Тема за взаимопомощ при изневяра

Много се надценявате. Става дума за възрастни хора, които са ви равни, а не за възпитаване на сополанковци. Ако майка ми се опита да ми дава тон в живота, да ми казва с кого да спя, да ми чете лекции, да се цупоти, да ми задава въпроси и да ме вразумява, а да не говорим за физическо посягане - ще получи червен картон и повече и очите няма да ми види. Ще спрете вие някой изневеряващ и влюбен с майчино неодобрение... ама друг път.

И това при условие, че въобще бъдете наясно със ситуацията, защото се крие до последно, а ако се стигне до разкритие - лъже се, маже се и се създават приказки от 1001 нощ.

Мен истории тип нероден Петко не  вълнуват особено. И казах, че едва ли някой ще ме слуша. Но не бих подкрепила нещо, което намирам за тъпо по принцип

Така смяташ, твое право е.
За мен ако децата ми спрат да говорят с мен, като с приятел, не само като с майка, значи съм се издънила като майка(според моте разбирания). Ако ти считаш, че приятелството е само потупване по рамото и наздравици, без "Право куме в очи" когато истината боли, няма да ме разбереш.
qrye-пропуснала съм, каква е твоята история, играла си го любовницата или е имало такава?

Не, не, не става така, от днес за утре. Ако мога да степенувам етапите на промяната :

Първо -  започва да отделя повече внимание на външния си вид под формата на промяна в гардероба,прическата;

Второ - започва да отсъства от вкъщи често, с различни оправдания, лъжи, естествено;телефонът е нон-стоп в ръката му или не се отделя от компа; тук обикновено съпругата започва да подозира че има нещо;

Трето - промяна в интересите, пренарежда си приоритетите в ежедневието;семейството вече е на последно място и всичко го дразни, особено децата; започват сериозни конфликти вкъщи заради това;

Четвърто - блуждаещ поглед вкъщи, избягва да комуникира; тук обикновено съпругата вече е почти 100 % сигурна,че има намесена жена;

И последно - в един момент истината лъсва и или го гонят, или той си отива.


Постепенно се случва, има доста червени лампички по пътя, ако има кой да ги види ....

Space_woman- иделано го описа и степенува.

Значи все пак има постепенна промяна, но ако е по-добър артист и лъжец успява да заблуди жена си и чак когато случайно се издъни и всичко се разбере тогава се твърди, че изведнъж се бил променил и не бил това човека когото познавали. Не е имало кой да види тези знаци, когато човека е с повече опит в изневерите.

Изневерявали са ми. Любовница не съм била (засега).

Бих казала добър актьор,  ако е.
Аз като вляза в серия лоши дни и съм кисела, нервна и мрънкаща, няма наникой да му светне, че имам любовник, но когато се застъпят и другите точки, ще има проблясъци някакви.
Няма как за един ден лампата да светне, освен ако не получиш снимка с двете гълъбчета. 

малко може би извън темата, но понеже няколко коментара бяха какво биха направили майки, ако децата им се окажат в такава ситуация: 1 - леля ми имаше луда любов, брак, дете - любовница-съсипана-развод = на мен нейната болка ми се заби в сърцето. Никога и по никакъв начин не бих влязла в такива отношения, защото подсъзнателно аз се чувствам като на мястото на онази любовница, съсипала няколко живота. 2По въпроса за влиянието на родителя - аз и майка ми ( първото ми число е 3) сме много близки и винаги сме били приятелки. Някога имах отношения с човек, когото тя не одобри. Показа ми го доста красноречиво. На мен това ми повлия - не казвам, че тя е взела решението, но когато дойде време за равносметка, това ми оказа влияние...

Не съм се оставяла мнението на родителите ми да ми влияе на това с кого да имам връзка. Но когато съм питала за мнение, съм очаквала истината.
В тази връзка, ако децата ми един ден ми поискат мнението какво да правят относно любовница или любовник, ще им кажа да постъпят като мен - първо пуснах питомното, и после гоних дивото. Всичко останало е чиста глупост и лиготия, и незачитане на партньора им като такъв.

yahoo, при мен не се усети промяна. Човека си беше просто тръгнал по коловозите, и една странична тръпка му вкара малко цвят в живота. И преди, и след това си беше все същия човек. В периода след като аз разбрах се оплете в лъжи само и само да излезе сух от водата. И много опити да прехвърли вината имаше. Но аз не му дадох много шанс де, сложих точка на връзката веднага, и след това отказах да комуникирам с него. Когато всичко се уталожи, пак си бяхме същите, общо взето.

Може би най-правилното и първото е за нищо на света да не влиза в паралелна връзка. Защото така е най-честно, каквото и да става после. Ако категорично иска да сменя партньора, първо да прекрати и след това да се сближава с другия човек. Което не променя особено нещата, но поне да се избегне това с лъжите и криенето, че е доста гадно...

В повечето случаи мъжете отиват при друга заради тръпката,секса,докато жените влагаме и чувства.И когато започне нещо мимолетно......след 2-3 среща жената вече е вкарала емоция, и нещата в даден момент излизат извън контрола им.Не съм си мислила че 25 години не е кръшкал.Но е било моментно , секс,неангажиращо.Не съм разбирала.Сега обаче танцьорката беше винаги подръка.

Ако децата ви са големи, защо си избрала да останеш с него? Трябва да си прецениш защо ти е бил толкова важен и така.

Не е точно така. "Серийните" кръшкачи не можеш да ги хванеш по тази линия. Даже напротив – вкъщи са особено любвеобилни, грижовни, уважителни... Съпрузи за пример! Често дори и под чехъл. Кръшкат само за спорта, без да се увличат емоционално и затова отстрани не им личи. Такива могат да изневеряват с години, без жена им и най-близкото обкръжение да заподозрат какво върши примерният съпруг например по време на командировка.
Тук се коментира другият тип – принципно моногамните мъже, които в един момент се увличат по друга жена. Дотук добре, човешко е, на всекиго може да се случи. Проблемът е там, че много от тях не са склонни да признаят вината си, а я прехвърлят на съпругата – започват да ѝ намират недостатъци, преекспонират ги, обвиняват я в какво ли не с цел да оправдаят себе си и да се изкарат едва ли не невинни жертви на онова чудовище – жена им. Някои прекрачват границата и започват да я оплюват пред децата, близките и приятелите.
Май не са много мъжете, които са способни да седнат и да сложат картите на масата: "Виж какво, ти си страхотна жена и майка, но някак си стана така, че вече не те обичам, обичам друга жена. Знам, че не е честно към теб и ти причинявам болка, но това е положението. Дай да решим какво ще правим...". Не, те отричат до последно, дори когато любовницата е бременна например, и водят грозни войни с жената, която вече не обичат, стигайки дотам, че се обръщат и срещу собствените си деца чрез психически, емоционален и финансов тормоз.

Много си права