Мъжът ми постоянно виси пред телевизора

Понякога като чета такива теми и оставам с впечатление, че хората, които пишат, че живеят заедно, семейство са, никога не си говорят. Единият на една страна, другият на друга и някакви формални разговори между сумтенето и възмутата на единия или другия.
Принципно човек се събира с някой на когото може да се довери и да сподели, да разговаря честно и откровено с него, да му е близък и да му помага. Когато възникне някакъв проблем, дисбаланс в някой от двамата, най-естествено ми се струва да го сподели с половинката си. За да могат да се справят ДВАМАТА. Иначе не виждам смисъла на съвместното съжителство.

Как се нарича нещо прирастнало се с дивана? Аз и търтей го наричам. Без угризения, защото Е.
И аз съм дете на разведени родители и много добре знам за какво става въпрос. Аз самата се молех да се разделят предвид непрестанните им разправии, които повече ме травмираха. Любопитното е, че мъжът ми е уж от здраво семейство, само че баща му заради вида на работата му много е отсъствал. Та си обяснявам аз, че той явно не знае бащата в семейството за какво е.
Ако мъжът ми поне се стараеше с детето, щях да стискам зъби.

Питах те, когато се оженихте, той пак ли беше сраснал с дивана?
Пак ли от нищо не се интересуваше?

И ако не е било така, търсиш ли обяснение какво се е случило, за да стане?
Пробваш ли да поговориш човешки с него, без обвинителната нотка?

Човек не се " старае" в отношенията с детето си- на жените им иде отвътре, а мъжете се научават как да го изразят.
И е нормално от теб да го научи мъжа ти- да го приобщиш.

Ако искаш, де.
Ако си решила, че вече не го понасяш и ако ползваш примера на собственото си семейство, ще си биеш камшика.

Преди работеше по 12 часа и вечер и събота и неделя гледаше телевизия, да. Но тогава си го обяснявах, че това е неговият начин да се разтовари.

Бе какви отношения с детето, детето иска някой да прави основните неща около него. Може и да гледа ТВ, но да е на разположение да направи закуска, да забърше беля или да си говори с детето. Въпросът е, че докато майките имат копче "скачай и действай", то татковци от тоя вид имат модул за пълен игнор, дори да стане пожар около тях.

Интересно, какво ли копче ще се задейства, ако тя стане и не я види повече?!
Но докато жените търпят подобни поведения, че си ги и оправдават с разни депресии, много мъже така си изкарват цял живот. Някои дори и с любовници се сдобиват, че видиш ли, той бил потиснат и нямало, кой да го разбере.

Значи, нищо ново под слънцето- и преди, и сега, щом е вкъщи е пред телевизора.
Преди не ти е пречело, сега ти пречи.

Ами, не виждам в какво го обвиняваш- бил е достатъчно честен да ти се покаже такъв, какъвто е и на теб ти е харесвал, че и си го обичала щом си се омъжила и дете си му родила!

Сега решаваш, че вече не те кефи- ами, познаваш го, намери начин лека полека да го приобщиш към теб и детето, после само към детето...........и така.

Аз лично бих го обвинила, че си седи на задните части и не прави дори опит да бъде мъжа в това семейство. Кой го храни, кой му плаща сметките при това положение? А детето? То има също нужди и не са малко. Напълно разбирам възмущението на авторката. Ако са само двамата - да си седи като зеленчук и да зяпа в екрана. Тя е способна да се погрижи за себе си. Ама не са. Създали са дете. Хайде малко по-отговорно. Това дете няма да спре да яде щото баща му бил в депресия.

А вие представяте ли си какво е било това бачкане 12 часа на ден? Някакво висене и разтъкаване ще да е било, никой не бачка продуктивно по 12 часа без никакви успехи, че накрая и да легне безработен.

Това със телевизията е нещо страшно. Има си хора, наистина пристрастени към ТВто. Моя например не може да заспи без ТВто да му дудне на главата. Така го е научила мама от малък  .
Ами защо жената да се занимава с него, да си играе, и приказки да му чете. Тупвала го пред телевизора да зяпа и си е решавала проблема.
     Иначе ние сме си разпределили задълженията. Той работи и носи парите, а аз гледам къщата. Тежката работа я върши той, след работа цепи дърва например, понеже сме на твърдо гориво, и др. А аз се занимавам с домакинската.  Все още нямаме деца, и наистина не знам как ще реагира в такава ситуация.
    Та засега при нас проблема с ТВто е бял кахър т.к., но все се замислям какво ли ще се случи , ако го преместя във тоалетната  . Сигурно ще го заваря да хърка на тоалетната чиния  

   За авторката на темата. - След 1-2 години има сериозна опасност да се тупне и детето до мъжа ти пред ТВто, и да получиш пълен игнор и от него. Децата страшно копират такова поведение.
    Като се замисля, при пенсионерите това си е направо епидемия. Игнор на всичко в името на сериала. Колко манджи се загарят, и колко тенжери и тави се изхвърлят... че и по-леки пожари даже стават...
    Хубаво ще е ако успееш да измислиш нещо, което мъжът ти да върши с детето, и което ще е забавно и приятно и за двамата. Така ще се създаде връзка между двамата и ще се отклони вниманието му от ТВто. Може да приучиш детето да го закача, и да му прави смешки някакви, да му се плези закачливо например, да му подхвърля бисквити , или нещо такова. Стига мъжът ти да има някакво чувство за хумор и да започне това да го забавлява. Може да пускаш и някаква весела музика и да си танцуваш с детето докато си вършиш работата из къщи. Доброто настроение е заразно, както и лошото и депресивното. Кани си весели и жизнерадостни приятели във къщи на кафенце и оставяй мъжа си да се занимава повече с тях докато ти си вършиш работата между другото.
    Еднообразното ежедневие може да е пагубно за психиката и настроението, така че помисли как бихте могли да се забавлявате заедно и в къщи.

А, моля ви се, не си учете децата на маймунджулуци и привличане на внимание. Тъпо е.

Това с гледането на ТВ и навика от детството не е задължително. Като деца сме гледали с часове детски, днес почти не гледаме ТВ. Просто има по-интересни неща.

Телевизорът е заместител на нещо. Най- вече на емоция, когато тя липсва в живота. Това е и причината домакини и пенсионери да са пристрастени- чрез сериалите съпреживяват емоции, които им липсват. Помисли каква може да е причината на твоя мъж. Говори с него, не на него... или до него

Защо да е тъпо. Мимиките са нещо, което децата започват да заучават още от най-ранна възраст, и то съвсем несъзнателно. Ако се изплезиш на едно дете , обикновено и то ще ти се изплези. Въпросът е дали ще го направи закачливо, или по грозният начин. Децата се учат и да повдигат вежди, да намигат и една камара още сладки, закачливи дивотии с които да се забавляват.
     Относно привличането на вниманието, плачът на бебето е първото нещо с което то свиква да привлича вниманието, и без никой да го учи специално на това. Когато плаче мама ще дотича с биберона, когато плаче мама ще му обръща внимание, ще смени памперса , ще го преоблече или завие и т.н.
     Цял живот човек привлича вниманието на някой друг човек. С облекло, с поведение, с клаксона на колата, често и със викове и крясъци. А забавните и весели хора винаги са по-привлекателни за околните.

Явно си от хората с нула деца и много теории за децата. Е, аз имам три деца и практика, така че тази теория издиша и мога да ти обясня защо. Общо взето трябва да учиш децата те да внимават, а не да привличат внимание върху себе си.

Е, има и хора, дето цял живот привличат внимание, ама...да кажем, че не е оптимално човешко поведение.

Мисля, че един много лош вариант би бил, ако ти започнеш работа, за да спасиш семейния бюджет, /защото отделените пари в един момент свършват/. Той не би видял в това един всеотдаен жест, а би се чувствал И като детегледачка - т.е. още по-депресиран. И тук "майката " му е "разговарянето". Но за това се иска желание от двете страни, мъдрост и отговорност, а когато човек се чувства скапан...често мисли трудно. Жалко, че докато търсим правилния път, любовта може да излети през комина /през телевизора/.