваше да спи в къщи, беше приятелка на майка ми. Ударите бяха по тялото, не по лицето. Никой,  не би и заподозрял какво е преживяла през нощта, от колегите й,  познати.
Дълго беше крила и от майка, разказа й в първата нощ, когато дойде в къщи, успявайки да избяга. Баща ми беше повече от втрещен, не вярваше на ушите си и й казва, че сигурно малко преувеличава, тогава жената показа част от ударите.

Сигурно има наблюдения предимно от големия град и то най-вече от по-цивилизованите му обитатели. В малките градчета и особено села положението е значително по различно. След поредна доза алкохол там се случват неща, които стават известни чак ако се стигне до съд. Отмъщението там е непрекъснато дори за най-дребни неща какво да говорим да го обвинят някой в насилие. Страха си е ежедневие. Не само че вярвам в тази история ами си мисля, че е дори много бегло загатната.

Не разбрах кога темата от изневяра премина в домашно насилие? Ако пък е в комбинация от двете е най-ужасно! Значи си имате работа с хроничен комплексар! 😔
Аз никога не съм била удряна от  мъж в живота си, но винаги това ми е бил най-големия страх. Сигурно в предишния си живот съм била изтезавана, за да имам тази подсъзнателна фобия от партньор-насилник.
Наистина е жалко, че много жени търпят, но много от тях няма къде да отидат, а и знаят, че не могат да разчитат на държавата да ги защити! Дори и да се оплачат, знаят че вечерта трябва пак да останат под един покрив с насилника, затова и не предприемат действия...Това е тъжната действителност в България! 😒

Lyam, знай че "совите не са това, което са"...Много често дори и родителите на жертвата не разбират, че тя е насилвана, защото в стремежа си да не притеснява близките си, тя представя живота си прекрасен. Така, че колкото и жени да познаваш, дори и сестра ти може да е насилвана без да знаеш. Обикновено жертвите се срамуват от това, че техния живот не е като на останалите, затова го прикриват доста умело...

Може да не дотърчат да докладват, но ако сте поне добри познати и се виждате често, няма как да не забележиш, ако наистина човекът те интересува.
Без да се засягаш, но 10 години да ти е приятелка, а ти да не подозираш, значи е имало защо да не иска да сподели с теб.
За всичките ми съзнателни години, само при една комшийка от горния етаж имаше перманентни крясъци, псувни, преследване от стая стая, гарнирано с " олелееее!, което завършваше с бурно блъскане на кревата в стената.
Безумна работа, но да се твърди, че поне половината жени са насилвани в наше време, е съзнателна заблуда, която явно, обслужва нечии интереси.
Вече се появи ИК, разните НПО- та се канят да си осигурят неприкосновеност при намесата в живота на семействата, а за извеждането на децата от семействата, няма да отварям дума- достатъчно е да се прочете какво става по Швеция, Норвегия, Великобритания......

Не съм съгласна с изказването на UpsurT!

Приятелките обикновено си споделят много, ако имат подобни преживявания, а именно когато "споделят" сходни съдби! Моята примерно най-добра приятелка, с която си споделям всичко също е преминала првз изневери, раздели и т.н. катаклизми със съпруга си и ми беше споделила, че ако аз първа не бях й споделила за живота си, и тя е нямало да го стори. Аз мисля като нея. Някак не върви едната приятелка да се хвали колко прекрасен и верен съпруг има, как всичко в къщи е по мед и масло, а другата да казва, че ежедневно е бита!

Tritikil,и аз прочетох тук твоята история и ми наподоби на моята,затова и се реших да пиша,защото ми се иска да има и такива,при които изневярата е отворила очите и на двамата,видели са другия вариант и не им е харесал,които са решили,че съпругата е по-заслужаваща любовта им.Но винаги ще остане едно НО.И той вечно ще е гузен за грешката,пък като знае че прощаваме и лесно му се връзват,защо пък да не пробва след време пак.Вече никога няма да е същото, доверието няма как да се върне напълно

Идея си нямате колко жение търпят домашно насилие - не само физическо, но и вербално и психическо..
И няма връзка с интелигентността на мъжа и битовите му навици.

Аз също така смятам, че много от тях дори неглижират ситуацията и се самозаблуждават, че са добре и щастливи.

Имам клиентка, която е малтретирана от мъжа си, съвсем случайно разбрах. Толкова смазан душевно човек не съм виждала никога.

Obsession82- Аз си поставих цел да се самонауча, да обичам себе си,  повече от него. Моето самочувствие,  да не е обвързано с него.
Да се радвам на хубавите моменти в къщи, а като му е крив света, да си самоповтарям,  не съм аз виновна. Има моменти още,  в които от нищото се накривява и съм на 100% сигурна, че е свързано  нещо с любовницата. Няма как, уж всичко ОК, замислил се е нещо, не сме си казали и дума няколко минути,  и да дойде като биг на червено. Ако не се осъзнае и да спре, въпреки, че съм се правила на дебилно тъпа, ти казах къде го пращам.
Аз прочетох в началото писанията им, не всичко, но минавайки бегло попадах на точно това, което ми беше важно. Той тогава беше откачил, как съм могла, аз не крих от него, че съм чела. Та въпросната още в началото му обясняваш как трябва да ме напусне. Тогава си обясних и голяма част от промените му в настроенията.  Вътрешната му война, кое решение да вземе, го караше да "откача".
Псъзнавах, че 14г съвместен живот не са като току що дасме се влюбили. Някъде по пътя битовизмите са ни накарали да се самозабравим, че сега тя е толкова готина, а аз толкова скучна,.
През месеците, в които той се лашкаше, аз се лекувах. За мен вече, в главата ми няма завинаги, има да изживеем момента добре. Ако реши, че да гони дивото е по-добре Ок, аз ще си заживея живота без него и с достатъчно добро самочувствие за себе си. Аз съм подобрия вариант от нея , а и винаги ще имам любовта на децата.
Игнорирай любовницата за себе си, за да можеш спокойно да погледнеш ситуацията, да се съвземеш и да решиш с него или без него, ще е за напред. От теб зависи.
До скоро исках много отговори, вече не искам. За какво са ми, какво ще се промени?!
Утре дали ще сме заедно не знам, но вече и да не сме,  не го приемам за края на света и гледам днешните малки радости да са водещи. От началото на всичко при мен мина малко повече от година и половина. Силно се надявам като минат две, изобщо да не ми трепва, като се сетя за нея.