♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

Еми, 59 серия.


Йомер: " Знаеш ли какво преживях?!...Това е нашият път! Погледни ме! Това е нашият път. Да, ние съсипахме живота си, но ще дойде време и  ще бъдем  щастливи! За никого няма място между нас двамата с нея! За никого!!!!"

Въпреки много глупости в сериала имаше и чудесни моменти! Това е един от тях!

мерси Доре  верно така беше........и сега като ми е чоглаво си пускам някоя серия 

Хайде малко на кино да ви  водя 

Време за щастие 

1 - 6.96

https://vk.com/video?z=video315157677_456241523%2Fpl_cat_updates … sp;    

2 - 9.27

  https://vk.com/video?z=video315157677_456241524%2Fpl_cat_ … sp;    

3- 9.55

  https://vk.com/video?z=video315157677_456241522%2Fpl_cat_ … sp;    

4 - 9.39

https://vk.com/video?z=video315157677_456241521%2Fpl_cat_updates … sp;    



приятно гледане 

Глава 130

Януари започна с необичайно ниски температури. Прекарваха дните пред камината, обикновено с чаша горещ шоколад и потънали в работа. Йомер рисуваше като луд, опитвайки се да подготви идеалната колекция, а Дефне се опитваше да му помогне. За тяхно щастие Суде и Андрю не се отделяха от близнаците, позволявайки им да си почиват. Ипек също бе щастлива за помощта, успявайки едновременно с къщната работа и лекциите, на които се бе прехвърлила вечерно.
Ада и Берк растяха с дни, а не с месеци, и Елиф бе много доволна от тях. Малките бяха с много непостоянни характери и сменяха усмивката със сълзи за секунди, плашейки Дефне с рязката смяна на настроенията си. Според Синан приличали на Корай, което никак не зарадва младите родители. Педиатърката обаче ги успокои, че няма нищо притеснително и с времето този период ще премине.
Близнаците бяха започнали да спят по цяла нощ и Дефне се съгласи да преместят креватчето им в детската стая, за да свикнат с нея. Проблем имаше през първите две нощи, но той не произлизаше от бебетата. Дефне бе тази, която започна да се буди през час и да ги проверява, въпреки че бебефона бе включен и ако някое от тях се събудеше, те щяха да чуят. Йомер се престори, че не се е събудил през първата нощ, но на втората не издържа. Предлагайки отново да върнат децата при тях, за да е по- спокойна тя, принуди Дефне да види какво всъщност става. Обещавайки, че няма да го прави отново, на третата нощ тя стана само два пъти. След което се принуди да се спре, и събуждайки се посред нощ в потъналата в тишина къща, просто се гушваше в Йомер и си повтаряше, че всичко е наред, докато не заспеше отново.

Суде планираше с Андрю да се върнат в Америка след рождения ѝ ден на 18 януари. Неджми, изненадвайки всички, бе приел доста спокойно връзката на дъщеря си. Или поне така изглеждаше на пръв поглед. Може би единствено Дефне и Йомер виждаха подозрителните му погледи към младежа, когато сядаха на масата вечер. Неджми бе предупредил племенника си да държи под око кандидат зетят, макар че Йомер така или иначе го правеше. Не че нещо го притесняваше, просто искаше да е сигурен в човека, на когото щяха да поверят Суде. Но както веднъж се изрази Дефне, Андрю гледаше Суде с „очите на загубил ума си от любов човек”, а според Йомер очите на човек отразяваха душата му. Погледът на младежа напомняше на Йомер този, който той виждаше всяка сутрин в огледалото, докато с Дефне си миеха зъбите в банята. Или тя му обясняваше нещо, докато той се бръсне. Или просто е застанала до него, напомняйки му какъв късметлия е, че я има. Неговите очи гледаха така жената, превърнала животът му в едно чудо. Надяваше се Суде да е тази, която ще направи това за момчето, прелетяло хиляди километри навръх нова година, само за да я види.
Суде сама бе организирала партито за рождения си ден, непозволявайки да я изненадат по никакъв начин. До момента, в който Андрю не падна на едно коляно и не я попита дали ще стане негова съпруга пред погледа на всички гости. В ръцете си държеше пръстен с диамант, който взе ума на момичетата в стаята. След като дойде на себе си от изненадата, Суде извика „ДА” и се хвърли в ръцете на любимия си, забравяйки, че около тях има стотина души. Аплодисментите и подвикванията в върнаха в реалността, напомняйки ѝ, че тя може и да се е съгласила, но последната дума има баща ѝ. Вярно бе, че живееше от години в Америка и бе възприела техния начин на живот, но не бе забравила и турските традиции.
-   Татенце?!- Приближи се тя и погледна Неджми, втренчил се в чашата си с уиски.- Имам ли благословията ти?!
-   Ти вече си намерила своето щастие, какво повече мога да кажа!- Прегръщайки Суде, той се опита да спре сълзите си.- Малкото ми момиченце, кога порасна толкова! Не искам да те пускам!
-   Аз все още съм твоята принцеса, тате! Но е време и аз да създам свое семейство!- Целуна го бузата, изтривайки с длани влагата от бузите му.
-   Само бъди щастлива, друго не искам! Обичайте се и се грижете един за друг, без да криете нищо помежду си!
-   Обещавам! Толкова много те обичам!
-   И аз те обичал, Суде! Моето момиче!
Андрю наблюдаваше мълчаливо разговора, заедно с Дефне и Йомер, предполагайки какво става и изчаквайки своя ред. Когато се оказа в прегръдката на Неджми, щеше да разбере прошепнатото дори и да не знаеше думичка турски. Кимвайки отсечено, той прие условията на Неджми.
-   Тя мое щастие! Аз пазя я като очите си!
-   Надявам се!
Дефне, Ясемин и останалите момичета наобиколиха Суде, честитейки ѝ и разглеждайки отблизо прекрасният пръстен. В другия край на залата мъжете вдигнаха наздравица за смелостта на Андрю, пожелавайки му безкрайно търпение и железни нерви, за да успее да изтърпи всичко, което го очакваше до и след сватбата.

-   Беше невероятна вечер, нали?!
-   И още как! Чичо почервеня като домат, щом видя Андрю да пада на коляно. Само се молех да не направи някоя беля!
Бяха се разположили върху дебело одеяло и си играеха с близнаците. Гъделичкаха ги или хапеха малките ръчички и крачета, докато Ада и Берк се заливаха от смях. Дефне обичаше тези моменти, откраднатите мигове щастие в обикновеното ежедневие. В Пасионис отново имаше проблем, който Йомер се опитваше да скрие от нея, но Ясемин не успя. Съпругът ѝ отново бе започнал да ходи често до офиса, оправдавайки се с важни заседания или срещи. Но Ясемин си бе признала, че имат някакъв проблем с новата колекция и това силно бе притеснило Дефне. Опитваше се да накара Йомер сам да ѝ признае какво става, но засега нямаше успех.
-   Ада все повече заприличва на теб!- Целувайки вратлето на дъщеря си, Йомер „караше колело” с крачетата ѝ, докато тя се смееше.- Надяваше се следващата ни дъщеря да е абсолютно твое копие!
-   Каквото е писано, има време.- Засмя се Дефне.- Нека те пораснат, въобще не мога да си мисля за друго бебе сега. Тези двамата ми стигат!
-   Засега!- Изплези ѝ се Йомер, карайки я да прихне.- Какво, не само ти ги можеш тези номера!
-   Не бях се замисляла колко си се променил!- Замислено изрече Дефне след малко.- Йомер, с когото се запознах, никога не би направил нещо такова!
-   Ти ме промени! Нали знаеш, с какъвто се събереш, такъв ставаш!- Ухили се той.- Не съм успял единствено да въртя очи като теб, когато ти е досадно или си ядосана, но и това ще стане.
-   А не, поне това нека си остане само за мен!- Възпротиви се тя, докато той се смееше.- Шегуваш се, нали?! Много си лош!
-   Аз ли?!- Попита той, отдръпвайки се, за да избегне удара ѝ.- Ти ме биеш с чехъл, а аз съм бил лош!
-   Ще ми паднеш ти!- Закани се Дефне, докато Йомер се изправяше.- На къде?
-   Ще си направя кафе, ти искаш ли нещо?
-   Чаша вода.
-   На вашите заповеди, мадам!
Ипек я нямаше днес, а Суде и Андрю бяха излезли, за да се сбогуват с приятелите ѝ. Полетът им бе утре по обяд и семейството планираше да се съберат всички на закуска, за да ги изпратят. Дефне гушкаше Берк, почти заспал в ръцете ѝ. Ада, явно усетила спокойствието му, също се унасяше, примлясквайки с устнички. Тя спеше с биберон, който Дефне побърза да ѝ даде, за да не се разплаче. Когато Йомер се върна, и двете деца вече сладко сладко спяха.
-   Още не мога да свикна колко бързо заспиват. Както се смеят или плачат, само виждаш как им се затварят очичките и след секунди вече не са тук!- Прошепна Дефне, поставяйки сина си в кошницата му.
-   Късметлии сме. Надявам се, и нататък да продължават така.

Изпратиха заминаващите, сякаш нямаше да се видят още поне няколко години, въпреки че Суде обеща лятото да си дойдат поне за месец. Вече планираше сватбите си- една в Америка, и една тук. Дефне обеща да ѝ помогне с каквото може оттук, което означаваше сама да подготви всичко. Знаеше си го, но и нямаше нищо против. Двете с Ясемин щяха да се погрижат.
Андрю теглеше единия куфар, а Йомер другия. Ако Суде бе дошла с много багаж, тръгваше си с тройно повече. Пуфтейки, двамата мъже бързаха напред, за да предадат нещата за багажното отделение, докато Суде се сбогуваше с близнаците. Опаковани като подаръци, от Ада и Берк се виждаха единствено нослетата и очичките, които леля им не спираше да целува. Бебетата щяха да ѝ липсват ужасно и тя се замисли дали няма да успее да се измъкне за седмица и през пролетта, за да ги посети.
Дефне ѝ бе подготвила подарък, който разплака Суде. Албумът със снимки на племенниците ѝ, подредени ден по ден от тяхното раждане до снощи, беше най- ценното нещо в чантата ѝ. Дефне обеща да ѝ подготви още такива, за да не пропусне и ден от развитието им. Самата тя имаше такъв албум и си бе обещала да го покаже на близнаците, когато пораснат достатъчно, за да го оценят.
Дефне си позволи да заплаче, едва след като самолетът излетя. Неджми я прегърна и с Йомер, тикащ количката до тях, се отправиха към вкъщи.

Здравейте, момичета! (ако има момчета - и вие здравейте!). Няколко позакъснели приготовления за работа преди 2-3 седмици ме накараха да се загледам в този сериал по бтв. Пасионис, обувки някакви. Реших, че пак ще дъвчат гръцко - турската тема. Докато не се загледах в една цяла серия преди 10 дни. Знаете как е по бтв - можеш въжето да си метнеш. Няма превод на песните, а Ирина Маринова ми реже ушните нерви с трионче. Нищо от красивите гласове на Елчин и Баръш. Нищо от атмосферата. Абе знаем си ги.... Та загледах се аз. Първо във voyo - всички пропуснати. После - всички предстоящи. И после - после открих, че филмът е отпеди 2 години, че е преведен и дори и да няма всички епизоди на едно място, все пак можеш да го изгледаш, къде на руски (което за мен си е ОК) или на български (разбираемо,  пак си е ОК). Няма да преувелича, ако кажа, че този сериал ми открадна сърцето. Както написах и във ФБ - филм, който ще намаже душата ви с мед, който ще ви утеши  и който ще ви прошепне, че най - хубавото тепърва предстои. За жалост изгледах сериите по диагонала (по правилния, де, щото историята на Дефне и Йомер е водещата, другото - пълнеж). Сега мислех да ги изгледам с по- нормално темпо, без да препускам, за да видя какво ще се случи... За жалост бтв са се развихрили и скоро от българските преводи май няма да остане и следа. Между другото - не разбирам защо. Забили са този бисер (не, не е преувеличено) в девета глуха, в 13,30 на обед, вместо да го сложат в праймтайма, защото определено има какво да видим и какво да научим (като послания). Моля ви, ако някой има линк за субтитрирана колекция с добро качество в ютюб или където и да е, да сподели. Или аз не откривам, или наистина вече всичко е заминало....

  Не замина,преводачките го спасиха Заповядай 


      https://my.mail.ru/mail/grupatanasharo2/video/2

   




Дженгиз - Барыша дай мне микрофон, я тоже сказать хочу!!!
Бар: - Я тебе говорю Эльчин моя и микрофон тоже мой!!! Не отдам!!! Иди там поищи себе другой!!!
Эля: - Ой, мальчики вы как дети малые игрушку поделить не можете.

                   

Обичам ви! И ме имайте предвид в следващите начинания за превод - мога да съм полезна от руски на български и с коректура на превода също. Толкова да съжалявам, че не съм участвала в хе този филм (в превода де),  сигурно тръпката е била просто уникална - да предадеш на собствения си език този вулкан от емоции.

  Мила Куин, аз не съм участвала в превода
Само имам линк за преведения сериал

  Приятно гледане и много положителни емоции

Добро утро!

Джанъм, сега у Америка на сватба ли ще ходим, барабар Дафа с потомци😉

Добро утро!



Темпи, 
Славе, няма да ходим, ще има сватба и в Турция.



Хубав ден!

Данче, на мен ми се щеше да идем зад океана😕

Боре се прибира от ангажимент. От спалнята се чува специфичен глас придружен от кучешки лай и котешко ръмжене:
— Ашкъм, купила съм ти новогодишен подарък.... Мая не дъвчи тази кутия... Мюдюр, стига си ми лигавил възглавницата...
— Ами покажи го тогава...
—  Минутка, само да го облека правилно...
— ???

Добро утро 

Здравейте!

"Хората, които се обичат, си приличат, искат или не искат"!- долу- горе такъв е смисълът на текста към гифчетата.

https://twitter.com/MayaKiralikAsk/status/942907886442876928


И още една снимка от Баку. Както виждам, Баръш разговаря с организаторите на галата- тази жена след това беше все до тях, което потвърждава думите на едната рускиня, която е била в Баку / мисля, че Еми ги беше постнала/, че Баръш отговаря за всичко в този филм, има участие в целия процес.
Не го величая, просто се опитвам да бъда обективна и да кажа, че той се отнесе много сериозно към този проект. Както и Елчин, и Дженгиз аби, и Шенол. Несполуките идват може би от разпространители и продуценти, но това не го разбирам, нито пък има как да науча отнякъде какво точно се случи с филма.
 

    Има анализ, ще ви го пусна по-късно 




Елчин смята, че изобщо не си подхождат    има страхотно чувство за хумор, много ми допада Елчин 


Ето ви едно мнение на рускиня, живееща в Холандия ,която е гледал филма в Европа :

........ а  если увидите Бара в жизни, ещё больше удивитесь и НЕ поверите в то, что он с Г в отношениях!
У этого парня такая невероятная харизма, такой увереный, умный, проницательный взгляд! Очень вежлив, прекрасный английский язык! Холёный до неприличия))) Волос, ногти, кожа, одежда, обувь, стиль...... Как будто вот прямо у вас на глазах сошёл с обложки глянцевого журнала))
 Не говорю уже о его мужской красоте..... Это для меня не так важно, хотя он и правда намного красивей, чем на экране. Очень высокий, какой-то огромный рыцарь))) При этом, как будто скульптор его сваял))
 
Ты же Эльчин очень любишь))) Элька очень нежная, хрупкая, белоснежная принцесса с роскошными рыжими волосами))) Таааак мне жаль, что она отрезала такие волосы . Ты не представляешь как они подходят друг другу в жизни! Он - мужественный, огромный, смуглый, жгучий брюнет! Она -маленькая, хрупкая, нежинка-белоснежка со сказочно красивыми рыжими волосами!