Здравейте Мили Дами пиша Ви за съвет . Аз съм мъж на 30 години . Проблемът е че съм с психическо отклоненйе . Знам не звучи мн готино , но всеки сам си носи кръста . Въпросът ми е , възможно ли е Една Жена да харесва и да има близост със човек с психическо отклоненйе . Не съм опасен знам къде съм и какво правя , но някак си не ми се вижда правилно , и мисля че едно момиче , би се отвратило , от проблем като моя .
- Публикувана: 8 дек. 2017, 04:41 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2017, 19:58 ч.
Психични Проблеми
Да, напълно нормално е да имате сериозна връзка и да живеете с момиче, което искренно да ви обича.
Факта, че пишете, мислите и имате желание за взаимност означава, че рано или късно ще срещнете своята половинка.
Важно е да поддържате себе си - да спортувате, да имате отлична хигиена, да четете книги, да се интересувате от света около вас и да се опитате да сте позитивен и независимо от проблема ви ще има хора, които са заинтересувани от вас.
Имате ли точно момиче, което харесвате? Тя забелязва ли ви?
Факта, че пишете, мислите и имате желание за взаимност означава, че рано или късно ще срещнете своята половинка.
Важно е да поддържате себе си - да спортувате, да имате отлична хигиена, да четете книги, да се интересувате от света около вас и да се опитате да сте позитивен и независимо от проблема ви ще има хора, които са заинтересувани от вас.
Имате ли точно момиче, което харесвате? Тя забелязва ли ви?
Ами всеки си има по нещо.
Аз съм с много заболявания и си мислех,че мъж няма да ме погледне, най-вече защото когато се разболях,съпругът ми и съответно бащата на детето ми просто си тръгна.При това даде обяснение"На мен болна жена не ми трябва!"
Обаче се оказа,че греша.Намери се човек,който да ме харесва и такава.При това и аз меко казано го харесвам, направо си го обичам.
Не се отчайвай!
И аз като другите да попитам-какво е заболяването ти?
Аз съм с много заболявания и си мислех,че мъж няма да ме погледне, най-вече защото когато се разболях,съпругът ми и съответно бащата на детето ми просто си тръгна.При това даде обяснение"На мен болна жена не ми трябва!"
Обаче се оказа,че греша.Намери се човек,който да ме харесва и такава.При това и аз меко казано го харесвам, направо си го обичам.
Не се отчайвай!
И аз като другите да попитам-какво е заболяването ти?
Аспергер не е психическо отклонение, а вроден генетичен дефект с изразени поведенчески проблеми. Един от малкото случаи при т.нар. проблеми от "аутистичния спектър", за който съм убеден, че е действителен дефект/проблем от аутистичен характер, а не просто индивидуални особености и измислена диагноза.
The_Hunter, не мисля, че е непреодолим проблем някое момиче да се влюби във Вас, но не е и нещо, което ще Ви "подслади" като обект на интерес. Уточнявам го, защото не знам какво Ви е психическото отклонение, но ако не е свързано с него по някакъв начин - намирам писане на "отклоненйе" за доста неатрактивно. Та само по себе си психическото отклонение не би трябвало да е проблем, но ако влияе силно на поведението Ви, личната Ви хигиена, интелектуалните способности и т.н. - тогава ще Ви е по-трудно заради тях. Не невъзможно разбира се, всеки може да си намери момче/момиче, не се тревожете, отпуснете се. Желая Ви успех!
The_Hunter, не мисля, че е непреодолим проблем някое момиче да се влюби във Вас, но не е и нещо, което ще Ви "подслади" като обект на интерес. Уточнявам го, защото не знам какво Ви е психическото отклонение, но ако не е свързано с него по някакъв начин - намирам писане на "отклоненйе" за доста неатрактивно. Та само по себе си психическото отклонение не би трябвало да е проблем, но ако влияе силно на поведението Ви, личната Ви хигиена, интелектуалните способности и т.н. - тогава ще Ви е по-трудно заради тях. Не невъзможно разбира се, всеки може да си намери момче/момиче, не се тревожете, отпуснете се. Желая Ви успех!
Цитат на: bgtatko81
Аспергер не е психическо отклонение, а вроден генетичен дефект с изразени поведенчески проблеми. Един от малкото случаи при т.нар. проблеми от "аутистичния спектър", за който съм убеден, че е действителен дефект/проблем от аутистичен характер, а не просто индивидуални особености и измислена диагноза.
Точно синдромът на Аспергер е най-лекото състояние от спектъра - по дефиниция нормален интелект и никакви или минимални затруднения в говора - и ако изобщо някое от тези състояния е "измислено", това важи в най-голяма степен за точно този синдром.
Да ти доведа ли сина си с измисления му детски аутизъм да видиш колко измислено не може да говори, не може да разбира реч, не може да общува невербално и така нататък?
А, да - то е, щото всичките умствено изостанали почнаха да ги пишат аутисти, че да не е толкова обидно. (С което по принцип бих се съгласила, дори и за моя син.)
П.П. И кое на един "генетичен дефект", засягащ точно психиката, не му е психическо и не му е отклонение (=дефект)?
----
На основния въпрос на автора не мога да отговоря - както са писали и останалите, зависи от отклоненията, и то не толкова от диагнозата като диагноза, а от конкретните прояви и конкретния човек. По принцип не виждам защо да не може.
Да ти доведа ли сина си с измисления му детски аутизъм да видиш колко измислено не може да говори, не може да разбира реч, не може да общува невербално и така нататък?
А, да - то е, щото всичките умствено изостанали почнаха да ги пишат аутисти, че да не е толкова обидно. (С което по принцип бих се съгласила, дори и за моя син.)
А, да - то е, щото всичките умствено изостанали почнаха да ги пишат аутисти, че да не е толкова обидно. (С което по принцип бих се съгласила, дори и за моя син.)
Искрено съжалявам за сина Ви, просто не ми звучи проблемът му като аутизъм. И аутизъм, и дислексия, и соп са "umbrella terms" за изоставане (рядко е драматично) от норма по някакъв показател, което говори за изоставане/проблем в развитието. Някои от по-ясните заболявания са добре изучени, с ясна етиология - примерно Олигофрения (E00), синдром на Даун (Q90). В повечето случаи се констатира някакъв частичен проблем - дали някаква развитийна агнозия във вашия случай, дали много по-ниско IQ от нормата за възрастта, дали друго. И извън патологията по отношение на конкретните когнитивни дефицити, трудно може да се каже нещо повече - не са все още добре изучени подобни развитийни проблеми.
Това не пречи на един кръг хора, които си изкарват парите като работят с деца с трудности, да лепнат диагноза "аутистичен спектър", самият МКБ-10 е така построен - вижте цялото F84 и ми кажете има ли нещо общо между 2 описани състояния или са набутали всичко вътре на база повърхностно сходство? Класическият аутизъм аз го разбирам точно като проблем с общуването с другите въпреки запазен интелект и други когнитивни функции. Като има речева агнозия детето Ви как да общува? Децата с Даун примерно - те нормално ли общуват?
Не се сърдете, не искам да принизявам Вашия проблем, напротив, сигурен съм, че Ви е ужасно трудно. Просто тук се смесват различни проблеми и случаи, за Вас реално няма значение диагнозата каква е и името ѝ какво е, вие живеете със симптомите и всяка помощ и работа с детето е добре дошла. Под психично отклонение обикновено хората визират F00 - F09, F20-F39 особено често. Проблемите с развитието F70-F89 са коренно различни, за мен са генетично обусловени в по-голяма степен от другите и някой ден като ги изучат по-добре, вероятно ще ги разпръснат в други категории като поне една част от ретардациите ще влязат в congenital malformations.
Технически в случая поправката Ви е съвсем на място, формално Asperger's, е класифициран към "Mental and behavioural disorders"
Цитат
Искрено съжалявам за сина Ви, просто не ми звучи проблемът му като аутизъм.
Аутизъм или разстройство от аутистичния спектър е не каквото Бгтатко е решил, че е, а каквото са решили психиатрите в световен мащаб, че класифицират като такова. Повече разбират хората все пак от който и да е лаик - Вас, мен или всеки друг. Същото - по въпроса кое е измислено и кое - "генетичен дефект". Това имах предвид, а не колко ми било, ръйш ли, трудно.
"Олигофрения" (или умствено изоставане) не е едно заболяване, може да бъде проява на различни заболявания, синдроми и т.н. Между другото терминът "олигофрения" не се използва днес, Е00 в МКБ-10 е "синдром на вроден дефицит на йод" (в тази област някога са използвали думата "кретенизъм", а не "олигофрения"), а умствените изоставания са на друго място.
Така става, като вземем лаиците да се правим на разбирачи.
Цитат
...има ли нещо общо между 2 описани състояния или са набутали всичко вътре на база повърхностно сходство?
Цитат
Проблемите с развитието F70-F89 са коренно различни, за мен са генетично обусловени в по-голяма степен от другите
Иначе и аз съм лаик, приказвам наизуст и всъщност няма значение как е "за мен".
The_Hunter. Може. Познавам дългогодишна успешна двойка, в която единият има психичен проблем. Уточнявам веднага - проблемът е овладян с помощта на лекарства и психотерапия. От години няма рецидиви. Естествено, никой не може да гарантира, че няма да има такъв. Но това може да се случи и при човек без проблеми. Важното е болният да осъзнава състоянието си, да търси специализирана помощ и да е постоянен в лечението си. А не да разчита на личните си усещания, които могат да бъдат много подвеждащи!
Лекинко ме притеснява ника на автора в комбинация с "психично заболяване". 
Колкото до това дали болен човек може да бъде обичан и да прави секс - разбира се, че да. Не всички чукат на дърво, когато чуят за някоя страшна болест, просто защото са преживели повече и приемат тези неща като част от живота, а не като повод да избягат вдън гори, та дано ги подмине.
а каквото са решили психиатрите в световен мащаб, че класифицират като такова. Повече разбират хората все пак от който и да е лаик - Вас, мен или всеки друг.
Така става, като вземем лаиците да се правим на разбирачи.
Така става, като вземем лаиците да се правим на разбирачи.
На ваше място не бих се доверявал на разбирачеството на т. нар. светила, специалисти. Както има една приказка, единствено лекарите са уморили повече хора от болестите
Идеята ми беше най-общо, че бгтатко81 го раздава мисляч, а пък мислячите не вземат предвид обстоятелството, че нещата, дето те ги мислят и ги обясняват според както сами са ги измислили обясненията, същите неща ги мислили много хора преди тях, много от тях - не по-малко умни и със сигурност по-разбиращи от материята, та ако измисленото от единия и другите се различава, най-вероятно грешката е в първия.
Мъжът ми е също малко от тоя тип и дори си го признава, само дето няма навик и да философства надълго и нашироко като бгтатко81.
Обобщено - не че специалистите и дори светилата са безгрешни, и те са хора като нас със своите заблуди, но ако трябва да се заложи на мнението на едните, залагам на тяхното.
Мъжът ми е също малко от тоя тип и дори си го признава, само дето няма навик и да философства надълго и нашироко като бгтатко81.
Обобщено - не че специалистите и дори светилата са безгрешни, и те са хора като нас със своите заблуди, но ако трябва да се заложи на мнението на едните, залагам на тяхното.
Идеята ми беше най-общо, че бгтатко81 го раздава мисляч, а пък мислячите не вземат предвид обстоятелството, че нещата, дето те ги мислят и ги обясняват според както сами са ги измислили обясненията, същите неща ги мислили много хора преди тях, много от тях - не по-малко умни и със сигурност по-разбиращи от материята, та ако измисленото от единия и другите се различава, най-вероятно грешката е в първия.
Скрит текст:
Наистина съжалявам, че очевидно Ви подразни репликата и аргументацията към репликата, но това, че в момента има някакъв консенсус за категоризацията на определен тип заболявания в една или друга група по никакъв начин не значи, че аз ще спра да мисля и да разсъждавам по тези въпроси.
Причината да ги разгранича т.нар. neurodevelopmental разстройства (между другото обърнете внимание в термина - neuro + развитиен - нищо за "психика" не се казва) от психични проблеми, които се манифестират в по-напреднала възраст, е че за мен нямат нищо общо като протичане, характеристики и лечение, които са доста съществени неща предвид темата, която е поставена. Развитийните стават ясни на много ранен етап и или са достатъчно леки, че човек с възрастта започва да функционира достатъчно ефективно в обществото, или си остават в общи линии константа за цял живот като Даун например, тежка ретардация (IQ 20-30), кретенизъм и т.н. и в този смисъл човекът не е "скрита лимонка". Ако се влюбиш в човек с Даун, или в човек без ръце, или в незрящ или глухоням (изобщо естествено не са сравними състоянията, общото е, че са малко или повече константа), в общи линии знаеш в какво се влюбваш.
Нещата не са така с повечето проблеми, на които обикновено казваме "психични отклонения" - в линка по-горе "mental" и "behavioral" разстройства. Първо в повечето случаи човекът, който страда от такова заболяване, си е бил до един момент напълно функциониращ индивид със запазени интелект, реч, социални умения. Заболяването се характеризира в повечето случаи с активни фази (понякога са просто отделни епизоди, които никога не се повтарят) и ремисии, като при почти всички проблеми има медикаментозно решение, което се стреми да контролира, разрежда и т.н. активните фази. Единствено при най-тежките форми в дългосрочен план се наблюдава някакъв разпад на личността. Естествено в реалния живот нещата не се развиват като по учебник, болните не винаги искат да си пият лекарствата, лекарствата имат странични ефекти и т.н. Но същественото е, че подобен проблем не е константа, малко или повече подлежи на контрол и в общи линии не виждам някакъв съществен компромис в това да имаш връзка с диагностициран с психично разстройство човек. Няма гаранция, че няма да има изблици, проблеми и т.н., но при нито една връзка няма такава гаранция. Т.е. за мен единственото, което може да е пречка пред човека да влезе в подобна връзка и да пробва, са някакви предразсъдъци, произтичащи от незнаене и неразбиране. Една жена във форума беше споделила, че има биполярно разстройство и на секундата ѝ обясниха, че няма как да си намери партньор с такъв гигантски проблем. Затова се опитах да разгранича двата типа проблеми.
Що се отнася до аутизма - вие ми говорите за реч. Ако погледнете вариантите в т.нар. "аутистичен спектър" ще видите, че има аутизъм със запазен интелект и реч, аутизъм със запазена реч и нарушен интелект, аутизъм с нарушена реч и запазен интелект, аутизъм с нарушени и реч и интелект + още 4 вида, които нямам идея откъде ги вадят, в зависимост от това колко е нарушена речта. Отделно си имате една цяла група само за нарушения в речта 6A01 Developmental speech or language disorders.
Кое е общото между горните състояния, за да постави Вашият психиатър диагноза в аутистичния спектър, а не примерно диагноза в групата с развитийни речеви разстройства? Общото е "persistent deficits in the ability to initiate and to sustain reciprocal social interaction and social communication, and by a range of restricted, repetitive, and inflexible patterns of behaviour and interests. ". Затова и казах, че Аспергерс за мен е най-типичното състояние от целия аутистичен спектър, защото тези симптоми там се наблюдават в "чист вид" така да се каже. Докато в другите единствено специалист с опит като Вашия психиатър (на когото и аз вярвам и бих вярвал повече от себе си за поставяне на диагноза) може да разграничи. И ако не разграничи какво следва? Приема ли дете с аутизъм някакво медикаментозно лечение? А с Developmental speech or language disorder приема ли? Реално при всички тези случаи се прави едно и също - работи се повече с детето, има специалисти логопеди, педагози, понякога психолози, които работят езиково с детето. За социалния аспект също съм чувал, че има успешни терапии, например знам, че по някаква причина ездата на конче помага на деца с аутистичен тип проблеми да започнат да инициират и поддържат контакт с кончето и това като цяло има благотворно въздействие. Но езда и контакт с кончето за всички деца може да бъде приятна, положителна и т.н. Единствено за ADHD знам, че има някакво медикаментозно лечение, но ADHD трудно може да се сбърка според мен, също не е чак толкова тежко състояние, също мисля, че си отминава или намалява с възрастта. За кое от горното не съм прав? Приема ли детето медикаменти за лечение? Прави ли се някаква терапия, различна от тежката и уморителна работа в посока изграждане на езикови умения, която би се правила, ако имаше СОП, Дислексия или каквото там? Или просто Ви дразни, че някакъв непознат по форумите седи и обсъжда проблем, с който не живее всеки ден, че и "философства"?
Затова не искам да споря с Вас - не сте съвсем права, че няма степени на "генетичен принос" - оценява се чисто статистически и съвсем количествено в каква степен генетични фактори обясняват вероятността за отключване на подобен проблем и в каква степен го обясняват фактори на средата. Наистина докато не се открие кой точно ген причинява проблема и кои точно функционалности в мозъка не се развиват като при останалите хора - няма да може да се каже точно. Но нещата наистина не са на ниво "нищо не знаем" в цялата психиатрия. Знаем някакви неща, определено не достатъчно, но и определно не е нищо както е било преди 50-100 години. Има нюанси като при всяко нещо, шизофрения също е umbrella term естествено, но там казах вече има по-ясна и специфична симптоматика, има медикаментозно лечение, което не е същото при други разстройства и съответно е сравнително важно каква диагноза ще се постави с оглед на лечението - дали антидепресанти ще предписват, дали успокоителни, дали антипсихотици, дали литий, дали комбинация от тези неща...
Разликата в горното "философстване" на един "мисляч" е, че аз пиша по някаква тема и въпрос като се опитвам да вникна в ситуации, с които нямам личен опит, защото личният опит обикновено е много ограничен и ненадежден и е грешно да се генерализира на негова база. Докато Вие просто искате бгтатко да млъкне и да спре да философства и се заяждате с него. Което за мен е някакъв шум в системата. Съгласих се за формалните термини, не съм съгласен обаче с подхода Ви "тоя ме дразни много, да вземе да млъкне, щото не е психиатър, че да пише по тия въпроси". Заяждате се на ниво буквоядство, а отказвате да адресирате основната идея, която съм доразвил подробно и ясно по-горе.
Пределно ясно ми е вече, че няма да се задържа дълго в бг-мамма или поне не в този под-форум, но ако аз съм "мисляч", то Вашето поведение също не е съвсем социално адекватно - агресивно, на моменти до там, че може да се нарече невъзпитано - когато някой не е съгласен с нещо казано, в културен диалог атакува казаното, не личността на казващия го. Като му е скучно или дървено философско - не го чете. Аз съм много стар форумен потребител и мога да бъда и виртуално и реално много по-язвителен и остър от най-грубите тролове тук, ако поискам, но правя всичко възможно да не си го позволя Това изглежда става за сметка на малко повече "философстване".
Причината да ги разгранича т.нар. neurodevelopmental разстройства (между другото обърнете внимание в термина - neuro + развитиен - нищо за "психика" не се казва) от психични проблеми, които се манифестират в по-напреднала възраст, е че за мен нямат нищо общо като протичане, характеристики и лечение, които са доста съществени неща предвид темата, която е поставена. Развитийните стават ясни на много ранен етап и или са достатъчно леки, че човек с възрастта започва да функционира достатъчно ефективно в обществото, или си остават в общи линии константа за цял живот като Даун например, тежка ретардация (IQ 20-30), кретенизъм и т.н. и в този смисъл човекът не е "скрита лимонка". Ако се влюбиш в човек с Даун, или в човек без ръце, или в незрящ или глухоням (изобщо естествено не са сравними състоянията, общото е, че са малко или повече константа), в общи линии знаеш в какво се влюбваш.
Нещата не са така с повечето проблеми, на които обикновено казваме "психични отклонения" - в линка по-горе "mental" и "behavioral" разстройства. Първо в повечето случаи човекът, който страда от такова заболяване, си е бил до един момент напълно функциониращ индивид със запазени интелект, реч, социални умения. Заболяването се характеризира в повечето случаи с активни фази (понякога са просто отделни епизоди, които никога не се повтарят) и ремисии, като при почти всички проблеми има медикаментозно решение, което се стреми да контролира, разрежда и т.н. активните фази. Единствено при най-тежките форми в дългосрочен план се наблюдава някакъв разпад на личността. Естествено в реалния живот нещата не се развиват като по учебник, болните не винаги искат да си пият лекарствата, лекарствата имат странични ефекти и т.н. Но същественото е, че подобен проблем не е константа, малко или повече подлежи на контрол и в общи линии не виждам някакъв съществен компромис в това да имаш връзка с диагностициран с психично разстройство човек. Няма гаранция, че няма да има изблици, проблеми и т.н., но при нито една връзка няма такава гаранция. Т.е. за мен единственото, което може да е пречка пред човека да влезе в подобна връзка и да пробва, са някакви предразсъдъци, произтичащи от незнаене и неразбиране. Една жена във форума беше споделила, че има биполярно разстройство и на секундата ѝ обясниха, че няма как да си намери партньор с такъв гигантски проблем. Затова се опитах да разгранича двата типа проблеми.
Що се отнася до аутизма - вие ми говорите за реч. Ако погледнете вариантите в т.нар. "аутистичен спектър" ще видите, че има аутизъм със запазен интелект и реч, аутизъм със запазена реч и нарушен интелект, аутизъм с нарушена реч и запазен интелект, аутизъм с нарушени и реч и интелект + още 4 вида, които нямам идея откъде ги вадят, в зависимост от това колко е нарушена речта. Отделно си имате една цяла група само за нарушения в речта 6A01 Developmental speech or language disorders.
Кое е общото между горните състояния, за да постави Вашият психиатър диагноза в аутистичния спектър, а не примерно диагноза в групата с развитийни речеви разстройства? Общото е "persistent deficits in the ability to initiate and to sustain reciprocal social interaction and social communication, and by a range of restricted, repetitive, and inflexible patterns of behaviour and interests. ". Затова и казах, че Аспергерс за мен е най-типичното състояние от целия аутистичен спектър, защото тези симптоми там се наблюдават в "чист вид" така да се каже. Докато в другите единствено специалист с опит като Вашия психиатър (на когото и аз вярвам и бих вярвал повече от себе си за поставяне на диагноза) може да разграничи. И ако не разграничи какво следва? Приема ли дете с аутизъм някакво медикаментозно лечение? А с Developmental speech or language disorder приема ли? Реално при всички тези случаи се прави едно и също - работи се повече с детето, има специалисти логопеди, педагози, понякога психолози, които работят езиково с детето. За социалния аспект също съм чувал, че има успешни терапии, например знам, че по някаква причина ездата на конче помага на деца с аутистичен тип проблеми да започнат да инициират и поддържат контакт с кончето и това като цяло има благотворно въздействие. Но езда и контакт с кончето за всички деца може да бъде приятна, положителна и т.н. Единствено за ADHD знам, че има някакво медикаментозно лечение, но ADHD трудно може да се сбърка според мен, също не е чак толкова тежко състояние, също мисля, че си отминава или намалява с възрастта. За кое от горното не съм прав? Приема ли детето медикаменти за лечение? Прави ли се някаква терапия, различна от тежката и уморителна работа в посока изграждане на езикови умения, която би се правила, ако имаше СОП, Дислексия или каквото там? Или просто Ви дразни, че някакъв непознат по форумите седи и обсъжда проблем, с който не живее всеки ден, че и "философства"?
Затова не искам да споря с Вас - не сте съвсем права, че няма степени на "генетичен принос" - оценява се чисто статистически и съвсем количествено в каква степен генетични фактори обясняват вероятността за отключване на подобен проблем и в каква степен го обясняват фактори на средата. Наистина докато не се открие кой точно ген причинява проблема и кои точно функционалности в мозъка не се развиват като при останалите хора - няма да може да се каже точно. Но нещата наистина не са на ниво "нищо не знаем" в цялата психиатрия. Знаем някакви неща, определено не достатъчно, но и определно не е нищо както е било преди 50-100 години. Има нюанси като при всяко нещо, шизофрения също е umbrella term естествено, но там казах вече има по-ясна и специфична симптоматика, има медикаментозно лечение, което не е същото при други разстройства и съответно е сравнително важно каква диагноза ще се постави с оглед на лечението - дали антидепресанти ще предписват, дали успокоителни, дали антипсихотици, дали литий, дали комбинация от тези неща...
Разликата в горното "философстване" на един "мисляч" е, че аз пиша по някаква тема и въпрос като се опитвам да вникна в ситуации, с които нямам личен опит, защото личният опит обикновено е много ограничен и ненадежден и е грешно да се генерализира на негова база. Докато Вие просто искате бгтатко да млъкне и да спре да философства и се заяждате с него. Което за мен е някакъв шум в системата. Съгласих се за формалните термини, не съм съгласен обаче с подхода Ви "тоя ме дразни много, да вземе да млъкне, щото не е психиатър, че да пише по тия въпроси". Заяждате се на ниво буквоядство, а отказвате да адресирате основната идея, която съм доразвил подробно и ясно по-горе.
Пределно ясно ми е вече, че няма да се задържа дълго в бг-мамма или поне не в този под-форум, но ако аз съм "мисляч", то Вашето поведение също не е съвсем социално адекватно - агресивно, на моменти до там, че може да се нарече невъзпитано - когато някой не е съгласен с нещо казано, в културен диалог атакува казаното, не личността на казващия го. Като му е скучно или дървено философско - не го чете. Аз съм много стар форумен потребител и мога да бъда и виртуално и реално много по-язвителен и остър от най-грубите тролове тук, ако поискам, но правя всичко възможно да не си го позволя
Това изглежда става за сметка на малко повече "философстване". 
ОК, заяждам се и съм агресивна, щом казваш. 
Темата и без това е за друго, та предлагам да престанем.
Темата и без това е за друго, та предлагам да престанем.
не обръщай внимание ! чак аз се издразних.
но да ти кажа аз пък се наслушах как всъщност имало лек за рака, но фармацефтичните компании го крият
) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!По темата, хората с психически отклонения могат да са много харизматични, чаровни и гениални. Половината хора по учебниците са с отклонения.
но да ти кажа аз пък се наслушах как всъщност имало лек за рака, но фармацефтичните компании го крият ) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!
) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!
но да ти кажа аз пък се наслушах как всъщност имало лек за рака, но фармацефтичните компании го крият ) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!
) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило! ми точно толкова абсурдно е на майка с дете с аутизъм да й философстваш за това колко измислена диагноза е аутизма.
ми точно толкова абсурдно е на майка с дете с аутизъм да й философстваш за това колко измислена диагноза е аутизма.
За други теми може ли, защото и майки на шизофреници по принцип има и по принцип всеки човек с проблем някакъв от майка се е родил.
И не съм казал, че е измислена диагноза, казах, че различни проблеми при детското развитие се слагат под обща шапка, защото не са ясни причините и няма разлика в "лечението" доколкото изобщо има такова. Казах, че понякога се слагат такива "диагнози" от лаици (примерно логопеди) или печалбари на деца, които по нищо не са по-различни от обикновено свито или малко по-"бавно" дете. Не го познавам детето на конкретната потребителка, нито искам да го познавам - мислите ли, че за него конкретно съм говорил?
bgtatko81, попринцип си ми симпатичен, но след цялото мислене нали осъзнаваш, че майка на дете с даден проблем (няма значение какъв - дали астма, аутизъм, дислексия, застлъстяване, ...) най-вероятно е изчела де що има достъпна и недостъпна литература по въпроса? И наистина е странно да й обясняваш какви видове аутизъм има, кое как се разграничава от други заболявания и тн? Дори да си имал личен интерес по темата едва ли си прехвърлил материалите, които изчита родител, изправящ се пред тази ситуация, да не говорим разговорите със специалисти, мненията на различни лекари и педагози... Когато ти дойде нещо до главата, начина, по който достигаш до информация и тоновете материал нарастват експоненциално.
да точно така. да не говорим как човек търси най-добрите специалисти , достъпни и тн. които са учили десетилетия. В нашия случай онколог/хирург, хора, които са отдали живота си за този проблем. но се появяват хора, които ей така да са на приказка, и те да се разтоварят си пускат лафа, в който са супер убедени, и си заминават. А родител/близък и тн остават да се терзаят, защото за тях този проблем всъщност е актуален и на първо място.
в днешно време рационалността и медицината не са на мода.
в днешно време рационалността и медицината не са на мода.
Дори да си имал личен интерес по темата едва ли си прехвърлил материалите, които изчита родител, изправящ се пред тази ситуация, да не говорим разговорите със специалисти, мненията на различни лекари и педагози...
Категорично знам за базовите процеси много повече от типичната мама, изключвам 1 майка във форума, която има PHD на тема cognitive burnout - тя допускам, че знае и е чела повече от мен по тези теми.
Също така искам да Ви кажа, че редовно ми се налага да взема информирано решение за свои близки по медицински въпроси, по които не съм специалист, включително психиатрични. Информирано решение значи, че доктор А поставя една диагноза и предлага едно лечение, доктор Б - друга диагноза и друго лечение. ВИНАГИ досега съм бил прав (често потвърдено от 3ти доктор с вече наистина сериозен ценз - доцент, професор, или пракически потвърдено от развитието на състоянието). Спорил съм със "специалистка" по инфекциозни болести от Окръжна болница дали става дума за вирусна или бактериална инфекция и бях прав! И отказах нейното ненужно и потенциално опасно лечение за комбинация от бактериална инфекция и алергия, което беше напълно малоумно спрямо развитието на симптомите.
Та накратко - както не всеки потребител има знанията и капацитета да прочете и разбере всичко, което пиша, така и човек без базови познания в областта стига до там да ми поправя термините на база гугл справки. Което не значи, че разбирам от всичко или че съм прав, просто когато не съм прав - не е това начинът да се аргументира неправотата ми
Че психиатрите били решили, пишело, че е mental, следователно - ако авторът на темата е имал психотичен епизод, то това не е качествено различно от аутизъм примерно Ами не - качествено различно е, което беше и моето първоначално включване по темата, преди да направите въпрос от това. В нашия случай онколог/хирург, хора, които са отдали живота си за този проблем. но се появяват хора, които ей така да са на приказка, и те да се разтоварят си пускат лафа, в който са супер убедени, и си заминават.
По скоро Вие от каква позиция точно заемате някаква страна по този въпрос, че чак и се "дразните"? Извън някаква криворазбрана женска солидарност и търсене на конфликт имам предвид.
bodybeautiful, примерът, който ти даде ми е болна тема. Хората масово тръбят за конспирации и дори не схващат, че рака не е РакЪТ, а са стотици видове всеки с негови си подвидове и стадии, които пък се развиват индивидуално и такова нещо като "открито е лечениеТО, ама не ни го дават, за да си продават химиотерапевтичните лекарства" е знак за огромно невежество.
bgtatko81, каква ти е професията? Надявам се осъзнаваш, че лекарите учат над 6-7 години и карат безброй стажове в различни болници през какви ли не отделения, за да могат така смело да слагат диагнози? Аз съм напълно съгласна с теб, че много от нашите лекари не са добри лекари. Това има много общо с мизерните (на места) заплати у нас, което принуждава много от по-качествените кадри да работят в чужбина.
Всяка диагноза, поставена от лекар трябва да се подкрепи с минимум второ мнение и да се премисля критично, но това не означава, че попринцип си по наясно с медицината и че всеки път ще си прав. Дори е опасно да налагаш мнение без да имаш съответното образование. Колкото и да си начетен, ще сбъркаш веднъж и току виж се окаже фатално (или с трайни последици).
По образование съм молекулярен биолог. Първите 2 години от бакалавъра най-подробно се изучават анатомия, физиология, цитология, хистология, третата година се набляга на биохимия, биофизика и генетика. Когато съм болна или имам болни в семейството/приятелския кръг понякога давам насоки и си изказвам мнението, НО никога не бих се била в гърдите, че разбирам повече от лекарите и не бих се самолекувала/лекувала други така смело. Професии като моята и тази на лекарите включват освен многото теория (в която ти сега ще кажеш, че си спец и никой, изчел Ленинджър, Лодиш и един тон томове по анатомия и специализирана биохимия не може да ти стъпи на малкия пръст), но и МНОГО практика, която ти няма как да придобиеш само с четене или по опита на обкръжението ти, което се е разболявало от лимитиран брой заболявания. А човек, който е чел с мисълта да помогне на болното си дете и е комуникирал с редица специалисти едва ли знае по въпроса по-малко от теб.
Изобщо такива изказвания са ми адски смели, дори дръзки. Аз най-добронамерено те съветвам независимо от огромните ти познания да не се опитваш да лекуваш твоите познати (или себе си) самосиндикално, ако нямаш нужното образование (откъде да знам, може би бъркам и всъщност си лекар/биолог?). Самите лекари имат случаи, в които са несигурни и бъркат, какво остава за човек без тяхната подготовка. По същия начин една колежка с бая прилични познания по предметите, които ти изброих по-горе диагностицира погрешно майка си, защото майка й имаше симптоми като по учебник за едно заболяване, а се оказа, че всъщност страда от друго, но развитието е нетипично и от по-редките случаи. Била е на ти с много голяма база от знания, но й е липсвал опита да долови най-тънките разлики.
"Прехвърлил съм с тонове материалите, които дават базово разбиране" - да, базово. А под тази база лежат години специализация и практика.
bgtatko81, каква ти е професията? Надявам се осъзнаваш, че лекарите учат над 6-7 години и карат безброй стажове в различни болници през какви ли не отделения, за да могат така смело да слагат диагнози? Аз съм напълно съгласна с теб, че много от нашите лекари не са добри лекари. Това има много общо с мизерните (на места) заплати у нас, което принуждава много от по-качествените кадри да работят в чужбина.
Всяка диагноза, поставена от лекар трябва да се подкрепи с минимум второ мнение и да се премисля критично, но това не означава, че попринцип си по наясно с медицината и че всеки път ще си прав. Дори е опасно да налагаш мнение без да имаш съответното образование. Колкото и да си начетен, ще сбъркаш веднъж и току виж се окаже фатално (или с трайни последици).
По образование съм молекулярен биолог. Първите 2 години от бакалавъра най-подробно се изучават анатомия, физиология, цитология, хистология, третата година се набляга на биохимия, биофизика и генетика. Когато съм болна или имам болни в семейството/приятелския кръг понякога давам насоки и си изказвам мнението, НО никога не бих се била в гърдите, че разбирам повече от лекарите и не бих се самолекувала/лекувала други така смело. Професии като моята и тази на лекарите включват освен многото теория (в която ти сега ще кажеш, че си спец и никой, изчел Ленинджър, Лодиш и един тон томове по анатомия и специализирана биохимия не може да ти стъпи на малкия пръст), но и МНОГО практика, която ти няма как да придобиеш само с четене или по опита на обкръжението ти, което се е разболявало от лимитиран брой заболявания. А човек, който е чел с мисълта да помогне на болното си дете и е комуникирал с редица специалисти едва ли знае по въпроса по-малко от теб.
Изобщо такива изказвания са ми адски смели, дори дръзки. Аз най-добронамерено те съветвам независимо от огромните ти познания да не се опитваш да лекуваш твоите познати (или себе си) самосиндикално, ако нямаш нужното образование (откъде да знам, може би бъркам и всъщност си лекар/биолог?). Самите лекари имат случаи, в които са несигурни и бъркат, какво остава за човек без тяхната подготовка. По същия начин една колежка с бая прилични познания по предметите, които ти изброих по-горе диагностицира погрешно майка си, защото майка й имаше симптоми като по учебник за едно заболяване, а се оказа, че всъщност страда от друго, но развитието е нетипично и от по-редките случаи. Била е на ти с много голяма база от знания, но й е липсвал опита да долови най-тънките разлики.
"Прехвърлил съм с тонове материалите, които дават базово разбиране" - да, базово. А под тази база лежат години специализация и практика.
google76, точно така ракът е не е една болест, а много и най-различни генетични профили! +1 и за другите аспекти от мнението ти!
По темата за любовта и психиатричните проблеми. Всеки си има по нещо си. Милиони хора по света се влюбват в "откачалки"- биполярни, бордърлайни, шизофреници всякакви. Аз самата съм с повишена тревожност, имала съм панически атаки и бях диагностицирана като млада с Avoidant personality disorder, и никога не ми е пречило да търся отношения и любов, въпреки, че ме е било страх от такива. Успех на автора и горе главата.
По темата за любовта и психиатричните проблеми. Всеки си има по нещо си. Милиони хора по света се влюбват в "откачалки"- биполярни, бордърлайни, шизофреници всякакви. Аз самата съм с повишена тревожност, имала съм панически атаки и бях диагностицирана като млада с Avoidant personality disorder, и никога не ми е пречило да търся отношения и любов, въпреки, че ме е било страх от такива. Успех на автора и горе главата.
Надявам се осъзнаваш, че лекарите учат над 6-7 години и карат безброй стажове в различни болници през какви ли не отделения, за да могат така смело да слагат диагнози?
"Прехвърлил съм с тонове материалите, които дават базово разбиране" - да, базово. А под тази база лежат години специализация и практика.
Скрит текст:
Аз съм напълно съгласна с теб, че много от нашите лекари не са добри лекари. Това има много общо с мизерните (на места) заплати у нас, което принуждава много от по-качествените кадри да работят в чужбина.
Всяка диагноза, поставена от лекар трябва да се подкрепи с минимум второ мнение и да се премисля критично, но това не означава, че попринцип си по наясно с медицината и че всеки път ще си прав. Дори е опасно да налагаш мнение без да имаш съответното образование. Колкото и да си начетен, ще сбъркаш веднъж и току виж се окаже фатално (или с трайни последици).
По образование съм молекулярен биолог. Първите 2 години от бакалавъра най-подробно се изучават анатомия, физиология, цитология, хистология, третата година се набляга на биохимия, биофизика и генетика. Когато съм болна или имам болни в семейството/приятелския кръг понякога давам насоки и си изказвам мнението, НО никога не бих се била в гърдите, че разбирам повече от лекарите и не бих се самолекувала/лекувала други така смело. Професии като моята и тази на лекарите включват освен многото теория (в която ти сега ще кажеш, че си спец и никой, изчел Ленинджър, Лодиш и един тон томове по анатомия и специализирана биохимия не може да ти стъпи на малкия пръст), но и МНОГО практика, която ти няма как да придобиеш само с четене или по опита на обкръжението ти, което се е разболявало от лимитиран брой заболявания. А човек, който е чел с мисълта да помогне на болното си дете и е комуникирал с редица специалисти едва ли знае по въпроса по-малко от теб.
Изобщо такива изказвания са ми адски смели, дори дръзки. Аз най-добронамерено те съветвам независимо от огромните ти познания да не се опитваш да лекуваш твоите познати (или себе си) самосиндикално, ако нямаш нужното образование (откъде да знам, може би бъркам и всъщност си лекар/биолог?). Самите лекари имат случаи, в които са несигурни и бъркат, какво остава за човек без тяхната подготовка. По същия начин една колежка с бая прилични познания по предметите, които ти изброих по-горе диагностицира погрешно майка си, защото майка й имаше симптоми като по учебник за едно заболяване, а се оказа, че всъщност страда от друго, но развитието е нетипично и от по-редките случаи. Била е на ти с много голяма база от знания, но й е липсвал опита да долови най-тънките разлики.
Всяка диагноза, поставена от лекар трябва да се подкрепи с минимум второ мнение и да се премисля критично, но това не означава, че попринцип си по наясно с медицината и че всеки път ще си прав. Дори е опасно да налагаш мнение без да имаш съответното образование. Колкото и да си начетен, ще сбъркаш веднъж и току виж се окаже фатално (или с трайни последици).
По образование съм молекулярен биолог. Първите 2 години от бакалавъра най-подробно се изучават анатомия, физиология, цитология, хистология, третата година се набляга на биохимия, биофизика и генетика. Когато съм болна или имам болни в семейството/приятелския кръг понякога давам насоки и си изказвам мнението, НО никога не бих се била в гърдите, че разбирам повече от лекарите и не бих се самолекувала/лекувала други така смело. Професии като моята и тази на лекарите включват освен многото теория (в която ти сега ще кажеш, че си спец и никой, изчел Ленинджър, Лодиш и един тон томове по анатомия и специализирана биохимия не може да ти стъпи на малкия пръст), но и МНОГО практика, която ти няма как да придобиеш само с четене или по опита на обкръжението ти, което се е разболявало от лимитиран брой заболявания. А човек, който е чел с мисълта да помогне на болното си дете и е комуникирал с редица специалисти едва ли знае по въпроса по-малко от теб.
Изобщо такива изказвания са ми адски смели, дори дръзки. Аз най-добронамерено те съветвам независимо от огромните ти познания да не се опитваш да лекуваш твоите познати (или себе си) самосиндикално, ако нямаш нужното образование (откъде да знам, може би бъркам и всъщност си лекар/биолог?). Самите лекари имат случаи, в които са несигурни и бъркат, какво остава за човек без тяхната подготовка. По същия начин една колежка с бая прилични познания по предметите, които ти изброих по-горе диагностицира погрешно майка си, защото майка й имаше симптоми като по учебник за едно заболяване, а се оказа, че всъщност страда от друго, но развитието е нетипично и от по-редките случаи. Била е на ти с много голяма база от знания, но й е липсвал опита да долови най-тънките разлики.
"Прехвърлил съм с тонове материалите, които дават базово разбиране" - да, базово. А под тази база лежат години специализация и практика.
Мисля, че дълбоко не ме разбрахте за взимането на информирано решение - аз не лекувам НИКОГО, НИКОГА. Моето участие в целия процес се състои в това да се търси второ, рядко трето мнение от СПЕЦИАЛИСТ. Напр. дори Магдена да ми доведе въпросното детенце, както предложи в първото си мнение, аз диагнози няма да поставям. Ще си поиграя с детето, ще изразя мнение и ако мнението ми не съвпада с това на въпросния психиатър, ще ѝ препоръчам примерно някой от специалистите от Клиниката по детска психиатрия към Александровска болница за второ мнение. Без да имам лични впечатления от тях, но имам препоръки от човек, който разбира повече и от мен, че са честни и добронамерени специалисти, поне тези от тях, с които е работил. Точно заради годините практика аз не мога да взимам подобни решения, защото практиката помага да се различат наистина сериозните случаи от индивидуалните особености - това на база теория не може да се постулира. Но тук Вие пропускате, че докторите често имат и друга мотивация - вкл. финансова - да пренебрегнат всичко, което виждат, и да се "презастраховат" особено когато това е свързано с някаква лична за тях изгода. Пренебрегвате лоши практики, когато се лекува на конвеер, които са толкова широко разпространени у нас, че направо те са еталона. И говоря за наистина лоши практики, като да се използват кодовете от МКБ-10 за "друго-неуточнено" за щяло и нещяло, да се оформят фалшиви документи, вкл. и фалшиви ваксинации на антиваксъри (!), да се предписва хомеопатия за потенциално сериозни проблеми и т.н. и т.н. и т.н. Професията ми няма нищо общо с изброените по-горе неща, но едно от образованията ми има достатъчно общо, за да не говоря наизуст. В случая всичките поправки на Магдена бяха напълно точни и почти всичко написано от нея беше вярно и го казах пределно ясно. Просто не говорех за това и поправените аспекти от мнението ми не бяха съществени за казаното, а по-скоро илюстрации на логиката, които не съм се стремил да са точни.
Психиатрите в България учат първо за общи лекари. Зубрят основни и често ненужни неща като цялата анатомия на латински. Между другото аз съм учил/звубрил понятията от невроанатомията точно на латински от един от най-големите специалисти в България. И още ги помня, за разлика от типичния лекар, който колко кости може да Ви каже на латински? Важното е, че ги е зубрил, взел си е изпита и т.н. След като завършат общата медицина 5 години, чак тогава започват да специализират на 4ти километър.
Дори най-лошият психиатър допускам, че е по-добър, съвестен и знаещ от най-известните ни психолози, някои от които изобщо не са психолози. Та не съм тръгнал да се меря с психиатрите, но имайте предвид, че за лекарите специалисти Вие сте просто 20 мин. поредният пациент. Няма да тръгнат нито да преглеждат литература, нито да мислят особено.
Но тук Вие пропускате, че докторите често имат и друга мотивация - вкл. финансова - да пренебрегнат всичко, което виждат, и да се "презастраховат" особено когато това е свързано с някаква лична за тях изгода. Пренебрегвате лоши практики, когато се лекува на конвеер, които са толкова широко разпространени у нас, че направо те са еталона. И говоря за наистина лоши практики, като да се използват кодовете от МКБ-10 за "друго-неуточнено" за щяло и нещяло, да се оформят фалшиви документи, вкл. и фалшиви ваксинации на антиваксъри (!), да се предписва хомеопатия за потенциално сериозни проблеми и т.н. и т.н. и т.н.
Поради тази причина е важно да се пази известно (но не сляпо!!) доверие в медицината и да се има в предвид, че тези хора все пак могат и искат да помогнат. Приказките за конспирации, как лекарите ни тровят, как не трябва да им се вярва директно наливат пари и възможности в шарлатани с гръмки обещания (каквито и ти споменаваш).
Твърдо вярвам, че фармацевтичната мафия нарочно ни разболява. Как точно не знам-може би разпръскват газ от самолетите, но аз толкова деца с проблеми по моето детство не съм виждала или пък чувала да се говори. За мен лично това не е нормално и не касае гени, а е някаква външна намеса. Но това май е по целия свят. Дори четох че в сащ съвсем скоро всяко второ дете ще се ражда с разстройство от аутистичния спектъР
По. темата почти всичките ми познати жени имат някакъв психичен проблем. Най-често тревожност и депресия-така че автора има голям шанс да си намери жена, която да го разбира.
По. темата почти всичките ми познати жени имат някакъв психичен проблем. Най-често тревожност и депресия-така че автора има голям шанс да си намери жена, която да го разбира.
Хората в днешно време страдат повече от тревожност и развиват депресии, защото ежедневието ни като цяло е много по-стресиращо - колко хора почти не виждат слънце денем, обездвижени сме, взираме се постоянно в екрани и имаме куп непривични и напрягащи задължения. Някои такива епигенетични фактори могат до такава степен да ти разбъркат хормоналния баланс, че в последствие и децата ти да развият проблем (не обобщавам за всички случаи, естествено, но е част от причината повече хора да се раждат/да се разболяват от психиатрични заболявания). Не е причината в лекарите, нито във фармацевтичните компании.
Има една много приятна и лека книжка - "Псевдонауката" - авторът доста точно представя и двете страни на монетата - вината и грешките на Big Pharma и мошеническите похвати на някои последователи на алтернативната медицина. И при двете имат сериозни проблеми - едните на моменти си позволяват да наложат фирмените си интереси над здравето на хората (губейки имидж и доверието на обикновения човек), а другите нямат никакъв досег с реална наука, а се базират на човешката вяра, че са намерили "лечение" (което може да бъде много подвеждащо за случаите, когато само с голямо искане и вяра не става).
Има една много приятна и лека книжка - "Псевдонауката" - авторът доста точно представя и двете страни на монетата - вината и грешките на Big Pharma и мошеническите похвати на някои последователи на алтернативната медицина. И при двете имат сериозни проблеми - едните на моменти си позволяват да наложат фирмените си интереси над здравето на хората (губейки имидж и доверието на обикновения човек), а другите нямат никакъв досег с реална наука, а се базират на човешката вяра, че са намерили "лечение" (което може да бъде много подвеждащо за случаите, когато само с голямо искане и вяра не става).
Barbabeau, да, за всички лекари важи, примерно за тези психоаналитици от филмите, които слагат хората на диванчето, това значи 5-6 години обща медицина, после 2-3 години специализации, после десетки (не преувеличавам) години специализации в областта на класическата фройдистка психоанализа. У нас хората, които са преминали през всичко това, се броят буквално на пръстите на едната ми ръка, доколкото изобщо са минали през това. В САЩ, Франция и т.н. не е така. Предполагам и в Италия, където живеете. "Психотерапевт" се пише всеки, който прилага някаква терапия, не е нужно да е психиатър и рядко е (психиатрите си държат на "психиатър", защото за разлика от типичния психотерапевт са лекари, които имат право да предписват силни и потенциално опасни лекарства, които обаче гарантирано имат някакъв ефект. За разлика от разговора с психолог, психотерапев, свещеник и т.н.
Google76, научната литература е недвусмислена относно кои терапии действат и в каква степен (контролна група - плацебо). Аз към терапиите нямам забележки, както и към лекарствата, само към хората, които ги прилагат/предписват Като с всяко нещо - има добри, има не толкова добри, има пълни мошеници. Но аутизмът не е едно от тези неща, за които има значение, защото там действат с терапии, а една терапия в този случай означава просто мила и опитна с децата специалистка да ги учи на някакви неща. Не виждам как може да е вредно за когото и да е, може да е само полезно. Всяко дете би имало полза от това да се работи с него, да му се обръща внимание. Но представете си да сбъркат и да набутат успокоителни вместо стимуланти за ADHD (да, противно на логиката, се управлява със стимуланти, какъвто е прочутият "риталин").
Аз не съм спорил никога, с нито едно мнение на психиатър, споделяно в този форум. Не съм спорил и с класификацията в МКБ-10 - обяснявал съм защо според мен е такава. В реалността ми се е налагало да се справям с проблем, който на пръв поглед ми е изглеждал като да няма проблем, но по-късно съм бил убеден в диагнозната. Имало е мнение на психолог (че няма проблем), имало е мнение на психиатър, че проблемът е точно този, който съм мислил, че е, и е имало 3то мнение на мастит и известен психиатър, че не е такава диагнозата и трябват тестове, терапии, да се платят много пари и "за всеки случай" смешна доза от необходимото лекарство, въпреки че уж не била такава диагнозата. Но "за всеки случай", нали разбирате... Без да се замислям особено беше последвано лечението на втория специалист и проблемът отшумя за буквално по-малко от месец. Не мога да навлизам в детайли за неща, които не са мои лични, но и това и в други случаи съм бил свидетел на съзнателно недобронамерено и меркантилно отношение от страна на специалисти, което наистина подрива авторитета на конвенционалната медицина.
С лекарите-неспециалисти, особено gp-тата (вкл. т.нар. "педиатри") положението е много лошо. Стереотипно лечение, абсолютно несериозен преглед, пълно непознаване на анатомията, с което примерно предписват очни антибиотични капки в ушите за серозен отит! И казват, че "можело да се стигне до антибиотик". Ами разбира се, че трябва веднага да се стигне до антибиотик, защото няма как тия капки да стигнат до възпалението през ухото просто и да имат какъвто и да е ефект.
Хората не са виновни, отиват, доверяват се, няма как всеки да е лекар, знам аз какво правя - за леки проблеми изобщо не ходя, за по-сериозни пускам от вратата CRP да видя има ли активна и силна инфекция, ако видя че няма проблем, отивам за всеки случай да я преслушат малката мрънкалница, изхвърлям в кошчето рецептата за хомеопатични боклуци като тонзилохуй дето го рекламират нон стоп по телевизията, почистваме носле за хрема и след 1-2 дни вече нищо ѝ няма. Ако има сериозни симптоми (примерно температура повече от 3 дни), гледам CRP-то - ако е ниско или намаляващо - ОК, ако е високо - търся толкова мнения колкото е нужно, докато се почувствам убеден, че е правилна диагноза и лечение. При възрастни правя същото - много близък човек и голям инат наскоро: болки в корема, отказва да се лекува, отказва инвазивни тестове, положението се влачи с месеци, тя се лекува с хранителни добавки и боклуци, накрая се стига до там, че 5 дни нито яде, нито пие, повръща от всичко, налага се прием в болница дори само заради дехидратиране. В 2 болници обаче отказват да я приемат, защото може би било вирус (понеже повръщала), а те нямали инфекциозно! Пускаме ПКК, CRP по искане на лекар, виждат се странни резултати, които не са типични за активна вирусна инфекция - CRP в норма, един определен тип левкоцити над норма, натискам я да иде в спешното на една от по-нормалните болници, съгласява се най-сетне и отива, проблемът се оказва хирургичен, който изисква операция. 2 дни след операцията е буквално като нова.
Не е проблемът нито в медицината, нито в нас, проблемът е в системата, която толерираме. Но много се отклонихме от темата (реална или измислена), аз поне спирам
Google76, научната литература е недвусмислена относно кои терапии действат и в каква степен (контролна група - плацебо). Аз към терапиите нямам забележки, както и към лекарствата, само към хората, които ги прилагат/предписват
Като с всяко нещо - има добри, има не толкова добри, има пълни мошеници. Но аутизмът не е едно от тези неща, за които има значение, защото там действат с терапии, а една терапия в този случай означава просто мила и опитна с децата специалистка да ги учи на някакви неща. Не виждам как може да е вредно за когото и да е, може да е само полезно. Всяко дете би имало полза от това да се работи с него, да му се обръща внимание. Но представете си да сбъркат и да набутат успокоителни вместо стимуланти за ADHD (да, противно на логиката, се управлява със стимуланти, какъвто е прочутият "риталин").Цитат
Поради тази причина е важно да се пази известно (но не сляпо!!) доверие в медицината и да се има в предвид, че тези хора все пак могат и искат да помогнат. Приказките за конспирации, как лекарите ни тровят, как не трябва да им се вярва директно наливат пари и възможности в шарлатани с гръмки обещания (каквито и ти споменаваш).
Аз не съм спорил никога, с нито едно мнение на психиатър, споделяно в този форум. Не съм спорил и с класификацията в МКБ-10 - обяснявал съм защо според мен е такава. В реалността ми се е налагало да се справям с проблем, който на пръв поглед ми е изглеждал като да няма проблем, но по-късно съм бил убеден в диагнозната. Имало е мнение на психолог (че няма проблем), имало е мнение на психиатър, че проблемът е точно този, който съм мислил, че е, и е имало 3то мнение на мастит и известен психиатър, че не е такава диагнозата и трябват тестове, терапии, да се платят много пари и "за всеки случай" смешна доза от необходимото лекарство, въпреки че уж не била такава диагнозата. Но "за всеки случай", нали разбирате... Без да се замислям особено беше последвано лечението на втория специалист и проблемът отшумя за буквално по-малко от месец. Не мога да навлизам в детайли за неща, които не са мои лични, но и това и в други случаи съм бил свидетел на съзнателно недобронамерено и меркантилно отношение от страна на специалисти, което наистина подрива авторитета на конвенционалната медицина.
С лекарите-неспециалисти, особено gp-тата (вкл. т.нар. "педиатри") положението е много лошо. Стереотипно лечение, абсолютно несериозен преглед, пълно непознаване на анатомията, с което примерно предписват очни антибиотични капки в ушите за серозен отит! И казват, че "можело да се стигне до антибиотик". Ами разбира се, че трябва веднага да се стигне до антибиотик, защото няма как тия капки да стигнат до възпалението през ухото просто и да имат какъвто и да е ефект.
Хората не са виновни, отиват, доверяват се, няма как всеки да е лекар, знам аз какво правя - за леки проблеми изобщо не ходя, за по-сериозни пускам от вратата CRP да видя има ли активна и силна инфекция, ако видя че няма проблем, отивам за всеки случай да я преслушат малката мрънкалница, изхвърлям в кошчето рецептата за хомеопатични боклуци като тонзилохуй дето го рекламират нон стоп по телевизията, почистваме носле за хрема и след 1-2 дни вече нищо ѝ няма. Ако има сериозни симптоми (примерно температура повече от 3 дни), гледам CRP-то - ако е ниско или намаляващо - ОК, ако е високо - търся толкова мнения колкото е нужно, докато се почувствам убеден, че е правилна диагноза и лечение. При възрастни правя същото - много близък човек и голям инат наскоро: болки в корема, отказва да се лекува, отказва инвазивни тестове, положението се влачи с месеци, тя се лекува с хранителни добавки и боклуци, накрая се стига до там, че 5 дни нито яде, нито пие, повръща от всичко, налага се прием в болница дори само заради дехидратиране. В 2 болници обаче отказват да я приемат, защото може би било вирус (понеже повръщала), а те нямали инфекциозно! Пускаме ПКК, CRP по искане на лекар, виждат се странни резултати, които не са типични за активна вирусна инфекция - CRP в норма, един определен тип левкоцити над норма, натискам я да иде в спешното на една от по-нормалните болници, съгласява се най-сетне и отива, проблемът се оказва хирургичен, който изисква операция. 2 дни след операцията е буквално като нова.
Не е проблемът нито в медицината, нито в нас, проблемът е в системата, която толерираме. Но много се отклонихме от темата (реална или измислена), аз поне спирам
но да ти кажа аз пък се наслушах как всъщност имало лек за рака, но фармацефтичните компании го крият ) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!
) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!Заприлича ми в известна степен на моя мъж в това отношение, само че последният далеч не е толкова многословен.
(Вярно, че повтарям казано вече, но да не повтаряме за заяждането.
)-----
Бгтатко, предлагам да не си търсиш оправдания в чуждия недостатъчен капацитет, ако обичаш.
В първия си пост каза точно две неща, на които аз възразих:
1) разстройствата, класифицирани като разстройства от аутистичния спектър, са измислени и не са никакви разстройства, с изключение на синдрома на Аспергер;
2) синдромът на Аспергер не е психично отклонение, а генетичен дефект.
От второто очевидно следва, че или не е психично, или не е отклонение. Следва и по аргумент от обратното, че онова, което ТИ наричаш "психично отклонение" (и, да речем, което част от хората наричат в тесен смисъл "психично отклонение"), не е свързано с генетични дефекти.
С което аз не съм съгласна. Смятам, че изглежда да е точно обратното - психозите, афективните разстройства и каквото си избереш са вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти, колкото и синдромът на Аспергер.
PhD (ква е тая мода на вметнати инглиш думи напоследък, не знам) нямам, капацитет достатъчен имам, а гугълска справка ми се наложи само колкото да видя какво е E00 в МКБ-10.
П.П. "Така е, защото така пише" и "така ще да е, защото са го мислили много хора, много от тях - не по-малко умни от теб и мен, и всички от тях - специалисти, та трудно биха пропуснали нещо" са леко различни неща, или нещо пак капацитетът не ми стига, за да разбера, че е едно и също?
Магдена, първото ми мнение не беше точно, затова поясних подробно във второто, след което започнахте да ми поправяте термините, вместо да вникнете в същината, на което казвам
Че е генетичен дефект не беше никак точно, имах предвид, че е дефект в развитието на когнитивни функции, вероятно с неврофизиологичен характер и силни генетични прични. При психични проблеми по-скоро не се наблюдават такива когнитивни проблеми или не са те съществените.
Когнитивни функции са примерно способността да разбира реч, да генерира реч, аналитичните ни способности (интелект), също в известен смисъл и способността да осъществява социален контакт. За мен не е "психично" (mental) отклонение, а развитийно отклонение в развитието на висшата нервна система (neurodevelopmental disorder). Това е, което казах - беше пояснено във второто мнение. С кое от горното не сте съгласнa?
Както уточних няколко пъти вече - не се изразих правилно, приемам поправката, генетичният елемент е ирелевантен към това, което казвам, а именно, че психичните разстройства и развитийните отклонения са качествено различни неща (обясних защо).
Както казах, също така не съм съгласен, че "вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти,". Не са точно толкова - може да се оцени генетичния принос количествено, правят се обикновено изследвания с еднояйчни и двуяйчни близнаци. Тези изследвания показат "колко точно" и не е "точно толкова" Ето сравнение по една от мерките, които ползват "heritability" (
За аутизъм - метаанализ на различни изследвания дават 64–91% (източник)
За шизофрения - 80% (източник)
за биполярно разстройство - 85% (източник)
за Recurrent unipolar disorders (Рецидивиращо депресивно разстройство) - 37% (източник)
Така че може доста точно както виждате да се оцени какъв е приносът на различни генетични фактори при различните състояния и не е въпрос на "вероятно" и "точно толкова". За аутизъм освен всичко са изолирали и кои гени обуславят проблема (източник)
Но както вече няколко пъти казах - всъщност се изразих неправилно и не ги разграничавам на база генетични прични (която наистина е силна и при някои психични проблеми), а на база че са някакъв проблем с развитието на мозъка. Примерно като други възможни причини за аутизма посочват инфекциозни болести по време на бременността, химикали и т.н., важното е, че не се развиват определени функции - в случая на аутизма - за социален контакт.
Че на практика няма такова животно като "аутизъм", а са различни състояния сложени под една шапка - и в горния цитат казват същото, което и аз казах в началото, че няма обща етиология (т.е. различни проблеми с един и същ краен резултат) и в една от другите статии други умни хора (не аз) казват, че "Autism Spectrum Disorders [ASD; an umbrella term denoting autism, Asperger syndrome and Pervasive Developmental Disorder Not Otherwise Specified (NOS)]".
Та, благодаря за градивната дискусия по темата. Мисля, че изяснихме кой какво точно казва, кой с какво е съгласен, с какво не е и какви аргументи дава. Не беше толкова трудно да се говори по твърденията, а не с ad hominem към твърдящия го, нали? Или е трудно....?
Че е генетичен дефект не беше никак точно, имах предвид, че е дефект в развитието на когнитивни функции, вероятно с неврофизиологичен характер и силни генетични прични. При психични проблеми по-скоро не се наблюдават такива когнитивни проблеми или не са те съществените.
Когнитивни функции са примерно способността да разбира реч, да генерира реч, аналитичните ни способности (интелект), също в известен смисъл и способността да осъществява социален контакт. За мен не е "психично" (mental) отклонение, а развитийно отклонение в развитието на висшата нервна система (neurodevelopmental disorder). Това е, което казах - беше пояснено във второто мнение. С кое от горното не сте съгласнa?
Цитат
От второто очевидно следва, че или не е психично, или не е отклонение. Следва и по аргумент от обратното, че онова, което ТИ наричаш "психично отклонение" (и, да речем, което част от хората наричат в тесен смисъл "психично отклонение"), не е свързано с генетични дефекти.
С което аз не съм съгласна. Смятам, че изглежда да е точно обратното - психозите, афективните разстройства и каквото си избереш са вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти, колкото и синдромът на Аспергер.
С което аз не съм съгласна. Смятам, че изглежда да е точно обратното - психозите, афективните разстройства и каквото си избереш са вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти, колкото и синдромът на Аспергер.
Както казах, също така не съм съгласен, че "вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти,". Не са точно толкова - може да се оцени генетичния принос количествено, правят се обикновено изследвания с еднояйчни и двуяйчни близнаци. Тези изследвания показат "колко точно" и не е "точно толкова"
Ето сравнение по една от мерките, които ползват "heritability" (Скрит текст:
). Ето за няколко психични и невроразвитийни "отклонения" какво heritability се дава:"Heritability is the proportion of variance explained by genetic factors.... The reader should note that heritability per se is not an estimation of the cause of the disease, but rather of the cause of the variation of the disease in a particular population"
За аутизъм - метаанализ на различни изследвания дават 64–91% (източник)
За шизофрения - 80% (източник)
за биполярно разстройство - 85% (източник)
за Recurrent unipolar disorders (Рецидивиращо депресивно разстройство) - 37% (източник)
Така че може доста точно както виждате да се оцени какъв е приносът на различни генетични фактори при различните състояния и не е въпрос на "вероятно" и "точно толкова". За аутизъм освен всичко са изолирали и кои гени обуславят проблема (източник)
Скрит текст:
Several dozen ASD susceptibility genes have been identified in the past decade, collectively accounting for 10–20% of ASD cases. These findings, while demonstrating that ASD is etiologically heterogeneous, provide important clues about its pathophysiology.
Но както вече няколко пъти казах - всъщност се изразих неправилно и не ги разграничавам на база генетични прични (която наистина е силна и при някои психични проблеми), а на база че са някакъв проблем с развитието на мозъка. Примерно като други възможни причини за аутизма посочват инфекциозни болести по време на бременността, химикали и т.н., важното е, че не се развиват определени функции - в случая на аутизма - за социален контакт.
Че на практика няма такова животно като "аутизъм", а са различни състояния сложени под една шапка - и в горния цитат казват същото, което и аз казах в началото, че няма обща етиология (т.е. различни проблеми с един и същ краен резултат) и в една от другите статии други умни хора (не аз) казват, че "Autism Spectrum Disorders [ASD; an umbrella term denoting autism, Asperger syndrome and Pervasive Developmental Disorder Not Otherwise Specified (NOS)]".
Та, благодаря за градивната дискусия по темата. Мисля, че изяснихме кой какво точно казва, кой с какво е съгласен, с какво не е и какви аргументи дава. Не беше толкова трудно да се говори по твърденията, а не с ad hominem към твърдящия го, нали? Или е трудно....?
Може. Като се срещнете, ще стане.
За всеки влак си има пътници.
Може да е успешна връзка, а може и да не е успешна. Но то и при нормалните хора има успешни и неуспешни връзки.
Познавам жена с шизофрения. Имаше 2 брака и 2 деца.
Майка й ги отгледа. С втория мъж, който беше също с психично заболяване, нямаха много дълъг брак. Разведоха се.
Дъщеря й също е с психично заболяване. На сина й му няма нищо.
За всеки влак си има пътници.
Може да е успешна връзка, а може и да не е успешна. Но то и при нормалните хора има успешни и неуспешни връзки.
Познавам жена с шизофрения. Имаше 2 брака и 2 деца.
Майка й ги отгледа. С втория мъж, който беше също с психично заболяване, нямаха много дълъг брак. Разведоха се.
Дъщеря й също е с психично заболяване. На сина й му няма нищо.
Не съм съгласна единствено с това, с което писах, че не съм съгласна, нищо друго.
Вниквам в същините лесно, понеже капацитетът ми за вникване е сериозен - противно на високомерното подмятане на Бгтатко за капацитета на бгмамите, но в случая не мисля, че има нужда от многословно коментиране, още повече в тази тема.
Вниквам в същините лесно, понеже капацитетът ми за вникване е сериозен - противно на високомерното подмятане на Бгтатко за капацитета на бгмамите, но в случая не мисля, че има нужда от многословно коментиране, още повече в тази тема.
По въпроса така общо, както беше и зададен: да, може да те хареса и да се влюби някоя жена. В нашия квартал има хора с доказани психически проблеми и някои от тях си имат гаджета - в повечето случаи и те са с някакви отклонения обаче.
Но дали конкретна жена, която автора има предвид, може да се влюби в него, няма как да знаем.
Не знаем и какъв точно е психическият проблем. Важно е и какво следва след харесването и влюбването, защото в повечето случаи не това се оказва проблем, а дали ще можеш да задържиш тази жена човек до себе и да живеете нормално (дори и когато няма психически отклонения това се оказва по-трудно, отколкото самото влюбване.)
Единственото, което бих могла да препоръчам е все пак обекта на въжделенията да бъде уведомен навреме, че авторът има такива отклонения (освен ако не са достатъчно явни), за да знае в случай на близост с него какво може да очаква.
Но дали конкретна жена, която автора има предвид, може да се влюби в него, няма как да знаем.
Не знаем и какъв точно е психическият проблем. Важно е и какво следва след харесването и влюбването, защото в повечето случаи не това се оказва проблем, а дали ще можеш да задържиш тази жена човек до себе и да живеете нормално (дори и когато няма психически отклонения това се оказва по-трудно, отколкото самото влюбване.)
Единственото, което бих могла да препоръчам е все пак обекта на въжделенията да бъде уведомен навреме, че авторът има такива отклонения (освен ако не са достатъчно явни), за да знае в случай на близост с него какво може да очаква.
Или как веганството би го спасило!
Без да се заяждам, но е хубаво да се прочете на темата.
Животинските храни оставят наситени мазнини, които хранят проблема, било той рак или друго заболяване.
Не съм веган, нито вегетарианец / както може да се види от сарказма в профилната ми снимка/име
/ , просто ми се наложи да се запозная на темата.
Или как веганството би го спасило!
Без да се заяждам, но е хубаво да се прочете на темата.
Животинските храни оставят наситени мазнини, които хранят проблема, било той рак или друго заболяване.
Не съм веган, нито вегетарианец / както може да се види от сарказъма в профилната ми снимка/име
/ , просто ми се наложи да се запозная на темата. Aми има много повече теории, че минавайи на високо мазнинно хранене, изключвайки въглехидратите ще се излекува почти от всичко. Теории много.
Еххх, ама много обичам някой без медицинско образование, включващо 6 години обща медицина и още 4-5 специализация, както и впоследствие цял живот трупане на нови знания и практика, да се изказва "компетентно" по медицински казуси, че и да спори.
Бгтатко, извинявай, но историята ти със специалистката по инфекции много ме развесели. Да спориш с инфекциониста бактериална или вирусна е инфекцията. И от другите примери, които даде, също малко лъха на дървена философия. Всяка жаба да си знае гьола. Не се бъркайте в чуждите работи, всички губят от това!
Бгтатко, извинявай, но историята ти със специалистката по инфекции много ме развесели. Да спориш с инфекциониста бактериална или вирусна е инфекцията. И от другите примери, които даде, също малко лъха на дървена философия. Всяка жаба да си знае гьола. Не се бъркайте в чуждите работи, всички губят от това!
Бгтатко, извинявай, но историята ти със специалистката по инфекции много ме развесели. Да спориш с инфекциониста бактериална или вирусна е инфекцията.
Вие с медицинско образование ли сте, за да поспоря и с Вас? Крайно неприятно е пациент да спори със специалист. Единственото по-неприятно е, когато е прав, както беше в нашия случай.
Скрит текст:
Така че не ми се смейте, че искам да направя най-доброто за близките си, защото до момента опитите ми са довели единствено до положителни неща. Когато докторите преглеждат съвестно пациента, запознават се с пълната симптоматика, пускат необходимите кръвни и др. изследвания и поставят точна диагноза, която обяснява всички симптоми и взима предвид резултатите от кръвните изследвания и всичко това се обяснява на пациента (което е негово право - да бъде информиран каква е диагнозата, как е поставена и т.н.), тогава за какво да споря?
Но когато ми казват "от 3 дни температура?! защо още не е на антибиотик?!" аз питам със свадлив глас - защо трябва да бъде на антибиотик, на база какви симптоми или изследвания смятате, че има бактериална инфекция? И самата докторка пуска CRP, вижда че намалява за 3 дни и на практика е в норма при текущия преглед и се съгласява, че няма индикации за бактериална инфекция. При конкретното заболяване бяхме при 4, подчертавам 4 различни доктори, защото едва последният постави диагноза, която обясняваше симптомите, които включваха и обрив накрая. Всички други пишеха инфекция-друга или какъвто там е дежурният код за "мързи ме да мисля", чудеха се какви изследвания да пуснат (в 2 от 4 случая никакви, в 3тия случай едва след въпрос от моя страна се пусна ПКК и CRP). Тази по инфекциозни болести освен че се държеше отвратително и с двамата родители (аз направо излязох от стаята, защото не съм бил имал право да говоря, та с нея не съм спорил лично, просто отказах да приема диагнозата и лечението ѝ и отидох при друг доктор за второ мнение) искаше да лекува инфекция със специфичен обрив като бактериална + алергия. Това наложи отиването при четвърта, която постави конкретна диагноза на практика с 1 поглеждане, макар че след поглеждането преглежда супер внимателно (след като прочетох за симптоматиката на болеста, за мен е немислимо как може лекар да я сбърка - очевидно всичко съвпадаше). Та 4тата написа нормален амбулаторен лист с конкретна и точна диагноза, обясни ни за болестта, потвърди лечението за вирусна инфекция и т.н. Всичките те са учили медицина 100 години и правили специализации, но за мен поне 1 от 4те беше напълно некомпетентна и неадекватна за работа с хора, а 2 от 4те - лоши диагностици, неуверени като доктори, напълно невдъхващи доверие (едната директно си каза, че не разбира и да я водим при педиатър за второ мнение - тя беше заместваща джи пи-то ни, която систематично преглежда малки деца, поставя диагнози и т.н.).
Когато става въпрос за здравето и живота на детето ми или на съпругата ми не просто ще се бъркам в "чуждите работи", но ако трябва 10 медицински образования ще изкарам. И без това сигурно съм прочел повече медицински статии от всички доктори, които са ни преглеждали, взети на куп, вкл. доцентите и професорите.
Я кажете като сте с медицинско образование - защо докторите масово изписват хомеопатия? Защо се учат курсове за "клинична хомеопатия" в университетите? Знаете ли като сте с медицинско образование, че хомеопатията е в най-добрия случай скъпо плацебо и че за няколко века няма нито едно доказателство да действа по-добре от плацебо (а в някои случаи и доста по-зле). Какво ще си помислите за доктор, на когото казвате горното и той ви казва (цитирам): "аз по принцип не предписвам хомеопатия, но мамите я искат и наистина действа"? Ще имате ли доверие на подобен човек? А на доктор, който обяснява че CRP бил маркер за бактериална инфекция, въпреки че на абсолютно всички места пише черно на бяло, че е неспецифичен маркер за възпаление?
Повече от всеки друг искам различните специалисти да си вършат работата и да мога да им имам доверие. Но живеем в такава страна, че масово различни "специалисти" в една и съща област твърдят взаимно изключващи се неща. Как точно взимаме информирано решение? Как точно решаваме дали да търсим арбитърско мнение от 3ти или 4ти специалист? Единственият начин е да се информираме поне малко и да искаме обяснения, които по принцип ни се полагат като на пациенти/клиенти. Както в моята област мога да аргументирам всяка една професионална препоръка по някакъв въпрос с такива детайли каквито ми поискат (и някои ги искат и ги получават), така бих очаквал и от другите специалисти подобно отношение. За съжаление го получавам в единични случаи и ми се налага да се информирам и по медицински въпроси и по юридически и по какви ли не. И не само на мен ми се налага - колкото пъти потърся по някоя тема в гугл, толкова пъти ми излизат теми в бг-мамма. Които с 1 на ум, че форумът не е адвокат, доктор, нотариус, счетоводител и т.н. почти винаги са полезни.
Но когато ми казват "от 3 дни температура?! защо още не е на антибиотик?!" аз питам със свадлив глас - защо трябва да бъде на антибиотик, на база какви симптоми или изследвания смятате, че има бактериална инфекция? И самата докторка пуска CRP, вижда че намалява за 3 дни и на практика е в норма при текущия преглед и се съгласява, че няма индикации за бактериална инфекция. При конкретното заболяване бяхме при 4, подчертавам 4 различни доктори, защото едва последният постави диагноза, която обясняваше симптомите, които включваха и обрив накрая. Всички други пишеха инфекция-друга или какъвто там е дежурният код за "мързи ме да мисля", чудеха се какви изследвания да пуснат (в 2 от 4 случая никакви, в 3тия случай едва след въпрос от моя страна се пусна ПКК и CRP). Тази по инфекциозни болести освен че се държеше отвратително и с двамата родители (аз направо излязох от стаята, защото не съм бил имал право да говоря, та с нея не съм спорил лично, просто отказах да приема диагнозата и лечението ѝ и отидох при друг доктор за второ мнение) искаше да лекува инфекция със специфичен обрив като бактериална + алергия. Това наложи отиването при четвърта, която постави конкретна диагноза на практика с 1 поглеждане, макар че след поглеждането преглежда супер внимателно (след като прочетох за симптоматиката на болеста, за мен е немислимо как може лекар да я сбърка - очевидно всичко съвпадаше). Та 4тата написа нормален амбулаторен лист с конкретна и точна диагноза, обясни ни за болестта, потвърди лечението за вирусна инфекция и т.н. Всичките те са учили медицина 100 години и правили специализации, но за мен поне 1 от 4те беше напълно некомпетентна и неадекватна за работа с хора, а 2 от 4те - лоши диагностици, неуверени като доктори, напълно невдъхващи доверие (едната директно си каза, че не разбира и да я водим при педиатър за второ мнение - тя беше заместваща джи пи-то ни, която систематично преглежда малки деца, поставя диагнози и т.н.).
Когато става въпрос за здравето и живота на детето ми или на съпругата ми не просто ще се бъркам в "чуждите работи", но ако трябва 10 медицински образования ще изкарам. И без това сигурно съм прочел повече медицински статии от всички доктори, които са ни преглеждали, взети на куп, вкл. доцентите и професорите.
Я кажете като сте с медицинско образование - защо докторите масово изписват хомеопатия? Защо се учат курсове за "клинична хомеопатия" в университетите? Знаете ли като сте с медицинско образование, че хомеопатията е в най-добрия случай скъпо плацебо и че за няколко века няма нито едно доказателство да действа по-добре от плацебо (а в някои случаи и доста по-зле). Какво ще си помислите за доктор, на когото казвате горното и той ви казва (цитирам): "аз по принцип не предписвам хомеопатия, но мамите я искат и наистина действа"? Ще имате ли доверие на подобен човек? А на доктор, който обяснява че CRP бил маркер за бактериална инфекция, въпреки че на абсолютно всички места пише черно на бяло, че е неспецифичен маркер за възпаление?
Повече от всеки друг искам различните специалисти да си вършат работата и да мога да им имам доверие. Но живеем в такава страна, че масово различни "специалисти" в една и съща област твърдят взаимно изключващи се неща. Как точно взимаме информирано решение? Как точно решаваме дали да търсим арбитърско мнение от 3ти или 4ти специалист? Единственият начин е да се информираме поне малко и да искаме обяснения, които по принцип ни се полагат като на пациенти/клиенти. Както в моята област мога да аргументирам всяка една професионална препоръка по някакъв въпрос с такива детайли каквито ми поискат (и някои ги искат и ги получават), така бих очаквал и от другите специалисти подобно отношение. За съжаление го получавам в единични случаи и ми се налага да се информирам и по медицински въпроси и по юридически и по какви ли не. И не само на мен ми се налага - колкото пъти потърся по някоя тема в гугл, толкова пъти ми излизат теми в бг-мамма. Които с 1 на ум, че форумът не е адвокат, доктор, нотариус, счетоводител и т.н. почти винаги са полезни.
Продължавай в същия дух тогава да се грижиш за семейството си. И все пак още смятам, че докато ти самият не си лекар, не можеш да раздаваш квалификации кой колко знае и може, просто защото е извън твоята сфера на компетентност. И четенето ти на статии в нета не е идентично с диплома по медицина.
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш. И без това доста се отклонихме от темата.
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш. И без това доста се отклонихме от темата.