Обществената нагласа към самотните майки

  • 31 967
  • 151
  •   1
Отговори
28 дек. 2017, 09:03 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 41
Здравейте, казвам се Мариана и съм на 35 години.Имам две момченца близнаци на 8 години.От 5 години съм разделена с бащата.Напоследък ми се случва като кажа ,че имам две деца и съм сама, хората да ме гледат със съжаление....дори съм имала случай да се запозная с мъж в бар и когато споделих, че имам деца,той ме погледна многозначително и каза : "та кой ша те вземе теб, крава с теленца"- предполгам знаете как се почувствах в този момент.AnguishedКогато говоря с приятели и близки за това, те ме уверяват, че мисленето  на българина било такова и е нормално да се чувствам като "недъгава".Чудя се нормално ли е да бъда отхвърляна и нежелана само поради факта че съм МАЙКА.И макар че живеем в 21 век и милиони хора са разведени по света, в нашата страна това все още минава за недостатък. Искам да питам вие попадали ли сте на подобно отношение и как се чувствате от това?

# 1 28 дек. 2017, 09:28 ч.
  • Мнения: 54 500
Не, но не ходя сама по барове.
Никой не се е отнасял със съжаление към мен, защото не се оплаквам и нищо не ми липсва.

# 2 28 дек. 2017, 09:39 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 41
И аз не се оплаквам,просто ми е неприятно когато усещам подобно отношение...

# 3 28 дек. 2017, 09:41 ч.
  • Мнения: 25 666
Заглавието ти е некоректно. Ти не си самотна майка, а разведена жена.
Уточнявам просто, защото има съществена разлика от законова гледна точка. Иначе като обществена нагласа... Много зависи коя прослойка точно имаш предвид. За простака всяка жена е по-долно качество човек – с брак, без брак, с деца, без деца...
Между другото, само преди няколко дена се обсъждаше в друга тема, че над определена възраст на жената по-големи възможности за брак имат точно разведените жени с деца, отколкото тези, които никога не са се женили. То и за мъжете май важи същото.

# 4 28 дек. 2017, 09:44 ч.
  • Мнения: 54 500
Цитат на: Как` Сийка в чт, 28 дек 2017, 09:41
Заглавието ти е некоректно. Ти не си самотна майка, а разведена жена.


Точно.
Ако по принцип се държиш като самотна и мъж да имаш, пак ще те съжаляват.

# 5 28 дек. 2017, 09:55 ч.
  • Мнения: 30
Здравей!За жалост голяма част от българите,подобно на Бай Ганьо,са адски нетолерантни към всичко ново и различно.Аз също съм българка,но някак си имам по-различни разбирания.Аз не смятам,че тесногръдието зависи от нацията.Разбира се,че зависи от възпитанието,което явно е сбъркано при доста хора.
Като дете на 13-14 имах доста сериозни здравословни проблеми,едва оцелях...и когато някой кретен ме попита от какво е белега на врата ми откачам.
Майка ми е разведена,нея също много я съжаляваха как ще се оправя с мен,но в момента тя си има връзка с друг човек и си живее отделно,виждаме се не особено често.
Годеникът ми не е българин и се изумявам колко хора скачат и говорят против него,без да го познават,просто щото е чужденец.
Наскоро се запознах с момче от брак на българин и украинка...баща му е починал,майка му в момента е в Испания,точно защото не е приемана в България от повечето ни сънародници.
Така че хич да не ти пука кой кво мисли и говори,горе главата!:joy:

# 6 28 дек. 2017, 10:28 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: marianka в чт, 28 дек 2017, 09:39
И аз не се оплаквам,просто ми е неприятно когато усещам подобно отношение...
Подобно отношене ще усещаш в определена среда. Смени средата и сама ще усетиш разликата. Била съм сам родител 8 години. Никога не съм общувала с хора,които могат да си позволят лукса да ме гледат като крава с теле. Носът ми е навирен достатъчно високо, за да не могат в него да се целят пигмеи.

# 7 28 дек. 2017, 11:15 ч.
  • Мнения: 12 473
Никога не ми е било проблем това.
Даже напротив - особено, когато с гордост говоря за него.
Изумявам се от простотията на хората обаче. 😡
Но наистина е до среда.
Преразгледай местата и хората, с които общуваш.

# 8 28 дек. 2017, 11:18 ч.
  • Мнения: 138
Не мисля, че обществената нагласа към самотните майки е негативна. Хората по-скоро изпитват съчувствие, защото знаят, че вероятно ежедневието им е по-трудно, а не някакво съжаление гледайки ги от високо.

Аз познавам самотни майки с деца на по 3-4 години и такива, които цял живот са гледали децата си сами и чиито деца вече са пораснали възрастни. Познавам и самотни майки, които са с деца от различни бащи. И всички те  си гледат децата и пак си живеят живота. Мисля, че начинът по който се чувстваш е комбинация от това как се само-възприемаш, както и от обкръжаващата те среда. Ако ти самата оставяш това обстоятелство да ръководи живота ти – то то ще го ръководи.

Реално погледнато е нормално някои мъже да се отдръпнат от жена с деца, т.к. знаят че ангажиментите и приоритетите на жената с деца са различни от тези на жената без такива. Но отношението пак в голяма степен зависи от човекът срещу теб и неговия мироглед и от това в каква светлина се представяш ти самата. Просто го приеми като факт от живота. Мъжете не свършват с един непознат в бара. Не трябва да отдаваш такова голямо значение на това какво ти е казал някой такъв. Аз на твое място бих му отговорила с усмивка и дори бих го иронизирала.

Не се самовглъбявания толкова, гледай напред и нещата сами ще си дойдат на мястото! На първо място важно е да намериш хармония със самата себе си! Дори и някой да те погледне със съжаление, ако ти не изпитваш съжаление към самата себе си, това няма да е от значение за теб. Хората не са толкова „черни“ Simple Smile. Горе главата!

# 9 28 дек. 2017, 11:44 ч.
  • София
  • Мнения: 7 995
Би трябвало да ти светне лампата, срещайки мъж, който да нарече жена "крава" в лицето. За телето изобщо не отварям дума.
Радикализирани простаци има и сред българите, и сред чужденците. Баровете може и да са място за срещи, когато си на 20+, но на 35 контингентът би трябвало да е по-друг. Вероятността в такава среда да попаднеш на келеш, който се чуди как да блесне с простота, е много висока.

# 10 28 дек. 2017, 12:00 ч.
  • Мнения: 54 500
Самото присъствие на сама жена в бар не говори добре за нея.
И защо е станало дума, че има 2 деца, а няма мъж? Rolling Eyes Ако е отишла да се забавлява, не е нужно да дава отчет.
Явно си е търсела компания.
Нормално е да я съжалят.
Уверените жени не си търсят компания по баровете.

# 11 28 дек. 2017, 12:09 ч.
  • Мнения: 3 951
Има нещо много странно в цялата история... Сама жена, в бар, среща непознат, който ѝ обяснява, че е крава. Цялата ситуация ми се струва доста скалъпена, освен ако "барът" не е селската кръчма, а "мъжът" местният пияница на 55+. Подобни реплики съм чувала единствено преди много години от бабите на село, но не ги съдя, едно време такива са били порядките - жива-умряла, седиш до мъжа и си мълчиш. И тогава масово са гледали на разведените като втора ръка жени.
В интерес на истината, около мен има разведени жени, които си гледат сами децата. Никога не са имали проблем с отношението на околните.

# 12 28 дек. 2017, 12:16 ч.
  • Мнения: 54 500
Той ѝ казва, че е крава, защото тя по неведоми причини се е жалвала, че има 2 деца, които гледа сама.
Като се оплаква, ще я съжаляват, много ясно.
Аз винаги с гордост съм споделяла, че отглеждам сама детето си, ако е ставало дума за това, а не да търся съчувствие.

# 13 28 дек. 2017, 12:43 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 857
Цитат на: Аmélie в чт, 28 дек 2017, 12:09
Има нещо много странно в цялата история... Сама жена, в бар, среща непознат, който ѝ обяснява, че е крава. Цялата ситуация ми се струва доста скалъпена, освен ако "барът" не е селската кръчма, а "мъжът" местният пияница на 55+. Подобни реплики съм чувала единствено преди много години от бабите на село, но не ги съдя, едно време такива са били порядките - жива-умряла, седиш до мъжа и си мълчиш. И тогава масово са гледали на разведените като втора ръка жени.

Тъкмо това си мислех - такъв израз бих очаквала единствено от 70+ годишна баба и хич не си представям що за човек в бар го ползва.

# 14 28 дек. 2017, 21:08 ч.
  • Мнения: 5 468
Извинявай, но самия факт, че наричаш себе си "самотна майка" е достатъчно показателен за това каква е собствената ти нагласа. Самотна майка е съвсем друго нещо. Ти си разведена жена, каквито са голям процент от жените(и мъжете). Разведената жена не е това, което е била преди години, когато на такива са гледали с лошо око. Сега това е нормално нещо. Просто ти го смяташ за проблем и ти се струва, че и другите го имат за такъв. Мисля, че няма негативно отношение в България към разведените жени с деца. Пълно е със семейства с предишни бракове и деца от тях. Не вярвам хората да те гледат със съжаление, но е напълно възможно ти да си заела позицията на жертва и да ти се струва, че хорат те съжаляват.

# 15 28 дек. 2017, 21:12 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Заглавието не е коректно.
Самотна майка е жена с дете/деца с баща неизвестен, записано в Удостоверението за раждане.
Аз съм така вече 27 год. и до сега не съм позволила подобно отношение от мъж.
Независимо дали в бар, пред блока, в службата няма начин да ме нарече някой путьо крава.
Никога не съм позволявала да ме обиждат. Имам си всичко, печеля постоянно, нямам нужда някой да си прави сметка как ще издържа детето ми и мене.
Пари имам да го купя на кг. живо тегло, ако трябва и в злато.
То пари има, ама желание да говоря с кравар нямам.
С ММ се събрах, защото дъщеря ми го одобряваше и се разбираха много добре.
А и за нас двете беше важно новия кандидат-татко да няма  други деца.
Авторката, подбирай си компаниите и мисли къде какво споделяш.
Няма лошо да отидеш на бар, да набележиш мунчо и да му теглиш 1 п--ка. Човещинка е, но не се обснявай за семейното си положение.
Когато срещнеш подходящия ще си проличи, но няма да е в заведение.

# 16 29 дек. 2017, 07:36 ч.
  • Мнения: 12 170
Аз изобщо не съм съгласна с това определение "самотен" за родител. Не може един родител, особено на малко дете, което е при него да е самотен. Самотата е усещане, а не юридическо състояние.
Аз съм единствен родител. Познавам и други като мен. В определен момент (около 40-те) сме взели решение да станем майки, дори и без баща в картинката. Чисто организационно и финансово може би е по-трудно, но децата растат и ще става в някои отношения по-лесно. Съжаление или негативно отношение не съм чувствала или съм го подминавала, без да го отразя. И никога не съм си търсила мъж по баровете, изобщо това не са моите заведения. Но пък с две деца, които са винаги с мен изобщо нямам време и желание за това.
Колкото до обидите, те могат да дойдат и от неочаквано място и от жени. Човек, по-горе от мен в служебната йерархия и при това жена и майка, нарече децата ми "товар", визирайки че вече има с кого да се съобразявам и явно няма да съм на разположение 24/7.

# 17 29 дек. 2017, 12:24 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 41
Страшна работа е тук.Просто исках да попитам дали сте усещали лошо отношение.Първо не съм имала брак с бащата,и се двоумях за заглавието ма темата.Второ не се самосъжалявам че имам две деца.Не ходя сама по баровете да си търся мъж.Незнам как от един пост се извлекаха толкова заключения за мен.Чувствам се добре с децата си,а самота усещам както всеки нормален човек.Вече съжалявам че пуснах темата.Бях провокирана от безчувствието на хората...

# 18 29 дек. 2017, 12:47 ч.
  • Мнения: 5 468
Липсата или наличието на брак няма значение в случая, щом детето си има баща в акта за раждане.

Настрой си психиката на друго ниво и ще видиш как вече няма да ти се струва, че те съжаляват. А мъжът в бара... Един интелигентен човек не би казал такова нещо. Представям си колко му е бил умствения капацитет...

# 19 29 дек. 2017, 21:14 ч.
  • Мнения: 54 500
Цитат на: Mama Ru в пт, 29 дек 2017, 07:36
Аз изобщо не съм съгласна с това определение "самотен" за родител. Не може един родител, особено на малко дете, което е при него да е самотен. Самотата е усещане, а не юридическо състояние.


Аз откога го повтарям това. Peace
Като гледам и как са си кръстили темата тук майките и някои бащи, как да не ги съжаляваш? ooooh!
"Клуб на самотния родител?" Rolling Eyes
Ми те като се смятат за такива, много ясно, че и хората ще ги възприемат така.

# 20 30 дек. 2017, 05:57 ч.
  • Мнения: 488
Аз пък не разбирам защо всички се хващат за думата "самотна" . И на мен не ми допада , но се използва ( и аз в използвам) вместо "отглеждащ сам децата си" . Много се съмнявам авторката да има в предвид самотна в буквалния смисъл на думата . Много докачливи всички .
По темата , да срещам съжалително отношение рядко  , грубо и простовато - не .

# 21 8 ян. 2018, 19:46 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
през целия живот на сина ми/до сега / съм била единствен родител
разведена съм, но бившия татко не прояви интерес да поддържа контакт с нас, не плащаше и издръжка
но не съм била самотна майка никога
нито пък някой ме е гледал съжалително, пренебрежително и тн
даже много добре си поживях на младини, включвайки и мъже в живеенето
никога не се омъжих, защото не исках, а не поради липса на мъже, готови да ме вземат с теленце
предполагам е и до компания и до самоусещане

# 22 8 ян. 2018, 20:03 ч.
  • Мнения: 54 500
possessed, ти да не си аз? Hug

# 23 8 ян. 2018, 20:35 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Цитат на: DeVa® в пн, 08 яну 2018, 20:03
possessed, ти да не си аз? Hug

Не е, аз съм  Wink
Сега сериозно - зависи с какви хора се обвързваш.
И друг път съм  писала - Скъпия винаги поставя дъщеря ми на първо място.
Не пожела да имаме общо дете, заради нея и да помагаме за внуците.
Даже в момента е при нея в чужбина. Отпраши на 01.01 - за да им помогне с  гаджето  в бизнеса.
Не му е лесна работа, но  вечер готви и чисти за да я отмени и разтовари от задължения докато е там.
Никой от многобройните му роднини не посмя да ни обиди на тема  крави, телета и друго от фермата.
Но от начало разбраха, че съм независима и поставям детето си на първо място.

# 24 8 ян. 2018, 20:40 ч.
  • Мнения: 54 500
Аиша, ама тя не се е омъжвала повече, затова се припознах в нея. Ти живееш със Скъпия. Simple Smile

# 25 8 ян. 2018, 21:01 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
Дева,  чакай де, може и на нас да ни се натресе изневиделица някой Скъп и да ни разбута прекрасния живот в неочаквана посока
аз не се заричам, че няма
мъжете са хубаво нещо, стига да са правилните мъже
или да са в необходимите, но не прекалени дози

# 26 8 ян. 2018, 21:04 ч.
  • Мнения: 54 500
Ааа, и аз не се заричам. Simple Smile
Особено като се изнесе детето след година -две. Mr. Green Mr. Green
Ама не виждам подходящи. Simple Smile

# 27 8 ян. 2018, 21:17 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
не се заричай с изнасянето
аз тамън обявих независимост и започнах да пребоядисвам детската и той се нанесе обратно с гаджето
а все разправях, как няма да го пусна да се върне
мда
сега правя ежедневни намеци с уклон към външната врата

# 28 8 ян. 2018, 21:49 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Ааааааа, не се омъжвам, не подписвам.
Достатъчно години си поживяхме свободно с  детето.
Като я пое гаджето и аз си поканих другарче у нас.
Но важно ми беше да се разбират двамата.

# 29 18 ян. 2018, 17:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 208
Цитат на: marianka в чт, 28 дек 2017, 09:03
Когато говоря с приятели и близки за това, те ме уверяват, че мисленето  на българина било такова и е нормално да се чувствам като "недъгава".Чудя се нормално ли е да бъда отхвърляна и нежелана само поради факта че съм МАЙКА.
Аз като мъж който отглеждам сам детето си,мога да ви уверя че мисленето на българина/ките,изобщо не е такова.
Гордейте се с факта че си имате деца за който да се грижите.Доста от жените в детеродна възраст,никога няма да имат,защото просто не желаят да имат.Така че бъдете с високо вдигната глава и с необходимата (при това заслужена) доза самочувствие.И следващия път когато някой кретен/нка ви обиди вас/децата,ви съветвам да отвърнете по подобаващ за това начин и то в геометрична прогресия.

# 30 19 ян. 2018, 10:36 ч.
  • Мнения: 7 325
Айде сега, от един срещнат простак - обществена нагласа. Няма такова нещо. Хората са различни. Едни са съгласни за да имат майката да поемат ангажимент към децата, други не искат подобно обвързване. Това, че се срещат и такива субекти изобщо не означава, че повечето мъже са като тях.

# 31 26 ян. 2018, 18:04 ч.
  • Мнения: 2 214
Никога не съм срещала негативно отношение, въпреки,че живея на село и имам дете от семеен мъж! Но аз и не бих позволила подобно, много зависи от поведението ти сред хората, отношенията с тях и т.н
Смятам,че вече самотните майки сме под път и над път и няма нито нещо срамно,нито нещо неестествено! Друг е въпросът ако ти самата имаш някакви комплекси. Даже и мъж не си е позволил да ми изтърсва този тъп лаф за кравата с теле,  по скоро някои мъже ни смятат за лесна мишена,   но това пак си зависи от нашето държание!

# 32 27 ян. 2018, 18:57 ч.
  • София
  • Мнения: 580
Аз съм усещала подобно негативно отношение, но от близки хора, защото пред чужди вече си мълча за положението си. Някакси те смятат за "неуспяла" и "провалена" щом един мъж не си успяла да задържиш. Не говоря за това, че семейните приятели тотално ме отрязаха, ама и някои хора ме гледат едва ли не с насмешка, че съм сама и нямам мъж до себе си - и в думите и коментарите им си личи отношението. Дори съм чувала и то от близки - не си притъпи чувствата, да беше потърпяла и да си запазиш семейството, а те всички мъже изневеряват, трябва да свикнеш...И такива съм чувала.

А за някои от родителите на децата, с които общуваме, просто нямам коментар как гледат майките на децата, които си нямат нормални семейства с бащи. То не е гледане отвисоко, то не е чудо.

Усещам, че някак те слагат в по-долна категория, едва ли не, защото нямаш вече мъж до себе си.
Самата аз идвам от семейство на разделени родители и винаги съм криела това. Не заради друго, а защото в класа ми имахме едно момиче, чийто баща ги беше напуснал и майка й гледаше нея и брат й сама. Ами подиграваха й се децата, какво ли не говореха. Гледах я как седеше сама на чина и плачеше. И аз оттогава мълча, защото отношението на хората около мен би било всичко друго само не и солидарно, нито пък биха подходили с разбиране.

При мен мъжете не са изтърсвали такива лафове, защото просто има твърде много млади, необвързани от нищо жени и изобщо не се и заглеждат по мен. А след 35 и особено разведените жени с деца, някак не са най-мечтаната категория на мъжете....

# 33 27 ян. 2018, 20:50 ч.
  • Мнения: 488
Spiderwoman не мога да не попитам къде живееш и що за среда имаш ?
А това че никой няма да те загледа щото си +35 и с деца е направо без коментар. Това което е притеснително е че ти сякаш ги вярваш всичките тези неща. Работи над себе оценката си и си смени средата. Съвсем приятелски съвет , представям си под какъв стрес живееш да се чувстваш по- Долна категория човек и все да криеш истината .

# 34 27 ян. 2018, 21:25 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Цитат на: need_to_vent в сб, 27 яну 2018, 20:50
Spiderwoman не мога да не попитам къде живееш и що за среда имаш ?
А това че никой няма да те загледа щото си +35 и с деца е направо без коментар. Това което е притеснително е че ти сякаш ги вярваш всичките тези неща. Работи над себе оценката си и си смени средата. Съвсем приятелски съвет , представям си под какъв стрес живееш да се чувстваш по- Долна категория човек и все да криеш истината .

Това е и моето мнение.
Не разбирам как ще се крия и залягам.
Ами аз съм си аз, гледам си детето, живеем си.
Сега, че някаква мърла се страхува да не и отнема мъжленцето - проблема си е неин, да се оправя.
А и   Путьо маринкин не ми е интересен.
Бях над 40 когато  с дъщерята се запознахме със Скъпия, двете го одобрихме и се събрахме.
Никога не съм се възприемала като второ качество човек. Не, че около мене не е имало свиване на устенца, пуфтене, криене на мъжленца. Щом са толкова неуверени само те губят. След време го отчетоха и искаха да възобновим приятелството ...

# 35 27 ян. 2018, 21:35 ч.
  • София
  • Мнения: 580
Цитат на: need_to_vent в сб, 27 яну 2018, 20:50
Spiderwoman не мога да не попитам къде живееш и що за среда имаш ?
А това че никой няма да те загледа щото си +35 и с деца е направо без коментар. Това което е притеснително е че ти сякаш ги вярваш всичките тези неща. Работи над себе оценката си и си смени средата. Съвсем приятелски съвет , представям си под какъв стрес живееш да се чувстваш по- Долна категория човек и все да криеш истината .

Моята среда в момента няма как да я сменя. Работя основно с по-млади хора, за които семействата не са приоритет и които гледат малко с насмешка на семейните проблеми.
Ами когато започва да се случват и да се повтарят някои неща, човек започва да вярва в тях.
Факт е, че загубих много от приятелите си, голяма част от които са семейни, с деца. Постепенно спряха да се обаждат. И не като да не се обаждам, обикновено аз звъня и ги търся. Но се разбира, че нямат особен интерес, защото с времето спират да се обаждат. Някои от познатите ми споделят, че ми се чудят защо съм си тръгнала от мъжа си само защото ми изневерявал...
А в работата, например, абсолютно нищо лично не споделям, защото съм патила. Принципно съм човек, който трудно споделя точно поради тази причина. Винаги си вземам сама решенията, без да се консултирам или споделям с никого, е, с определени изключения.
В моя случай, мъжът ми беше причината да се разделим, заради серийни изневери и паралелни връзки от негова страна.
Ами стрес ще бъде основно за детето, защото някои от децата винаги реагират при липсата на баща, особено момчетата. Затова не искам да разкривам това, доколкото е възможно да го скрия, поне да му спестя лошото отношение от страна на други, заради това, че расте без баща.
Аз самата не се чувствам по-долна категория заради това, но виждам около себе си по какъв начин реагират хората, когато разберат, някак се отдръпват, проличава и от отношението им след това.

# 36 27 ян. 2018, 21:52 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Ужас, горкото детенце.
На твое място бих го учила, че мама, дядо, вуйчо, чичо и др. близки са с нас.
Че те ни подкрепят и няма да му липсва нищо.
Че не е необходимо да се обяснява на клюкарките.
Че трябва да е спокоен, уверен и можещ в у-ще.
При нас беше само дядото от моя страна, но детето порастна уверено в собствените си сили и възможности.

# 37 27 ян. 2018, 22:11 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
младите гледат с насмешка на всичко
със старите семейства приятелски с деца - ами не са били приятелски
аз съм имала и имам семейства приятели с деца и без и на никого не му е било проблем, че съм сама с дете, не са си пазели мъжете, не са прекъсвали контакти

хора, смятащи, че не е трябвало да напускаш мъжа си, винаги ще има
и какво от това
сигурно има и смятащи обратното
ти решаваш кого да слушаш

като си говорим за коментари и намеци - навремето, като млада майка, а аз бях млада млада майка, завеждам за първо лято детето на село
излизам на площада до магазина, поздравявам бабите и една ме пита
 - Ама ти сама ли дойде?
 - Не, с детето съм. - отговарям аз, активно неразбирайки намека
- Ама сама ли? - упорито настоява тя
- Е не де, нали казах, с детето... - също толкова упорито не разбирам аз

и това беше драмата ми с отиването с бебе, без мъж, в гнездото на клюкарския селски стършел
после след години, ми пожелаваха да си намеря другар, че на старини по-лесно се живее с някого..

кръстницата ми, от 20 години вдовица, допреди няколко години много активно ме агитираше да се огледам, за да не съм сама на старини
аз и предложих първо тя да си намери мъж, пък аз веднага ще я последвам
позахили се жената, и оттогава предимно ме съветва да си намирам партньор за любов, че да не съм се отказвала и от тези хубавини в живота

но никога не ми е хрумвало, да тълкувам тези разговори, все едно някой ме смята за втора, трета ръка човек или други подобни

# 38 28 ян. 2018, 00:00 ч.
  • Мнения: 12 473
Спайдър, натъжи ме.
Наистина поработи върху самооценката си.. 😢

# 39 28 ян. 2018, 10:01 ч.
  • Мнения: 5 468
Спайдър, наистина звучиш, като да си от малък град. В малките градове все още има предрасъдъци към разведените жени, най-вече от по-възрастните хора, които имат съвсем друг морал и възпитание. За мен, в днешно време ужасно много хора са разведени/разделени и много майки(понякога и бащи) отглеждат сами децата си. Не виждам абсолютно нищо странно, нито ми прави впечатление, ако срещна някоя самотна майка. Даже имам чувството, че колкото са семейните хора, толкова са и разделените. В училище, пък, сигурно половината ми съученици са били деца на разедени родители и никога не е ставало на въпрос, нито някой е отнасял подигравки.

Освен това, изобщо не е невъзможно жена над 40 с дете да си намери мъж. Има толкова много жени и мъже на таязи възраст, които имат деца от предишни бракове и търсят половинка. Аз лично познавам такива двойки. Трудно е да срещнеш човек, защото малко или много си е до късмет, но не е невъзможно.

# 40 29 ян. 2018, 08:51 ч.
  • Мнения: 18 609
Мисля, че да се вълнуваш от обществените нагласи е само загуба на време. Не стига, че когато жената остане сама с дете/деца има хиляда задачи на главата си, че пък и да мисли за мнението на другите? Който не е бил в тази ситуация, ясно е, че нищо не разбира.

Аз съм тотален непукист в това отношение и никога не ми е пукало нито грам кой какво и защо мисли. Ама наистина, така ми идва отвътре. Важните сме били аз и децата - ние да сме добре. Когато ние сме добре, какво значение има другите какво мислят, не е ли така?

И аз имах един познат, който ми обясняваше, че вече нямало било да имам семейство, хехе Обясних му, че аз съм си родила деца и със сигурност семейство си имам, той да му мисли (още е ерген без деца на 45+). И още нещо - срещнах сегашния си съпруг, когато бях на 39 и имах 3 деца. Всичките ни срещи започнаха изцяло по негова инициатива, нито съм го търсила, нито съм мислила за сериозни връзки. Каквото е писано - ще стане, каквото щат да си мислят хората. Wink

# 41 4 фев. 2018, 23:00 ч.
  • Мнения: 10 993
Когато една жена има малки деца, без значение омъжена е или не е, следва децата да са и първата грижа. Мъже, мнение на съседи и колеги е последна грижа. Поне аз така процедирам - децата, образованието им ми е най-важно. Майка ми е разведена и все това ми говори,кой я бил коментирал, все търсеше някакви връзки с неподходящи мъже, все страдаше. Смятам, че беше много неориентирана жена- н нейно място повече бих си обръщала внимание на кариерата и детето,тоест мен и много по-малко на другите, но хората сме различни.

# 42 5 фев. 2018, 01:02 ч.
  • Мнения: 12 473
Кристина,
Какво пречи да обгрижваш децата на макс и да имаш личен живот?

# 43 5 фев. 2018, 05:28 ч.
  • Мнения: 488
Не е по темата , но една жена трябва да де грижи за себе си по същия начин по който го прави за хората който обича ( деца , съпруг ,....) . Аз съм толкова важна колкото и другите , научих го по трудния начин .

# 44 5 фев. 2018, 09:21 ч.
  • Мнения: 12 473
Напротив - по темата е..))
Щастлива майка = щастливо дете.

# 45 5 фев. 2018, 09:45 ч.
  • Мнения: 10 993
[url][] незнам другите жени как се справят, но аз имам две малки деца и не съм гледала телевизия от четири години, какво остава за личен живот. На фризьор да отида трябва да правя егати  логистиките. Не се оплаквам, просто си споделям.

# 46 5 фев. 2018, 09:57 ч.
  • Мнения: 12 473
Еми..трябва да си пренаредиш приоритети, програми и тн.
Ако не се погрижиш ти за себе си - няма кой да го направи.
А децата виждат и усещат изморената, изнервена и потисната майка.

П.С - отгледах си детето почти сама (БНД - далеч, родителите и приятелите са ми помагали, детегледачка, когато искам да свърша нещо или да замина). И като поотрасна - съвсем активен живот си имам.
А телевизия - и аз не гледам. Не искам. Но имам време за хиляди други приятни неща.

# 47 5 фев. 2018, 10:10 ч.
  • Мнения: 10 993
според моите разбирания съм си подредила приоритетите  съвсем правилно, както казах не се оплаквам, просто нямам време и нерви да страдам от това кой какво казал, кой какво мисли за мен. Все ми е едно. Иначе аз съм омъжена де, не съм в ситуацията на авторката. Но майка ми беше цял живот така-за това и взех отношение по темата. И като дете изстрадало от такива взаимоотношения. Просто си споделям гледната точка.

# 48 5 фев. 2018, 10:30 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 5 704
Аз бях сама с ремарке /дете/ и полуремарке /куче/. Или ни взимат в комплект или не ни взимат. Учудващо много голям интерес имаше към мен, когато обкръжението разбра за развода ми. То помагачи, то утешаващи. Нито съм първа красавица, нито невероятента компания. Ама живот.
Няма да забравя един приятел на бившия ми мъж, как нареждаше преди години, още докато бяхме женени: "В.., ако ще я "хвърляш" обади се, да я взема". Хахаха.
Та самооценката и усещането за пълнота не бива да зависят от наличието или липсата на индивид от мъжки пол. Имането на деца пък е нещо прекрасно. И всеки екземпляр, който не го разбира не си струва усилията. За кравата и телетата, просто няма да коментирам. Мен ми приказваха, че никой нямало да вземе разведка с дете, ама се оказа, че не е така.

# 49 13 фев. 2018, 12:47 ч.
  • София
  • Мнения: 9 571
И аз съм разделена с бащата на детето. Никога не сме имали брак. Живеехме заедно, роди се детето, после се разделихме по моя инициатива. Една от причините за раздялата ни бяха "добронамерени" роднини и приятели, които все даваха акъл за взаимоотношенията ни. Той ги слушаше, аз му се ядосвах.
По принцип съм отгледана в семейство, което винаги много се е вълнувало какво ще кажат другите. По тази причина дълги години и аз се вълнувах. Все още за някои неща забелязвам, че ми пука какво мислят останалите, но все по-рядко се впечатлявам от хорските възгледи, особено ако касаят личните ми дела. Всеки може да мисли каквото си иска. Животът си е мой. Най-важно ми е детето. Другите като могат да живеят по.-добре и са толкова велики мъдреци, да си подреждат техния живот, а не - моя. Аз така съм си щастлива. Самотна се чувствах докато бях с бащата на детето си. Сега последното, което чувствам е самота. Животът ми е пълен с усмивки.
Живея в София и може би по тази причина по-рядко срещам негативни нагласи към социалното ми положение, но когато ги срещна се възмущавам от това колко ограничени хора има все още в наши дни, че се впечатляват от това кой с кого е (или не е) и защо е. Не им се връзвам. Подминавам.
Относно мъжете. На този етап нямам желание за връзка. Приоритет ми е детето. Ако се появи нормален мъж на хоризонта, разбиращ, че детето ми е на първо място съм склонна да започна връзка, но не я търся целенасочено. А връзка с цел само секс не ми е по вкуса, иначе желаещи мъже около мен точно за този тип връзка има прекалено много, но бързо им показах, че с мен няма да им се получи. Прави ми впечатление, че много често мъжете като разберат, че съм с малко дете веднага започват да гледат на мен като на сексуален обект. Така че, ако съм забелязала някаква обществена нагласа относно т.нар. "самотни майки", то тя е по-скоро в това отношение, но пак зависи от типа мъже, защото има и много свестни и сериозни мъже. Само където аз не срещам често такива.

Скрит текст:
В тази връзка малко отклонение. Преди около една година около работата си се запознах с един мъж с когото в последствие станахме приятели. Около 5-6 месеца продължи нашето "приятелство" и аз живеех в блажена заблуда, че този човек НЕ гледа на мен като на сексуален обект. Той дори имаше бременна приятелка, разказваше ми за нея, за вълненията около предстоящото събитие. Много добре знаеше, че в момента аз не търся връзка, пък било то и сексуална. В един момент разбрах каква наивница съм била - той през цялото време си е мислел, че аз все пак ще си легна с него. И когато един ден господинът се издаде и аз му отказах, той откачи и започна да ме обижда с вулгарни изрази, да ми предлага пари, за да легна с него. Изтрих го от живота си и си научих урока. Повече доверие никому.

# 50 13 фев. 2018, 19:14 ч.
  • Мнения: 18 609
Просто човека е бил кофти! Не всички са такива, не се настройвай прекалено негативно Simple Smile

# 51 13 фев. 2018, 19:28 ч.
  • София
  • Мнения: 9 571

Изобщо не се настройвам негативно. Simple Smile Написала съм, че зависи от типа мъже и, че аз попадам на друг типаж. Също така съм написала, че в момента НЕ търся връзка и СЪМ щастлива с това, което имам. Т.е. нищо негативно. Simple Smile Залагам на положителните мисли и емоции.

# 52 17 фев. 2018, 08:42 ч.
  • Мнения: 54 500

# 53 17 фев. 2018, 08:59 ч.
  • Мнения: 12 473
Един мъж ме накара да напиша “Обичам те” за Св. Валентин върху шоколада и да ги изпратя на 2 различни жени.
За приятелката му и за дъщерята на приятелката му.
Ми много мило ми стана.

# 54 17 фев. 2018, 21:47 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Да, има и такива мъже.
Не знам дали рядко и трудно се срещат, но не губете кураж.
Всеки, който търси ще си намери Човека.

# 55 1 март 2018, 16:44 ч.
  • Мнения: 790
От 2 години съм разведена и непрекъснато ме учудва факта, че всички освен мен знаят как е правилно да живея живота си.  Наслушах се на глупости и клишета от типа как не трябва млада красива жена да остава без мъж и без секс....как детето расте, а аз ще си умра самотна. Мъжете ми се лепяха като мухи на мед.....за себе си чух какви ли не думи. Честно казано  не ме вълнува.
Социалните отношения в последно време според мен са нещо изключително трудно, което за жалост често не си струва усилията.

# 56 1 март 2018, 18:09 ч.
  • София
  • Мнения: 9 571
Аз вече съм изказала мнението си по тази тема, но се включвам да разкажа нещо от миналата седмица. Ходих на контролен преглед на ендокринолог. Ендокриноложката много добре знае, че нямам мъж и имам дете. Знае, че съм на обикновен контролен преглед и НЕ планувам второ дете. Въпреки това като видя резултата от хормоните ми заяви, че хормоните са ми ОК и съм готова за бебе, ако ехографията е добра. Малко се издразних, ама подминах.
Праща ме на ехограф. Там докторът обяснява, че засега няма нужда от лечение, жлезата е малко уголемена, но ако не планувам дете, всичко е наред. Казвам "не планувам", а той - "за една млада и хубава жена липсата на мъж не би трябвало да е проблем за повторно забременяване". Rage Тези двамата със сигурност НЕ се бяха наговорили, ама много се издразних как ми се месят.
Не знам до колко могат да бъдат пример за обществената нагласа, по-скоро не са много хората на тяхното мнение според мен, но ми се строи във връзка с темата и споделям.

# 57 1 март 2018, 19:14 ч.
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 247
ти,pandachina ,  си отишла при докторите за какво ? - вероятно за изследване и мнение.
те си го казват , а на теб не ти изнася ??? проблемът къде е и в кой ?

# 58 1 март 2018, 19:48 ч.
  • София
  • Мнения: 9 571
Не съм търсила мнение за личния си живот, а за това в какво състояние е щитовидната ми жлеза в момента. И при положение, че преди да изкажат въпросното мнение вече е станало дума за това, че отглеждам дъщеря си сама и нямам мъж до себе си + че не планирам втора бременност, не виждам смисъл да ми казват, че мога да имам бебе и без мъж, защото съм хубава.

# 59 1 март 2018, 20:56 ч.
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 247
знаеш ли , сега му е времето това да ти кажат. не ти знам годините , но съм сигурен , че когато си  на 50+  това няма да ти го кажат. hahaha

пп. ако не искаш да чуваш докторски мнения просто не ходи при дофторите.

# 60 2 март 2018, 12:04 ч.
  • Варна
  • Мнения: 208
Цитат на: pandachina в чт, 01 мар 2018, 19:48
Не съм търсила мнение за личния си живот, а за това в какво състояние е щитовидната ми жлеза в момента. И при положение, че преди да изкажат въпросното мнение вече е станало дума за това, че отглеждам дъщеря си сама и нямам мъж до себе си + че не планирам втора бременност, не виждам смисъл да ми казват, че мога да имам бебе и без мъж, защото съм хубава.
Ок,разбрахме че си хубава и че не искаш второ.Докторите са си изказали мнението.В елегантен стил.Разбираемо е да си издразнена,защото това си си ти.Ако беше някоя друга можеше и да не е така.

# 61 5 март 2018, 11:11 ч.
  • Мнения: 166

# 62 5 март 2018, 11:22 ч.
  • Мнения: 54 500
Не внимаваш, adamsa.
На предната страница съм го постнала.

# 63 5 март 2018, 11:24 ч.
  • Мнения: 166
Извинявам се за което Simple Smile Наистина не го бях видяла, просто сега ми попадна и реших да го постна Simple Smile

# 64 31 март 2018, 17:08 ч.
  • Мнения: 2 799
Аз съм пълно перде, за това което ми се говори. Имам познати, които ми говорят да не оставам сама. Чак моите родители подмятат понякога думи от сорта - оглеждай се. И да гледам и да не гледам средата ми е такава, че свободни мъже в подходящата за мен възраст, характер и качества няма. В интерес на истината миналата година за малко имах връзка с един мъж,  но бързо взех решение да я прекратя. От самото начало заявих, че имам деца и си ги гледам сама/бащата не иска да ги взема и вижда/. Това, че на него му е скучно, не означава че на мен ми е. Ежедневието ми е толкова натоварено, че  вечер, когато най-накрая седна обаждания от сорта -"ела, че ми е скучно" ме вадеха от нерви. Да не говорим, че вече гледам с широко отворени очи и забелязах неща, които никак не ми харесаха. Усещала съм съжаление в някои хора, но не толкова, че съм без мъж, а за това че сама се справям с всичко. Други ми се възхищават - как съм се била справяла - ми така, друг избор нямам.Трудно ми е, особено сега, когато голямото ми дете е студент, но все още главата ми е над водата и не смятам да потъвам.
Живота ме научи, да не ми пука кой какво говори за мен, кой как ме гледа и възприема. Правя каквото трябва, радвам се на малките неща,  които ми носят удоволствие, моля се и съм благодарна за това, че аз и важните за мен хора сме здрави, благодарна съм за приятелите, които имам, харесвам си работата, имам си хоби, с което разтоварвам стреса и си гледам децата. Ако срещна подходящ за мен мъж ще е чудесно, но и да не го срещна пак си живея добре. Даже по-добре от някои жени в брак, някои чак ги съжалявам. В прекалено много семейства виждам жени, които опъват каиша и се грижат за всичко и мъже, които са тотално абдикирали. Не изневеряват, не пият/повече от нормалното/, не бият, но и не участват нито в отглеждането на децата, нито в семейните ангажименти. Връщат се от работа - мятат се пред компютрите или телевизорите и хич не им дреме за нищо.

Последна редакция: сб, 31 мар 2018, 17:13 от wind and fog

# 65 2 апр. 2018, 11:44 ч.
  • Мнения: 54 500
Много хубав пост, wind and fog! bouquet

# 66 15 юни 2018, 10:49 ч.
  • Мнения: 2 024
Скрит текст:
Цитат на: marianka в чт, 28 дек 2017, 09:03
Здравейте, казвам се Мариана и съм на 35 години.Имам две момченца близнаци на 8 години.От 5 години съм разделена с бащата.Напоследък ми се случва като кажа ,че имам две деца и съм сама, хората да ме гледат със съжаление....дори съм имала случай да се запозная с мъж в бар и когато споделих, че имам деца,той ме погледна многозначително и каза : "та кой ша те вземе теб, крава с теленца"- предполгам знаете как се почувствах в този момент.AnguishedКогато говоря с приятели и близки за това, те ме уверяват, че мисленето  на българина било такова и е нормално да се чувствам като "недъгава".Чудя се нормално ли е да бъда отхвърляна и нежелана само поради факта че съм МАЙКА.И макар че живеем в 21 век и милиони хора са разведени по света, в нашата страна това все още минава за недостатък. Искам да питам вие попадали ли сте на подобно отношение и как се чувствате от това?

Според мен тоя се е пробвал да блесне с "остоумие". Едва ли е бил толкова прост, че да изтърси ей така подобен въпрос. ... Аз така бих приема ситуацията, вместо да се засягам,..., щото засягането е като айсберга - под водата е размерът на самоусещането, а над нея - провокацията отвън.
И, на "многозначителния" му поглед бих отвърнала с поглед показващ подводния размер на айсберга ми. Ако от това не му стане достатъчно ясно, та да реагира някак адекватно, словестно бих добавила и:
"Ще ме вземе, такъв, дето обича да пие мляко директно от цици!  Не е ли очевадно?..."

Simple Smile

# 67 30 юни 2018, 18:23 ч.
  • Мнения: 64
Wind and fog го е казала идеално. Хората за съжаление са много повече тези, които са нещастни с партньора си, но стоят. А за абдикиралите мъже пред компютъра- навсякъде около мен са. Наблюдавам приятелските семейства около мен /и аз съм сама/, от пет едно има, където да личи че мъжа и жената делят всичко, съответно и задълженията. Дето се вика, мъжко голямо дете  + не ми е нужно. Но аз заставам на позицията, че уви, в България още го има тоя предразсъдък към самите родители, дори и да е основно от поколението преди 70та, но то е така и спрямо много други неща.

# 68 2 авг. 2018, 17:11 ч.
  • Мнения: 1 685
Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...

# 69 2 авг. 2018, 17:41 ч.
  • Мнения: 2 024
Цитат на: believe_ в чт, 02 авг 2018, 17:11
Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...
Добре дошла!
Според мен майка ти е права за едно, а за друго - не. Необходимо е да поддържаш контакт с бащата на детето ти не през принизяване на твоята гордост (защото не става дума за това) ,  а заради нуждата на детето да расте и с двамата си родители... Под "да расте с двамата си родители" е възможен и вариантът да не съжителствате заедно и тримата... Проблем ще е ако бащата рядко или изобщо не желае да го взима и да се занимава с него. А най-добре би било да можете да прекарвате от време на време някак и заедно - опитайте се да приемате такива моменти като сякаш ти и детето сте заедно с човек, който му е необходим просто - без въобще да засягате теми между вас двамата, сякаш сте си просто познати.

# 70 2 авг. 2018, 17:56 ч.
  • Мнения: 1 685
Благодаря за съвета,но нз дали ще е възможно това на този етап.В момента се опитва да ми отмъсти ли,да ми покаже,че няма да се справя сама ли,не иска да е с детето,когато аз съм на работа например...И хич не му е на акъла,че ако ме уволнят,няма как да издържам това дете и да му осигуря нормален начин на живот!Та как мога да постигна нещо с такъв ограничен откъм интелект човек???

# 71 8 септ. 2018, 15:59 ч.
  • София
  • Мнения: 10 587
Скрит текст:
Цитат на: believe_ в чт, 02 авг 2018, 17:11
Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...

Направо останах със зяпнала уста, хаха. Почти едно към едно.

# 72 25 септ. 2018, 13:38 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Цитат на: lachezarna в чт, 28 дек 2017, 11:18
Не мисля, че обществената нагласа към самотните майки е негативна. Хората по-скоро изпитват съчувствие, защото знаят, че вероятно ежедневието им е по-трудно, а не някакво съжаление гледайки ги от високо.
Подкрепям. В това отношение хората са доста по-освободени от преди и приемат самотните родители нормално, НО...вероятно в някои ситуации се чудят как да постъпят от предпазливост ти как ще реагираш, например: като излизат  двойки с децата си, да те поканят ли и теб с твоите - да не разтълкуваш като недопустимо, неподходящо; ако пък не те поканят, дали ти ще го приемеш като обида?

# 73 26 септ. 2018, 10:49 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Цитат на: Dicewithoutnumbers в сб, 08 сеп 2018, 15:59
Скрит текст:
Цитат на: believe_ в чт, 02 авг 2018, 17:11
Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...

Направо останах със зяпнала уста, хаха. Почти едно към едно.
И при мен е така, само че казах на нашите, че ако аз не работя, а те да ми помагат в гледането(не можах да си намеря работа с раб.време на градината)то няма как да им давам пари за ток, вода, храна и лекарства за детето-ще легна на тяхна издръжка, защото издръжката от БНД не стига.
И да видиш как веднага разбраха.

# 74 26 септ. 2018, 12:05 ч.
  • Мнения: X
Винаги, винаги бих подкрепила дъщеря си, но ако си позволи да ми постави подобно условие, ще ѝ покажа вратата моментално. Предполага се, че майката не е избирала скапания мъж, който е скапал живота на дъщеря ѝ, за да е длъжна после тя да плаща грешните избори на дъщеря си, гледайки ѝ детето и отглеждайки и самата нея безработна.

# 75 26 септ. 2018, 13:47 ч.
  • Мнения: 2 024
Цитат на: the wishmaster в ср, 26 сеп 2018, 12:05
Винаги, винаги бих подкрепила дъщеря си, но ако си позволи да ми постави подобно условие, ще ѝ покажа вратата моментално. Предполага се, че майката не е избирала скапания мъж, който е скапал живота на дъщеря ѝ, за да е длъжна после тя да плаща грешните избори на дъщеря си, гледайки ѝ детето и отглеждайки и самата нея безработна.

Мисля, че Stronger and Happy не поставя условия нито пише за вина и дълг от страна на майка си към нея, а че и тя и родителите и са обвързани в плащане на сметки и др. битовизми. И за да върви животът им и за напред, новото затруднение (гледането на детето и ходенето на работа за да се изкарват пари) трябва да се разпределя между всички тях заедно.

# 76 26 септ. 2018, 14:21 ч.
  • Мнения: X
Да, обвързани са, защото тя се е върнала да живее при тях. Осигуряването на покрив над главата, само по себе си, е достатъчно голяма помощ, за да се вменяват още задължения на родителите.

# 77 26 септ. 2018, 22:57 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
И това го казва потребител още отсега осигурил отделно жилище и на двете си деца и отделно наливащ пари за образованието им? Ха, и мен да ме бяха подсигурили така друга песен щях да пея..

# 78 27 септ. 2018, 13:27 ч.
  • Мнения: X
Това какво общо има с твоя казус? Подсигурила съм жилища на децата си, защото съм имала възможност и желание да го направя, а не защото това е мое задължение. Ако нямах възможност и желание, нямаше да им осигурявам жилища. Нито един родител няма подобно задължение. Нито аз, нито твоите родители. Те все пак са те прибрали в дома си, осигурявайки ти дом. Това не е малко. Ако не ти харесва, винаги можеш да излезеш под наем или да си купиш жилище, вместо да имаш още претенции към тях. С какво право претендираш за още? Те каква вина имат, че ти си си избрала идиот за мъж?

# 79 27 септ. 2018, 17:50 ч.
  • Мнения: 54 500
Подкрепя Уиш. Peace
Едно е да купиш жилище, защото имаш пари и желание, друго е да смяташ, че родителите ти са длъжни да ти плащат сметките/наема/храната/да ти гледат децата.
И аз съм купила за моята дъщеря, но не смятам нито деца да гледам като мое задължение, нито пък да я подпомагам с пари, когато има собствени доходи.

# 80 27 септ. 2018, 17:57 ч.
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 247
сметките много често излизат погрешни. Laughing

# 81 27 септ. 2018, 21:18 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Ами аз лично смятам, че щом си родител си длъжен да осигуриш добро образование и жилище на детето си. Оттам насетне каквото сабя покаже. Ако ще се мъчи като грешен дявол, за какво въобще да го раждам? Лично аз смятам да се боря и да му осигуря това, доколкото мога и да цитирам " или да умра опитвайки поне" Wink Но това не включва да му нося манджички и да го дондуркам и от моята пола да се хване за полата на някоя жена да го глези Wink

# 82 27 септ. 2018, 22:22 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Stronger and Happy в чт, 27 сеп 2018, 21:18
Ами аз лично смятам, че щом си родител си длъжен да осигуриш добро образование и жилище на детето си.
За образованието съм съгласна. Но защо родителят да е длъжен да осигури и жилище на детето?

# 83 27 септ. 2018, 22:51 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Защото не искам, ако не дай си Боже не му провърви със семейството да се чуди къде да живее, а да има покрив над главата. Бих го приела винаги при мен, но от личен опит смятам, че не е добра идея да живеят две поколения под един покрив.

# 84 27 септ. 2018, 22:56 ч.
  • Мнения: X
Искането е едно, но задължението съвсем друго нещо.

# 85 27 септ. 2018, 23:06 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Ами аз лично се чувствам длъжна на детето си да му осигуря тези две неща-жилище и образование. Пак казвам-ако ще се мъчи като мен, защо съм го раждала? Но да- има и родители, които не им пука, важното е да се отчетат пред обществото, че са "нормално" семейство с дете/деца, а после детето кучета го яли.

# 86 27 септ. 2018, 23:18 ч.
  • Мнения: 7 325
Има кофти родители - да, но това, че не можеш да осигуриш жилище на детето си не те прави такъв. Моите родители ми дават жилище, но аз няма как да се възползвам. Иска ми се да осигуря на децата си по няколко къщи, в големи градове където да работят и по островите където да ходят на ваканции, ама .... нняма да е в този живот. За свое задължение смятам това да им дам възможност един нден сами да постигнат домове, коли, почивки, ... т.е. образование.

# 87 28 септ. 2018, 06:35 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Stronger and Happy в чт, 27 сеп 2018, 23:06
Ами аз лично се чувствам длъжна на детето си да му осигуря тези две неща-жилище и образование.
Аз също, но частта със жилището е мой личен избор, а не задължение на родителите по принцип. Аз съм го приела за мой морален дълг, защото аз самата съм била осигурена от родителите си и за мен е редно, след като съм взела, да дам. Но първо, не всички родители имат възможност да осигурят жилища на децата си. Второ, добре е и децата да се понапънат да постигнат нещо. Да, чудесно е да не тръгват от нулата, но ако например един родител има три деца, малко трудно ще купи по един апартамент на всяко. Между другото, много по-ценно от апартамента на сина ми се оказа насочването му към една конкретна фирма, в която той в момента работи като програмист- доходите му там са такива, че с тях за кратко време спести пари за добра първоначална вноска, взе си второ жилище, което в момента му го доизплащат наемателите (чрез наема), но ако нямаше жилище, осигурено от мама, щеше да може да живее в него и да се е справил и сам. Най-важното е да научим децата си сами да си ловят рибата.

# 88 28 септ. 2018, 08:21 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Да, така е-аз и това ще се опитам да го науча, но понеже знам какво е да се свираш по неволя в "чуждо"жилище и за това искам поне това да му спестя.

# 89 28 септ. 2018, 09:01 ч.
  • Мнения: 10 993
напълно споделям мнението на стронгър и хепи и смятам, че е морален дълг да всеки родител да си осигури детето. Да по-важно е да го научим да лови риба, но не всеки има капацитет да е програмист, а другите професии не са особено заплатени в България. Категорично съм против да родиш три деца и да ги оставяш да се оправят както могат. Казвам го като човек, който цял живот се е оправял сам и отлично знае какво е да се свърташ в чужди къщи по неволя.

# 90 28 септ. 2018, 09:06 ч.
  • Мнения: 18 609
Какво значи "ако ще се мъчи като мен, защо съм го раждала"? Аз нямам никакъв имот от родителите си, дори и един гараж не са ми дали. Никак не гледам на живота си като на мъчение. Живяла съм и под наем, и в собствено жилище, без да ми го е осигурил някой друг.

Имам 4 деца и дори и не си помислям на всичките да осигуря жилища. Колкото и каквото мога - ще помагам. След като аз съм се справила бе никаква подкрепа, то те винаги ще имат повече от мен, защото ще помагам с каквото мога. Значи ще се справят.

# 91 28 септ. 2018, 22:45 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Bianka- пак си е индивидуално, а и много зависи от помощта. Ако ги вкараш в семеeн бизнес е едно и съвсем друго да им гледаш децата за няколко часа в месеца примерно. Аз лично имах колега, който има и брат и сестра-т.е три деца са. И родителите им са били на принципа-като станат на 18 да се оправят. Човекът с много труд си е изкарал висшето, после си е взел кола, обаче е един такъв...смачкан, постоянно си правеше едни дребни сметки-ужас.

# 92 28 септ. 2018, 23:30 ч.
  • Мнения: 18 609
Е не знам, аз нямам  помощ, както казах. Моите родители са гледали едното ми дете веднъж за 5 дена, беше извънредна ситуация. Това е за 18 години и 4 деца. Никога не са гледали дете и 1 час извън това (не се шегувам). Не мисля, че това ме е смачкало особено. Хората са различни. Други неща са ми се случвали тежки, не това, че на родителите ми не им се гледат внуци или не са ми дали жилище. Това са бели кахъри. А в други насоки пък ми е провървяло - явно съдбата компенсира. Не си слагай излишни грижи заради роднини.

Моите родители са доста заможни, не им е липсата на финанси проблем. Просто не им се занимава.

# 93 29 септ. 2018, 09:16 ч.
  • София
  • Мнения: 9 571
Отделно, че (поне според мен) като си раждаме деца би следвало да ги раждаме с идеята да си ги гледаме, а не да разчитаме на баби и дядовци. Повече от прекрасно е когато човек има такава помощ, но не мисля, че има нещо нередно, ако бабите и дядовците отказват да гледат внуците.
В моя случай се наложи да се изнеса при родителите ми заедно с детето (те ме повикаха като разбраха, че БНД го избива на агресия, не съм се натрисала) и  помощта им е огромна. Оценявам това, но много ми тежи, че се налага да ми помагат те на мен вместо аз да помагам на тях на тези години. И противно на мнението на повечето хора, които мислят, че щом живея с тях едва ли не те ми отглеждат детето (това, за да се върна към темата за общестената нагласа), всъщност детето си го гледам аз. Те ми помагат с прибиране от детска градина когато съм на работа и я гледат докато се върна, което наистина е голямо облекчение, но детето си го гледам аз във всяко едно отношение, не чакам нищо на готово. И през всичките 5 години не съм отишла никъде без детето - почивки, срещи с приятели. Докато много хора разчитат на родителите си да гледат децата им докато те са на почивка или купон.

# 94 29 септ. 2018, 09:22 ч.
  • Мнения: X
Имаш съвсем нормален и различен подход, различен от очакването, че родителите са вечно длъжни.

# 95 29 септ. 2018, 17:45 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Цитат
Моите родители са доста заможни, не им е липсата на финанси проблем. Просто не им се занимава.
Ами ей това не мога да го разбера. За какъв тогава го раждаш това дете?
Според мен дори да забременееш случайно, щом решиш да родиш това дете в държава, в която абортите са разрешени си длъжен.
Е не да му купиш айфонче или плейстейшън, но колкото можеш да му осигуриш образование и дом.
Моите родители също не ми гледат детето пък аз да ходя да се забавлявам. Гледат го когато ходя на работа, защото искат пари за ток, вода, храна-не съм им легнала на гърба, споко.
Но лично аз просто няма да мога да гледам детето ми да се бъхти като вол, а аз да пляскам с ръце, че не ми се занимава. Или да го карам да стои при партньор психопат, само и само да не делим един покрив примерно.

# 96 29 септ. 2018, 17:48 ч.
  • Мнения: 18 609
Това си е само твоята гледна точка.

Отгледали са ме до 18 годишна, висшистка съм. Не е ОК тяхното поведение, но не са и длъжни да отглеждат пълнолетни деца, нали? Мен съдбата ме компенсира да мога сама да се справям, без родителски помощи. Поне с нищо не ми и пречат, а това не е малко Simple Smile И са си ОК двамата и си се гледат, нямам ангажименти с тях.

# 97 29 септ. 2018, 19:11 ч.
  • Мнения: 54 500
Цитат на: Stronger and Happy в сб, 29 сеп 2018, 17:45
Цитат
Моите родители са доста заможни, не им е липсата на финанси проблем. Просто не им се занимава.
Ами ей това не мога да го разбера. За какъв тогава го раждаш това дете?
Според мен дори да забременееш случайно, щом решиш да родиш това дете в държава, в която абортите са разрешени си длъжен.
Е не да му купиш айфонче или плейстейшън, но колкото можеш да му осигуриш образование и дом.
Моите родители също не ми гледат детето пък аз да ходя да се забавлявам. Гледат го когато ходя на работа, защото искат пари за ток, вода, храна-не съм им легнала на гърба, споко.
Но лично аз просто няма да мога да гледам детето ми да се бъхти като вол, а аз да пляскам с ръце, че не ми се занимава. Или да го карам да стои при партньор психопат, само и само да не делим един покрив примерно.

Какво значи искат ми пари за ток, вода, храна? Thinking
Защо изобщо ти искат?
Ти не знаеш ли, че това са си твои разходи и трябва да си ги поемеш?

Аз също живея с моите родители, но откакто работя не са ми дали 1 ст. за нищо. Плащам сметки за мен и детето, храна си купувам отделно. Всички ремонти в апартамента ги правя аз, те не са се включвали никога нито с труд, нито с пари. Отделно пък съм си платила дела на сестра  ми, така че финансово нямам задължения към никого.

# 98 29 септ. 2018, 19:15 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Аз знам, че са мои разходи-но да ме дебнат като бирник длъжник всеки месец и то собствените ми родители-ами не го разбирам това, пък нека са само мои разбирания.

# 99 29 септ. 2018, 20:11 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Stronger and Happy в сб, 29 сеп 2018, 17:45
За какъв тогава го раждаш това дете?
Във всеки случай, не за да го отглеждаш до 30-40.

Защо да не те дебнат? Да не си мислиш, че грешните избори, които си направила са безплатни? Значи, родителите ти били длъжни да ти осигурят жилище. А ти не си ли длъжна да внимаваш, когато си избираш мъж? Те какво са виновни, че ти си избрала идиот? Не стига, че са те прибрали, след като ти си се провалила в избора си на мъж и са ти дали покрив над главата, ами очакваш да ти гледат и детето и сметките да ти плащат. Имаш огромен късмет, че не си ми дъщеря, защото окото няма да ми мигне да те изхвърля на улицата барабар с детето ти.

# 100 29 септ. 2018, 21:27 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Хахаххах, гледай да не си прехапеш езика само, че току виж си се отровила. Simple Smile))

# 101 29 септ. 2018, 21:30 ч.
  • Мнения: X
Ти по-добре гледай като си избираш следващия мъж, защото сама явно не можеш да се справяш, а мама и тате не са вечни да те отглеждат.

# 102 29 септ. 2018, 21:32 ч.
  • Мнения: 54 500
Моята майка не ме дебне, нито ми иска пари, защото аз плащам всичко, а тя после ми дава само за нейната част. Прави и ти така и няма да те дебнат.
Само да не кажеш, че те дебнат и да си изпереш дрехите, на теб и на детето, да си изчистиш и въобще да си поемеш задълженията.
Никой не ти е длъжен с нищо, даже и родителите, представи си. Peace

# 103 29 септ. 2018, 21:40 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Ау, отивам до БП за да ми бият противозмийски серум, хах. Simple Smile
Може пък по пътя да счупя нечии ребра, че да ме вземат за жена. Simple Smile))
Оо, не аз съм поела цялото почистване, пране и дезинфекция на дома, защото преди да заживеем там беше страшно. Пари давам на определена дата + - 2 дни и въпреки това си ме дебнат-просто манталитет. Както и ме дебнат какво ям и прочие.

# 104 29 септ. 2018, 21:44 ч.
  • Мнения: X
Ти май не осъзнаваш. че това е ТЕХНИЯТ дом, а не твоят. И не, родителите ти не са длъжни да плащат твоите грешки. Ако не беше избрала твоя насилник за мъж, животът ти можеше да е съвсем различен. И това е твоя грешка, а ти очакваш да я платят родителите ти. Нагло е.

# 105 29 септ. 2018, 21:50 ч.
  • Мнения: 10 993
Стронгър освен да ти пожелая възможно най-бързо да се изнесеш от дома на родителите ти.
Аз също съм имала много неудовлетворяващи моменти в брака ми, сега вече не, но като знам, че никой няма да ме подкрепи,съм направила всичко по силите си да остана с мъжа ми. На мен проблемът не ми е финансов, има и две жилища, водят сио, но едното е с ипотека и мъжът ми никога не би я плащал, така че си е за мен. Но проблемът ми е, че трябва някой да стои с децата,докато ги изкарвам парите. Аз напълно те разбирам, но не очаквай някой друг да те разбере. Просто по-лесно е да си си виновна сама за всичко и да се оправяш сама с всичко.
За мен семейството и родителите трябва да си подкрепят и обичат децата, колкото и да грешат. Поне аз моите си ги обичам и ги подкрепям.

# 106 29 септ. 2018, 21:55 ч.
  • Мнения: 54 500
Цитат на: Stronger and Happy в сб, 29 сеп 2018, 21:40
Ау, отивам до БП за да ми бият противозмийски серум, хах. Simple Smile
Може пък по пътя да счупя нечии ребра, че да ме вземат за жена. Simple Smile))
Оо, не аз съм поела цялото почистване, пране и дезинфекция на дома, защото преди да заживеем там беше страшно. Пари давам на определена дата + - 2 дни и въпреки това си ме дебнат-просто манталитет. Както и ме дебнат какво ям и прочие.

Дадох ти решение.
Купуваш си твоя храна и си ядеш от нея. Няма как да те дебнат тогава.
И за сметките също. Плащаш всичко и ги чакаш тях, не те теб.
Ама явно не ти изнася така.

# 107 29 септ. 2018, 22:04 ч.
  • BG
  • Мнения: 892

Deva, за пореден път ще напиша-храната ми е отделно, но понеже хладилникът е един се следи какво купувам и ям. Сметките ги плаща майка ми, защото иска в пощата, а не онлайн да ги плащам аз ( а аз нямам време да вися по опашки). Чистя и пера и никой не ме дондурка.
wishmaster,А кой мислиш ме тласна към тоя мъж? Това, че не знаеш предисторията, не значи, че трябва да се пениш. Не забравяй, че който много съди-накрая и него го съдят. Аз лично пред моята съвест съм чиста, а и колелото се върти все пак.
christina1980, да и на мен ми е непонятно как човек може да е толкова злобен към детето/децата си, но след като една разведена приятелка плащаше и наем на майка си, нищо не ме учудва.

# 108 29 септ. 2018, 22:06 ч.
  • Мнения: X
Искаш да кажеш, че родителите ти са настоявали ти да се омъжиш за този мъж?

# 109 29 септ. 2018, 22:11 ч.
  • Мнения: 488
Не ви ли е достатъчна "обществената нагласа към самотните майки" че и помежду си се кълвате?

# 110 29 септ. 2018, 22:17 ч.
  • Мнения: 54 500
И аз плащам всичко онлайн. Не виждам защо майка ти иска да ходи в пощата и да виси по опашки.
Но щом ѝ харесва, да ходи.

# 111 29 септ. 2018, 22:47 ч.
  • София
  • Мнения: 10 587
Уишмастър, много неприятни изказвания. Недей така. Може и да си права, но не е това начинът.
Освен това, аз също смятам, че родителите не са длъжни на децата си, но аз на чужди хора разчитам, а на собствените си родители - не. Та и аз не го приемам, не го разбирам, но съм го приела, защото нямам друг избор. Оправям се криво-ляво, с пари никого не съм завлякла. Пък дано скоро си постъпя здраво на краката. Щеше да е хубаво в този период родителите ми да са до мен и да ме подкрепят, но уви, не става всичко, както го искаме. Но пък това не е оправдание непознати допълнително да сипват сол в раните. Повече болка едва ли е нужна.

# 112 29 септ. 2018, 22:52 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Dicewithoutnumbers в сб, 29 сеп 2018, 22:47
Уишмастър, много неприятни изказвания.
Да, давам си сметка, че звуча остро. Но ето това звучи не просто неприятно, а нагло. Особено последното изречение.
Цитат на: Stronger and Happy в ср, 26 сеп 2018, 10:49
казах на нашите, че ако аз не работя, а те да ми помагат в гледането(не можах да си намеря работа с раб.време на градината)то няма как да им давам пари за ток, вода, храна и лекарства за детето-ще легна на тяхна издръжка, защото издръжката от БНД не стига.
И да видиш как веднага разбраха.
Вече писах, винаги съм подкрепяла децата си и бих ги подкрепяла и в бъдеще, но наглост не толерирам.

# 113 29 септ. 2018, 23:10 ч.
  • София
  • Мнения: 10 587
Не знам каква е ситуацията. Но аз, гледайки от моята си камбанария, смятам, че когато човек изпадне в трудна ситуация и сам иска и търси начини да излезе от нея, трябва да му помогнеш. Не защото си му задължен като родител, а защото сме хора.
Когато с бившия ми мъж се разделихме, не искам да ти казвам каква жалка картинка бях, депресирана, ревяща постоянно, трепереща от гняв, безпомощност и т.н.
Всички застанаха зад мен - колеги, приятели. А майка ми заключи: "Ми те всички мъже са такива, трябва да намериш начин да го търпиш" и това пред свършен факт - разделили сме се и при положение, че ТОЙ ми заяви, че иска да сме заедно повече.

# 114 29 септ. 2018, 23:13 ч.
  • Мнения: X
Но разбира се, че бих помогнала. Всичко възможно и невъзможно бих направила. Но да ми изцепи претенции, че ако не ѝ гледам детето, няма да може да плаща разноските си и ще трябва и да я издържам, не. Всичко си има граници. Наглостта също.

# 115 30 септ. 2018, 08:29 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Ами и за мен е нагло да виждаш, че детето ти се мъчи, а ти отстрани да злорадстваш. Но хора всякакви.

# 116 30 септ. 2018, 08:42 ч.
  • Мнения: X
Нали родителите ти са те приели в дома си, т.е. подали са ти ръка? Защо да злорадстват? А преди да се събереш с мъжа си, предупреждаваха ли те да не се събираш с него?

# 117 30 септ. 2018, 08:47 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Няколко години чаках за да ме приемат-те са на принципа-какво ще кажат хората. О, нее-той за тях е идеалният зет, независимо, че знаят всичко, даже отвреме навреме има пак атаки да се съберем. Като Юда са готови да ме продадат за няколко сребърника.

# 118 30 септ. 2018, 09:13 ч.
  • Мнения: X
Добре. Разбирам, че са отровни родители и, за да се отървеш от тях, си се метнала на първия идиот. Но след като са отровни родители, би следвало да не се връщаш при тях и изобщо да живееш, без да ги допускаш в живота си. Принципът е "не ти искам нито меда, нито жилото". Не става хем те са отровни, хем ти ги ползваш за улеснение на живота си.

# 119 30 септ. 2018, 09:24 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Мислиш ли, че ако имах избор бих се върнала при тях? За съжаление така се стекоха нещата, че въпреки отчаяните ми усилия се наложи. Просто трябваше да избера по-малкото зло. И понеже с такива отровни хора няма оправия, затова давам такъв съвет на потребителката. Защото когато няма емпатия към теб, изтъкваш фактите-така и така ще е по-добре. Просто ги приемаш за емоционални инвалиди и действаш. Въпрос на оцеляване.

# 120 30 септ. 2018, 09:35 ч.
  • Мнения: X
Аз разбирам, че животът, особено в нашата действителност, е тежък и често е направо борба за оцеляване, но ти си се навряла в един порочен кръг и всъщност играеш по правилото "те са отровни, но аз ще ги ползвам". Любимият ми герой Румпелщилскен има един много хубав лаф, точно като за твоята ситуация- Magic always comes with a price.

# 121 30 септ. 2018, 09:51 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Така е, но според теб какво трябва да направя? И за капак детето пак ще трябва да го влача по лекари, защото тъкмо се пребори с един проблем-и хоп айде друг.

# 122 30 септ. 2018, 10:05 ч.
  • Мнения: X
Виж, аз отлично знам какво е да гледаш деца сам. Правила съм го 8 години. Вярно е, че аз бях осигурена и жилищно, и финансово. Но пак идва моментът, в който детето е болно и трябва да се справиш с това. Аз използвах ресурсите си, за да сменя изцяло сферата на работата си. Колкото и да са ти дали мама, тате и мъж, няма как да гледаш деца със заплатата на учен от БАН какъвто бях аз. Новата ми работа, освен предимството че работя основно от дома, си има и цена- работя 7 дни в седмицата, случвало се е да купя билети за концерт и после да дам моя билет на някой друг, защото е дошла спешна работа с краен срок вчера, ако може и онзи ден, не мога да си позволя дори за един ден да съм на място без добър обхват, купила съм си втори лаптоп, защото не мога да остана дори за ден без такъв и като се наложи да го дам на ремонт ми трябва резерва и т.н, и т.н. Не знам доколко ти е полезно това-може би най-полезна е идеята, че ако не си стегнеш гъза да се измъкнеш сам, никой няма да го направи вместо теб. Ти хубаво си решила да се отървеш от отровните си родители като се омъжиш. Между впрочем, точно за да се отърва от майка ми, която е извънредно отровен родител, и аз се омъжих на 20. Но защо избра боклук и насилник? Гледай за свестен мъж, а не да скачаш от трън на глог. Този избор вече е твоя грешка и няма как друг да я плати.

# 123 30 септ. 2018, 11:33 ч.
  • Мнения: 18 609
Като гледам реално съм единствената, на която родителите не са протегнали ръка. Живеят в друг град и дори не им казах, че се развеждам - какъв е смисъла, като няма да помогнат. Е, аз съм гледала сама 3 деца, в град без 1 роднина. Но при родители не бих се върнала, просто няма такъв вариант при мен,

# 124 30 септ. 2018, 14:10 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Като се събрах с него той го играеше ролята на добър и кротък-нищо общо с фаталните лоши момчета, даже по форумските стандарти е провайдър Wink само да не ти е в къщата. Но маската се пропука и се оказа, че е стиснат, изневеряващ и насилник.
Аз иначе мисля постоянно начини как да изкарам повече пари, но засега с проблемите на детето просто няма начин, защото майка го води два пъти на лекар...ами после ми развива едни теории и чудеса-пишман станах, честно. Поне го гледа като е болен в нас, но за доктор-вече аз си го водя.
Bianka_ , евала, че се оправяш с толкова деца сама, но с моето работно време няма как на този етап да го гледам сама. А и в нашият град повечето работодатели не гледат с добро око да излизаш често болнични. Ето от бившата ми работа като предстоят съкращения първо махат тези, които отсъстват най-много независимо по какви причини.

# 125 30 септ. 2018, 14:50 ч.
  • Мнения: 18 609
Е, разбира се, не съм се оправяла с песен, но поне бях финансово добре и си взех веднага детегледачка. Така имаше винаги някой вкъщи. Вечер сме си били сами и като се разболеят две наведнъж... Не бих се върнала при родители да слушам каквото и да е, а нямаше и смисъл. Сега родителите ми доста ме уважават, понеже виждат, че винаги се оправям без тях и нищо не смеят да коментират Simple Smile Но ако се бях върнала с децата - щеше да има огромни хитове.

# 126 30 септ. 2018, 17:47 ч.
  • Мнения: 157
Хайде хайде момичета, все някъде живее вашият мъж който ще ви направи щастлива. Последните коментари да доста отчаяни.
А да, като го срещнете не си играйте с него и не го гонете

# 127 30 септ. 2018, 17:56 ч.
  • Мнения: 18 609
Така е, за всяка жена има втори и трети шанс - това са фактите.

# 128 30 септ. 2018, 18:25 ч.
  • Мнения: X
Здравейте, не прочетох всички отговори в темата, но общо взето усетих настроенията. Да споделя и моите впечатления. Откакто се разделих със съпруга ми усетих какво е общественото мнение. А именно - тотално отдръпване, дори и от хората, които смятах за приятели. Дотакава степен останах сама, че просто излизаме само с детенце и общуваме с хората по площадките. Нямам идея защо се получи така. При нас не е имало скандали, поне засега, надявам се да запазим смислената комуникация. Опитвам се да създам нови познанства и поне да излизаме с други хора, но просто не се получава. За щастие имаме си наше жилище и се справяме сами, но понякога се чувствам толкова сама - не самотна, а сама. Опитвам се да възпитавам някакви неща, но когато се чувствам безсилна е много трудно. Опитах дори и във форума да започна поне някаква комуникация с други родители, отглеждащи сами децата си, но и там просто не се получи. Търся всякакви варианти - спорт, някакви събирания, но или аз нещо не търся, както трябва или просто няма. Много бих се радвала да разбера дали има и други в моето положение и съвети как се справяте.... Благодаря.

# 129 30 септ. 2018, 19:59 ч.
  • Мнения: 488
Анонимен ,това спокойно можеше да съм го написала аз. За съжаление нямам съвет . Аз често вземам приятели на децата с нас по разходки или идват на гости ,та е по шумно и весело .

# 130 30 септ. 2018, 20:37 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
При нас пък може би защото от групата на детето има доста разведени майки, а с децата им играе и след градината и не съм усетила такова отношение. От бившата ми работа имах доста колежки с втори бракове, та и там същото. Сегашната ми шефка също е разведена. А с БНД нямахме общи приятели, така че не мога да се оплача. Аз обаче покрай родителите си и БНД се научих да си бъда самодостатъчна и затова не знам какъв съвет да ти дам. Освен ако детето ходи на някакъв спорт/език и да се заприказваш с другите родители и така лека полека с течение на времето да си намериш приятели.

# 131 1 окт. 2018, 16:51 ч.
  • До морето :)
  • Мнения: 328
И при мен нямаше помощ от родителите. Т.е. татко почина преди това, а майка няма възможност, даже сега е в чужбина. Ама пък се свиква, вече не ми правят впечатление тези трудности, минават и заминават. Най-голям зор ми е обаче когато се налага да ги гледам и през деня, 1-2 седмици например. В началото не септември имах такъв период и бях в нервна криза Grinning Работата определено ми е разтуха Simple Smile

# 132 1 окт. 2018, 17:13 ч.
  • Мнения: 18 609
Лече, с две момиченца скоро само хубави моменти те чакат Simple Smile Ще ти бъдат голяма подкрепа Simple Smile

# 133 2 окт. 2018, 11:31 ч.
  • До морето :)
  • Мнения: 328
Подкрепа, ама тъкмо се оплаквам в другата тема, че са като ваденки за мен залепени. Grinning

# 134 2 окт. 2018, 12:42 ч.
  • Мнения: 18 609
Е те всички са така до един момент Simple Smile

# 135 3 окт. 2018, 15:26 ч.
  • София
  • Мнения: 9 571
Анонимен, много ми е познато това, което описваш. И при мен се получи така. Но пък по този начин разбрах кои са истинските ми приятели, защото те ме подкрепиха безрезервно. А тези, които се отдръпнаха ... Ами радвам се, че разбрах що за хора съм имала до себе си и  се отървах навреме от тях.
Аз същ осрещам трудности в новите контакти. Уж хората приемат нормално това, че нямам мъж до себе си, но някак си не ме допускат до степен да ги нарека приятели. По-скоро само до степен разговори по площадките, без комуникация извън площадките. Предполагам, че се получава така, защото вече си имат изградена среда, в която може би са все семейни двойки.
Аз имах изградена приятелска среда в районите, в които живеех по-рано, но в сегашния квартал нямам приятели. А с тези от другите райони в ежедневието трудно се организираме за среща. Все сме забързани и заети. Няколко пъти в годината се виждаме, а е друго, ако сме си в един квартал и се срещаме 2-3 пъти в седмицата.На мен и работното ми време е по график, така че уикендите често работя, а хората тогава се виждат с приятели. Абе сложно е. Но не мисля, че причината е  обществената нагласа спрямо самотните майки ( не обичам този термин, защото не се чувствам самотна). По-скоро при мен са съвкупни факторите.
Ако искаш, пиши ми на ЛС.

# 136 3 окт. 2018, 16:26 ч.
  • Варна
  • Мнения: 208
Панди факт е,че самотния родител е по-скоро отбягван от обществото,в някой случаи,даже и от близки,семейство.То това се чувства,едно такова натрапчиво е.Но,няма какво да се направи.Може би и балканския манталитет си казва думата.
Усмивките са важни...другото все ще се преживее. Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 137 3 окт. 2018, 20:46 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Цитат на: spaceone в ср, 03 окт 2018, 16:26
Панди факт е,че самотния родител е по-скоро отбягван от обществото,в някой случаи,даже и от близки,семейство.

Да, така е. Като се разведох и останахме двете с дъщерята една много близка братовчедка рязко ограничи контактите с мене. Мъгляво обясни, че се страхувала да не и взема мъжа. Той 7 г. по-малък от мене, не съм педофилка. Преди това денонощно беше у нас с гаджето, ожениха се.
И каква е равносметката - аз си гледах спокойно детето, двете заедно си намерихме мъж и баща.
А тя с нейния живеят като съквартиранти.

# 138 4 окт. 2018, 13:26 ч.
  • До морето :)
  • Мнения: 328
Аз пък, като започнах да говоря с познати и приятелки за развода ми, по-често усещах завист, че съм се решила на тази стъпка. Установих, че много от жените покрай мен живеят с половинките си не заради любов, а от ... каквото и там да ги задържа заедно. Стана ми тъжно.
Сега съм си намерила средата. Случайно попаднах в компания от жени като мен, къде разведени, къде уж женени, пък не съвсем, с една дума - разбираме се и без думи. Simple Smile

# 139 4 окт. 2018, 20:00 ч.
  • Мнения: 54 500
Значи съм имала голям късмет. Нито приятели, нито роднини, в т.ч. и свекърите, нито колеги, са се отдръпнали от мен. Направо не вярвам като ви чета.

# 140 18 окт. 2018, 17:17 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Цитат на: DeVa® в чт, 04 окт 2018, 20:00
Значи съм имала голям късмет. Нито приятели, нито роднини, в т.ч. и свекърите, нито колеги, са се отдръпнали от мен. Направо не вярвам като ви чета.

Ами защото ти така си се поставила, браво за което - с достойнство, предполагам без нагласата че те гледат различно, без прекалени претенции и насочване вниманието към себе си, мрънкане и очакване на съжаление или противоположното (аз съм независима и оправна, нямам нужда да ми помага никой). Много жени отглеждат сами детето си и по различни причини, не само развод, има такива загубили мъжете си, има решили да забременеят от донор. Като приемаш ситуацията каквато е и не си променяш поведението към другите, тогава и другите не си сменят отношението към теб, това не е късмет, а придобивка.

# 141 19 окт. 2018, 17:05 ч.
  • Мнения: 12 473
Цитат на: svetlana manoleva в чт, 18 окт 2018, 17:17
Цитат на: DeVa® в чт, 04 окт 2018, 20:00
Значи съм имала голям късмет. Нито приятели, нито роднини, в т.ч. и свекърите, нито колеги, са се отдръпнали от мен. Направо не вярвам като ви чета.

Ами защото ти така си се поставила, браво за което - с достойнство, предполагам без нагласата че те гледат различно, без прекалени претенции и насочване вниманието към себе си, мрънкане и очакване на съжаление или противоположното (аз съм независима и оправна, нямам нужда да ми помага никой). Много жени отглеждат сами детето си и по различни причини, не само развод, има такива загубили мъжете си, има решили да забременеят от донор. Като приемаш ситуацията каквато е и не си променяш поведението към другите, тогава и другите не си сменят отношението към теб, това не е късмет, а придобивка.

Не е ли до внимателно избиране по принцип с кого се сближаваш и общуваш?
И аз като Дева - истински се дивя като ви чета.
Никога, никога не съм срещнала отдръпване или неодобрение от страна на приятелите си (и познатите дори)  - а само подкрепа и помощ при необходимост. С родителите - беше малко по-тегава ситуацията, но в крайна сметка - същото отношение - на подкрепа и помощ, когато поискам.

# 142 19 окт. 2018, 18:47 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
Според мен е, защото някои жени сами се усещат различни и подтиснати от ситуацията.
Семейството с татко в него е правилнияи единствения начин, и когато се провали, се чустват и те провалени. И се оглеждат в семействата на близките и приятелите си, които не са като тях, съответно самотни.
Тоест, в болшинството от случаите е до вътрешно усещане, а не до външно отношение.

# 143 19 окт. 2018, 19:59 ч.
  • Мнения: 12 473
На мен усещането за провал ще си стои до живот. Но това не значи, че не съм го приела. Факт. И стм продължила напред и преодоляла угризенията о самообвиненията.

# 144 19 окт. 2018, 21:22 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
А при мен няма никакво усещане за провал-радвам се, че се спасих!

# 145 19 окт. 2018, 21:40 ч.
  • София
  • Мнения: 4 331
Аз нито се чувствам провалена, нито спасена. Просто урок и ситуация в живота ми, за която съм благодарна

# 146 22 окт. 2018, 15:56 ч.
  • София
  • Мнения: 9 571
И аз не се чувствам провалена, въпреки че майка ми упорито ми натяква какъв провал е това, което ми се случи. Според мен провал щеше да бъде, ако бях останала с БНД. Та аз бях същинска развалина в последните месеци от живота си с него. Бях рухнала психически и физически. Не ми се мисли как щях да възпитавам дете. Страх ме е да си представя какво щеше да е детето ми с живота, който щеше да има тогава. И се радвам, че около тази ситуация разбрах що за "приятели" съм имала до себе си. Истинските и ценните си останаха такива и след това. От останалите се избавих. Благодарна съм, че научих ценен урок. А най-благодарна съм, че имам дъщеря си. И не се чувствам самотна майка, защото никога не съм самотна. С нея животът ми е пълен. Purple Heart

# 147 23 окт. 2018, 20:06 ч.
  • Мнения: 54 500
Какъв провал? Вие знаете ли какво е провален човек? Rolling Eyes
За мен е гордост, че сама съм се справила с всичко, не съм длъжница на никого, независима съм и имам всичко, което ми е нужно.

# 148 23 окт. 2018, 20:13 ч.
  • Мнения: X
За гордост си е.

# 149 23 окт. 2018, 20:30 ч.
  • Мнения: 54 500
Ами да.
Не виждам никакъв провал.
Нито съм безработна, да чакам някой да ме издържа, нито съм в чужда къща, нито съм с кредити.
Детето ми не се чувства зле от факта, че баща му не е бил с нас по всяко време.
Кое е провал?
Хората не се женят отдавна до гроб. Няма нужда да се мъчат, ако не вървят нещата.

# 150 23 окт. 2018, 20:53 ч.
  • Мнения: 12 473
Дева, така е.
Аз имах предвид, че само тази си мечта не съм осъществила успешно.
Тъжно ми е понякога, това е. Но ако имаше повторение живота, пак така бих го изживяла.

# 151 30 окт. 2018, 18:42 ч.
  • Мнения: X
Малко е трудно да се обясни това с провала. Не се интересувам какво мислят другите, но за мен си е провал. Защото взех решението преди години, което доведе до сегашната ситуация. Не се омъжих по любов, а защото си мислех, че с времето тя ще дойде, еми не дойде... Сега имам такова ежедневие, че ми е трудно да си обърна внимание. Има моменти, в които ми липсва партньор, с когото да гледаме в една посока, да ме гушне и да ми каже, че всичко ще е наред, но нито знам къде да го намеря, а и още ми е едно такова...абе сложно, за да работя в тази посока. Трудно ми е да си призная, че може и да не го срещна, но тази алтернатива съществува.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата