Той иска развод

Ох, мили мои, ще ви послушам. Веднага щом се видим, ще кажем на родителите. Чета вашите съвети, вие не знаете всички детайли и казвате, че всичко е приключило. Лошото е, че и моите приятелки, които го познават мислят същото... Все ми се иска да се събудя сутринта и всичко да е било сън... Иска ми се да знам, че ще стане чудо, той ще се опомни...Но след всичко, което чух, осъзнавам, че не е правилно. Сърцето ми го иска, а интуицията ми казва "Бягай! Не се обръщай". Знам, че най- тежкото предстои- събирането на багажа и момента, в който остана сама с кашоните в новата квартира.. Как не разбрах, че е нещастен?Дори не сме се карали напоследък...

Вината не е твоя!
Не празнувайте Коледа заедно, дори и преструвайки се! Не си създавай мъчителни спомени,които ще искаш да забравиш! Дръж се на ниво! Трудно е! Стисни зъби! Твоя няма топки да си понесе отговорността за глупостта! Не ходи и майка му и не го води в къщата си на този свят ден!!! На никоя от нас не е било лесно! Запази достойнството си!

Ти си с психически проблем, за съжаление и не можеш да бъдеш пример.

Няма нормална психика, която да не включи чувството за самозащита в един момент- дали ще се прояви като яд, бяс, злоба и омраза, преди да премине в безразличие, е без значение.
Но, при здрава психика, нито се стига до лудница, нито се обича този, който те е наранил, дори и да не те е унижил.

Към авторката- ако си ми дъщеря и ме подложиш на това унижение- да прислугвам на боклука и да му се радвам на празника, ще си имаш допълнително неприятности- с мен.
И ще се чувствам доста провалена като родител............

Нещастен бил! Глупак. Като ти почука на вратата след време, хич не го жали. Ще минеш през това-бъди сигурна.
И понеже четох мнения,че много лесно ръсим съвети за раздяла на кило, знам че не е лесно.
Сестра ми и зет ми се разделят след близо 14 години съвместно съжителство и дете на 12 години. Инициативата е нейна. След като цяла седмица гълтам жаби и ми е тежко-днес казах и на майка ми, да не й опява, защото сестра ми ще я намрази. Да -дойдоха днес на вечеря , той утре си заминава, но такова напрежение витае около тях, че направо беше простотия да си го причиняват. Случват се такива неща, в повечето случаи са за добро.
Нямаш дете от него,което е плюс, не го оплаквай като мъртвец, а вдигай главата високо и давай напред!

Според мен е редно да им кажеш ,но го направи в негово присъствие без да ги ползваш за арбитри. Да кажи че имате проблем ,и сложете картите на масата и сама ще се учудиш колко мъдри съвети ще чуете от тези хора(който явно са заедно след толкова години и е неизбежно да са нямали "непреодолими"семейни проблеми.)ако в него има такъв категоризъм ще го постави като факт който не подлежи на обсъждане. Но ако е просто объркан ще заеме една доблестна мъжка позиция. Защото някои неща не се връщат никога и ще е глупаво да биеш отбой с свита опашка оставяйки един повърхностен флирт с неясен или по-точно много ясен край да сложи края на нещо което сте градили с години. Задай си въпроса така .....след като след 5 години е "решил" да те остави представи си колко седмици ще му трябват да приключи с нея. Да ти кажа ли веднага след като отмине тръпката от криенето всичко ще мине в една права линия....... замисли се те нямат нищо ..нямат общи грижи нямат общи проблеми общи навици нямат спомени нямат нищо а си готова да и го подариш само защото той е проявил несигурност а ти си приела решението кротко.

Ameliah, искрено ти съчувствам, но и не те разбирам, извинявай. Моето мнение е, че този човек никога не те е обичал. Ти винаги си се държала удобно, включително и в тази ситуация му правиш живота лесен и отново гледаш да му угодиш. Някога ти била ли си на първо място изобщо - за него, за себе си и за съвместния ви живот, ежедневие?
Аз няма да ти казвам какво трябва или не трябва да направиш, но мисля че цялата ви връзка е била крепена на илюзии - ако ти си така, той ще е така, ако се ожените - той ще се промени, ще започне да те обича и т.н., и т.н. Била си винаги в негова услуга, за негово удобство, старала си се, полагала си усилия, защото много добре си знаела за кого се омъжваш. Той е такъв, какъвто е и съм убедена, че принципно не е човек, който постъпва коректно и по мъжки. Не е само в този случай.
Постъпката му е безкрупулно противна и аз лично честността не я разбирам по този начин. Когато не желаеш някого, дори добрите му страни ти се виждат лоши и отвращаващи. Аз съм сигурна, че нито мрънкаш чак толкова, нито това че си чистница са поводи за раздяла и нечий нещастен живот.
Виждам, че си доста емоционално-романтична. Ок, привлякла си плейбоя в някакъв момент, но той някога отвръщал ли ти е по този начин?
Факт, взел си е домашен любимец да го котка, като е започнал да му пречи го изхврля и в този ред на мисли не му оставяй котката, да не се озове и тя на улицата. 😉
Purelove ти е дала добър съвет - я го шамаросай и него с нещо, което да го остави и него с увиснало чене, пък го виж. Явно да му демонстрираш самочувствие е това което не очаква от жена си.

Защо мислиш, че ако си знаела/разбрала, че е бил нещастен нещата са щели да са различни? Нямаше. Приеми го. Не зависи от теб.

Уважавам мнението ти, но съм напълно психически здрав. И ще ми е полезно да ми дефинираш как точно спираш да обичаш някой .......просто превключваш копчето и край?  И повярвай ми мога да съм пример защото тук става въпрос за семейство а не накаква тинейджърска връзка която можем да замеряме отстрани с тези износени клишета.......е...би му  май...та зарежиго.....гледай си живота и тнк.

Ами той си е казал от какво е "нещастен":

Не всеки е щастлив от създаването на семейство. Има хора авантюристи. В началото му е била интересна, наситил й се е,  2 години е изтърпял "брачните окови"/явно за него/, и почва да го дразни чистенето, мрънкането, ако не е едно, ще е друго. Оправдания. Човекът иска да ловува, и го е казал. Него не го интересува домашния уют, и че тя го обичала. Интересува го "тръпката".  Имал симпатии към някоя, щом и тя му омръзне след време - и към друга...

Така, че авторката да не се обвинява, че не е забелязала, че е нещастен, тя няма какво да направи.

Стига се самонавива и пренавива! Няма да се озовеш сама с кашоните в новата квартира - защо сама си изфантазираш драматични картини, които да те натъжават?. Ще се озовеш в кокетно ново жилище, в което ще си спокойна и без драми, без някой да ти намила как е нещастен с теб. Ще се виждаш с приятелки там, ще си изкараш всички тъжни мисли, ще им поревеш, ще го охулите хубаво и постепенно ще ти мине. Ще се чувстваш на чисто, с ново начало. На 33 не си престаряла, нито нещо ти има. Ще се запознаеш с друг и ще си направите нормално семейство. Приеми това като гаден, но не фатален опит.

Тук не съм много съгласна.
Ако някой се чувства нещастен във връзката поради това, това и онова, и го каже в прав текст, може нищо да не се промени и той да си остане нещастен, при това обвиняван, че има някакви свръх изисквания и е прекалено чувствителен, но може да се стигне до сериозно обмисляне и промяна в начина на общуване, в реакции в дадени ситуации и т. н.

Фактът, че нищо не ѝ е било загатнато на авторката, говори че просто не е имало проблем, докато не се е появила новата звезда, чието най- голямо достойнство е, че е непозната и нова тръпка.


Не съм имала намерение да те засягам, но както казах, човешката здрава психика е така устроена, че в сюблинни моменти включва системата за самозащита и трансформира чувствата в техните антиподи.
Нали ли чувал, че между любовта и омразата има само една крачка?
 
Не можеш да превключиш копчето на "влюбване", както не можеш да го врътнеш на "разлюбване", но и двете му положения не възникват без причина. И както силните положителни емоции довеждат до влюбването, то силните отрицателни, предизвикани от обекта на влюбване, действат отрезвяващо и освобождаващо.
Да обичаш някого, който не те обича, не те уважава, не те зачита, си е мазохизъм и необич към себе си, а мазохизмът е отклонение от нормата.
 
И да, точно за семейство говоря, а аз съм човекът тук, който най- твърдо застава зад тезата, че щом си го създал, щом и
деца имаш, не можеш с лека ръка да заявиш, че просто вече, ей така без никаква причина, не те кефи вече половинката, та ще си биеш камшика и ще срутиш света на детето си.

Аз не съм идеална, също и той. Разбира се, че е имало неща в другия, които не са ни харесвали. Говорили сме, някой неща сме коригирали, други не, защо не ни е било възможно да ги променим- те са част от нашата същност. Тези неща, които ме дразнеха в него, аз ги приех. Той прие някои, но не всички. Отдавна сме заедно, ако толкова са му пречели, защо изобщо се ожени за мен?
Нещото, което ме измъчва е въпросът, който моите родители ще ме зададът е дали сме направили всичко възможно да спасим брака си? Ето и двамата се съгласихме, че е по- добре да се разделим без бой. Аз от обида и огорчение от чутите думи, той поради причина, която не ми е известна.

Човек, който иска тръпка и влюбване не е готов за семейство. Това ми звучи много детинско. Радвай се, че сега става така, а не като забременееш и имате дете. Съвсем млада си. Ще си намериш щастието другаде. Имаш време и за деца. Такива мъже, на които бързо им омръзва, са опасни. Не знаеш в кой момент ще реши, че иска разнообразие. Бракът не е забавление и тръпка нон-стоп. Бракът е компромиси, уважение и поемане на отговорности, дори и в лошите моменти.
А да не говорим, че мрънкане и липса на секс не е сериозна причина за развод. На човекът просто му е скучно и е хвърлил око на някаква, тръпнейки за разнообразие.

Точно. И това от страна на 37-годишен... просто нямам думи. Да е на 20 как да е, ама голям мъж... Явно такъв му е моделът, аз не бих се занимавала да го променям и да спасявам брак с такъв. То е обречена кауза.

Нека той се бори за теб !