Психични Проблеми

Наистина съжалявам, че очевидно Ви подразни репликата и аргументацията към репликата, но това, че в момента има някакъв консенсус за категоризацията на определен тип заболявания в една или друга група по никакъв начин не значи, че аз ще спра да мисля и да разсъждавам по тези въпроси.

Причината да ги разгранича т.нар. neurodevelopmental разстройства (между другото обърнете внимание в термина - neuro + развитиен - нищо за "психика" не се казва) от психични проблеми, които се манифестират в по-напреднала възраст, е че за мен нямат нищо общо като протичане, характеристики и лечение, които са доста съществени неща предвид темата, която е поставена. Развитийните стават ясни на много ранен етап и или са достатъчно леки, че човек с възрастта започва да функционира достатъчно ефективно в обществото, или си остават в общи линии константа за цял живот като Даун например, тежка ретардация (IQ 20-30), кретенизъм и т.н. и в този смисъл човекът не е "скрита лимонка". Ако се влюбиш в човек с Даун, или в човек без ръце, или в незрящ или глухоням (изобщо естествено не са сравними състоянията, общото е, че са малко или повече константа), в общи линии знаеш в какво се влюбваш.

Нещата не са така с повечето проблеми, на които обикновено казваме "психични отклонения" - в линка по-горе "mental" и "behavioral" разстройства. Първо в повечето случаи човекът, който страда от такова заболяване, си е бил до един момент напълно функциониращ индивид със запазени интелект, реч, социални умения. Заболяването се характеризира в повечето случаи с активни фази (понякога са просто отделни епизоди, които никога не се повтарят) и ремисии, като при почти всички проблеми има медикаментозно решение, което се стреми да контролира, разрежда и т.н. активните фази. Единствено при най-тежките форми в дългосрочен план се наблюдава някакъв разпад на личността. Естествено в реалния живот нещата не се развиват като по учебник, болните не винаги искат да си пият лекарствата, лекарствата имат странични ефекти и т.н. Но същественото е, че подобен проблем не е константа, малко или повече подлежи на контрол и в общи линии не виждам някакъв съществен компромис в това да имаш връзка с диагностициран с психично разстройство човек. Няма гаранция, че няма да има изблици, проблеми и т.н., но при нито една връзка няма такава гаранция. Т.е. за мен единственото, което може да е пречка пред човека да влезе в подобна връзка и да пробва, са някакви предразсъдъци, произтичащи от незнаене и неразбиране. Една жена във форума беше споделила, че има биполярно разстройство и на секундата ѝ обясниха, че няма как да си намери партньор с такъв гигантски проблем. Затова се опитах да разгранича двата типа проблеми.   

Що се отнася до аутизма - вие ми говорите за реч. Ако погледнете вариантите в т.нар. "аутистичен спектър" ще видите, че има аутизъм със запазен интелект и реч, аутизъм със запазена реч и нарушен интелект, аутизъм с нарушена реч и запазен интелект, аутизъм с нарушени и реч и интелект + още 4 вида, които нямам идея откъде ги вадят, в зависимост от това колко е нарушена речта. Отделно си имате една цяла група само за нарушения в речта 6A01 Developmental speech or language disorders.

Кое е общото между горните състояния, за да постави Вашият психиатър диагноза в аутистичния спектър, а не примерно диагноза в групата с развитийни речеви разстройства? Общото е "persistent deficits in the ability to initiate and to sustain reciprocal social interaction and social communication, and by a range of restricted, repetitive, and inflexible patterns of behaviour and interests. ". Затова и казах, че Аспергерс за мен е най-типичното състояние от целия аутистичен спектър, защото тези симптоми там се наблюдават в "чист вид" така да се каже. Докато в другите единствено специалист с опит като Вашия психиатър (на когото и аз вярвам и бих вярвал повече от себе си за поставяне на диагноза) може да разграничи. И ако не разграничи какво следва? Приема ли дете с аутизъм някакво медикаментозно лечение? А с Developmental speech or language disorder приема ли? Реално при всички тези случаи се прави едно и също - работи се повече с детето, има специалисти логопеди, педагози, понякога психолози, които работят езиково с детето. За социалния аспект също съм чувал, че има успешни терапии, например знам, че по някаква причина ездата на конче помага на деца с аутистичен тип проблеми да започнат да инициират и поддържат контакт с кончето и това като цяло има благотворно въздействие. Но езда и контакт с кончето за всички деца може да бъде приятна, положителна и т.н. Единствено за ADHD знам, че има някакво медикаментозно лечение, но ADHD трудно може да се сбърка според мен, също не е чак толкова тежко състояние, също мисля, че си отминава или намалява с възрастта. За кое от горното не съм прав? Приема ли детето медикаменти за лечение? Прави ли се някаква терапия, различна от тежката и уморителна работа в посока изграждане на езикови умения, която би се правила, ако имаше СОП, Дислексия или каквото там? Или просто Ви дразни, че някакъв непознат по форумите седи и обсъжда проблем, с който не живее всеки ден, че и "философства"?

Затова не искам да споря с Вас - не сте съвсем права, че няма степени на "генетичен принос" - оценява се чисто статистически и съвсем количествено в каква степен генетични фактори обясняват вероятността за отключване на подобен проблем и в каква степен го обясняват фактори на средата. Наистина докато не се открие кой точно ген причинява проблема и кои точно функционалности в мозъка не се развиват като при останалите хора - няма да може да се каже точно. Но нещата наистина не са на ниво "нищо не знаем" в цялата психиатрия. Знаем някакви неща, определено не достатъчно, но и определно не е нищо както е било преди 50-100 години. Има нюанси като при всяко нещо, шизофрения също е umbrella term естествено, но там казах вече има по-ясна и специфична симптоматика, има медикаментозно лечение, което не е същото при други разстройства и съответно е сравнително важно каква диагноза ще се постави с оглед на лечението - дали антидепресанти ще предписват, дали успокоителни, дали антипсихотици, дали литий, дали комбинация от тези неща...

Разликата в горното "философстване" на един "мисляч" е, че аз пиша по някаква тема и въпрос като се опитвам да вникна в ситуации, с които нямам личен опит, защото личният опит обикновено е много ограничен и ненадежден и е грешно да се генерализира на негова база. Докато Вие просто искате бгтатко да млъкне и да спре да философства и се заяждате с него. Което за мен е някакъв шум в системата. Съгласих се за формалните термини, не съм съгласен обаче с подхода Ви "тоя ме дразни много, да вземе да млъкне, щото не е психиатър, че да пише по тия въпроси". Заяждате се на ниво буквоядство, а отказвате да адресирате основната идея, която съм доразвил подробно и ясно по-горе.

Пределно ясно ми е вече, че няма да се задържа дълго в бг-мамма или поне не в този под-форум, но ако аз съм "мисляч", то Вашето поведение също не е съвсем социално адекватно - агресивно, на моменти до там, че може да се нарече невъзпитано - когато някой не е съгласен с нещо казано, в културен диалог атакува казаното, не личността на казващия го. Като му е скучно или дървено философско - не го чете. Аз съм много стар форумен потребител и мога да бъда и виртуално и реално много по-язвителен и остър от най-грубите тролове тук, ако поискам, но правя всичко възможно да не си го позволя Това изглежда става за сметка на малко повече "философстване".