Самотата - избор или съдба

  • 4 333
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21
Здравейте, пиша, за да споделя и да прочета вашия опит.
На 25 съм и имам отговорна работа, която е единственото нещо, което ми носи удовлетворение. За съжаление обаче нещата в личния ми живот изобщо не вървят. Влюбих се веднъж и беше несподелено, от онзи момент минаха вече 6 години, а аз все съм на същото място. Проблемът е, че напоследък всичките ми приятелки имат половинки, някои дори семейства и аз съм все по-често сама.

Как се справяте Вие със самотата?
Успяхте ли да преживеете първата си любов и успяхте ли да се влюбите отново?

# 1
  • Мнения: 6 145
Преживява се, кога лесно, кога по-трудно. 6 години са твърде много. Била си на 19, това е много време, опитвай с различни хора, ходи на срещи, излизай с приятели. Понякога се случва да се влюбиш отново когато най-малко го очакваш. Разбирам те напълно, на твоите години бях в същото положение, като ти липсва любовта, нищо не те радва, нито успехите в работата и парите, нито купоните и дискотеките. Е когато я търсиш, любовта идва дори и неочаквано.

# 2
  • INFJ
  • Мнения: 9 361
За мен, 6 години са избор. Не можеш да ми кажеш, че младо момиче (от 19 до 25г) не е намерило нито един човек, с който биха се получили нещата.
За да се влюбиш, трябва да си отворена за това, и да позволяваш нещата да се случват. Според мен, ти не позволяваш. Така че... избор е. Не е съдба.

# 3
  • Мнения: 21
За мен, 6 години са избор. Не можеш да ми кажеш, че младо момиче (от 19 до 25г) не е намерило нито един човек, с който биха се получили нещата.
За да се влюбиш, трябва да си отворена за това, и да позволяваш нещата да се случват. Според мен, ти не позволяваш. Така че... избор е. Не е съдба.
Да, и аз се притеснявам, че годините станаха твърде много, нямам и опит, за да преценя и не знам дали само за да задоволиш собствените си потребности,  трябва да търсиш някого. Малко е егоистично и вярвам, че всеки заслужава да бъде обичан и няма да е справедливо спрямо другия човек. През тези години е имало свестни хора, около мен, но никога не съм усещала емоция, различна от приятелско чувство.

# 4
  • София
  • Мнения: 35 104
Самотата е личен избор, не е съдба.
С чакане някой да ти почука на вратата не става. Леко съм уплашена от съседна тема, но, била ли си интимна с мъж?

# 5
  • София
  • Мнения: 12 655
Преживях и първата, и няколко след нея Wink Самотата наистина е избор. Човек трябва да е отворен за нови връзки. Много често обаче, човек свиква да е сам, и даже му харесва. Не, че има всичко и връзка не му липсва, но му става все по-трудно да се впусне в такава, става егоист, става прекалено претенциозен, в същото време може да натрупа страх и огорчение. Сам си набива прът в колелото, с две думи казано.

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
На млада възраст почти всичко се преживява, природата си казва думата. Очевидно при теб не е избор, щом сама пишеш, че не си срещнала никого, виждаш приятелките си, явно имаш нужда да срещнеш човек, който да те обича.
Ако все още преживяваш първата си любов и не обръщаш внимание на мъжете около себе си, може и по някакъв начин да го показваш и да не приемаш знаците, които някой ти дава.
Какво се случва, когато си в мъжка компания, особено ако харесаш някого, заглеждаш ли се в някой мъж, ей така, от любопитство?

# 7
  • Мнения: 3 033
На тази възраст е по-скоро избор.
На по-късна възраст може и да се окаже вече съдба.
НО с годините претенциите се увеличават, а избора на читав свободен човек драстично намалява.

# 8
  • Мнения: 18 299
Несподелените влюбвания не биха могли да ме държат дълго, тъй като при тях става ясно, че не е това човекът (щом той не изпитва същото) и се продължава нататък.
Когато е уж споделено, а всъщност не съвсем, е проблемът. Там се губи някакво време да се осъзнаеш.

# 9
  • Мнения: 5 146
Колкото повече чакаш и се чудиш, толкова по-зле ще става. Около мен търсещите над 33-35 имат един и същи проблем - превръщат се в егоисти, които имат определен комфорт и не биха искали да си го нарушат с "натрапник" в ежедневието си. Не са свикнали на компромиси, съобразяване и т.н. Не казвам, че няма! Хората откриват любовта на всякакви възрасти! Просто наблюденията от близките ми познати.
Та помисли си какво би искала от съвместната връзка с някого и какво би искала и имаш нужда да дадеш. Защото, ако ти трябва някой, който да ти сменя крушките е едно, ако ти трябва някой, с когото да обикаляш света е друго, ако ти трябва някой, който да ти готви е трето... И така Simple Smile

# 10
  • Мнения: X
Млада си, всичко се преживява. Ако на 19 си била разочарована, 6 години по-късно сама си избрала да си на това дередже.
На 18-19 морето е до колене, като се сетя тогава каква съм била. Ама съвсем нормално е на тия години да има разочарования. На 19 е едно, но разочарование на 39 ще ти е в пъти по-трудно!

Сега щом си на 25 е абсолютно нормално приятелките ти вече да се ориентират към семейство. На тези години и малко след това хората се женят, раждат деца и тн.

Вглъбила си се в кариерата си, за да запълниш липси.

Излизаш ли с мъже? Имаш ли компания? Свалки? Каква ти е комуникацията с отсрещния пол?

# 11
  • Мнения: 116
Каквото било - било...
спри да идеализираш някой от миналото...

Време е да заобичаш себе си,
дай шанс на някой приятел, който  те гледа влюбено.

# 12
  • Мнения: 21
Млада си, всичко се преживява. Ако на 19 си била разочарована, 6 години по-късно сама си избрала да си на това дередже.
На 18-19 морето е до колене, като се сетя тогава каква съм била. Ама съвсем нормално е на тия години да има разочарования. На 19 е едно, но разочарование на 39 ще ти е в пъти по-трудно!

Сега щом си на 25 е абсолютно нормално приятелките ти вече да се ориентират към семейство. На тези години и малко след това хората се женят, раждат деца и тн.

Вглъбила си се в кариерата си, за да запълниш липси.

Излизаш ли с мъже? Имаш ли компания? Свалки? Каква ти е комуникацията с отсрещния пол?
Комуникацията ми е съвсем нормална и приятелска, нищо повече от това, защото просто не изпитвам привличането на влюбването. Друго е обаче, когато по необходимост се срещам с въпросния мъж, изпитвам вълнението. Може да се каже, че този мъж ме изгради като личност, което усложнява ситуацията още повече. Аз никога не му казах какво изпитвам, но пък и той никога не предприе някаква крачка към мен и аз прецених, че няма и смисъл и е по-добре да не знае.

# 13
  • Мнения: 3 194
Т.е. си на 25 и не си имала връзка преди, дори и в тийн възраст, правилно ли разбирам? Само една несподелено нереализирано увлечение?

# 14
  • Мнения: X
А някакви мимолетни връзки имаш ли? Секс? Просто свалки или срещи?

Нещо има, което е странно. Разочаровала си се от някакъв, с който дори не сте били във връзка? И това те е белязало да не си живееш младините, а да се спичаш от мъжете и да избягваш свалки.

Общи условия

Активация на акаунт