Като дебело детенце, пухкава тинейджърка и сега леко позакръглена жена, мога да кажа, че липсата на самочувствие, оттам усещането, че ми липсва избор, ме поведе в изключително грешна посока, до степен да взема поредица от неправилни решения, които ми скапаха живота.
- Публикувана: 22 юли 2022, 23:35 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2022, 19:03 ч.
Самотата - избор или съдба
Nevena Virolan, и аз страдах за първото гадже 9 месеца, но да мислиш някакъв папуняк не знам колко години - пълен булшит. Е главната героиня - някакъв и се усмихнал преди 7 години, а тя вече е на път към депресията. Булшити. Еми както на никоя не й е златна, така и на никой оная му работа не е златна. Пълен булшит е да седиш и да плачеш за някой години наред. Айде няколко месеца - показва, че си имал чувства.
Основната героиня - трябва да се разчупиш, да се социализираш и да си счупиш оковите. Щом нямаш мъже около себе си - социализация - танци, кръжоци, сайтове за запознанства.
И е хубаво да имаш някоя и друга мимолетна забивка, да се очупиш малко, а не да чакаш принца на бял кон и да се хвърлиш на първия срещнат и да мислиш за сватби - за да избереш, трябва да имаш критерии, а за да имаш критерии - трябва опит.
Основната героиня - трябва да се разчупиш, да се социализираш и да си счупиш оковите. Щом нямаш мъже около себе си - социализация - танци, кръжоци, сайтове за запознанства.
И е хубаво да имаш някоя и друга мимолетна забивка, да се очупиш малко, а не да чакаш принца на бял кон и да се хвърлиш на първия срещнат и да мислиш за сватби - за да избереш, трябва да имаш критерии, а за да имаш критерии - трябва опит.
Скрит текст:
Nevena Virolan, и аз страдах за първото гадже 9 месеца, но да мислиш някакъв папуняк не знам колко години - пълен булшит. Е главната героиня - някакъв и се усмихнал преди 7 години, а тя вече е на път към депресията. Булшити. Еми както на никоя не й е златна, така и на никой оная му работа не е златна. Пълен булшит е да седиш и да плачеш за някой години наред. Айде няколко месеца - показва, че си имал чувства.
Основната героиня - трябва да се разчупиш, да се социализираш и да си счупиш оковите. Щом нямаш мъже около себе си - социализация - танци, кръжоци, сайтове за запознанства.
И е хубаво да имаш някоя и друга мимолетна забивка, да се очупиш малко, а не да чакаш принца на бял кон и да се хвърлиш на първия срещнат и да мислиш за сватби - за да избереш, трябва да имаш критерии, а за да имаш критерии - трябва опит.
Основната героиня - трябва да се разчупиш, да се социализираш и да си счупиш оковите. Щом нямаш мъже около себе си - социализация - танци, кръжоци, сайтове за запознанства.
И е хубаво да имаш някоя и друга мимолетна забивка, да се очупиш малко, а не да чакаш принца на бял кон и да се хвърлиш на първия срещнат и да мислиш за сватби - за да избереш, трябва да имаш критерии, а за да имаш критерии - трябва опит.
Да, добре е да излиза с мъже и да придобива опит. Това ме посъветваха и така направих. Проблемът е, че някои от тези мъже очакват изключителна връзка, а за жена, влюбена в друг са мимолетна забивка. Разделите стават трудни и конфликтни и това вкоренява мнението, че обектът на любовта ни няма равен. Има, ами ние го идеализираме, защото изобщо не сме били във връзка с него. Аз затова я посъветвах да излиза със женени, мъже, които са за малко в града и, мъже, с които е лесно жена да се раздели.
Пишеш, че не му е златен. Не е. Може и да е малък, крив, липсващ, но авторката не го е виждала. Изживяна връзка не е = на неизживяна. Бивши гаджета прежалвам за максимум 2 часа, независимо те ли са прекратили връзката или аз.
Въпросният човек я е белязал, оформил е някои от възгледите и и явно и пасва духовно.
За оформяне на критерии не е нужен опит. Някои, като телесно окосмяване, са вродени предпочитания и зависят от генотипа на баща и. Други като тембър на гласа са предопределени от хормоналните и нива. Трети, като прическа, ръст, начин на обличане зависят от социалната среда. Критериите ми на 30г бяха абсолютно същите, които имах на 15г. Жените рано решаваме какво точно искаме от живота.
Е тва не го разбирам - връзка я преживяваш за 2 часа, пък някакъв дето не си го пипнала дори, ще плачеш 10 години. Тва извинявай, но е детинско. Децата си създават кумири, влюбват се във филмови герои и си мечтаят. Аз едно време си представях, че като порастна и ще ида да се оженя за една актриса от един латино сериал, който гледах по телевизията с дядо ми. Гледах яката мацка, гледах какви драми преживява по телевизора с нейния екранен партньор, плачках с нея и смятах след 15 години аз на колко години ще съм и тя на колко и дали ще стане работата. Това е детско поведение. Така че това, което вие с авторката преживявате е някъв комплекс на непорасналото дете. И точно затова казвам, че трябва да минеш 5-6 пича, да имаш кратки, дъгли връзки, да те очука реалността за да нямаш такива илюзии и вече да имаш реални критерии за връзка.
15 години държах една такава неосъществена любов, след това се събрахме. Определено беше любовта на живота ми, нищо че бях на 17, когато се случи, нищо че беше любов от пръв поглед, оказа се много, много истинско и за двама ни. Оказа се също, че любов не е равно на семейство, та се разделихме след 10 години заедно, но не съжалявам за нито един миг от тези 25 години общо, а дъщеря ни е прекрасна млада дама, красива като мен и умна като него.😁
И заради заглавието, не съм била сама нито ден през тези 15 години.😉
И заради заглавието, не съм била сама нито ден през тези 15 години.😉
Авторката се е попрецакала малко според мен... Вие не сте стояли като монахини въпреки несподелените големи любови. А тя е на 25 с нулев опит и на ниво 17-годишна. Мъжете, с които евентуално би излязла, ще очакват жена на 25, вместо това ще получат тийнейджър по акъл. Трябва да имаш нулево либидо, за да се моткаш толкова във фантазии. Тъй си отминава животът неживян, работата оргазми, любов и деца не дава.
Примерът с актрисата не е съпоставим с влюбване в човек, с когото сме прекарали дълги часове и дни заедно, от когото съм научила много и който ме е оформил като личност. Това не е образ, а реален човек, чиято физика, телесна миризма, походка, маниери, поведение, знания са ми харесали.
5-6, или 55 и 66 мъже и излизане и секс с тях не са успели да го засенчат 10 години. С него ми беше по-приятно.
Връзката я преживявам за 2 часа, защото е изживяна, изчерпана, не е била уау и емоционално не съм била свободна като съм я започнала.
Някои влюбвания са изпепеляващи и трябва да се изживеят. Лейди Рамкин го е обяснила по-добре. Благородно и завиждам за възможността да изживее голямата си любов.
5-6, или 55 и 66 мъже и излизане и секс с тях не са успели да го засенчат 10 години. С него ми беше по-приятно.
Връзката я преживявам за 2 часа, защото е изживяна, изчерпана, не е била уау и емоционално не съм била свободна като съм я започнала.
Някои влюбвания са изпепеляващи и трябва да се изживеят. Лейди Рамкин го е обяснила по-добре. Благородно и завиждам за възможността да изживее голямата си любов.
Невена,
Това се нарича Синдром Единствен/Единствена. С какво па е толкова специален - и той ходи до тоалетна....ама щом те кефи, може да седиш и да му поднасящ всеки ден цветя 90 години, а той/тя да вика чиба. Като си толкова хлътнал - отдалечаваш се някъде и намираш някой друг. Самият факт, че се увличаш толкова силно към някой си, говори сам по себе си. Особено хората имаме типичния маниер да въздигаме в култ това, което не можем да имаме. Аз също съм обожествявал първото гадже, 9 месеца след връзката ни я "преследвах" (е виж в съседната тема една мацка не може да се отърве от един съвсем луд), молех се и т.н. Ама сега от дистанцията на времето виждам, че тая мацка не е била нищо особено, жена ми в момента е по-готина и като характер и като външност. НО, въпреки че я обичам, вече не съм я издигнал в култ и не смятам, че трябва да си режа вените, ако случайно вече не ме харесва. Така че - този синдром трябва да се лекува. Той показва, че си слаб и затова се фиксираш в някакъв и говориш тинтириминтири за аромати. Еми и той пърди, и аз пърдя, и жена ми пърди, и не бих казал, че ароматът е УАУ. Така че - това е въпрос на себеосъзнаване.
Така че харесали са ти...ама ако не те иска....излизаш на диско и за 10 часа ще намериш още 10 пича, чиито походка, аромат и душевност и дрън дрън ще ти харесат.
Това се нарича Синдром Единствен/Единствена. С какво па е толкова специален - и той ходи до тоалетна....ама щом те кефи, може да седиш и да му поднасящ всеки ден цветя 90 години, а той/тя да вика чиба. Като си толкова хлътнал - отдалечаваш се някъде и намираш някой друг. Самият факт, че се увличаш толкова силно към някой си, говори сам по себе си. Особено хората имаме типичния маниер да въздигаме в култ това, което не можем да имаме. Аз също съм обожествявал първото гадже, 9 месеца след връзката ни я "преследвах" (е виж в съседната тема една мацка не може да се отърве от един съвсем луд), молех се и т.н. Ама сега от дистанцията на времето виждам, че тая мацка не е била нищо особено, жена ми в момента е по-готина и като характер и като външност. НО, въпреки че я обичам, вече не съм я издигнал в култ и не смятам, че трябва да си режа вените, ако случайно вече не ме харесва. Така че - този синдром трябва да се лекува. Той показва, че си слаб и затова се фиксираш в някакъв и говориш тинтириминтири за аромати. Еми и той пърди, и аз пърдя, и жена ми пърди, и не бих казал, че ароматът е УАУ. Така че - това е въпрос на себеосъзнаване.
Така че харесали са ти...ама ако не те иска....излизаш на диско и за 10 часа ще намериш още 10 пича, чиито походка, аромат и душевност и дрън дрън ще ти харесат.
И въпреки това, не е нужно хората да седят в токсична връзка заради къси и криви крака. За всеки влак си има пътници, вярвам в това!
Много наивно ми звучи тва как се забравя за 10 минути в дискотеката или как тичаш подир някой който те реже. Нормално е да не се разбира ситуацията от някой, който не е бил в такава. Не за 10 минути, а за цяла година по дискотеки и барове не я забравих, покрай мен танцуват жени, а аз стоя и се наливам до откат, в главата ми само една жена...
Също и за тва как тичаш подир някой докато те реже, всъщност историите, за които пишем не са такива, винаги има някъв друг тип отношения- приятелски, колегиални или други, и обекта на желанията ти е често пред очите.
За историята на авторката и другите писали не знам, аз се измъкнах като се убедих, че тя не изпитва същото към мен и няма смисъл да си вкарвам напразни надежди. Пак ми отне време, но се получи в крайна сметка. Обаче понеже
не проведохме откровен разговор накрая, останаха много неща висящи и повод за размисъл след години. Поведението на приятелката ми в последните месеци на отношенията ни също дава много поводи за съмнения и размисли. Така че обикновено такива неясни и неизяснени работи се затварят много трудно и си остават да се мислят след време.
Също и за тва как тичаш подир някой докато те реже, всъщност историите, за които пишем не са такива, винаги има някъв друг тип отношения- приятелски, колегиални или други, и обекта на желанията ти е често пред очите.
За историята на авторката и другите писали не знам, аз се измъкнах като се убедих, че тя не изпитва същото към мен и няма смисъл да си вкарвам напразни надежди. Пак ми отне време, но се получи в крайна сметка. Обаче понеже
не проведохме откровен разговор накрая, останаха много неща висящи и повод за размисъл след години. Поведението на приятелката ми в последните месеци на отношенията ни също дава много поводи за съмнения и размисли. Така че обикновено такива неясни и неизяснени работи се затварят много трудно и си остават да се мислят след време.