Деца проверяват домашните на съучениците си😕

Разбира се, че е вредна. Ако искаме нещо полезно за децата, трябва да се работи в посока целодневно обучение. И то такова, което не е по 10 астрономически часа на ден. Само че няма как да стане. В масовия случай занималнята се прави по една на целия випуск и учителката цяла година се чуди как да накара поне десетина хлапета да се откажат. Има и изключения, разбира се, но те са точно това - изключения.

Дам . Ами значи всяка занималня е вредна, защото какво се разбира под занималня ? И какво предлагаш? Платени уроци за недоразбралите вместо занималня ?
Даже ме учудва , че в България със занималня се занимава учителка. В Германия са възпитатели. Както в детската градина. Т.е. ученето е в училище, а занималнята е за гледане на деца в отсъствието на родителите им. Останалото са организация на децата и инициатива на възпитателките.

Не е голяма работа и това. В Германия са се заели да наложат целодневната форма на обучение . Имаме няколко такива училища в града и познавам деца учещи в някое от тях.
Имат няколко учебни часа. После имат една голяма пауза в която се чудят какво да правят. Обяд. Втора голяма пауза бутане, ритане и катерене по катерушки. Писане на домашни , около 1 учебен час , вече е станало към 3 часа следобеда . Следва някакъв СИП , който я го има я го няма ... и от 16 до 17 голяма пауза в която децата се взимат от родителите.
Т.е. Между последния час преди обяд и взимането в 16 до 17 часа единственото смислено нещо е писането на домашните 1 час, за което практически детето виси в училището мин. 5 часа след заниманията. Целодневна форма се нарича това , но родителите масово я отбягват. Освен тези , които само се чудят как да се откачат от децата и бутане , ритане, катерене по катерушки не е идеално за тях.

Другите предпочитат да си приберат детето или да го оставят на платена занималня в половиндневно у-ще. Ако е на занималня и детето е добре със самоорганизацията и иска то си пише домашните там с помощ. В противен случай се занимава с други неща, но при по-качествен надзор от @голяма пауза на двора ... @ и е в състояние в къщи да напише с родителите си домашните за 1 час. Ние сме на вариант 2 и не ползваме нито едно целоднвено у-ще. Дали гимназия или основно всее загуби време .

Значи почти същото като при нас🤣

Това, което описваш, си е типичната българска организация на учебното време и в момента. Цялото висене следобед в училище включва писане на някакви домашни, ядене и тичане/катерене/блъскане.
За начало качествената организация на учебното време включва целодневна организация, в която децата учат (не задължително под формата на учебни часове) и изключва домашните работи. За мен лично домашните работи са израз на безсилието на учителите (и родителите) да накарат детето да се подготви без някакъв елемент на задължителност. Без домашно по математика, детето няма да реши нито една допълнителна задача, без домашно по литература, няма да напише нито един смислен текст и т.н. Само че много се отклонихме от темата на авторката, извинявам се за което.

Хох. Пишем домашни като луди. Дори след като големия на занималнята се самоорганизира и си ги пише в къщи се продължава с писане, обяснение , подготовка . Да не говорим за наказателните работи за неносене на материали например . Предния уикенд цял уикенд се занимава с един лист задачи. 1 лист преди да го разпише.
Да не говорим , че малкия пристигна в къщи с домашно за азбуката и за гласни и съгласни и нямаше идея за какво става дума и какво са това гласни. Баща му ходи да каже на учителката да вземе да му обясни . Тя каза че ами в условието на заданието можело да се прочете какво има да се прави ние можело да му обясним. Обяснихме му, но пак и казахме да вземе да обърне внимание , явно нещо не е в час с материала . Тя щяла да му обясни . Не му беше обяснила до вчера.
Ако се бута с някое друго дете в час и я ядосва обаче веднага се захваща да пише репорт.
Та така.

Като прочетох и останалите ти пояснения - не ми допада този подход като цяло.
Защото от корекцията така няма смисъл, след като не се обяснява и детето не разбира грешките си.
И аз лично никога не съм споделяла идеята за изтъкване на позитивните качества само на няколко ученика от класа. Това е пречка за развитието на останалите деца, т.к. у тях се поражда и поддържа убеждението за по-трудно справящи се. Те свикват с тази идея и не търсят развитие, а подкарват по този наклон. Въобще състезателното начало, особено при малки ученици, лично аз не приемам като начин за мотивация за развитие. Често в начална степен си има една учителка и още една за занималня, които си нацелват няколко любимци и те остават такива до края. Това е едно от най- неприятните за колектива като цяло и за развитието на членовете му неща. Липсата на справедливост поражда дразги и недобри отношения. Както и изкривява обективното възприемане и себевъзприемане при още недостатъчно развили себепознанието си деца.
За тази възраст лично на мен подходът не ми харесва. Ако корекцията се прави от по-големи ученици и се дават ясни обяснения - бих приела. Но не и това, за което споделяш. Ако ще се правят проверки - то нека всяко дете да проверява тетрадката на друго - това е нелоша редакторска задача, все пак. Така всяко дете има възможност да равие и това умение и се предодставя еднакво шанс на всички, а не само на няколко учителски любимеца. НО накрая учителката следва да има последната дума след лична проверка на всичко.

12345698-0тчтв

И в нашия клас чух за новата практика "проверка на задачи/упражнения от съученици". И в първия момент се възмутих вътрешно - просто си представих как тая инициатива настройва децата едни срещу други: по-знаещите са с права да те учат (нещо като учители), а другите - да ги слушат, да вярват на знанията им и да им се подчиняват (ако се изисква поправяне на грешките).
Обаче, изненада ме спокойното приемане на тая практика от детето ми (от проверяваните деца). И тогава си дадох сметка, че наистина процесът има две страни - едната е с нагласата за ПОМОЩ (един вид съученикът, който проверява да ти помогне да видиш грешките си преди  госпожата, нищо, че ги е отбелязал с червено) А другата нагласа е  един вид НАЗИДАТЕЛНА - (да изкарат грешките ти на показ за да се засрамиш, че грешиш и че знаеш по-малко от връстниците си.
Явно, нашата госпожа е намерила правилния подход и удачно използва тази практика , при това с мярка, а не много често.... И забравих да добавя, че от голямо значение е и фактът, че госпожата задължително проверява и проверките на проверяващите отличници. Т.е. - държи нейния контрол най-меродавен, както и е редно за един учител.

Peer review методът е добър за по-големи деца - поне 5 клас и нагоре. Големият ми син е 5 клас и учителката им по БЕЛ от време на време ги кара да оценяват работите на съученици, но винаги изисква и да се казват критерии за дадена оценка. В началото не знаеха какво да правят, но сега се ориентират доста добре. Трудно ми е да си представя, че дете от начален курс би могло да прави това независимо колко е добро по който и да е предмет. И големият, и малкият ми син например някои по-сложни текстови задачи по математика ги решават интуитивно и трудно, да не кажа невъзможно, им е да ги обяснят. Благодарение на "упражението" по БЕЛ сега големият има напредък с това.

На много състезания и изпити се изисква подробно разписване на решенията на текстовите задачи и за всяка описана стъпка от решението се дават определен брой точки. Така че, децата трябва да се учат да си разписват решенията стъпка по стъпка.

При нас от време на верме си разменят тетрадките/работните листи и си правят проверка взаимно. Не помня дали преди или след това госпожата обяснява на целия клас текста/заданията.
В случая на авторката си мисля, че просто учителката от занималнята си спестява работата.

При нас госпожата слага напредналите деца по даден предмет до деца, които имат трудности и ги кара да работят заедно и да си обясняват задачите. Казва, че децата намират много интересни начини да обяснят, така че връстниците им да разберат.

тоест едните обясняват на другите. Сори, ама всяко дете отива на училище, за да учи, а не да бъде помощник на учителката. Учителката да вземе да организира часове за консултация и да обясни на децата, които не разбират. Тази попара, макар и за кратко, съм я сърбала като ученичка - тогава на мода бяха пионерските поръчения и към всеки отличник бяха прикрепили по един съученик, който не разбира материала, и трябваше да обясняваме, да помагаме за домашните и т.н. Мерси, ама това е затормозяващо, защото на дете се вменява отговорност за друго дете, а тези с неразбирането в един момент започват да приемат, че по подразбиране другарчето ще обясни и те си питат ушите в клас. По тази причина и като родител няма да съм съгласна на такава конфигурация - моето дете да е длъжно да обяснява на друго дете постоянно. Което дете не разбира, е грижа на учителката да му обясни, на родителите да му обяснят, ако трябва да наемат учител, курсове и т.н., но да не се ангажират други деца, само защото били разбрали материала. Моето дете не го пращам на училище, за да бъде заместник на учителката и да носи нейната отговорност. Изобщо, такива врътки хич не ги харесвам, защото за мен това е неизпълняване на служебните задължения от страна на учителката. Ако моето ще обяснява на другарчето, тогава да му дадат част от заплатата на учителката!

Спомних си и аз за тази пионерска практика.
На практика  обаче от нея нямаше никакъв смисъл. Всичко беше "Отбий номер" - не помня да са ме търсили подопечните ми съученици да им обяснявам нещо, само преписваха домашни понякога. Което си е направо вредно.
А и кога да става това обясняване - в малките междучасия, съжалявам, но имам право на почивка, както и в голямото. На обяд ходя да ям. След обяд си отивам като всеки бял човек вкъщи да си почина, да си напиша и да си поиграя.
Ако искат да научат нещо неразбралите, трябва да разберат първо, че не знаят, второ - че това нещо им трябва, трето - че точно от мен могат да го научат... което обективно няма как да се случи. Най- често и по трите параграфа.
Когато има незнаещи и неразбиращи материала деца, то си е най-добре учителят да поясни това на родителите, след което да определи на изоставащите едни консултации и да си ги провежда - редовно и качествено. Което си е така и измислено, де. Само дето много-много не се спазва.  И понеже то работа се иска, се съчиняват какви ли не прийоми за отбиване на номера.