По пътя на мечтите - обща дискусионна тема 17

  • 79 856
  • 744
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 669
Мая, явно по това време на годината успяваме да се скапем на фона на всичкото това задължително щастие, което всички уж трябва да демонстрираме. Аз също си поплаках снощи, защото колкото и да се прави човек на силен, в един момент рухва. Стягай се, Мая Hug. Не може все така да е, трябва да успеем.

# 211
  • Мнения: 1 592
Жана,

Нищо страшно няма - синтетичен серотонин, като добавка се взима.
Тия гадости дето си ги слагаме при стимулация са много по-вредни и опасни.

Стягам се вече 4 години ... и мисля да се погрижа за себе си. Доста време вече се чувствам в безисходица.
Не ми личи , изглеждам корава , но аз не търпя стрес. Мога да се мобилизирам за кратко, но вече ... ни стааа..
Не е нещо фатално - ще си поговоря с док. Винаги е от полза. Peace

Ема.  Peace

# 212
  • Мнения: X
Да де, серотонин, ама синтетичен. И на базата на всичките тия гадости (както си писала), нямаш нужда от още такива.
Hug

# 213
  • Мнения: 1 416
Maya Bee Знам че всеки приема нещата по- различен начин и мен ме чака 6 ти ,ама такава ни е съдбата.Аз също смятам че антидепресантите не са добра идея.

# 214
  • Мнения: X
Момичета, силно ви прегръщам и ви казвам - бъдете силни! Не позволявайте на отчаянието да ви сломява, да отнема силите ви, да замъглява преценките ви.

Мечтайте за най-хубавото,

 към което се стремите. Визуализирайте го по най-красивия начин и си повтаряйте - Аз ще успея, аз трябва да успея, защото го заслужавам.
 Мислете и сменяйте подходи, лекари, клиники, ако трябва,

правете планове

 но в никакъв случай не зацикляйте в депресията, отрицателните чувства, безсилието.
Нямаме право да спираме докато не сбъднем мечтите си и не прегърнем децата си.

# 215
  • Мнения: 1 592
Аз не искам да развалям темата и знам, че някои хора ( повечето) смятат антидепресантите за табу. Нищо лошо няма в тях , когато ти трябват.
Аз съм пила 3 години , че и повече - преди 10 години това.
Освен това правя и паник-атаки !

И се връщам към онова си състояние покрай неуспешните инвитро процедури...
Преди 2 месеца имах паник-атака и за изненада, за капак след  треперене , повръщане и сърцебиене изгубих съзнание ! Просто се свлякох като чувал с картофи и изкарах акъла на ММ.
Явно от сърцебиенето съм вдигнала кръвно, после рязко е спаднало и не е имало оросяване на мозъка.
Та ММ ми е бил шамари докато се свестя.
Не може така, трябва да се вземат мерки. Аз не се лигавя.
Има ситуации , в които "позитивно мислене" не помага.

Само споделям тука, понеже ми помага .  Wink

# 216
  • Мнения: 3 109
Ох, Мая, съжалявам да прочета, че не си в състояние сама да се справиш с душевните си терзания. Аз също преминах и преминавам през много болка, мъка, терзания, очаквания и продължавам да се боря, но слава богу не ми се е налагало да прибягвам до помощта на психолог, лекарства и подобни. Не, не смятам, че "позитивното мислене" винаги е в състояние да помогне, просто страдам извество време и се стягам и продължавам напред!

# 217
  • Мнения: 1 349
Гердичка, честито мила! Видях в другите теми хубавата новина, но тук вече мога и да те поздравя! Успех до най-прекрасния финал!
Мая, кураж и с това ще се справим, прегръдки, не виждам емотиконата за прегръдка Blush

# 218
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 528
Герда, честито и от мен.Всичко ще е наред!
Мая, пожелавам ти да се оправиш по най-безболезнения и бърз начин.И аз съм имала паник атаки,последната преди 5 години,но съм успявала да се оправя без сериозни хапчета.За всеки случай си нодя винаги в портмонето Деанскит, че с тях не се знае кога и как ще ти се случат.

# 219
  • Мнения: 1 221
Само в България, като кажеш че имаш нужда от психиатрическа помощ хората си мислиш че се лигавиш или че си слаб. В цял свят световни лидери и успяли хора посещават психиатъри, че и лекарства вземат, за да се справят с всичката заливаща ни ежедневно помия.
Мая, разбирам те напълно! Аз бях така преди 2 години, паник атаки, ужас от всякакви катаклизми и въобще се скъсвах да рева. Пих 1 година антидепресант и се справих. Успредно ходех и да си говоря с психо и това също много ми помогна.
Дали са вредни лекарствата- безспорно, но получаването на паник атака по време на бременност е много, много по опасно. Да не говорим, че когато си в дупка нито спиш, нито ядеш и си под постоянно напрежение.  А това не е добре за нито един организъм, камо ли бременен...
Та успех на всички и да знаете че понякога трябва да се избере по-малкото зло Simple Smile
На нас неуспелите тази година, за другата да сме се разписали всички, защото тепърва има да се вайкаме и притесняваме покрай децата и да пълним форума с излияния Purple Heart

# 220
  • Мнения: 1 592
Герда, честито и от мен.Всичко ще е наред!
Мая, пожелавам ти да се оправиш по най-безболезнения и бърз начин.И аз съм имала паник атаки,последната преди 5 години,но съм успявала да се оправя без сериозни хапчета.За всеки случай си нодя винаги в портмонето Деанскит, че с тях не се знае кога и как ще ти се случат.
Ели,
То ако е веднъж на 5 години - нищо не е .  Peace
Ако влезне в серия е проблем. По принцип се лекуват с антидепресанти понеже се води като страничен ефект на недостига на серотонин- в повечето случаи има връзка с него.
А това лекарство, което спомена го пият всички доктори в отделението на майка ми ( тя работи в болница) - явно е някакво натурално? Не знам, може и него да ми дадат.

Дънди,
Така е , но сега скоро четох, че паник-атаките не са вредни за бебето. Даже някои бременни пият атидепресанти по време на бременност за поддържане - в лека доза. И после за следродилна депресия - задължително.
Като се разбъркат хормоните и стабилни жени изпадат в ревящи съсстояния, ние - не мога да си представя  Simple Smile !
Трябва да се грижи човек и за психиката си - особено ако ще става родител.
Най - странното е ,че обикновено съветват " и избягвайте стреса". Е как да го избегна, като се боря с безплодие ??  Rolling Eyes Не мога да го избегна !

# 221
  • Мнения: 813
Мая, стискам ти палци да преминеш през това ! Много добре те разбирам. Имала съм паник атаки, но във връзка с нещо конкретно- заради държавните ми изпити, които бяха наистина много много трудни и тогава беше поставено на карта дипломирането ми. Тогава не плачех, но не можех да спя изобщо и да се храня, повръщах и нямах време да ходя на психиатър и тепърва да започвам терапия, трябваше да уча и да ходя на изпити. Та срам ме е да си призная, но единственото което ми помагаше беше алкохола. Само от него заспивах. Момента, който минаха изпитите ми и всичко отмина, но винаги си остава страха да не се върнат пак.
Във връзка с депресията сега - често изпадам, но в някакви моментни състояния, и то за часове. Не спирам да плача и всичко ми се стува толкова безнадеждно и се чувствам така изморена и неготова да премина по този труден път. Наплаквам се, наспивам се и на следващия ден все едно нищо не е било.. в настроение, с усмивка и с желание за борба. Не знам дали и при вас има такива пикове в насторенията.
Та, това което ми помага е да се разсейвам, имам си хобита и гледам да се мотивирам за тях. Но това, което най-много ми действа е да си казвам, че всичко ми е пратено от горе на мен, защото точно аз мога да премина през това. Приемам го като изпитание и не се оставям да се самосъжалявам и оплаквам(това според мен е най-лошото), а си казвам, че трябва да съм силна и отговорна, защото ще ставам майка и го правя не заради мен или мм, а заради бъдещото ни дете. Макар то още и да не знае...
Успех на всички !

# 222
  • Мнения: 61
Gerda , стиснати палчета и много късмет
Maya Bee, мислено съм с теб. Пиши колкото искаш, не "разваляш темата", нали за това сме тук.
На мен този опит ми минава сякаш между другото. Друг път си паля поне свещитчка, но този път като че ли предварително съм го обрекла. За разлика от мен, ММ си први някакви свои ритуалчета /предполагам за успокоение, пък и да се разсее докато стане време за теста/
Мисля, че всеки има нужда от мъничко помощ, дори да е от непознат, или пък лекаря ти....
Отърси се от негативите както ти си знаеш и събери сили за следващата битка.
Успех момичета!

# 223
  • София
  • Мнения: 8 107
Мая, стискам палци да си по-добре след срещата с лекаря.
И аз ходих на психолог в началото на октомври, не беше ми се случвало да рева и да не мога да спра. Но разговорът ми помогна. Успокоих се.

# 224
  • Мнения: 1 221
Мая и на мен любимата ми репликата е " успокой се" и то само ще си стане.... 🤣
За паник атаките и бременността съм си говорила с психото и нейното мнение беше че е по-добре леки дози лекарство отколкото атаки и депресивни състояния.
А и на нас наистина ни се натрупва много след всеки неуспех. Първия път си поревах и ми мина, а сега вече 2 седмици си рева и хич не ми минава. Предполагам, че и предстоящите празници без най-искания дар, също не помагат особено.
Но горе главата идва нова година с нови възможности, така че ще гледаме само напред Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт