Здравейте,
Имам нужда от вашите съвети.
През пролетта започнах да усещам, че съпругът ми все по-често излиза на бира с колеги, стои до късно с телефон в ръка. Задавах въпроси, но доста плахи, разбирате, никой не иска да се потвърдят страховете му. И така докато една вечер не призна, че е влюбен в друга жена ( колежка). Каза, че просто се е случило, смятал е че сме се отдалечили, аз вече не държа на връзката ни.. След като го уверих, че аз всъщност много държа на него и на нашия брак, поиска малко време да реши какво да прави. Дадох му ..един ден ( не съм от търпеливите) Реши да остане при нас. Следващият един месец беше кошмарен - връщаше се навреме, твърдеше, че е с нас ( имаме деца), но аз виждах, че витае и търси начин да се добере до телефона. Една вечер просто грабнах телефона и видях, че обажданията продължават. Поисках да се изнесе. Последваха молби, уверения колко държи на нас, оправдания, че просто не е знаел как безболезнено за другата жена да прекъсне връзката. След няколко дни, реших да му дам шанс отново. До ден днешен отношението му наистина е страхотно, мъжът ми твърди, че е осъзнал че не може без мен и наистина се старае много... Поисках да напусне работа, но доходите му са важни и не е добре, преди да намери нова работа. Аз не казвам, че не съм щастлива...,но не мога да забравя предателството, да се съмнявам (често го проверявам), да загърбя миналото. Показвам какво бушува в мен, но вече гледам и да не прекалявам, да се опитам да оценят какво имам и колко шастлива мога да бъда, още повече с неговото старание. И пак... често потъвам и една част от мен го мрази. Тези от вас, които избраха да останаткак се справихте с обидата, как убедихте егото си? Не съм от ревнивите и самасе ядосвам на себе си, че се тормозя.
Леле много дълго стана...
Имам нужда от вашите съвети.
През пролетта започнах да усещам, че съпругът ми все по-често излиза на бира с колеги, стои до късно с телефон в ръка. Задавах въпроси, но доста плахи, разбирате, никой не иска да се потвърдят страховете му. И така докато една вечер не призна, че е влюбен в друга жена ( колежка). Каза, че просто се е случило, смятал е че сме се отдалечили, аз вече не държа на връзката ни.. След като го уверих, че аз всъщност много държа на него и на нашия брак, поиска малко време да реши какво да прави. Дадох му ..един ден ( не съм от търпеливите) Реши да остане при нас. Следващият един месец беше кошмарен - връщаше се навреме, твърдеше, че е с нас ( имаме деца), но аз виждах, че витае и търси начин да се добере до телефона. Една вечер просто грабнах телефона и видях, че обажданията продължават. Поисках да се изнесе. Последваха молби, уверения колко държи на нас, оправдания, че просто не е знаел как безболезнено за другата жена да прекъсне връзката. След няколко дни, реших да му дам шанс отново. До ден днешен отношението му наистина е страхотно, мъжът ми твърди, че е осъзнал че не може без мен и наистина се старае много... Поисках да напусне работа, но доходите му са важни и не е добре, преди да намери нова работа. Аз не казвам, че не съм щастлива...,но не мога да забравя предателството, да се съмнявам (често го проверявам), да загърбя миналото. Показвам какво бушува в мен, но вече гледам и да не прекалявам, да се опитам да оценят какво имам и колко шастлива мога да бъда, още повече с неговото старание. И пак... често потъвам и една част от мен го мрази. Тези от вас, които избраха да останаткак се справихте с обидата, как убедихте егото си? Не съм от ревнивите и самасе ядосвам на себе си, че се тормозя.
Леле много дълго стана...
