Дано не разчитате на Стела Банкова
- Публикувана: 18 май 2006, 09:48 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2006, 22:20 ч.
1 ЮНИ - ПРОТЕСТ ЗА ДЕТСКИТЕ И МАЙЧИНСТВОТО ПРЕД ПАРЛАМЕНТА!
Дано не разчитате на Стела Банкова
Дано не разчитате на Стела Банкова
Не знам откога тече подписката, но аз я видях вчера и бях 96.. номер. Преди малко бяха почти 13 000 и продължават да се увеличават. Прави ми впечатление участието на доста мъже. Надявам се, че ще се съберат още много, защото това касае всички нас. Нали ние отглеждаме бъдещшти данъкоплатци?
Вижте какво прави гражданското общество във Франция. Аз бях там на стаж през април, точно по най-големите размирици. Нямаше такива остри полемики, нямаше сърдити по улиците заради закъснелия транспорт, нямаше недоволни. Бяха като един. Защо при нас това не се получава?
Там всяка жена, която има поне 10 години трудов стаж, и има поне 3 деца, може да се пенсионира по майчинство, ако иска. За това "удоволствие" тя получава по 600 евро на дете (или беше 800?)
Това е около средната работна заплата за страната, което е около 2400-2600 евро на месец. Тези, които имат възможност да пътуват, могат да потвърдят, че във Франция животът никак не е евтин.
Нека сме реалисти, не можем да получаваме всичко.
Хубаво ми е да получавам добрата си заплата, но и 2000 лв да взимам, пак няма да ми стигат. Човек е устроен така, че да се простира според чергата си. И аз съм работила за 150 лв и са ми стигали. Сега дори не знам как съм го постигала, но е факт. Сега все нещо не ми достига. Защо ли?
По някое време човек има вътрешната потребност да се лишава заради някого. Защо това да не са децата? Аз бих се посветила на тях и бих се отказала от "кариерата" си.
Разбирам прекрасно какво говоря, защото ние сме 3 деца и много пъти съм говорила с майка ми за тези неща. Тя не съжалява, че ни има и че се е отказала да постигне нещо повече в живота си.
Малко хаотично стана, но се надявам, че ме разбрахте.
Вижте какво прави гражданското общество във Франция. Аз бях там на стаж през април, точно по най-големите размирици. Нямаше такива остри полемики, нямаше сърдити по улиците заради закъснелия транспорт, нямаше недоволни. Бяха като един. Защо при нас това не се получава?
Там всяка жена, която има поне 10 години трудов стаж, и има поне 3 деца, може да се пенсионира по майчинство, ако иска. За това "удоволствие" тя получава по 600 евро на дете (или беше 800?)
Това е около средната работна заплата за страната, което е около 2400-2600 евро на месец. Тези, които имат възможност да пътуват, могат да потвърдят, че във Франция животът никак не е евтин.
Нека сме реалисти, не можем да получаваме всичко.
Хубаво ми е да получавам добрата си заплата, но и 2000 лв да взимам, пак няма да ми стигат. Човек е устроен така, че да се простира според чергата си. И аз съм работила за 150 лв и са ми стигали. Сега дори не знам как съм го постигала, но е факт. Сега все нещо не ми достига. Защо ли?
По някое време човек има вътрешната потребност да се лишава заради някого. Защо това да не са децата? Аз бих се посветила на тях и бих се отказала от "кариерата" си.
Разбирам прекрасно какво говоря, защото ние сме 3 деца и много пъти съм говорила с майка ми за тези неща. Тя не съжалява, че ни има и че се е отказала да постигне нещо повече в живота си.
Малко хаотично стана, но се надявам, че ме разбрахте.
Не знам откога тече подписката, но аз я видях вчера и бях 96.. номер. Преди малко бяха почти 13 000 и продължават да се увеличават. Прави ми впечатление участието на доста мъже. Надявам се, че ще се съберат още много, защото това касае всички нас. Нали ние отглеждаме бъдещшти данъкоплатци?
Вижте какво прави гражданското общество във Франция. Аз бях там на стаж през април, точно по най-големите размирици. Нямаше такива остри полемики, нямаше сърдити по улиците заради закъснелия транспорт, нямаше недоволни. Бяха като един. Защо при нас това не се получава?
Там всяка жена, която има поне 10 години трудов стаж, и има поне 3 деца, може да се пенсионира по майчинство, ако иска. За това "удоволствие" тя получава по 600 евро на дете (или беше 800?)
Това е около средната работна заплата за страната, което е около 2400-2600 евро на месец. Тези, които имат възможност да пътуват, могат да потвърдят, че във Франция животът никак не е евтин.
Нека сме реалисти, не можем да получаваме всичко.
Хубаво ми е да получавам добрата си заплата, но и 2000 лв да взимам, пак няма да ми стигат. Човек е устроен така, че да се простира според чергата си. И аз съм работила за 150 лв и са ми стигали. Сега дори не знам как съм го постигала, но е факт. Сега все нещо не ми достига. Защо ли?
По някое време човек има вътрешната потребност да се лишава заради някого. Защо това да не са децата? Аз бих се посветила на тях и бих се отказала от "кариерата" си.
Разбирам прекрасно какво говоря, защото ние сме 3 деца и много пъти съм говорила с майка ми за тези неща. Тя не съжалява, че ни има и че се е отказала да постигне нещо повече в живота си.
Малко хаотично стана, но се надявам, че ме разбрахте.
Вижте какво прави гражданското общество във Франция. Аз бях там на стаж през април, точно по най-големите размирици. Нямаше такива остри полемики, нямаше сърдити по улиците заради закъснелия транспорт, нямаше недоволни. Бяха като един. Защо при нас това не се получава?
Там всяка жена, която има поне 10 години трудов стаж, и има поне 3 деца, може да се пенсионира по майчинство, ако иска. За това "удоволствие" тя получава по 600 евро на дете (или беше 800?)
Това е около средната работна заплата за страната, което е около 2400-2600 евро на месец. Тези, които имат възможност да пътуват, могат да потвърдят, че във Франция животът никак не е евтин.
Нека сме реалисти, не можем да получаваме всичко.
Хубаво ми е да получавам добрата си заплата, но и 2000 лв да взимам, пак няма да ми стигат. Човек е устроен така, че да се простира според чергата си. И аз съм работила за 150 лв и са ми стигали. Сега дори не знам как съм го постигала, но е факт. Сега все нещо не ми достига. Защо ли?
По някое време човек има вътрешната потребност да се лишава заради някого. Защо това да не са децата? Аз бих се посветила на тях и бих се отказала от "кариерата" си.
Разбирам прекрасно какво говоря, защото ние сме 3 деца и много пъти съм говорила с майка ми за тези неща. Тя не съжалява, че ни има и че се е отказала да постигне нещо повече в живота си.
Малко хаотично стана, но се надявам, че ме разбрахте.
2000-2001 година гледах дете там....живях в семейство и съм наясно с доста неща.
Разберете, че в България само ни се хвърля прах в очите, когато ни плашат с разни от сорта на"ама да знаете на Запад колко са зле".......
Токкова , че си наемат бяла робиня от Изтока за 250 евро да им гледа целодневно детето.
Здравейте!Браво на всички но най -вече на Ина, Мишленце, писна ми ,Клео и Наси.
извинявам се че така изчезнах но мъжа беше побеснял за някаква среща и .....
очаквах някой да се заяде и да се включа по-активно,но интервютата бяха съвсем мирни и браво на тези които повтаряха текста на отвореното писмо неуморно!
бих се включила в дискусия а в цитатите не ме бива.ако имате нужда викайте.
Все пак на 40 км от София ще ми е по трудно да идвам, но поне дойдох за разлика от други.
Искрено се надявам смело да продължим!
извинявам се че така изчезнах но мъжа беше побеснял за някаква среща и .....
очаквах някой да се заяде и да се включа по-активно,но интервютата бяха съвсем мирни и браво на тези които повтаряха текста на отвореното писмо неуморно!
бих се включила в дискусия а в цитатите не ме бива.ако имате нужда викайте.
Все пак на 40 км от София ще ми е по трудно да идвам, но поне дойдох за разлика от други.
Искрено се надявам смело да продължим!
Е, те че са зле в много отношения, спор няма.
Братовчед ми често казва:"Мразя франсетата, ама им харесвам държавата!"
Дълго време не можех да си обясня как така кофти хора могат да направят хубава и подредена държава?
Сега го коментирам и с майка ми, която беше с мен и 3 дни гледа като изтървана, милата. Тя също е изненадана от реда и правилата, които царят там. И те си лаят по телевивзията и пресата, както навсякъде, но се подчиняват на законите. Само, че когато някой закон не е читав, те се вдигат като един и успяват да надвият над управляващите, докато поправката не е факт.
Братовчед ми често казва:"Мразя франсетата, ама им харесвам държавата!"
Дълго време не можех да си обясня как така кофти хора могат да направят хубава и подредена държава?
Сега го коментирам и с майка ми, която беше с мен и 3 дни гледа като изтървана, милата. Тя също е изненадана от реда и правилата, които царят там. И те си лаят по телевивзията и пресата, както навсякъде, но се подчиняват на законите. Само, че когато някой закон не е читав, те се вдигат като един и успяват да надвият над управляващите, докато поправката не е факт.
http://www.fmplus.net/index.php?p=view&r[page]=1258
имам още снимки от София, но не зная къде да ги кача за да ги видите
имам още снимки от София, но не зная къде да ги кача за да ги видите
Да теглим чертата:
1. Произведохме национална новина
2. Много добре подходихме към медиите - предоставянето на пълния текст на отвореното писмо още в неделя беше изключително хитър ход
3. Предизвикахме обществен отклик - дано има и резултат
4. На властимащите им стана ясно, че трябва да ни канят, когато решават нашите съдби
5. Справихме се повече от добре с интервютата. /При първото си интервю за радио Пловдив запецнах на едно място, замълчах, започнах си мисълта отново и си казах както трябва. После се извиних на журналистката. Нейните думи бяха: не се извинявайте, вие говорихте много добре, ако знаете какви глупости, казани от политици и властимащи, ми се е налагало да монтирам.../
6. Сработихме една машина от части, които никога преди това не са знаели за съществуването си
7. Опознахме се и намерихме нови приятели и съмишленици
8. Разнообразихме с нещо изключително полезно иначе еднаквите дни
9. Всяка от нас научи нещо за себе си и за възможностите си
10. Имаме желанието да продължим напред
11. Малкото време за организация се оказа абсолютен катализатор - като се сетя, че бяхме на път да се откажем от датата 1 юни ...
Предстои ни още работа - след седмица момичетата ще обсъждат нещо, което е важно не само за София, но и за всички нас
1. Произведохме национална новина
2. Много добре подходихме към медиите - предоставянето на пълния текст на отвореното писмо още в неделя беше изключително хитър ход
3. Предизвикахме обществен отклик - дано има и резултат
4. На властимащите им стана ясно, че трябва да ни канят, когато решават нашите съдби
5. Справихме се повече от добре с интервютата. /При първото си интервю за радио Пловдив запецнах на едно място, замълчах, започнах си мисълта отново и си казах както трябва. После се извиних на журналистката. Нейните думи бяха: не се извинявайте, вие говорихте много добре, ако знаете какви глупости, казани от политици и властимащи, ми се е налагало да монтирам.../
6. Сработихме една машина от части, които никога преди това не са знаели за съществуването си
7. Опознахме се и намерихме нови приятели и съмишленици
8. Разнообразихме с нещо изключително полезно иначе еднаквите дни
9. Всяка от нас научи нещо за себе си и за възможностите си
10. Имаме желанието да продължим напред
11. Малкото време за организация се оказа абсолютен катализатор - като се сетя, че бяхме на път да се откажем от датата 1 юни ...
Предстои ни още работа - след седмица момичетата ще обсъждат нещо, което е важно не само за София, но и за всички нас
Поздравявам ви мами от София и много се радвам,че има такива инициативни майки.Жалко че аз не съм една от вас, и че не живея в София иначе непременно щях да присъствам.България има нужда от такива като вас!!!!!!Браво и на пловдивчанки!!!!!!Дано най-накрая управляващите спрат да ни баламосват и да вземат да си свършат работата , а не някои само да трупат дивиденти от такива мероприятия.Още веднъж ви поздравявам всички и не се отказвайте,аз също съм една от вас.ЧЕСТИТ 1 ЮНИ!!!!!!!!