Чумата

Говорим за банални прояви на човека в банални ситуации. Иначе нито един човек не е предсказуем и елементарен типаж. Всеки носи изненади и в една ситуация, социална роля е един, като го видиш в друга и не можеш да го познаеш.

Басила, приеми, че си хубава и за това мъжете не могат да ти устоят. За това от приказка на приказка, от кафе на супа, обяд и вечеря...
Човещинка е да си поискат.

Замислих се, че най-големият кавалер в нашия офис е шефа. Той на обяд колежки не кани, но ако по някаква причина се окажеш с него на една маса, той черпи. Независимо дали е с колега или колежка. Винаги отваря врати на жените в офиса, отстъпва път и т.н.

Не знам колко е средностатистическото, но за протокола - еднократни срещи тип "date" (среща с идеята за някакво продължение) с жени не съм имал. Друг въпрос е, че от много години не съм имал такива срещи, защото съм семеен и отдавна съм отвъд това Трети момент е, че никога не съм взимал телефони в дискотеки, не съм канил в барове и не съм прави изпълнения от типа Барни от "как срещнах майка ти" - с две думи това съм го гледал само по телевизията Познавал съм момичетата, с които съм излизал, от една или друга среда - приятелска сбирка, купон, общо море, дори опашка в университета, по дяволите, дори на джудо съм се запознавал с много красиво момиче (те момичетата записваха джудо като спорт, на който не е нужно да се ходи и се присъства веднъж на семестър, аз си ходех редовно) и си говорихме сигурно 1 час, но тогава бях твърде млад и задръстен, за да предположа, че може да има някакъв допълнителен интерес извън за каквото там сме си говорили (не помня вече) и не я поканих на среща, въпреки че години по-късно вече бях сигурен, че щеше да приеме Та това можете евентуално да го броите за "среща" след която да кажете, че не е имало повторна, не знам

Но си давам сметка, че сгреших с включването си по темата "черпене на среща" като по-общ случай на "черпене на колежки", което изобщо не искам да коментирам дори,защото ми се вижда абсурдно. Всеки си има собствени възгледи и няма универсална правилна формула. Хубавото е, че има хора разни и който смята, че плащането на сметката от мъжа е проява на възпитание и добър вкус - е, има много такива възпитани мъже, за всички има достатъчно.

Който за един е възпитан и внимателен, за друг е мухльо и смешник, както и обратното - важното е, човек да си намери подходящ партньор в живота, такъв с който да си пасва, да се харесват, да се обичат, да са щастливи. Единствената причина да споделям мнения в този форум, който в общи линии е извън основните ми интереси в бг-мамма (които са децата), е много голямият брой нещастни и нехармонични връзки, които се споделят тук. Мисля си, че мога да дам малко по-различна перспектива към нещата и да помогна поне на хора с мислене подобно на моето да се ориентират към малко по-различна ценностна система от натрапваната ни от първобитното ни общество всеки ден. Или поне да знаят, че има и алтернативно мислене и то алтернативно мислене на човек, който е успял с (въпреки?) това си мислене да се почувства напълно щастлив и пълноценен в семеен план.

В общи линии пиша неща, които ми се ще да имаше кой да ми напише на мен преди 15-20 години, за да не се уча какъв съм и какво работи за мен по трудния начин. Може би и затова са ми леко дълги мненията - форумният формат ме предразполага малко към диалог със себе си.

На хората, които се чувстват пълноценни и хармонични такива каквито са - нямам претенциите да им казвам каквото и да било или да им налагам моите ценности. Хората сме различни и това, което работи при мен, няма как да работи за всеки И е чудесно, че сме различни - така всеки има шанс да открие точно това, което търси

Бгтатко, ти толкова многословен и в реалноя живот ли си?

Не

Прекрасно.

Остави черпенето на колежки и как точно си ги срещал жените. Конкретно - не ти ли е направило впечатление, че доста от жените, към които си имал евентуален интимен интерес, те също са имали някакъв към теб, и сте ходили по едно и също време  в едно и също пространство, да консумирате храна и/или напитки, след което всеки си е платил неговото си, не са излезли пак с теб да повторите преживяването, или чисто и просто са те сложили в категорията "само приятели".

Почти всеки може да срещне партньор, който да го търпи, но ъпреки това са малко жените, които биха задълбочили отношения с някой, който не е правил такива дребни жестове поне в началото и пише повече от тях в бг-мама.

Цеца, не, не се имам за супер хубавица. Просто съм сензитивна и внимателна с хората. Много от тях действат рефлективно и решават, че им обръщам специално внимание, а аз го правя от възпитание и уважение към човека насреща.
А шефът го наблюдавай дали прави така само в офиса или и с жена си. Защото го има този момент при много мъже – големи джентълмени с чуждите дами, а с жена си, както писа Бгтатко – когато ходят заедно, тичат 10 стъпки напред.
На мен пък Бгтатко не ми е странен, аз познавам много такива мъже, даже си имам също странен по много от масовите критерии, един такъв мъж вкъщи. Хората сме различни, нещо което е по-различно от нас и очакванията ни, не значи, че е лошо или неприемливо.

Не познавам на шефа жената. Даже за 10 години не съм я виждала в офиса. Но по поведението на шефа към околните мисля, че е достатъчно възпитан, за да бъде кавалер навсякъде.

Не, изобщо не съм имал такива случаи, аз писах вече май, че съм имал случаи жени да искат да платят цялата сметка (предполагам по логиката, че аз съм беден студент на 21-22, тя е на 27-28, има богато семейство, работи нещо, има собствен автомобил и т.н.), което ми се струва неуместно. Но това не е било интимна среща, друг, доста по-шантав, е бил поводът на срещата, не ми се навлиза в подробности.

Едно друго момиче, с което сме били много близки в сложни взаимоотношения - повечето време съм бил във "френд зоната", но сме спали заедно и наистина като оношения сме били и сме изглеждали като доста повече от приятели - е, тя всеки път оставяше МНОГО повече пари за нейната сметка, отколкото беше нужно. Мисля, че си беше детинска демонстрация това (бяхме млдади), защото тогава все още не изкарвахме собствени пари, аз в един момент започнах, но беше символична студентска заплата. Така че да се правиш на независим с парите на тати не е за мен кой знае какъв statement. Но след като тя оставяше повече, а аз оставях за своята сметка + някакъв бакшиш, обикновено си тръгвахме с едно 40-50% над сметката на масата. Плюс, че тя почти никога не си консумираше това, което си поръчваше. Не знам, хем го обичах това момиче заради безброй други неща, вкл. и изключително красиво, обаятелно и независимо като поведение, хем го мразех заради това преиграване и заради безброй други неща Ще ми се наистина да ме беше отрязала след 1ва среща (на която всеки си плати своята сметка), но не стана така и в известен смисъл посветих години от живота си на задънена улица, която не беше за мен просто и ако знаех малко повече тогава, щях да си го спестя От друга страна научих много за себе си, чувствата си, какво търся и т.н. от тази връзка. Станах по-задълбочен и интроспективен в интимен план.

Вижте, аз не съм имал много връзки, но всичките са били интензивни, интересни, нетипични, оставили са ми богати спомени и преживявания, израствал съм много в тези връзки в мисленето си, осъзнаването на чувствата си и на чувствата на другите.

Разбирам, че за много хора нещата се развиват така: флиртче, флиртче пърхане с мигли -> той се пробва пробва пробва наред -> първа среща, той плаща сметката, бла бла -> втора среща - секс или ако е много консервативно момичето още няколко срещи и тогава. После след първото дете вече се поопознават При мен не са се развивали така нещата - отчасти среда, отчасти манталитет - наистина огромно множество момичета/жени не биха ме погледнали за среща, но с риск да прозвучи нескромно - винаги е било взаимно. Имал съм 2-3 случая да бъда отхвърлен и нещастно влюбен и никога не е било защото не съм платил сметката, а по много по-сложни причини и след развитие на взаимоотношенията във всякакъв аспект. 

Искрено си мисля, че дреболии от типа на това кой плаща сметката подкарват нещата в едно такова русло, което се стига до зависимо положение от страна на жената. Искрено си мисля, че ако двамата партньори са равнопоставени, ще са по-щастливи и двамата. Добре, дори да не е във всички случаи, то поне сред по-интелигентните и образовани, и амбициозни жени. Останалите не ги заклеймявам - просто имам много малко опит и пресечни точки, може би това с черпенето и с "mr Big" и както там се казва онзи другия мунчо от "50 оттенъка сиво" като идеал за мъж работи за някого, не знам.

Разбира се, всички останали мъже, които плащат сметки, са безинтересни, прозаични и не подбират с коя ще излязат и легнат. Приказвай си. И между другото, предвид, че в процентно отношение нито жените, нито мъжете от богати семейства или с някакви екслузивни собствени доходи, са болшинство, излиза, че целенасочено си ги търсил такива жени, щом само на такива  си "попадал". "Попадал" в кавички, защото е ясно, че не може случайно да се нахендряш винаги на някой от 5-те процента млади жени с пари. Най-интересното в тях явно е било заможното семейство, щом това е общото между всички тях. Не си (бил) явно от тяхната черга, така че още една червена лампичка, светнала до нежелаещите до един да бъдат черпени от теб приятели. Теб никога ли не са те черпили - за рожден ден, за сватба, за дете, за друг личен празник, за постигнат положителен резултат...?

Вижте, безмислено е да продължаваме този "разпит". Една част са такива, защото кръгът в младежките години ми е бил от млади хора с добре припечелващи родители. Една част са запознанства от интернет, който през 90те не е бил масово достъпен и очевидно са били или от по-богати семейства или от по-образовани, ориентирани към наука и т.н. Но описаните са изключения, не са правило. Сериозните ми връзки, истински връзки са били с момичета/жени, които си имат кариера и поприще, от сходни на моето социално равнище са били като произход (аз не съм от особено богато семейство) и са имали собствен доход, достатъчно висок, че да не им пука за сметката, но по-нисък от моя.

Ако болката е да докажете, че аз съм смотан, а истинските мъже са кавалери и черпят - ОК, така да бъде: аз съм грозен, беден и мухльо, плюс това безкрайно досаден. Игнорирайте ме просто, белким се науча в каква голяма грешка съм. Айде, приключваме темата за мен, вижте на punchinello колегата и жена му, за тях е темата, другото е офтопик, който прекалено много задълбахме.

Ако искате пуснете отделна тема за/против неплащането на сметката (може и с анкета), но не гарантирам, че ще участвам

В традицията на българите е да почерпят, когато имат щастливо събитие - за здраве и щастие, и за припомняне на вече починалите любими хора. Бабите черпят по един бонбон за рождения ден на внуците си, раздават за бог да прости. Не защото имат сексуални намерения към черпените. Нищо общо няма с "50 нюанса сиво" и подобни практики.

Последно се сещам ме черпи един приятел, докато бях силно бременна. Значи каквоо..пада си по нестандартни изживявания явно Наистина къде се отплесна темата, но това да се натискам неистово да плащам и да се дърпам да ме почерпят едно кафе е било в гимназията сигурно. Моят мъж смея да кажа е кавалер, такъв си беше и като се запознахме, после като гаджета и досега. Ами така се държи и с другите жени, не ми дава отчет кого кога е черпил, но щом така е преценил, намирам го в реда на нещата. А също и не се чувствам длъжна по някакъв начин ако мъж или жена ме почерпи, както и аз го правя понякога, с повод или без.

А по темата, мъж, който така "разнася" домашните си проблеми, е по-неадекватен и от жена си. Ако изобщо така се случват нещата у тях, щото той може всякак да си украси. Такива истории хич и не ща да слушам.

Сигурно не му дават и дума да издума, та тук се лее.