Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 240

The Foreigner / Чужденецът (2017)
Филмът е много хубав, но иска зарави нерви за гледане. Атентат, много кръв, мръсна политика и нищо общо със сладурските образи на Джаки Чан, с които сме свикнали

Вече две години заедно чакаме да вземем хлапетата от детска градина. Аз прибирам дъщеря си, той – правнучката. Даже не си спомням кога вежливите кимания преляха в кратки разговори, кога казаното напука кофража на клишетата и започна да пропуска струйки смисъл.

Преди около седмица пред градината дойде жена му. Леко притеснен я попитах наред ли е всичко. Тя ми отговори, че мъжът й трябвало да пренощува в болница заради някакви изследвания и всичко било наред, освен целувката. Не задълбах, но незададеният въпрос се закова на дъската "to do".

Вчера се срещаме пред градината, заговаряме се и аз махам намордника на елементарното, клюкарско любопитство. Питам го за целувката. Отговорът му продължи поне 10 минути, последните няколко от които ченето ми се хлопаше в коленете.

– Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:

Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска.

"Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак, и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш.

Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш.

После ще й направиш комплимент. Дори да е: "Ох, колко ти отива точно това черно под ноктите!" и едва тогава ще отидеш при семейството.

После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето. Ще ги накараш да се засмеят.

И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата – усмихнати. И така ще останат в спомените ти."

(Това е приблизително цитиран разказ за съветите от дядото на прадядото!)

И аз го правя. Целувам я, хваля я. И децата започнаха да го правят. С техните жени, мъже, деца. Но най-хубавото от всичко са четири поколения, говорещи глупости на масата сутрин. Всяка от тези закуски е по-смислена от половината ми живот.

На този човек даже не му знам името. Не знам къде живее, откъде е, как е прекарал последните осемдесет години, с какво се е занимавал, с какво се занимава днес. Прадядо е на Емма. И има жена, която след повече от половин век семеен живот усеща липсата на целувката сутрин.

Но и само това ми стига небето да е с две октави по-синьо. Да искам да прегърна целия свят. И да го поканя на закуска.

Автор: Димитър Георгиев

http://www.highviewart.com/cvetno/dyado-mi-kazvashe-che-sutrin-m … rce=socialnetwork

Все повече започваме да говорим за това колко е важно да бъдем независими и самодостатъчни, а емоционалните нужди възприемаме като израз на слабост и зависимост. Разбира се, всеки един от нас е напълно способен да посрещне своите собствени нужди и да се справи сам с всяка ситуация. Но нужно ли е? Според Маслоу ако сме в депресия или изживяваме силни страхове и тревожност, това е, защото някоя от нашите фундаментални нужди не е била посрещната. Може би още като деца. В резултат, като възрастни ние изпитваме същите липси, а да отричаме липсите си понякога вреди много повече. Нека разберем кои са основните емоционални нужди, които са напълно естествени за всеки човек.

Кои са емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме

Нужда от сигурност

Всеки от нас се нуждае от безопасно място, в което да се чувства комфортно, приятно и защитен. Понякога това място е дом, понякога е човек. А понякога това е вътрешният ни остров от спокойствие и сигурност. Нуждата ни от място, което да ни дава усещането за сигурност е много базова. Когато нямаме усещането за сигурност, изпитваме страх и недоверие към света.

Нужда от внимание

Не, нямаме предвид това постоянно да имаме нужда от нечие внимание. Но все пак, всеки от нас има нужда от вниманието на хората, които обича. Както и има нужда да изразява своето внимание към тях. Защото вниманието е израз на любов и грижа. И не, не трябва да се извиняваме за тази своя потребност.

Нужда от емоционално свързване

За да се чувстваме добре ние имаме нужда от емоционално свързване с другите хора. От общуване на емоционално, не само на интелектуално ниво. Имаме нужда да се сприятеляваме, да обичаме, да се влюбваме и да изпитваме интимност.

Нужда от време за себе си

Факт е, че имаме нужда от хората около нас и от свързване, но също така имаме нужда от време за себе си. Време, в което можем да презаредим батериите си и да проведем онзи вътрешен диалог, който изясняваме какво искаме дълбоко в себе си и от какво се нуждаем.

Нужда от постижения

Имаме нужда да се чувстваме успешни, да постигаме целите си и да усещаме, че се справяме с живота си, независимо от ттрудностите по пътя.

Нужда от смисъл

Най-вече имаме нужда от това да виждаме смисъл по-голям от нашите разбирания. По-висш от материалния свят, нас самите и законите на ума. Имаме нужда да вярваме в нещо по-висше от всичко, което познаваме. Нещо, което да осмисля съществуването ни и да ни движи напред. Каквото и да се случва.

Нека не изискваме другите да задоволяват нуждите ни на 100%, това не е тяхна работа. Ние не сме зависими деца, които очакват „родителите” или другите да им посвещават цялото си време и енергия. Ние сме възрастни и можем да се погрижим за себе си сами. Но все пак, нека не изключваме другите и тяхната помощ. Ние можем и сами, но не е нужно. Понякога просто трябва да си позволим да получаваме подкрепа и да спрем да се извиняваме за емоциалните си нужди.

 https://www.ihealth.bg/2017/06/06/емоционалните-нужди-за-които-никога-н/