Да ти имам проблема. Звучиш като обсебена . Много сериали гледаш. Взимай се в ръце и не си създавай истински и реални проблеми.
- Публикувана: 1 ян. 2018, 17:57 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2018, 23:34 ч.
Гневът на отхвърлената снаха
Скрит текст:
Не искам фокуса да се измества върху това, че родата са със специфичен произход е айде накрай света. Една Туция ни дели
Авторката защо не пусне темата при арабските мами?
Авторката защо не пусне темата при арабските мами?
та те не харесват и арабската си снаха. В същото време имам приятелки, омъжени за българи и европейци християни и имат страхотни проблеми. Така че, наистина не мисля, че същността на проблема е в различните религии. Поддържам близки отношения с други роднини на мъжа ми ( тоест чуждата религия и култура) и нямам никакви проблеми с тях,дори смея да твърдя, че ме харесват. Точно с тези роднини няколко пъти сме обсъждали ситуацията и те са на моя страна. Казват да се радвам на живота си и да не се опитвам да търся причина, ама как, ама защо.
Има още нещо, не само че ме игнорират. В същото време пред останалите роднини, комшии,близки и т.н разправят пълни врели - некипели, че много ме обичали, харесвали, дори се ГОРДЕЕЛИ с мен, хвалели се каква добра майка съм,докато арабската снаха била мързелива и не поглеждала децата си. Пред роднините разправяли, че щели да ме отрупат със злато
Същите тия хора,за които не съществувам, пред обществото поддържат версията, че именно аз съм любимата снаха!!! За Бога, те дори не знаят името ми!!!
Когато споделих с роднините, които познавам лично, че свекърите и зълвите не казват дори Здрасти,нито питат за мен и децата ( за децата питат де,но в редки случаи и с половин уста), те се шокираха. Казаха,че не са предполагали,че е възможно. Пред всички онези тиражират версията, че много се гордеят с чуждуземната снаха!
Е,как да не откача!? Аз излизам скандалджийка, а те милите как само ме хвалели пред цял свят....
Скрит текст:
Точно така ми казват приятелки, че проблема не е реален, защото не ги виждам и не са ми в къщата.Да ти имам проблема. Звучиш като обсебена . Много сериали гледаш. Взимай се в ръце и не си създавай истински и реални проблеми.
Ама все пак гадно си е да не ме отразяват. Все пак не съм любовницата на сина им, нито пък съм им враг.
Скрит текст:
Чела съм я няколко пъти, както и редица други подобни Всъщност, ти си тук, в страната си, в която няма война, с всичките си роднини, които стоят зад гърба ти, с подкрепата на собствената ти държава и семейство, със жилище в твоята страна и ред още други подкрепящи те обстоятелства, а се тръшкаш, че някакви кукумявки от другия край на света не те поздравяват по скайпа!!! Според мен прочети "Не без дъщеря ми" и викай Ура
Всъщност нямам редицата подкрепящи обстоятелства като рода,дом,приятели и т.н, защото не живеем в Бг. Затова се чувствам и толкова самотна и имах нужда от одобрението на родата, та дори и виртуално.
Може би това,че не сме в моята родина е по- добрия вариант за нас, щото иначе можеше мъжът ми да пуска теми за заврян зет
Това, че не живеете в Бг не е маловажен детайл и не е в твоя полза, защото на малко места го има това с декларацията за напускане на страната и с практическата невъзможност да се извади паспорт на децата само от единия родител. Скрий им паспортите ( надявам се да са само български граждани) и не се навивай по никакъв начин да посещаваш с тях Сирия и подобни държави. Много сирийци тук са под постоянния натиск на родата в Сирия “ да ги изтегли” и не бих се учудила и при вас това да образува част от проблема, особено ако сте по- на запад в Европа.
За родата на мъжа ти - посъветвали са те вече - местиш ги в графата ‘ умрели ‘ - очаквания и претенции към тях нямаш. Ако ти се налага да разговаряш - протоколно любезно хладно, но винаги широко усмихнато. Отговаряш директно само на въпроси за времето, за всичко друго помисли добре преди да обещаеш. Умната, че да не се натресеш в Гераците , ама сирийско издание.
За родата на мъжа ти - посъветвали са те вече - местиш ги в графата ‘ умрели ‘ - очаквания и претенции към тях нямаш. Ако ти се налага да разговаряш - протоколно любезно хладно, но винаги широко усмихнато. Отговаряш директно само на въпроси за времето, за всичко друго помисли добре преди да обещаеш. Умната, че да не се натресеш в Гераците , ама сирийско издание.
Ами, ето, с другите роднини нямаш проблеми. Това не ти ли е достатъчно за да ти светне, че не е в теб проблема?
Хубаво са ти казали - скрий паспортите на децата и ако ще да мрат ония там не позволявай мъжа ти да ги води натам. За всеки случай. Има един лаф, то е като презерватива - по-добре да го имаш и да не ти трябва, отколкото да ти затрябва и да нямаш. И при теб така - по-добре тия мерки да се окажат излишни, но да си ги взела, отколкото да махнеш с ръка, а да се окаже после, че нещо толкова просто е било супер съществено.
И наистина, посети един психолог. Той ще ти помогне да изясниш нещата пред себе си, ще внесе яснота, а нищо чудно и да постигнеш душевното спокойствие, което искаш.
Хубаво са ти казали - скрий паспортите на децата и ако ще да мрат ония там не позволявай мъжа ти да ги води натам. За всеки случай. Има един лаф, то е като презерватива - по-добре да го имаш и да не ти трябва, отколкото да ти затрябва и да нямаш. И при теб така - по-добре тия мерки да се окажат излишни, но да си ги взела, отколкото да махнеш с ръка, а да се окаже после, че нещо толкова просто е било супер съществено.
И наистина, посети един психолог. Той ще ти помогне да изясниш нещата пред себе си, ще внесе яснота, а нищо чудно и да постигнеш душевното спокойствие, което искаш.
Здравейте, проблемът ми е обширен,
Скрит текст:
но се надявам да получа адекватни съвети. От години се опитвам тса се справя със ситуацията,но безуспешно. Определено бъркам някъде и съм в задънена улицата.
В мен се борят едновременно желаното да бъда обичана и приета от свекърите, а в същото време и обида натрупана с годините и неспособност да забравя и простя.
С мъжът ми имаме почти 15 годишна връзка, от различни култури сме и това играе съществена роля.
Семейството му се надяваше, че в един момент той ще ме изостави и върне при тях. Но той взе че се ожени за мен и създадохме деца. Той мислеше, че роднините му ще ме приемат с времето, аз също се надявах. Живеем в различни държави и не сме се виждали, но все пак това е ерата на Интернет общуването.....
Винаги съм им пращала подаръци, опитвах се да създадам връзка със сестрите му,но не се получи. Мъжът ми е "лудо влюбен" в тях и е склонен да ги оправдава,дори когато фактите са красноречиви. Доста пъти той им представи проблема и директно им каза " Намерете начин да осъществите контакт с жена ми, тя се участва, че е нежелана и отхвърлена". Те отговарят, че нямат време, нямат настроение ( в продължение на 7-8 години да не намериш няколко минути време е абсурдно оправдание). Горят често с мъжа ми и се държат така сякаш, той не е семеен въобще, сякаш не съществува никаква негова съпруга. А в същото време аз седя до рамото му. Чувството е ужасно. Чувствам се все едно съм най-пропдналата жена на света,мръсна,долна,позорна.
Мъжът ми твърди, че се е получило недоразумение поради различните култури. Но всъщност макар и различни културите ни не са чак толкова далечни, а и има ценности, които са еднакви за целия човешки род, без оглед на народност, култура или религия.
Не искам да кажа,че техните са чудовища. Знам, че се държат добре и помагат на бедни, не правят зло никому, ползват се с добро име в тяхното общество. Но защо към мен не проявиха човечност!? Та аз съм майката на внуците им, години наред съм опора на сина им. Очаквах поне малко внимание от тяхна страна, а получих хладно пренебрежение.
С времето търпението и надеждата, че ще се променят изчезнаха и се появиха ярост и гняв. Негодувание, че ме отблъснаха без причина. Мъжът ми каза да си затварям очите и да очаквам добро ( той прави така и живее,но аз не мога повече). Той твърди, че те се държат така от простотия, а не защото не ме искат.
Но по дяволите, десетки пъти той ги е молил да ми обърнат внимание и е обяснявал как се чувствам.
Доста пъти лично аз говорих с техните, мислех, че ако съм открита, ще ме разберат. Една от сестрите му обеща че,ще променят отношението си. Каза, че не било нарочно, просто нямали време и настроение. Но мина цяла година,а те не само че не показаха желание за контакт с мен, а пропастта между нас стана още по- дълбока.
Виждайки дебелокожието им, доста пъти си изпуснах нервите и ги атакувах с думи. Директно ги питах,защо така с държите, нормално ли е, че толкова години се държите все едно не съществувам. И в крайна сметка извъртяха нещата така,че да излезна скандалджийка.
В мен се борят едновременно желаното да бъда обичана и приета от свекърите, а в същото време и обида натрупана с годините и неспособност да забравя и простя.
С мъжът ми имаме почти 15 годишна връзка, от различни култури сме и това играе съществена роля.
Семейството му се надяваше, че в един момент той ще ме изостави и върне при тях. Но той взе че се ожени за мен и създадохме деца. Той мислеше, че роднините му ще ме приемат с времето, аз също се надявах. Живеем в различни държави и не сме се виждали, но все пак това е ерата на Интернет общуването.....
Винаги съм им пращала подаръци, опитвах се да създадам връзка със сестрите му,но не се получи. Мъжът ми е "лудо влюбен" в тях и е склонен да ги оправдава,дори когато фактите са красноречиви. Доста пъти той им представи проблема и директно им каза " Намерете начин да осъществите контакт с жена ми, тя се участва, че е нежелана и отхвърлена". Те отговарят, че нямат време, нямат настроение ( в продължение на 7-8 години да не намериш няколко минути време е абсурдно оправдание). Горят често с мъжа ми и се държат така сякаш, той не е семеен въобще, сякаш не съществува никаква негова съпруга. А в същото време аз седя до рамото му. Чувството е ужасно. Чувствам се все едно съм най-пропдналата жена на света,мръсна,долна,позорна.
Мъжът ми твърди, че се е получило недоразумение поради различните култури. Но всъщност макар и различни културите ни не са чак толкова далечни, а и има ценности, които са еднакви за целия човешки род, без оглед на народност, култура или религия.
Не искам да кажа,че техните са чудовища. Знам, че се държат добре и помагат на бедни, не правят зло никому, ползват се с добро име в тяхното общество. Но защо към мен не проявиха човечност!? Та аз съм майката на внуците им, години наред съм опора на сина им. Очаквах поне малко внимание от тяхна страна, а получих хладно пренебрежение.
С времето търпението и надеждата, че ще се променят изчезнаха и се появиха ярост и гняв. Негодувание, че ме отблъснаха без причина. Мъжът ми каза да си затварям очите и да очаквам добро ( той прави така и живее,но аз не мога повече). Той твърди, че те се държат така от простотия, а не защото не ме искат.
Но по дяволите, десетки пъти той ги е молил да ми обърнат внимание и е обяснявал как се чувствам.
Доста пъти лично аз говорих с техните, мислех, че ако съм открита, ще ме разберат. Една от сестрите му обеща че,ще променят отношението си. Каза, че не било нарочно, просто нямали време и настроение. Но мина цяла година,а те не само че не показаха желание за контакт с мен, а пропастта между нас стана още по- дълбока.
Виждайки дебелокожието им, доста пъти си изпуснах нервите и ги атакувах с думи. Директно ги питах,защо така с държите, нормално ли е, че толкова години се държите все едно не съществувам. И в крайна сметка извъртяха нещата така,че да излезна скандалджийка.
Да, роднини на мъжа ти са, но след като не те отразяват, забрави ги и ти.
Боже, толкова тормоз за едно голямо НИЩО.....на твое място още на втората година щях да забравя, че мъжа ми има родА.Да си контактува той с тях, аз бих си облекчила и улеснила максимално живота, като им дам пълен игнор.
Ама аз съм гаднярка....съзнавам, че не всеки може да бъде "темерут".
В случая по-добра работа от "Не без дъщеря ми", би свършила продължението: "От любов към дъщеря ми". Прочети я, най-малкото,
за да си запозната с подобни проблеми. Относно роднините му: винаги съм казвала на децата си: "Внимавай какво си пожелаваш, за да не се сбъдне"! Обикновено нещата винаги са по-различни от това, на което сме се надявали и за което сме мечтали и човек често остава разочарован, та не съм сигурна, че и да бяха те приели, нямаше да се появят други някакви проблеми. Просто спри да се самонавиваш и да правиш проблеми за несъществени неща.
за да си запозната с подобни проблеми. Относно роднините му: винаги съм казвала на децата си: "Внимавай какво си пожелаваш, за да не се сбъдне"! Обикновено нещата винаги са по-различни от това, на което сме се надявали и за което сме мечтали и човек често остава разочарован, та не съм сигурна, че и да бяха те приели, нямаше да се появят други някакви проблеми. Просто спри да се самонавиваш и да правиш проблеми за несъществени неща.
Авторке, прекалено много се филмираш. Имам съмнение и че обичаш да си все сред драмата щоч 15 години товариш и себе си, и мъжа си, и приятели, познати, роднини, че и непознати с проблема, който е само в твоята глава.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
Скрит текст: Ами не е любимият зет със сигурност, но не е и невидим,както аз за техните.
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
Това и подозирах. Неговото семейство си ти и твоите родители. Едва ли са го подигравали с кофти подаръци , пък и подкрепа сте имали / предполагам/. Ти не си го подлагала на изпитания , просто сте го приели. Той е адаптираният, от теб такова нещо не може да се иска , защото връзката е виртуална. Той наистина ли досега не си е ходил в Сирия 15 години , а се прави на част от семейството си ? Семейство е подкрепа , взаимопомощ , солидарност , саможертва , абе много неща . Тук , с неговите роднини , звучи кухо . Защо се тормозиш , нямам обяснение.
Да те приемат , е как - по скайп ? То па голямата драма - дали с някакви зълви си дрънкате по скайп за манджи и деца , или - не.
През тези 15 години, които сме заедно, е ходил в страната си. Няколко дни след раждането на първото ни дете го привикаха под претекст, че баща му умира.... Темата е "Гневът на отхвърлената снаха" , но как стои въпросът с "Комфортът на приетия зет" ?
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
Да те приемат , е как - по скайп ? То па голямата драма - дали с някакви зълви си дрънкате по скайп за манджи и деца , или - не.
Ние с децата не сме ходили, защото на свекърите било трудно да приемат факта, че синът им се е оженил пряко волята им.
В последно време започна един постоянен натиск, че искали да видят внуците преди да умрат... Аз не съм съгласна с това " гостуване " и така нещата ескалираха. Те казаха,на мъжът ми как може жена ти да те командва, ти не си мъж,ходите при нейните родители в Бг, а при нас не, жена ти не те обича.
Това нажежи обстановката. Разбира се, че ще ходим в Бг, там няма война, и ако имаше, нашите никога не биха настоявали да рискувам.
Скрит текст: Ами не е любимият зет със сигурност, но не е и невидим,както аз за техните.
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
Това и подозирах. Неговото семейство си ти и твоите родители. Едва ли са го подигравали с кофти подаръци , пък и подкрепа сте имали / предполагам/. Ти не си го подлагала на изпитания , просто сте го приели. Той е адаптираният, от теб такова нещо не може да се иска , защото връзката е виртуална. Той наистина ли досега не си е ходил в Сирия 15 години , а се прави на част от семейството си ? Семейство е подкрепа , взаимопомощ , солидарност , саможертва , абе много неща . Тук , с неговите роднини , звучи кухо . Защо се тормозиш , нямам обяснение.
Да те приемат , е как - по скайп ? То па голямата драма - дали с някакви зълви си дрънкате по скайп за манджи и деца , или - не.
През тези 15 години, които сме заедно, е ходил в страната си. Няколко дни след раждането на първото ни дете го привикаха под претекст, че баща му умира.... Темата е "Гневът на отхвърлената снаха" , но как стои въпросът с "Комфортът на приетия зет" ?
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Защото имам чувството , че българското семейство е приело този индивид като равен .
И на него сега му е лесно да раздава роли. Айде , бе..
Нашите са наясно, че той е бащата на внуците им и въпреки, че през годините са имали спречкване, смея да твърдя че имат нормални отношения.
Да те приемат , е как - по скайп ? То па голямата драма - дали с някакви зълви си дрънкате по скайп за манджи и деца , или - не.
Ние с децата не сме ходили, защото на свекърите било трудно да приемат факта, че синът им се е оженил пряко волята им.
В последно време започна един постоянен натиск, че искали да видят внуците преди да умрат... Аз не съм съгласна с това " гостуване " и така нещата ескалираха. Те казаха,на мъжът ми как може жена ти да те командва, ти не си мъж,ходите при нейните родители в Бг, а при нас не, жена ти не те обича.
Това нажежи обстановката. Разбира се, че ще ходим в Бг, там няма война, и ако имаше, нашите никога не биха настоявали да рискувам.
Като толкова искат да си видят внуците , да дойдат те при вас. Не бих рискувала съдбата на децата си , като ги водя на гости при такива недружелюбни хора.
Скрит текст:
Е,не съм правела драми цели 15 години. Явно с напредването на възрастта ставам мрънкаща и недоволна:)Авторке, прекалено много се филмираш. Имам съмнение и че обичаш да си все сред драмата щоч 15 години товариш и себе си, и мъжа си, и приятели, познати, роднини, че и непознати с проблема, който е само в твоята глава.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
Както казах по- горе, ситуацията ескалира след непрекъснатото им настояване да отидем при тях. Това войната, немааа страшно, ако ти е писано, ще оцелееш. И през зимата да отидем, щото лятото ще ни е горещо,а на ток и вода. Е,колко му е децата да отсъстват от училище само три месеца....
Пък, ако ни хареса,можело и да си останем там. Другата снаха била много мързелива и свекърва ми изнемогвала да домакинства и да гледа подхвърлени деца....
Иначе за самотата, да, самотна съм тук,въпреки че имам познати, пак съм сама. Не знам как да го обясня,доста хора се чувстват така в чужбина.
Беше гадна Коледа...
Скрит текст:
И аз това казвам, милиони хора напуснаха размирните си страни и дойдоха в Европа, само родата не иска. Било невъзможно да дойдат дори на гости, свекърва ми не можела да изостави клетите си внучета на мързелива им арабска майка.... Пък колко му е ние да прескочим до тях, граници няма,няма проблем, ще притичаме нелегално с моите деца и куфарите. Много хора така правели и оживявали.... Тоя път дори и аз съм поканена да гостувам Осъзнаваш ли , че темата ти не е свързана с родАта , а тревогите са ти от съвсем друго естество?
Като толкова искат да си видят внуците , да дойдат те при вас. Не бих рискувала съдбата на децата си , като ги водя на гости при такива недружелюбни хора.
Като толкова искат да си видят внуците , да дойдат те при вас. Не бих рискувала съдбата на децата си , като ги водя на гости при такива недружелюбни хора.
Скрит текст: Е,не съм правела драми цели 15 години. Явно с напредването на възрастта ставам мрънкаща и недоволна:)
Както казах по- горе, ситуацията ескалира след непрекъснатото им настояване да отидем при тях. Това войната, немааа страшно, ако ти е писано, ще оцелееш. И през зимата да отидем, щото лятото ще ни е горещо,а на ток и вода. Е,колко му е децата да отсъстват от училище само три месеца....
Пък, ако ни хареса,можело и да си останем там. Другата снаха била много мързелива и свекърва ми изнемогвала да домакинства и да гледа подхвърлени деца....Авторке, прекалено много се филмираш. Имам съмнение и че обичаш да си все сред драмата щоч 15 години товариш и себе си, и мъжа си, и приятели, познати, роднини, че и непознати с проблема, който е само в твоята глава.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
Както казах по- горе, ситуацията ескалира след непрекъснатото им настояване да отидем при тях. Това войната, немааа страшно, ако ти е писано, ще оцелееш. И през зимата да отидем, щото лятото ще ни е горещо,а на ток и вода. Е,колко му е децата да отсъстват от училище само три месеца....
Скрит текст:
Иначе за самотата, да, самотна съм тук,въпреки че имам познати, пак съм сама. Не знам как да го обясня,доста хора се чувстват така в чужбина.
Беше гадна Коледа...
Беше гадна Коледа...
И после да не можеш да откажеш на мъжа си, като и той те натисне да си ходите в "родината"?
Защото, доколкото съм запозната, според него и техните закони, децата ви са си негови, сирийчета.
И ако сглупиш да ги заведеш там, може да не можеш да ги върнеш обратно.
Писа, че си чела "Не без дъщеря ми".....та добре мисли, преди да правиш каквото и да било.И особено да се доверяваш сляпо на мъжа си.
Скрит текст:
Ти сигурна ли си, че това тяхното не е подмолна манипулация, за да те карат да изпитваш вина?
И после да не можеш да откажеш на мъжа си, като и той те натисне да си ходите в "родината"?
Защото, доколкото съм запозната, според него и техните закони, децата ви са си негови, сирийчета.
И ако сглупиш да ги заведеш там, може да не можеш да ги върнеш обратно.
Писа, че си чела "Не без дъщеря ми".....та добре мисли, преди да правиш каквото и да било.И особено да се доверяваш сляпо на мъжа си.
Не, децата са са само с бг гражданство.Скрит текст: Е,не съм правела драми цели 15 години. Явно с напредването на възрастта ставам мрънкаща и недоволна:)
Както казах по- горе, ситуацията ескалира след непрекъснатото им настояване да отидем при тях. Това войната, немааа страшно, ако ти е писано, ще оцелееш. И през зимата да отидем, щото лятото ще ни е горещо,а на ток и вода. Е,колко му е децата да отсъстват от училище само три месеца....
Пък, ако ни хареса,можело и да си останем там. Другата снаха била много мързелива и свекърва ми изнемогвала да домакинства и да гледа подхвърлени деца....Авторке, прекалено много се филмираш. Имам съмнение и че обичаш да си все сред драмата щоч 15 години товариш и себе си, и мъжа си, и приятели, познати, роднини, че и непознати с проблема, който е само в твоята глава.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
За 15 години не са те харесали. Не смятай, че тепърва ще те харесат. И какво като те хвалят пред другите? Може да ги е срам от взаимоотношенията ви и да не искат проблемите ви да стават достояние на целия свят. Ти достатъчно си раздула ситуацията.
Пишеш, че си самотна и за това искаш да те харесат. Нямаш ли свои роднини, с които да поддържаш връзка? Родители, брат, сестра, братовчеди, че дори и приятели? Нали се разбираш с други негови роднини, значи не си съвсем самотна, без един човек с когото да си размениш някоя приказка.
Както казах по- горе, ситуацията ескалира след непрекъснатото им настояване да отидем при тях. Това войната, немааа страшно, ако ти е писано, ще оцелееш. И през зимата да отидем, щото лятото ще ни е горещо,а на ток и вода. Е,колко му е децата да отсъстват от училище само три месеца....
Скрит текст:
Иначе за самотата, да, самотна съм тук,въпреки че имам познати, пак съм сама. Не знам как да го обясня,доста хора се чувстват така в чужбина.
Беше гадна Коледа...
Беше гадна Коледа...
И после да не можеш да откажеш на мъжа си, като и той те натисне да си ходите в "родината"?
Защото, доколкото съм запозната, според него и техните закони, децата ви са си негови, сирийчета.
И ако сглупиш да ги заведеш там, може да не можеш да ги върнеш обратно.
Писа, че си чела "Не без дъщеря ми".....та добре мисли, преди да правиш каквото и да било.И особено да се доверяваш сляпо на мъжа си.
Мда, манипулират го,домъчняло им е и искат да се видят с цената на всичко. Разбраемо е,че си липсват,не са се виждали 5 години. Дори в разгара на войната го бяха привикали и след 8месеца той едва успя да избяга и да се върне при нас! Нека да съм лоша,но не искам да подлагам децата си на това. Не искам да ходи и сам там, а аз да треперя за живота му.
Анастасия, включвам се като дъщеря на сириец. От собствен опит ще ти кажа, първо по никакъв повод не ходете в Сирия, и не се съгласявай за нищо на света да живеете там. Поддържам контакти с някои от роднините си там, но пътищата никак не са безопасни, а страната няма да се възстанови още десетилетия. За децата, докато не са пълнолетни, е по-добре да си останат само с БГ гражданството. Ако вашият брак е регистриран в Сирия, имат право на сирийски лични карти, но в момента по-добре не.
Нещата започнаха да се изясняват. И никак не изглеждат добре. Единственото хубаво е, че тя добре осъзнава рисковете. Другото хубаво е, че мъжът (засега) е на нейна страна и още повече щом едва е отървал кожата при предишно ходене там, може би ще има достатъчно здрав разум да дава отпор на родата за следващо такова.
Наистина не се карай с мъжа си. Задължително е той да е на твоя страна, поне докато децата станат пълнолетни. Ако не е проблем да попитам, те колко са големи? Ако трябва ще лицемерничиш, ще им се усмихваш на ония змии по скайпа, стискаш зъби и плюеш зад гърба им, само в душичката си. С мъжа гледаш да ви вървят нещата, защото мине ли и той на тяхна страна си отървала положението тотално.
Наистина не се карай с мъжа си. Задължително е той да е на твоя страна, поне докато децата станат пълнолетни. Ако не е проблем да попитам, те колко са големи? Ако трябва ще лицемерничиш, ще им се усмихваш на ония змии по скайпа, стискаш зъби и плюеш зад гърба им, само в душичката си. С мъжа гледаш да ви вървят нещата, защото мине ли и той на тяхна страна си отървала положението тотално.