Разбира се, че имам План Б. Но предпочитам да си остане само план.
Ежко, точно такава беше целта ми - да покажа колко са кофти такива отношения.
Ежко, точно такава беше целта ми - да покажа колко са кофти такива отношения.
- Публикувана: 27 ноем. 2017, 09:49 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2017, 13:11 ч.
Чумата
Абе знам си аз, че мъжете са излишни... То е научно доказано, че до няколко века просто ще се затрие тая хромозома. Като чета колко много са вече хората, които смятат, че е трябва жената И сама да се оправя, вече вярвам в тая теория.
Странно ми е как като се говори за инвалидизиране, винаги се предполага, че това ще е мъжът. Ами ако стане нещо с жената? Както например след раждане има усложнения, хайде да не споменавам най-фаталните случаи, макар че има доста такива. Тогава мъжът не трябва ли да е готов, освен да издържа семейството, да полага и нужните домакински грижи за него?
Защото жени, които отглеждат децата си сами, познавам много, докато мъжете, които го правят и се справят, са отделни единици.
Защото жени, които отглеждат децата си сами, познавам много, докато мъжете, които го правят и се справят, са отделни единици.
Ама чакай сега, за оцеляване ли говорим или за същия стандарт. Защото за оцеляване- ще стане, но по-трудно е да е същият стандарт, особено ако таткото е бил с високи доходи и нещата са били нашироко.
Иначе съм виждала и мъже с високи доходи да фалират и да остават без нищо. И не е яко човек да не е подсигурил план Б и в такива случаи. Според мен. Пак казвам, не се давам за пример и правило, просто това са моите възгледи.
За да имаш същия стандарт, трябва или да вземеш мъж на същото ниво, или зорко да бдиш да не си вдигне доходите и стандарта, че ще трябва да го настигаш. Освен това има периоди, в които е в пъти по-трудно да се постигне същият стандарт.
Също така има разлика дали "стандарт" значи- при лоша случка да се запази жилище, кола, базовите неща. Или значи "мога ли да се разведа от една хрумка, а детето все още да има 2 бавачки и да хори на езда, тенис, ски, цигулка и летен лагер в Перу". Това е различно от план Б. В смисъл- тук говорим най-вече за идеята, че една жена трябва да е на много високо ниво, преди изобщо да реши да има деца.
Също така има разлика дали "стандарт" значи- при лоша случка да се запази жилище, кола, базовите неща. Или значи "мога ли да се разведа от една хрумка, а детето все още да има 2 бавачки и да хори на езда, тенис, ски, цигулка и летен лагер в Перу". Това е различно от план Б. В смисъл- тук говорим най-вече за идеята, че една жена трябва да е на много високо ниво, преди изобщо да реши да има деца.
Аз всичко разбрах - независимост, стандарт, оцеляване и т.н., само едно не схванах - по 5 деца минимум ли трябва да имаме за да не ни завладеят тълпите, или трябва да сме независими финансово за да не тежим на благоверния?! Защото малко трудно ще стане и двете едновременно.
В двойката всеки трябва да е с възможност, ако остане сам да може да се справя с ежедневието си по оцеляването. Екстрите за духа са отделно. Защо е важно всеки от двойката да има доходи – най-малкото заради личното му самочувствие и сигурност.
И аз съм на мнение, че един мъж трябва да е в състояние да издържа цялото семейство – иначе в един момент започват проблемите: жената става мъж, а мъжът мрънкало, на което му е много удобно някой да го издържа. И другият тип мъже – губят самочувствие, когато жената изкарва повече от тях. Тъй че не смятам, че е ок аз да изкарвам много повече от половинът – че то много фрустриращо за него като мъж. Той имаше преди години една времева дупка без работа и ходеше като бито куче, потиснат и свит, ми мерси.
Това не означава, че винаги е едно и също. Връзките са динамични системи – има моменти, когато единият може да не изкарва нищо или достатъчно, но принципът е ясен – по равно няма. Това не е зеленчуков магазин, да купим по равно домати и чушки.
Мъжът е главата, той осигурява базата за доброто семейство. Жената изпълва със смисъл и пълнеж, цвят семейството. Клише, ама не случайно е така.
И ако някой не може да оцени тези нематериални приноси (а не кой колко пари взема и ги вкарва в семейния бюджет) – а именно топлина, уют, грижа за дома, семейството, децата, ами закривайте тогава човешкото семейство и всеки да живее като скот. Сам да си харчи парите щото изкарва повече от друг. И всекиму колкото изкарва.
И аз съм на мнение, че един мъж трябва да е в състояние да издържа цялото семейство – иначе в един момент започват проблемите: жената става мъж, а мъжът мрънкало, на което му е много удобно някой да го издържа. И другият тип мъже – губят самочувствие, когато жената изкарва повече от тях. Тъй че не смятам, че е ок аз да изкарвам много повече от половинът – че то много фрустриращо за него като мъж. Той имаше преди години една времева дупка без работа и ходеше като бито куче, потиснат и свит, ми мерси.
Това не означава, че винаги е едно и също. Връзките са динамични системи – има моменти, когато единият може да не изкарва нищо или достатъчно, но принципът е ясен – по равно няма. Това не е зеленчуков магазин, да купим по равно домати и чушки.
Мъжът е главата, той осигурява базата за доброто семейство. Жената изпълва със смисъл и пълнеж, цвят семейството. Клише, ама не случайно е така.
И ако някой не може да оцени тези нематериални приноси (а не кой колко пари взема и ги вкарва в семейния бюджет) – а именно топлина, уют, грижа за дома, семейството, децата, ами закривайте тогава човешкото семейство и всеки да живее като скот. Сам да си харчи парите щото изкарва повече от друг. И всекиму колкото изкарва.
Ами най-високият стандарт за жената е да има 1 дете, да не спира да бачка дори и година, ако може, за да не загуби позиции дори временно. Аз примерно съм поела риска да загубя позиции за няколко години, да кажем под 5. Обаче за други това е супер неприемливо и адски рисково поведение, както и наличието на над 1 дете.
Странно ми е как като се говори за инвалидизиране, винаги се предполага, че това ще е мъжът.
За да имаш същия стандарт, трябва или да вземеш мъж на същото ниво, или зорко да бдиш да не си вдигне доходите и стандарта, че ще трябва да го настигаш.
Аз всичко разбрах - независимост, стандарт, оцеляване и т.н., само едно не схванах - по 5 деца минимум ли трябва да имаме за да не ни завладеят тълпите, или трябва да сме независими финансово за да не тежим на благоверния?! Защото малко трудно ще стане и двете едновременно.
1. Имате минимум 2 деца (желателно 3). Затваряте границите за мигранти (с изключение на такива, които желаят да бъдат асимилирани). Ще се наложи ПАК да направите някои компромиси с кариерното развитие. Но ще сте условно независими финансово. Едно дете е 2-3 години назад за жената от гледна точка кариера.(сори но не можем да кърмим, а сухото мляко не е баш еквивалент) Влагате като семейство бясно в образованието на децата, за да имат подавящо превъзходство в реалната икономика и технологиите. И си затваряте очите за глада в Сомалия или бомбардировките в Сирия, при които И жени И деца мрат като мухи.
2. Забравяте за кариера, независимост и раждате по 5 -10 деца, като се примирявате че ще оцелеят 2-3. А и те ще гладуват меко казано, а и медицинското обслужване ще е не базово ниво. В крайна сметка ресурсите не стигат за пенсии, при такъв ръст на населението, така че няма нужда да доживяват до пенсия.
Изборът е ВАШ. Ако се правите на две и половина, ще изберат втори вариант вместо вас. Плюс насилието вместо лихва.
ПС Забравих вариант 3. Не оставяте наследници и се надявате да ви позволят да си заминете от старост при пълна финансова независимост.
Ако затварянето на границите зависеше от обикновеното население, което работи и осигурява парите за всичко, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Обаче това население никой не го пита, то е нужно само за да се скубе.
Освен това не е нужно жените тук да раждат минимум по три деца, а да се намери начин да се ограничи раждаемостта при другите, при които жените не работят, а само раждат. Например като им се спрат разните помощи и прочие привилегии - като ще раждаш нонстоп, ще си намериш начин да си издържаш фамилията, не да лежиш на гърба на останалите.
Освен това не е нужно жените тук да раждат минимум по три деца, а да се намери начин да се ограничи раждаемостта при другите, при които жените не работят, а само раждат. Например като им се спрат разните помощи и прочие привилегии - като ще раждаш нонстоп, ще си намериш начин да си издържаш фамилията, не да лежиш на гърба на останалите.
Започнаха да се намесват и цивилизационните сблъсъци.
Що за глупости – да се наваксва нечия раждаемост. Това да не са инкубатори за пилета. Това са хора – и раждащите, и родените.
Колкото по-образован е един човек, толкова по-информиран и осъзнат е изборът ми да има или няма деца.
Религиозните особености при някои народи не ги коментирам – но смятам, че хора, които отиват на чуждо място, са длъжни да се съобразят с правилата му. А не местното население да "наваксва", че да насмогне на пришълците на привичките. Глупости на търкалета са тези дуднежи за ниска раждаемост.
Що за глупости – да се наваксва нечия раждаемост. Това да не са инкубатори за пилета. Това са хора – и раждащите, и родените.
Колкото по-образован е един човек, толкова по-информиран и осъзнат е изборът ми да има или няма деца.
Религиозните особености при някои народи не ги коментирам – но смятам, че хора, които отиват на чуждо място, са длъжни да се съобразят с правилата му. А не местното население да "наваксва", че да насмогне на пришълците на привичките. Глупости на търкалета са тези дуднежи за ниска раждаемост.
Е, не е само с раждаемост, другият подход е як гърч и идейно подковаване. Но при всички случаи трябва да се вкара енергия.
Иначе чисто математически, един човек трудно ще се отдели със същия стандарт, при двоен доход нещата са други, заради някои общи разходи. Ако майката иска да е независима, то трябва да прави повече от таткото. Реално не знам има ли повече от шепа такива жени.
Иначе чисто математически, един човек трудно ще се отдели със същия стандарт, при двоен доход нещата са други, заради някои общи разходи. Ако майката иска да е независима, то трябва да прави повече от таткото. Реално не знам има ли повече от шепа такива жени.
Скрит текст: Защото шанса за това статистически е 9 към 1 в годините, когато се раждат и отглеждат деца.
И пак няма да стане. Чисто математически, за да запазиш същия стандарт, независимо от наличието на мъж, приноса на мъжа следва да е нула
Едно от двете:
1. Имате минимум 2 деца (желателно 3). Затваряте границите за мигранти (с изключение на такива, които желаят да бъдат асимилирани). Ще се наложи ПАК да направите някои компромиси с кариерното развитие. Но ще сте условно независими финансово. Едно дете е 2-3 години назад за жената от гледна точка кариера.(сори но не можем да кърмим, а сухото мляко не е баш еквивалент) Влагате като семейство бясно в образованието на децата, за да имат подавящо превъзходство в реалната икономика и технологиите. И си затваряте очите за глада в Сомалия или бомбардировките в Сирия, при които И жени И деца мрат като мухи.
2. Забравяте за кариера, независимост и раждате по 5 -10 деца, като се примирявате че ще оцелеят 2-3. А и те ще гладуват меко казано, а и медицинското обслужване ще е не базово ниво. В крайна сметка ресурсите не стигат за пенсии, при такъв ръст на населението, така че няма нужда да доживяват до пенсия.
Изборът е ВАШ. Ако се правите на две и половина, ще изберат втори вариант вместо вас. Плюс насилието вместо лихва.
ПС Забравих вариант 3. Не оставяте наследници и се надявате да ви позволят да си заминете от старост при пълна финансова независимост.
Странно ми е как като се говори за инвалидизиране, винаги се предполага, че това ще е мъжът.
За да имаш същия стандарт, трябва или да вземеш мъж на същото ниво, или зорко да бдиш да не си вдигне доходите и стандарта, че ще трябва да го настигаш.
Аз всичко разбрах - независимост, стандарт, оцеляване и т.н., само едно не схванах - по 5 деца минимум ли трябва да имаме за да не ни завладеят тълпите, или трябва да сме независими финансово за да не тежим на благоверния?! Защото малко трудно ще стане и двете едновременно.
1. Имате минимум 2 деца (желателно 3). Затваряте границите за мигранти (с изключение на такива, които желаят да бъдат асимилирани). Ще се наложи ПАК да направите някои компромиси с кариерното развитие. Но ще сте условно независими финансово. Едно дете е 2-3 години назад за жената от гледна точка кариера.(сори но не можем да кърмим, а сухото мляко не е баш еквивалент) Влагате като семейство бясно в образованието на децата, за да имат подавящо превъзходство в реалната икономика и технологиите. И си затваряте очите за глада в Сомалия или бомбардировките в Сирия, при които И жени И деца мрат като мухи.
2. Забравяте за кариера, независимост и раждате по 5 -10 деца, като се примирявате че ще оцелеят 2-3. А и те ще гладуват меко казано, а и медицинското обслужване ще е не базово ниво. В крайна сметка ресурсите не стигат за пенсии, при такъв ръст на населението, така че няма нужда да доживяват до пенсия.
Изборът е ВАШ. Ако се правите на две и половина, ще изберат втори вариант вместо вас. Плюс насилието вместо лихва.
ПС Забравих вариант 3. Не оставяте наследници и се надявате да ви позволят да си заминете от старост при пълна финансова независимост.
Че вий за къв сте ни тогава, извинете?! А между другото, всички икономисти плачат че точно ниската раждаемост е проблем за пенсионната система, та ако раждаме по 5 това ще е последният проблем. Съвсем се омота в тезите си. 