Айде, серията битти 
Много един такъв...странен, ама гаден финал. Не знам какво да мисля за серията, пак ми дойде малко романтиката. 
От мен толкова за днес, благодаря ви за компанията! 
И за лека нощ, едно кратко описанийце, което ми дойде да отвътре да напиша, вдъхновено от НазФер. (моля, не съдете строго):
"Тя навлезе в живота му като ураган - помете подредения му, шлифован и безопасен свят, и донесе безпорядък от емоции. Но за разлика от истинските урагани, които идват и си отиват, тя остана. Въртейки се безпощадно на едно място, разтресе и събори из основи стените на крепостта му. Когато най-накрая го принуди да остане сам на бойното поле, той се хвана, подобно удавник за сламка, за единственото нещо, което му бе останало - ненавистта. Мразеше я, съдеше я. Под звездите, пред откритата луна, превръщаше светицата в дявол, за да не я обикне, да не я желае, да не мисли за нея. Не успя. Умаломощен, предал се, завинаги загубил представа за човека, който е бил и който трябва да бъде, потъна в бурята на нейния ураган...и се влюби. В тихата нощ, голямата, кръгла луна му се усмихна окуражително. "Влюби се", прошепна тя, "Пълнолунието е най-вълшебното време за любов"."
Много един такъв...странен, ама гаден финал. Не знам какво да мисля за серията, пак ми дойде малко романтиката. От мен толкова за днес, благодаря ви за компанията! И за лека нощ, едно кратко описанийце, което ми дойде да отвътре да напиша, вдъхновено от НазФер. (моля, не съдете строго):"Тя навлезе в живота му като ураган - помете подредения му, шлифован и безопасен свят, и донесе безпорядък от емоции. Но за разлика от истинските урагани, които идват и си отиват, тя остана. Въртейки се безпощадно на едно място, разтресе и събори из основи стените на крепостта му. Когато най-накрая го принуди да остане сам на бойното поле, той се хвана, подобно удавник за сламка, за единственото нещо, което му бе останало - ненавистта. Мразеше я, съдеше я. Под звездите, пред откритата луна, превръщаше светицата в дявол, за да не я обикне, да не я желае, да не мисли за нея. Не успя. Умаломощен, предал се, завинаги загубил представа за човека, който е бил и който трябва да бъде, потъна в бурята на нейния ураган...и се влюби. В тихата нощ, голямата, кръгла луна му се усмихна окуражително. "Влюби се", прошепна тя, "Пълнолунието е най-вълшебното време за любов"."
Самбо, браво, браво, браво. По- точно не можеше да се опише. Поклон.
И за теб от мен:
Сериалът извади наяве неизживяните ми мечти 
..Определено Назлъ трябваше да покаже по-интересни женски номерца, да се фръцне няколко пъти... Но тя се предаде без бой... Ама и то пред такъв Аслан бей /Царят Лъв/ как да издържиш толкова дълго време...Щеше ми се да има повече оригиналност в моментите между тях, романтично напрежение, дори и в гората, дъх до дъх, аромат на търсена близост, загатване на желание... И така да се изгради прелюдията към дългоочакваната сцена и признанието... Ако СЦ изпитват затруднения с идейни постановки, ми да извикат нашата Самби да им напише сценария...Толкова вълшебно и поетично нещо е написала... Поздравления, Самби!!!! Чудесна си! Ама, доколкото става ясно, нашите герои ще ходят в скоро време на меден месец... Поне така заявиха, де... Тогава ще очакваме повече оригиналност и неочаквани хрумки...
