Психиатрите в България учат първо за общи лекари. Зубрят основни и често ненужни неща като цялата анатомия на латински. Между другото аз съм учил/звубрил понятията от невроанатомията точно на латински от един от най-големите специалисти в България. И още ги помня, за разлика от типичния лекар, който колко кости може да Ви каже на латински? Важното е, че ги е зубрил, взел си е изпита и т.н. След като завършат общата медицина 5 години, чак тогава започват да специализират на 4ти километър.
- Публикувана: 8 дек. 2017, 04:41 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2017, 19:58 ч.
Психични Проблеми
Но това важи за всички лекари и не само в България. Психиатрите са лекари. В Италия, където живея, се изучават точно по същия начин - цялата обща медицина и после специализация - общо към 8 години учене. После, ако искат да са и психотерапевти, има още.
Дори най-лошият психиатър допускам, че е по-добър, съвестен и знаещ от най-известните ни психолози, някои от които изобщо не са психолози. Та не съм тръгнал да се меря с психиатрите, но имайте предвид, че за лекарите специалисти Вие сте просто 20 мин. поредният пациент. Няма да тръгнат нито да преглеждат литература, нито да мислят особено.
Но тук Вие пропускате, че докторите често имат и друга мотивация - вкл. финансова - да пренебрегнат всичко, което виждат, и да се "презастраховат" особено когато това е свързано с някаква лична за тях изгода. Пренебрегвате лоши практики, когато се лекува на конвеер, които са толкова широко разпространени у нас, че направо те са еталона. И говоря за наистина лоши практики, като да се използват кодовете от МКБ-10 за "друго-неуточнено" за щяло и нещяло, да се оформят фалшиви документи, вкл. и фалшиви ваксинации на антиваксъри (!), да се предписва хомеопатия за потенциално сериозни проблеми и т.н. и т.н. и т.н.
Поради тази причина е важно да се пази известно (но не сляпо!!) доверие в медицината и да се има в предвид, че тези хора все пак могат и искат да помогнат. Приказките за конспирации, как лекарите ни тровят, как не трябва да им се вярва директно наливат пари и възможности в шарлатани с гръмки обещания (каквито и ти споменаваш).
Твърдо вярвам, че фармацевтичната мафия нарочно ни разболява. Как точно не знам-може би разпръскват газ от самолетите, но аз толкова деца с проблеми по моето детство не съм виждала или пък чувала да се говори. За мен лично това не е нормално и не касае гени, а е някаква външна намеса. Но това май е по целия свят. Дори четох че в сащ съвсем скоро всяко второ дете ще се ражда с разстройство от аутистичния спектъР
По. темата почти всичките ми познати жени имат някакъв психичен проблем. Най-често тревожност и депресия-така че автора има голям шанс да си намери жена, която да го разбира.
По. темата почти всичките ми познати жени имат някакъв психичен проблем. Най-често тревожност и депресия-така че автора има голям шанс да си намери жена, която да го разбира.
Хората в днешно време страдат повече от тревожност и развиват депресии, защото ежедневието ни като цяло е много по-стресиращо - колко хора почти не виждат слънце денем, обездвижени сме, взираме се постоянно в екрани и имаме куп непривични и напрягащи задължения. Някои такива епигенетични фактори могат до такава степен да ти разбъркат хормоналния баланс, че в последствие и децата ти да развият проблем (не обобщавам за всички случаи, естествено, но е част от причината повече хора да се раждат/да се разболяват от психиатрични заболявания). Не е причината в лекарите, нито във фармацевтичните компании.
Има една много приятна и лека книжка - "Псевдонауката" - авторът доста точно представя и двете страни на монетата - вината и грешките на Big Pharma и мошеническите похвати на някои последователи на алтернативната медицина. И при двете имат сериозни проблеми - едните на моменти си позволяват да наложат фирмените си интереси над здравето на хората (губейки имидж и доверието на обикновения човек), а другите нямат никакъв досег с реална наука, а се базират на човешката вяра, че са намерили "лечение" (което може да бъде много подвеждащо за случаите, когато само с голямо искане и вяра не става).
Има една много приятна и лека книжка - "Псевдонауката" - авторът доста точно представя и двете страни на монетата - вината и грешките на Big Pharma и мошеническите похвати на някои последователи на алтернативната медицина. И при двете имат сериозни проблеми - едните на моменти си позволяват да наложат фирмените си интереси над здравето на хората (губейки имидж и доверието на обикновения човек), а другите нямат никакъв досег с реална наука, а се базират на човешката вяра, че са намерили "лечение" (което може да бъде много подвеждащо за случаите, когато само с голямо искане и вяра не става).
Barbabeau, да, за всички лекари важи, примерно за тези психоаналитици от филмите, които слагат хората на диванчето, това значи 5-6 години обща медицина, после 2-3 години специализации, после десетки (не преувеличавам) години специализации в областта на класическата фройдистка психоанализа. У нас хората, които са преминали през всичко това, се броят буквално на пръстите на едната ми ръка, доколкото изобщо са минали през това. В САЩ, Франция и т.н. не е така. Предполагам и в Италия, където живеете. "Психотерапевт" се пише всеки, който прилага някаква терапия, не е нужно да е психиатър и рядко е (психиатрите си държат на "психиатър", защото за разлика от типичния психотерапевт са лекари, които имат право да предписват силни и потенциално опасни лекарства, които обаче гарантирано имат някакъв ефект. За разлика от разговора с психолог, психотерапев, свещеник и т.н.
Google76, научната литература е недвусмислена относно кои терапии действат и в каква степен (контролна група - плацебо). Аз към терапиите нямам забележки, както и към лекарствата, само към хората, които ги прилагат/предписват
Като с всяко нещо - има добри, има не толкова добри, има пълни мошеници. Но аутизмът не е едно от тези неща, за които има значение, защото там действат с терапии, а една терапия в този случай означава просто мила и опитна с децата специалистка да ги учи на някакви неща. Не виждам как може да е вредно за когото и да е, може да е само полезно. Всяко дете би имало полза от това да се работи с него, да му се обръща внимание. Но представете си да сбъркат и да набутат успокоителни вместо стимуланти за ADHD (да, противно на логиката, се управлява със стимуланти, какъвто е прочутият "риталин").
Аз не съм спорил никога, с нито едно мнение на психиатър, споделяно в този форум. Не съм спорил и с класификацията в МКБ-10 - обяснявал съм защо според мен е такава. В реалността ми се е налагало да се справям с проблем, който на пръв поглед ми е изглеждал като да няма проблем, но по-късно съм бил убеден в диагнозната. Имало е мнение на психолог (че няма проблем), имало е мнение на психиатър, че проблемът е точно този, който съм мислил, че е, и е имало 3то мнение на мастит и известен психиатър, че не е такава диагнозата и трябват тестове, терапии, да се платят много пари и "за всеки случай" смешна доза от необходимото лекарство, въпреки че уж не била такава диагнозата. Но "за всеки случай", нали разбирате... Без да се замислям особено беше последвано лечението на втория специалист и проблемът отшумя за буквално по-малко от месец. Не мога да навлизам в детайли за неща, които не са мои лични, но и това и в други случаи съм бил свидетел на съзнателно недобронамерено и меркантилно отношение от страна на специалисти, което наистина подрива авторитета на конвенционалната медицина.
С лекарите-неспециалисти, особено gp-тата (вкл. т.нар. "педиатри") положението е много лошо. Стереотипно лечение, абсолютно несериозен преглед, пълно непознаване на анатомията, с което примерно предписват очни антибиотични капки в ушите за серозен отит! И казват, че "можело да се стигне до антибиотик". Ами разбира се, че трябва веднага да се стигне до антибиотик, защото няма как тия капки да стигнат до възпалението през ухото просто и да имат какъвто и да е ефект.
Хората не са виновни, отиват, доверяват се, няма как всеки да е лекар, знам аз какво правя - за леки проблеми изобщо не ходя, за по-сериозни пускам от вратата CRP да видя има ли активна и силна инфекция, ако видя че няма проблем, отивам за всеки случай да я преслушат малката мрънкалница, изхвърлям в кошчето рецептата за хомеопатични боклуци като тонзилохуй дето го рекламират нон стоп по телевизията, почистваме носле за хрема и след 1-2 дни вече нищо ѝ няма. Ако има сериозни симптоми (примерно температура повече от 3 дни), гледам CRP-то - ако е ниско или намаляващо - ОК, ако е високо - търся толкова мнения колкото е нужно, докато се почувствам убеден, че е правилна диагноза и лечение. При възрастни правя същото - много близък човек и голям инат наскоро: болки в корема, отказва да се лекува, отказва инвазивни тестове, положението се влачи с месеци, тя се лекува с хранителни добавки и боклуци, накрая се стига до там, че 5 дни нито яде, нито пие, повръща от всичко, налага се прием в болница дори само заради дехидратиране. В 2 болници обаче отказват да я приемат, защото може би било вирус (понеже повръщала), а те нямали инфекциозно! Пускаме ПКК, CRP по искане на лекар, виждат се странни резултати, които не са типични за активна вирусна инфекция - CRP в норма, един определен тип левкоцити над норма, натискам я да иде в спешното на една от по-нормалните болници, съгласява се най-сетне и отива, проблемът се оказва хирургичен, който изисква операция. 2 дни след операцията е буквално като нова.
Не е проблемът нито в медицината, нито в нас, проблемът е в системата, която толерираме. Но много се отклонихме от темата (реална или измислена), аз поне спирам
Google76, научната литература е недвусмислена относно кои терапии действат и в каква степен (контролна група - плацебо). Аз към терапиите нямам забележки, както и към лекарствата, само към хората, които ги прилагат/предписват
Като с всяко нещо - има добри, има не толкова добри, има пълни мошеници. Но аутизмът не е едно от тези неща, за които има значение, защото там действат с терапии, а една терапия в този случай означава просто мила и опитна с децата специалистка да ги учи на някакви неща. Не виждам как може да е вредно за когото и да е, може да е само полезно. Всяко дете би имало полза от това да се работи с него, да му се обръща внимание. Но представете си да сбъркат и да набутат успокоителни вместо стимуланти за ADHD (да, противно на логиката, се управлява със стимуланти, какъвто е прочутият "риталин").Цитат
Поради тази причина е важно да се пази известно (но не сляпо!!) доверие в медицината и да се има в предвид, че тези хора все пак могат и искат да помогнат. Приказките за конспирации, как лекарите ни тровят, как не трябва да им се вярва директно наливат пари и възможности в шарлатани с гръмки обещания (каквито и ти споменаваш).
Аз не съм спорил никога, с нито едно мнение на психиатър, споделяно в този форум. Не съм спорил и с класификацията в МКБ-10 - обяснявал съм защо според мен е такава. В реалността ми се е налагало да се справям с проблем, който на пръв поглед ми е изглеждал като да няма проблем, но по-късно съм бил убеден в диагнозната. Имало е мнение на психолог (че няма проблем), имало е мнение на психиатър, че проблемът е точно този, който съм мислил, че е, и е имало 3то мнение на мастит и известен психиатър, че не е такава диагнозата и трябват тестове, терапии, да се платят много пари и "за всеки случай" смешна доза от необходимото лекарство, въпреки че уж не била такава диагнозата. Но "за всеки случай", нали разбирате... Без да се замислям особено беше последвано лечението на втория специалист и проблемът отшумя за буквално по-малко от месец. Не мога да навлизам в детайли за неща, които не са мои лични, но и това и в други случаи съм бил свидетел на съзнателно недобронамерено и меркантилно отношение от страна на специалисти, което наистина подрива авторитета на конвенционалната медицина.
С лекарите-неспециалисти, особено gp-тата (вкл. т.нар. "педиатри") положението е много лошо. Стереотипно лечение, абсолютно несериозен преглед, пълно непознаване на анатомията, с което примерно предписват очни антибиотични капки в ушите за серозен отит! И казват, че "можело да се стигне до антибиотик". Ами разбира се, че трябва веднага да се стигне до антибиотик, защото няма как тия капки да стигнат до възпалението през ухото просто и да имат какъвто и да е ефект.
Хората не са виновни, отиват, доверяват се, няма как всеки да е лекар, знам аз какво правя - за леки проблеми изобщо не ходя, за по-сериозни пускам от вратата CRP да видя има ли активна и силна инфекция, ако видя че няма проблем, отивам за всеки случай да я преслушат малката мрънкалница, изхвърлям в кошчето рецептата за хомеопатични боклуци като тонзилохуй дето го рекламират нон стоп по телевизията, почистваме носле за хрема и след 1-2 дни вече нищо ѝ няма. Ако има сериозни симптоми (примерно температура повече от 3 дни), гледам CRP-то - ако е ниско или намаляващо - ОК, ако е високо - търся толкова мнения колкото е нужно, докато се почувствам убеден, че е правилна диагноза и лечение. При възрастни правя същото - много близък човек и голям инат наскоро: болки в корема, отказва да се лекува, отказва инвазивни тестове, положението се влачи с месеци, тя се лекува с хранителни добавки и боклуци, накрая се стига до там, че 5 дни нито яде, нито пие, повръща от всичко, налага се прием в болница дори само заради дехидратиране. В 2 болници обаче отказват да я приемат, защото може би било вирус (понеже повръщала), а те нямали инфекциозно! Пускаме ПКК, CRP по искане на лекар, виждат се странни резултати, които не са типични за активна вирусна инфекция - CRP в норма, един определен тип левкоцити над норма, натискам я да иде в спешното на една от по-нормалните болници, съгласява се най-сетне и отива, проблемът се оказва хирургичен, който изисква операция. 2 дни след операцията е буквално като нова.
Не е проблемът нито в медицината, нито в нас, проблемът е в системата, която толерираме. Но много се отклонихме от темата (реална или измислена), аз поне спирам
но да ти кажа аз пък се наслушах как всъщност имало лек за рака, но фармацефтичните компании го крият ) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!
) (покрай болестта и смъртта на мой роднина). разбирачи дал господ. Или как веганството би го спасило!Заприлича ми в известна степен на моя мъж в това отношение, само че последният далеч не е толкова многословен.
(Вярно, че повтарям казано вече, но да не повтаряме за заяждането.
)-----
Бгтатко, предлагам да не си търсиш оправдания в чуждия недостатъчен капацитет, ако обичаш.
В първия си пост каза точно две неща, на които аз възразих:
1) разстройствата, класифицирани като разстройства от аутистичния спектър, са измислени и не са никакви разстройства, с изключение на синдрома на Аспергер;
2) синдромът на Аспергер не е психично отклонение, а генетичен дефект.
От второто очевидно следва, че или не е психично, или не е отклонение. Следва и по аргумент от обратното, че онова, което ТИ наричаш "психично отклонение" (и, да речем, което част от хората наричат в тесен смисъл "психично отклонение"), не е свързано с генетични дефекти.
С което аз не съм съгласна. Смятам, че изглежда да е точно обратното - психозите, афективните разстройства и каквото си избереш са вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти, колкото и синдромът на Аспергер.
PhD (ква е тая мода на вметнати инглиш думи напоследък, не знам) нямам, капацитет достатъчен имам, а гугълска справка ми се наложи само колкото да видя какво е E00 в МКБ-10.
П.П. "Така е, защото така пише" и "така ще да е, защото са го мислили много хора, много от тях - не по-малко умни от теб и мен, и всички от тях - специалисти, та трудно биха пропуснали нещо" са леко различни неща, или нещо пак капацитетът не ми стига, за да разбера, че е едно и също?
Магдена, първото ми мнение не беше точно, затова поясних подробно във второто, след което започнахте да ми поправяте термините, вместо да вникнете в същината, на което казвам
Че е генетичен дефект не беше никак точно, имах предвид, че е дефект в развитието на когнитивни функции, вероятно с неврофизиологичен характер и силни генетични прични. При психични проблеми по-скоро не се наблюдават такива когнитивни проблеми или не са те съществените.
Когнитивни функции са примерно способността да разбира реч, да генерира реч, аналитичните ни способности (интелект), също в известен смисъл и способността да осъществява социален контакт. За мен не е "психично" (mental) отклонение, а развитийно отклонение в развитието на висшата нервна система (neurodevelopmental disorder). Това е, което казах - беше пояснено във второто мнение. С кое от горното не сте съгласнa?
Както уточних няколко пъти вече - не се изразих правилно, приемам поправката, генетичният елемент е ирелевантен към това, което казвам, а именно, че психичните разстройства и развитийните отклонения са качествено различни неща (обясних защо).
Както казах, също така не съм съгласен, че "вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти,". Не са точно толкова - може да се оцени генетичния принос количествено, правят се обикновено изследвания с еднояйчни и двуяйчни близнаци. Тези изследвания показат "колко точно" и не е "точно толкова" Ето сравнение по една от мерките, които ползват "heritability" (
За аутизъм - метаанализ на различни изследвания дават 64–91% (източник)
За шизофрения - 80% (източник)
за биполярно разстройство - 85% (източник)
за Recurrent unipolar disorders (Рецидивиращо депресивно разстройство) - 37% (източник)
Така че може доста точно както виждате да се оцени какъв е приносът на различни генетични фактори при различните състояния и не е въпрос на "вероятно" и "точно толкова". За аутизъм освен всичко са изолирали и кои гени обуславят проблема (източник)
Но както вече няколко пъти казах - всъщност се изразих неправилно и не ги разграничавам на база генетични прични (която наистина е силна и при някои психични проблеми), а на база че са някакъв проблем с развитието на мозъка. Примерно като други възможни причини за аутизма посочват инфекциозни болести по време на бременността, химикали и т.н., важното е, че не се развиват определени функции - в случая на аутизма - за социален контакт.
Че на практика няма такова животно като "аутизъм", а са различни състояния сложени под една шапка - и в горния цитат казват същото, което и аз казах в началото, че няма обща етиология (т.е. различни проблеми с един и същ краен резултат) и в една от другите статии други умни хора (не аз) казват, че "Autism Spectrum Disorders [ASD; an umbrella term denoting autism, Asperger syndrome and Pervasive Developmental Disorder Not Otherwise Specified (NOS)]".
Та, благодаря за градивната дискусия по темата. Мисля, че изяснихме кой какво точно казва, кой с какво е съгласен, с какво не е и какви аргументи дава. Не беше толкова трудно да се говори по твърденията, а не с ad hominem към твърдящия го, нали? Или е трудно....?
Че е генетичен дефект не беше никак точно, имах предвид, че е дефект в развитието на когнитивни функции, вероятно с неврофизиологичен характер и силни генетични прични. При психични проблеми по-скоро не се наблюдават такива когнитивни проблеми или не са те съществените.
Когнитивни функции са примерно способността да разбира реч, да генерира реч, аналитичните ни способности (интелект), също в известен смисъл и способността да осъществява социален контакт. За мен не е "психично" (mental) отклонение, а развитийно отклонение в развитието на висшата нервна система (neurodevelopmental disorder). Това е, което казах - беше пояснено във второто мнение. С кое от горното не сте съгласнa?
Цитат
От второто очевидно следва, че или не е психично, или не е отклонение. Следва и по аргумент от обратното, че онова, което ТИ наричаш "психично отклонение" (и, да речем, което част от хората наричат в тесен смисъл "психично отклонение"), не е свързано с генетични дефекти.
С което аз не съм съгласна. Смятам, че изглежда да е точно обратното - психозите, афективните разстройства и каквото си избереш са вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти, колкото и синдромът на Аспергер.
С което аз не съм съгласна. Смятам, че изглежда да е точно обратното - психозите, афективните разстройства и каквото си избереш са вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти, колкото и синдромът на Аспергер.
Както казах, също така не съм съгласен, че "вероятно точно толкова свързани с генетични дефекти,". Не са точно толкова - може да се оцени генетичния принос количествено, правят се обикновено изследвания с еднояйчни и двуяйчни близнаци. Тези изследвания показат "колко точно" и не е "точно толкова"
Ето сравнение по една от мерките, които ползват "heritability" (Скрит текст:
). Ето за няколко психични и невроразвитийни "отклонения" какво heritability се дава:"Heritability is the proportion of variance explained by genetic factors.... The reader should note that heritability per se is not an estimation of the cause of the disease, but rather of the cause of the variation of the disease in a particular population"
За аутизъм - метаанализ на различни изследвания дават 64–91% (източник)
За шизофрения - 80% (източник)
за биполярно разстройство - 85% (източник)
за Recurrent unipolar disorders (Рецидивиращо депресивно разстройство) - 37% (източник)
Така че може доста точно както виждате да се оцени какъв е приносът на различни генетични фактори при различните състояния и не е въпрос на "вероятно" и "точно толкова". За аутизъм освен всичко са изолирали и кои гени обуславят проблема (източник)
Скрит текст:
Several dozen ASD susceptibility genes have been identified in the past decade, collectively accounting for 10–20% of ASD cases. These findings, while demonstrating that ASD is etiologically heterogeneous, provide important clues about its pathophysiology.
Но както вече няколко пъти казах - всъщност се изразих неправилно и не ги разграничавам на база генетични прични (която наистина е силна и при някои психични проблеми), а на база че са някакъв проблем с развитието на мозъка. Примерно като други възможни причини за аутизма посочват инфекциозни болести по време на бременността, химикали и т.н., важното е, че не се развиват определени функции - в случая на аутизма - за социален контакт.
Че на практика няма такова животно като "аутизъм", а са различни състояния сложени под една шапка - и в горния цитат казват същото, което и аз казах в началото, че няма обща етиология (т.е. различни проблеми с един и същ краен резултат) и в една от другите статии други умни хора (не аз) казват, че "Autism Spectrum Disorders [ASD; an umbrella term denoting autism, Asperger syndrome and Pervasive Developmental Disorder Not Otherwise Specified (NOS)]".
Та, благодаря за градивната дискусия по темата. Мисля, че изяснихме кой какво точно казва, кой с какво е съгласен, с какво не е и какви аргументи дава. Не беше толкова трудно да се говори по твърденията, а не с ad hominem към твърдящия го, нали? Или е трудно....?
Може. Като се срещнете, ще стане.
За всеки влак си има пътници.
Може да е успешна връзка, а може и да не е успешна. Но то и при нормалните хора има успешни и неуспешни връзки.
Познавам жена с шизофрения. Имаше 2 брака и 2 деца.
Майка й ги отгледа. С втория мъж, който беше също с психично заболяване, нямаха много дълъг брак. Разведоха се.
Дъщеря й също е с психично заболяване. На сина й му няма нищо.
За всеки влак си има пътници.
Може да е успешна връзка, а може и да не е успешна. Но то и при нормалните хора има успешни и неуспешни връзки.
Познавам жена с шизофрения. Имаше 2 брака и 2 деца.
Майка й ги отгледа. С втория мъж, който беше също с психично заболяване, нямаха много дълъг брак. Разведоха се.
Дъщеря й също е с психично заболяване. На сина й му няма нищо.
Не съм съгласна единствено с това, с което писах, че не съм съгласна, нищо друго.
Вниквам в същините лесно, понеже капацитетът ми за вникване е сериозен - противно на високомерното подмятане на Бгтатко за капацитета на бгмамите, но в случая не мисля, че има нужда от многословно коментиране, още повече в тази тема.
Вниквам в същините лесно, понеже капацитетът ми за вникване е сериозен - противно на високомерното подмятане на Бгтатко за капацитета на бгмамите, но в случая не мисля, че има нужда от многословно коментиране, още повече в тази тема.
По въпроса така общо, както беше и зададен: да, може да те хареса и да се влюби някоя жена. В нашия квартал има хора с доказани психически проблеми и някои от тях си имат гаджета - в повечето случаи и те са с някакви отклонения обаче.
Но дали конкретна жена, която автора има предвид, може да се влюби в него, няма как да знаем.
Не знаем и какъв точно е психическият проблем. Важно е и какво следва след харесването и влюбването, защото в повечето случаи не това се оказва проблем, а дали ще можеш да задържиш тази жена човек до себе и да живеете нормално (дори и когато няма психически отклонения това се оказва по-трудно, отколкото самото влюбване.)
Единственото, което бих могла да препоръчам е все пак обекта на въжделенията да бъде уведомен навреме, че авторът има такива отклонения (освен ако не са достатъчно явни), за да знае в случай на близост с него какво може да очаква.
Но дали конкретна жена, която автора има предвид, може да се влюби в него, няма как да знаем.
Не знаем и какъв точно е психическият проблем. Важно е и какво следва след харесването и влюбването, защото в повечето случаи не това се оказва проблем, а дали ще можеш да задържиш тази жена човек до себе и да живеете нормално (дори и когато няма психически отклонения това се оказва по-трудно, отколкото самото влюбване.)
Единственото, което бих могла да препоръчам е все пак обекта на въжделенията да бъде уведомен навреме, че авторът има такива отклонения (освен ако не са достатъчно явни), за да знае в случай на близост с него какво може да очаква.
Или как веганството би го спасило!
Без да се заяждам, но е хубаво да се прочете на темата.
Животинските храни оставят наситени мазнини, които хранят проблема, било той рак или друго заболяване.
Не съм веган, нито вегетарианец / както може да се види от сарказма в профилната ми снимка/име
/ , просто ми се наложи да се запозная на темата. 
Или как веганството би го спасило!
Без да се заяждам, но е хубаво да се прочете на темата.
Животинските храни оставят наситени мазнини, които хранят проблема, било той рак или друго заболяване.
Не съм веган, нито вегетарианец / както може да се види от сарказъма в профилната ми снимка/име
/ , просто ми се наложи да се запозная на темата. Aми има много повече теории, че минавайи на високо мазнинно хранене, изключвайки въглехидратите ще се излекува почти от всичко. Теории много.
Еххх, ама много обичам някой без медицинско образование, включващо 6 години обща медицина и още 4-5 специализация, както и впоследствие цял живот трупане на нови знания и практика, да се изказва "компетентно" по медицински казуси, че и да спори.
Бгтатко, извинявай, но историята ти със специалистката по инфекции много ме развесели. Да спориш с инфекциониста бактериална или вирусна е инфекцията. И от другите примери, които даде, също малко лъха на дървена философия. Всяка жаба да си знае гьола. Не се бъркайте в чуждите работи, всички губят от това!
Бгтатко, извинявай, но историята ти със специалистката по инфекции много ме развесели. Да спориш с инфекциониста бактериална или вирусна е инфекцията. И от другите примери, които даде, също малко лъха на дървена философия. Всяка жаба да си знае гьола. Не се бъркайте в чуждите работи, всички губят от това!
Бгтатко, извинявай, но историята ти със специалистката по инфекции много ме развесели. Да спориш с инфекциониста бактериална или вирусна е инфекцията.
Вие с медицинско образование ли сте, за да поспоря и с Вас? Крайно неприятно е пациент да спори със специалист. Единственото по-неприятно е, когато е прав, както беше в нашия случай.
Скрит текст:
Така че не ми се смейте, че искам да направя най-доброто за близките си, защото до момента опитите ми са довели единствено до положителни неща. Когато докторите преглеждат съвестно пациента, запознават се с пълната симптоматика, пускат необходимите кръвни и др. изследвания и поставят точна диагноза, която обяснява всички симптоми и взима предвид резултатите от кръвните изследвания и всичко това се обяснява на пациента (което е негово право - да бъде информиран каква е диагнозата, как е поставена и т.н.), тогава за какво да споря?
Но когато ми казват "от 3 дни температура?! защо още не е на антибиотик?!" аз питам със свадлив глас - защо трябва да бъде на антибиотик, на база какви симптоми или изследвания смятате, че има бактериална инфекция? И самата докторка пуска CRP, вижда че намалява за 3 дни и на практика е в норма при текущия преглед и се съгласява, че няма индикации за бактериална инфекция. При конкретното заболяване бяхме при 4, подчертавам 4 различни доктори, защото едва последният постави диагноза, която обясняваше симптомите, които включваха и обрив накрая. Всички други пишеха инфекция-друга или какъвто там е дежурният код за "мързи ме да мисля", чудеха се какви изследвания да пуснат (в 2 от 4 случая никакви, в 3тия случай едва след въпрос от моя страна се пусна ПКК и CRP). Тази по инфекциозни болести освен че се държеше отвратително и с двамата родители (аз направо излязох от стаята, защото не съм бил имал право да говоря, та с нея не съм спорил лично, просто отказах да приема диагнозата и лечението ѝ и отидох при друг доктор за второ мнение) искаше да лекува инфекция със специфичен обрив като бактериална + алергия. Това наложи отиването при четвърта, която постави конкретна диагноза на практика с 1 поглеждане, макар че след поглеждането преглежда супер внимателно (след като прочетох за симптоматиката на болеста, за мен е немислимо как може лекар да я сбърка - очевидно всичко съвпадаше). Та 4тата написа нормален амбулаторен лист с конкретна и точна диагноза, обясни ни за болестта, потвърди лечението за вирусна инфекция и т.н. Всичките те са учили медицина 100 години и правили специализации, но за мен поне 1 от 4те беше напълно некомпетентна и неадекватна за работа с хора, а 2 от 4те - лоши диагностици, неуверени като доктори, напълно невдъхващи доверие (едната директно си каза, че не разбира и да я водим при педиатър за второ мнение - тя беше заместваща джи пи-то ни, която систематично преглежда малки деца, поставя диагнози и т.н.).
Когато става въпрос за здравето и живота на детето ми или на съпругата ми не просто ще се бъркам в "чуждите работи", но ако трябва 10 медицински образования ще изкарам. И без това сигурно съм прочел повече медицински статии от всички доктори, които са ни преглеждали, взети на куп, вкл. доцентите и професорите.
Я кажете като сте с медицинско образование - защо докторите масово изписват хомеопатия? Защо се учат курсове за "клинична хомеопатия" в университетите? Знаете ли като сте с медицинско образование, че хомеопатията е в най-добрия случай скъпо плацебо и че за няколко века няма нито едно доказателство да действа по-добре от плацебо (а в някои случаи и доста по-зле). Какво ще си помислите за доктор, на когото казвате горното и той ви казва (цитирам): "аз по принцип не предписвам хомеопатия, но мамите я искат и наистина действа"? Ще имате ли доверие на подобен човек? А на доктор, който обяснява че CRP бил маркер за бактериална инфекция, въпреки че на абсолютно всички места пише черно на бяло, че е неспецифичен маркер за възпаление?
Повече от всеки друг искам различните специалисти да си вършат работата и да мога да им имам доверие. Но живеем в такава страна, че масово различни "специалисти" в една и съща област твърдят взаимно изключващи се неща. Как точно взимаме информирано решение? Как точно решаваме дали да търсим арбитърско мнение от 3ти или 4ти специалист? Единственият начин е да се информираме поне малко и да искаме обяснения, които по принцип ни се полагат като на пациенти/клиенти. Както в моята област мога да аргументирам всяка една професионална препоръка по някакъв въпрос с такива детайли каквито ми поискат (и някои ги искат и ги получават), така бих очаквал и от другите специалисти подобно отношение. За съжаление го получавам в единични случаи и ми се налага да се информирам и по медицински въпроси и по юридически и по какви ли не. И не само на мен ми се налага - колкото пъти потърся по някоя тема в гугл, толкова пъти ми излизат теми в бг-мамма. Които с 1 на ум, че форумът не е адвокат, доктор, нотариус, счетоводител и т.н. почти винаги са полезни.
Но когато ми казват "от 3 дни температура?! защо още не е на антибиотик?!" аз питам със свадлив глас - защо трябва да бъде на антибиотик, на база какви симптоми или изследвания смятате, че има бактериална инфекция? И самата докторка пуска CRP, вижда че намалява за 3 дни и на практика е в норма при текущия преглед и се съгласява, че няма индикации за бактериална инфекция. При конкретното заболяване бяхме при 4, подчертавам 4 различни доктори, защото едва последният постави диагноза, която обясняваше симптомите, които включваха и обрив накрая. Всички други пишеха инфекция-друга или какъвто там е дежурният код за "мързи ме да мисля", чудеха се какви изследвания да пуснат (в 2 от 4 случая никакви, в 3тия случай едва след въпрос от моя страна се пусна ПКК и CRP). Тази по инфекциозни болести освен че се държеше отвратително и с двамата родители (аз направо излязох от стаята, защото не съм бил имал право да говоря, та с нея не съм спорил лично, просто отказах да приема диагнозата и лечението ѝ и отидох при друг доктор за второ мнение) искаше да лекува инфекция със специфичен обрив като бактериална + алергия. Това наложи отиването при четвърта, която постави конкретна диагноза на практика с 1 поглеждане, макар че след поглеждането преглежда супер внимателно (след като прочетох за симптоматиката на болеста, за мен е немислимо как може лекар да я сбърка - очевидно всичко съвпадаше). Та 4тата написа нормален амбулаторен лист с конкретна и точна диагноза, обясни ни за болестта, потвърди лечението за вирусна инфекция и т.н. Всичките те са учили медицина 100 години и правили специализации, но за мен поне 1 от 4те беше напълно некомпетентна и неадекватна за работа с хора, а 2 от 4те - лоши диагностици, неуверени като доктори, напълно невдъхващи доверие (едната директно си каза, че не разбира и да я водим при педиатър за второ мнение - тя беше заместваща джи пи-то ни, която систематично преглежда малки деца, поставя диагнози и т.н.).
Когато става въпрос за здравето и живота на детето ми или на съпругата ми не просто ще се бъркам в "чуждите работи", но ако трябва 10 медицински образования ще изкарам. И без това сигурно съм прочел повече медицински статии от всички доктори, които са ни преглеждали, взети на куп, вкл. доцентите и професорите.
Я кажете като сте с медицинско образование - защо докторите масово изписват хомеопатия? Защо се учат курсове за "клинична хомеопатия" в университетите? Знаете ли като сте с медицинско образование, че хомеопатията е в най-добрия случай скъпо плацебо и че за няколко века няма нито едно доказателство да действа по-добре от плацебо (а в някои случаи и доста по-зле). Какво ще си помислите за доктор, на когото казвате горното и той ви казва (цитирам): "аз по принцип не предписвам хомеопатия, но мамите я искат и наистина действа"? Ще имате ли доверие на подобен човек? А на доктор, който обяснява че CRP бил маркер за бактериална инфекция, въпреки че на абсолютно всички места пише черно на бяло, че е неспецифичен маркер за възпаление?
Повече от всеки друг искам различните специалисти да си вършат работата и да мога да им имам доверие. Но живеем в такава страна, че масово различни "специалисти" в една и съща област твърдят взаимно изключващи се неща. Как точно взимаме информирано решение? Как точно решаваме дали да търсим арбитърско мнение от 3ти или 4ти специалист? Единственият начин е да се информираме поне малко и да искаме обяснения, които по принцип ни се полагат като на пациенти/клиенти. Както в моята област мога да аргументирам всяка една професионална препоръка по някакъв въпрос с такива детайли каквито ми поискат (и някои ги искат и ги получават), така бих очаквал и от другите специалисти подобно отношение. За съжаление го получавам в единични случаи и ми се налага да се информирам и по медицински въпроси и по юридически и по какви ли не. И не само на мен ми се налага - колкото пъти потърся по някоя тема в гугл, толкова пъти ми излизат теми в бг-мамма. Които с 1 на ум, че форумът не е адвокат, доктор, нотариус, счетоводител и т.н. почти винаги са полезни.
Продължавай в същия дух тогава да се грижиш за семейството си. И все пак още смятам, че докато ти самият не си лекар, не можеш да раздаваш квалификации кой колко знае и може, просто защото е извън твоята сфера на компетентност. И четенето ти на статии в нета не е идентично с диплома по медицина.
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш. И без това доста се отклонихме от темата.
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш. И без това доста се отклонихме от темата.