Аз също знам, че не го ли сложиш един ден, то трябва да го оставиш. И в нашия край се връзва за кръста ( от Бургас съм). Баща ми почина преди три месеца, но аз носих шалчето само няколко дни и го оставих. Имам дете на година и половина и постоянно ми го дърпаше да си го слага. Не мисля, че това е измерител на скръбта.
- Публикувана: 13 дек. 2017, 16:59 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2022, 10:27 ч.
Траурно шалче
Спомням си майка ми все в черно-когато почина баща и(бях в първи клас),после свекърва и,после майка и...после големия и брат.И така с години-все жали някой..Имам чувството,че си беше харесала да се носи така,не само с черно шалче. Много подтискащо е това почерняне.То не стига,че в душата ти е празно и черно,ами и дрехите и поведението и настроението е същото...и действа и на околните.Хората весели в настроение,а тя като сянка.Кому е нужно това ?
Не я харесвам аз тая традиция.
Не я харесвам аз тая традиция.
Това с връзването на кръста, на оградата на гробищата или не знам къде ми е отвратително. Минавам покрай вече недействащи гробища, но в града/другите са извън/. Та се веят там едни черни парцали, изпокъсани, избелели, закачени на оградата, до входа.. Грозничка гледка.Като бях малка пак минавах оттам, но не съм забелязала да е имало такава традиция. Според нашите това е дошло с демокрацията.
Против съм и аз за строгото почерняне завинаги и носене на шалче до годината, ама кой ли ме пита?
Баща ми почина и майка ми на 40-я ден ни освободи от това задължение за шалчето. Все още си нося тъмни дрехи, но след 6 месеца мисля да се върна към ежедневните си одежди, които все пак са с нормални цветове.
Никъде не съм оставила шалчето. В нас е. Според някои е грешно, но според мен не. Попада ми в ръцете от време на време. Натъжаваме признавам си, но и да не го видя пак ще е така.Все пак баща ми е. Умря в ръцете ми.
Това, което се слага на вратата знам, че на годината се носи на кръста. Защото и такива, които се изпокъсват по вратите съм виждала, особено по селата.
Против съм и аз за строгото почерняне завинаги и носене на шалче до годината, ама кой ли ме пита?
Баща ми почина и майка ми на 40-я ден ни освободи от това задължение за шалчето. Все още си нося тъмни дрехи, но след 6 месеца мисля да се върна към ежедневните си одежди, които все пак са с нормални цветове.
Никъде не съм оставила шалчето. В нас е. Според някои е грешно, но според мен не. Попада ми в ръцете от време на време. Натъжаваме признавам си, но и да не го видя пак ще е така.Все пак баща ми е. Умря в ръцете ми.
Това, което се слага на вратата знам, че на годината се носи на кръста. Защото и такива, които се изпокъсват по вратите съм виждала, особено по селата.
Веднъж забравено/свалено/паднало от самосебеси шалче/жалейка не се слага отново - смята се за "повръщане" на тази лоша енергия - каквото било, било. И цял живот все в черно да се ходи, отишлите си от този свят няма да се върнат повече. И аз съм искала и съм носила жалейка (шалче ми забраниха), смятам го едновременно за почит към починалия и безсловесно обяснение към незнаещите живи защо ти е крив света...
По нашия край се сваля на някое от изнасянията и се оставя на гроба или се изхвърля в река, но не се държи вкъщи заради негативната енергия, която е по-добре да си отиде.
Болката е голяма, но е по-добре да се пусне да си отиде, отколкото да се вкопчва човек в нея и да живее като сянка, да бъде мъртъв сред живи... Така нищо добро не може да се случи. От една книга съм запомнила: "Живите при живите, мъртвите при мъртвите" и съм си го повтаряла много, докато го случа за себе си, защото животът върви напред, не назад и има още много прекрасни неща да бъдат изживени, а отишлите си любими хора все някой ден пак ще ги срещнем, но когато му дойде времето
По нашия край се сваля на някое от изнасянията и се оставя на гроба или се изхвърля в река, но не се държи вкъщи заради негативната енергия, която е по-добре да си отиде.
Болката е голяма, но е по-добре да се пусне да си отиде, отколкото да се вкопчва човек в нея и да живее като сянка, да бъде мъртъв сред живи... Така нищо добро не може да се случи. От една книга съм запомнила: "Живите при живите, мъртвите при мъртвите" и съм си го повтаряла много, докато го случа за себе си, защото животът върви напред, не назад и има още много прекрасни неща да бъдат изживени, а отишлите си любими хора все някой ден пак ще ги срещнем, но когато му дойде времето
Ужас, какви суеверия и псевдорелигия ви тресат.
На погребението и на майка ми и на баща ми отидох с нормални дрехи. Не съм носила траур, нито съм връзвала шалчета. И те не новиха, когато техните родители починаха.
Не е минал и ден обаче, в който да не се сетя за тях. Почитта и любовта не са в шалчетата.
На погребението и на майка ми и на баща ми отидох с нормални дрехи. Не съм носила траур, нито съм връзвала шалчета. И те не новиха, когато техните родители починаха.
Не е минал и ден обаче, в който да не се сетя за тях. Почитта и любовта не са в шалчетата.
Ако ти идва отвътре ще носиш, без значение дали днес си го забравила или не.
За ужас на околните аз май за свекърва си носих повече тъмни дрехи отколкото за баща ми. Даже получих и упрек за това от близки. Починаха в разстояние на 3 месеца и половина, първо свекърва ми, после баща ми. Баща ми беше много над тези неща и не вярваше на тези измислени канони. Мисли ли някой, че по малко съм го обичала и уважавала? Бяхме в много добри отношения.
Понеже ходех и в клуб по танци, майка ми съвсем сериозно ми каза, че няма какво да чакам някакъв срок та да ходя пак. Обаче аз си навлякох една беля и сега единият крак ме боли и не съм припарвала до танците. Не мисля и никога не съм си и помисляла, че някой от отвъдното ми пречи.
За ужас на околните аз май за свекърва си носих повече тъмни дрехи отколкото за баща ми. Даже получих и упрек за това от близки. Починаха в разстояние на 3 месеца и половина, първо свекърва ми, после баща ми. Баща ми беше много над тези неща и не вярваше на тези измислени канони. Мисли ли някой, че по малко съм го обичала и уважавала? Бяхме в много добри отношения.
Понеже ходех и в клуб по танци, майка ми съвсем сериозно ми каза, че няма какво да чакам някакъв срок та да ходя пак. Обаче аз си навлякох една беля и сега единият крак ме боли и не съм припарвала до танците. Не мисля и никога не съм си и помисляла, че някой от отвъдното ми пречи.
Прави това, което усещаш.
За мама носих шала към месец и го забравих. Оставих го на гробища на 40-я ден. След това ходих на третия месец -нямаше го. От тогава, вече две години и нещо не съм ходила.
За приятелят ми не сложих и за час, носих черните дрехи седмица-две, а до ден днешен ми липсва и го изживявам по-тежко, от колкото загубата на мама ... Навярно, защото той беше до мен тогава (когато тя беше зле и след като почина, макар той да си отиде три месеца след нея), защото беше млад и защото умря заради един шеф-идиот, решил да пести пари.
Та, да, ако искаш го сложи, ако не искаш - недей.
За мама носих шала към месец и го забравих. Оставих го на гробища на 40-я ден. След това ходих на третия месец -нямаше го. От тогава, вече две години и нещо не съм ходила.
За приятелят ми не сложих и за час, носих черните дрехи седмица-две, а до ден днешен ми липсва и го изживявам по-тежко, от колкото загубата на мама ... Навярно, защото той беше до мен тогава (когато тя беше зле и след като почина, макар той да си отиде три месеца след нея), защото беше млад и защото умря заради един шеф-идиот, решил да пести пари.
Та, да, ако искаш го сложи, ако не искаш - недей.
Шалът се носи до 40-тия ден и после се връзва на кръста...
и при нас е така.
Но... всичко е до твоя вътрешна потребност и душевен мир.
Господ да прости татко ти!
Момичета, забравих си траурното шалче днес у дома, а след ден са 40 дни, откакто я няма мама. Място не мога да си намеря и не мога да спра да плача. Чувствам все едно съм предала мама за пореден път... В по-стар коментар прочетох, че дори и при неволно отвързване/падане на шалчето, то не трябва да се слага отново. Това ми се случи преди седмица-две, докато бях в магазин, но сестра ми ми каза, че мога да си го сложа обратно. Така и направих. Знам, че мама не иска да ме вижда в траур, но аз се чувствам много зле. Знам от мама, че ако го забравиш, не трябва да го слагаш обратно, а трябва да го пуснеш в течаща вода. Моля ви, дайте ми съвет. Благодаря!
Съболезнования, Ивелина!
След толкова години мнението ми е все същото - направи така, както го усещаш.
Аз не вярвам особено на разни знаци, но още мисля, че нещо ме накара да забравя шалчето тогава. Мама беше много против да нося черно ако се случи нещо с роднини, още повече ако е за нея. Честно казано като го забравих усетих едно облекчение. Бях си казала, че няма да спазвам никакви обичаи и ще нося и шалчето, и черните дрехи докато усетя че вече не е време да ги махна.
Ако имаш нужда да го носиш - направи го. Ако просто ти е гузно и се чудиш какво ще кажат хората, то определено няма смисъл да го слагаш. Според мен, разбира се.
След толкова години мнението ми е все същото - направи така, както го усещаш.
Аз не вярвам особено на разни знаци, но още мисля, че нещо ме накара да забравя шалчето тогава. Мама беше много против да нося черно ако се случи нещо с роднини, още повече ако е за нея. Честно казано като го забравих усетих едно облекчение. Бях си казала, че няма да спазвам никакви обичаи и ще нося и шалчето, и черните дрехи докато усетя че вече не е време да ги махна.
Ако имаш нужда да го носиш - направи го. Ако просто ти е гузно и се чудиш какво ще кажат хората, то определено няма смисъл да го слагаш. Според мен, разбира се.