Гневът на отхвърлената снаха

Идея си нямам там как се женят. Тук, българките, лапваме парите, и носим одеждата. Нали се сещаш че ако няма кинти, няма и брак.

Всъщност, доколкото знам специално в Сирия има доста християни. Баща ми познаваше двама сирийци, които бяха християни. Не знам дали православни или католици

Аз пък знам, че там си живеят в мир християни и мюсюлмани и цялото това напрежение е изкуствено създадено. То е ясно, де.

Не мога да разбера поведението ти и тази жажда непременно да те приемат и обикнат. Ами има всякакви хора на тази планета и поне 50% от тях са гадни, прости, злобни и свръхегоистични. Е, на теб са се паднали такива роднини, приеми го. Опитите /кога с подмазване, кога с агресия/ да им се харесаш са унизителни и напълно безполезни. Защото не можеш да накараш да те хареса някой, който предварително вече е решил, че НЯМА да те хареса. Ако мога да използвам един по- простоват разговорен език: Мачът вече е свирен. Ама вижте аз колко са мила, колко съм възпитана, колко съм разбрана, вие не ме познавате, иначе ще се уверите колко грешите и бла-бла не работи в 90% от случаите, а ако проработи е в обратна посока, т.е. настройва хората още повече към досадника. То и аз да съм, и аз ще си кажа "Е, тази толкова ли е тъпа, та 15 години не разбра, че не я искаме!" /не го приемай лично, демонстрирам как би разсъждавала отсрещната страна/. То те са ти го показвали, показвали, ти пак продължаваш...ЗАЩО? Ако мога да предположа: защото нямаш достатъчно самочувствие и се отъждествяваш с тяхното отношение, т.е. все едно, ако приемеш и се примириш с него, значи наистина си втора ръка и не си достойна за съпруга си. А това няма как да е вярно, защото те изобщо не те познават и отношението не е към теб и твоите личностни качества, а към мъжа ти и неговия избор. Но, понеже не искат да го загубят, прехвърлят пасивната си агресия към теб. ЗАПОМНИ ТОВА: ОТНОШЕНИЕТО ВСЪЩНОСТ НЕ Е КЪМ ТЕБ, КОЯТО НЕ ПОЗНАВАТ, А КЪМ МЪЖА ТИ! И се опитват да го изманипулират така, че накрая някой от вас двамата да вдигне ръце и да се откаже от връзката, а те да стоят отстрани като кукловоди и да потриват ръце. И, понеже арабите са доста умни и хитри, предполагам, че мъжът ти отдавна го е осъзнал, но не го е споделил с теб, защото чуваства вина, а и не иска да ти дава коз при споровете. Сега явно има някаква промяна в ситуацията около тях и са сменили тактиката, но каквото и да демонстрират в бъдеще, истината е, че тези хора никога няма да те приемат и обикнат като част от семейството си. Мила, колкото по- бързо осъзнаеш ситуацията, приемеш факта,че нямаш вина и отношението им не зависи от теб, и заживееш с него, толкова по- бързо ще намериш покой и ще се освободиш от напъните да спечелиш обречената кауза. 

Какво ще решиш по повод поведението си е само и единствено твой избор, но аз, поставена в същата ситуация, бих дейставала така: бих ги игнорирала от ума и живота си и не бих ги обсъждала с мъжа ми по никакъв начин. Бих му казвала и показвала при всеки удобен повод /естествено, възможно по- тактично/, че семейството му сме ние , а не родителите му. При споменаването им от негова страна, винаги бих говорила за нас, т.е. аз + той + децата като едната страна, а те за другата и бих вмъквала изрази като "манипулатори", "егоистични подбуди", "15 години отхвърляне на СЕМЕЙСТВОТО НИ" /не на теб!!!/, "дългогодишни безрезултатни опити от моя страна", "уморена съм", "ок, щом така желаят", "да, изпуснах си нервите, но след толкова години лошо отношение не можеш да ме виниш", "ние сме сплотени и се обияаме, а това е най- важно" и пр. Разбери, че в очите на мъжа ти те трябва да са лошите, а не ти. В момента правиш всичко по силите си, да го убедиш в обратното. Ако постави ребром въпроса да бъдат посетени, не бих го оставила той да взема решение, а категорично бих казала, че много съжалявам, но в сегашния момент това Е невъзможно. Първо, политическата обстановка е несигурна. Второ, училището е изключително важно за бъдещата реализация на децата и баба им и дядо им не трябва да го прекъсват поради собствения си егоизъм. Трето, не съм сигурна в отношението им към нас и нямам намерение да задълбавам проблемите повече, особено пред децата, които вече ги осъзнават /не знам колко големи са децата, но за всяка цифра над 5 години става /. Четвърто, децата могат да се объркат и даже уплашат от културните различия, дори да изживеят културен шок, затова нека да пораснат. Пето, притеснявам се и за него, страната все още не е спокойна.

Най- важното при комуникацията с мъжа ти е да си уверена, спокойна, без истерии и обвинения /поне ги сведи до минимум/. И спри да се молиш за обич от хора, които не са способни да ти я дадат. Защитавай не себе си, а единството на ссемейството си.

В Сирия има много християни, имат си цели общности. Жените са наравно с мъжете, а страната е доста цветна откъм стереотипи. В големите градове могат да се видят и забулени, но много повече са мадамите, които все едно току-що са излезли от някое модно списание - то са едни лъскави коли, прически, професионален грим, облекло по европейски стил..

Християните от Арабските държави по нищо не се различават от мюсюлманите.
 Е, само че не се забулват. Манталитетът си им е арабски: лицемерие, хитрост, лъжи и всичко останало. 
 

Боже, боже...чета първия пост и си мисля, от какъв ли европейски аристократичен род са тези сестри и майка, та гледат с такова презрение, високомерие и неприемане на снахата. Пък те били сирийци...да се смееш ли, да плачеш ли?
Авторке, ти сериозно ли си съсипваш нервите, в истерии и гняв и отчаяние, заради въпросната арабска паплач?

Ха, българка ще се бори за одобрението на някакви арабески.
Имаш ли живи родители? И роднини като цяло.

Благодаря за поста,беше ми от полза. На първо време трябва да се укротя и да не реагирам бурно.  Да, аз излизам лошата, въпреки че мъжът ми е наясно, че реакцията ми е резултат от тяхното отношение.  Той иска да не реагирам на изцепките им, за да има мир.
Да прося обичта им вече и дума не може да стане. Опитвах се да спечеля симпатиите им,докато се надявах колко ще е хубаво са се обичаме с добронамрените, искрени,любящи,всеотдайни роднини. Просто мъжът ми ги представи като такива... И той все още вярва,че са. Изцепките им той ги извинява под претекст, че там това е нормално.

Както и да е, осъзнах, че наистина нямам нужда от тях. Все пак 15 години съм оцеляла без височайшето им покровителство.

Това заприлича на индийски сериал – кръв, сълзи и танци.
Авторката на темата е очевидно е една мнооого объркана жена с мъж мюсюлманин и деца, която на всичкото отгоре живее в чужбина.
Да намери мир със себе си да не се занимава с роднини – и сирийци, и българи.

На думи си го осъзнала, но на практика, не, затова- всяка вечер, преди да заспиш си казвай тези две изречения като нова мантра.
Съвсем сериозно- ще видиш как след кратко време ще се чувстваш по друг начин!

Изчетох първата и последната страница. Първата ми реакция беше, ето затова мама ме е учила по никакъв начин да не се занимавам с мюсюлмански мъже в личен план. Както и да е, поне твоят не е проблемен, а семейството му. Явно не си отгледана от майка като моята, която презира подчинените арабски жени, които стоят само до печката и са притежание на мъжете си. А и до колкото знам  от приятели араби-жените ги пробват и бащите, и братята. "Да видят как е в леглото". Ужас...

Ясно е, че не те харесват, защото сигурно не си била девствена, когато си се омъжила, а общо взето светът им се върти около това. Ясно е, че искат да си забулена мюсюлманка. Има и по-отворени араби, да, но попаднеш ли на традиционалисти, знай, че искат едно-да си притежание без личност.

Радвай се, че си родена в Европа. Аз съжалявам жените, родени от другата страна. Съжалявам ги, че не са образовани, че в училище не ги учат на еволюционната теория, а само на ислмски версии. Съжалявам ги, че повечето няма да следват в университет, че няма да си изберат собствен мъж, а ще бъдат сватосани за братовчед си, съжалявам ги, че няма да се обличат модно, съжалявам ги, че няма да имат шанса, който НИЕ ТУК имаме.

Не ги мразя, но и не мога да си затворя очите за условията, в които живеят. На всичкото отгоре това не е Саудитска Арабия, където повечето хора имат висок стандарт на живот, а СИРИЯ. Там хората си мизерстват яко. Доста са необразовани. Жените? ДО 6-ти клас.

Какво им се връзваш? Ти си толкова повече от тях.... Горките хора... Освен това ние доста трябва да се молим за тях, терористите в Сирия не ги пожелавам на никого.

Оо и последно: аз ако бях на твое моясто даже щях да се радвам, че не ме искат, защото отидеш ли веднъж в Сирия, не можеш да се върнеш без позволението на мъжа си, не можеш да напуснеш страната и децата ти също. Ти представяш ли си? Както мъжът ти е ангел, така можеше и да е някой скрит дявол и да иска да те закара в Сирия, слагай булото и край, замина си. Настръхвам като си го помисля. Можеше и да бяха нахални, да те карат да приемаш исляма, да се занимават с тебе постоянно, да те критикуват, да въртят интриги. А те си седят и просто те мразят. Какво по-хубаво от това? Че ти нямаш ли си живот? Дори и да нямаш собствена майка и баща, животът не е само майки и бащи, сега ТИ си майка, ти си сътворител на всичко в живота си, ТИ можеш да си намериш приятели, ТИ можеш да си една модерна, свободна, дишаща, креативна, влюбена, обичана ЖЕНА.


С цел по-бързото четене на дългия пост, сложих някои акценти. Самата аз мразя да чета дълги постове.

Не мога да разбера едно противоречие. Значи мюсюлманите презират жените, за тях те са едва ли не животни и стават само за чистене, готвене и разплод. Ми тогава защо е това уважение към майките и сестрите?  Много им са сбъркани мозъците.

Еми след като цял живот майките са бдяли над децата си и са готвели, явно се развива една силна връзка, което си е разбираемо. Майките са обсебени от децата си, защото само това правят по цял ден. Това е професията им. И децата ги уважават. Ноу айдия. :д

На мен пък, от моя гледна точка, тази ситуация ми се вижда идеална. Роднините не са тук, по - хубаво от това на къде.  Мъжа ти си е направил своя избор щом е в Бг и щом е с теб. Гледай си децата и живота, и не оставяй някакви дистанционни роднини да ти вгорчават битието. Ако има едно нещо 100% тово сигурно, това е че няма шанс нещата да се променят, значи не се занимаваш повече.  Не зависиш от тях, гледай така да върви и да не си скапваш семейството и хармонията, в която живеят децата ти. Не си струва просто заради една някаква си , жена,  на име Ферхонде ( примерно някакво такова име е на бабата). Не й се давай на тази !
 Сестрите не ги гледай и не ги моли за нищо, те зависят от "Старата". Тя така е казала и толкова. Няма да й нарушат кефа, щото те са там при нея, пък ти си никоя за тях.
Игнорирай проблема, не говори за тях. Ако има нещо, любезно кимаш и поздравяваш, не коментираш и гледаш през тях сякаш са прозрачни.
Ела ме виж мен дето всички тези квачки са тук. Мечтая си да са в Сирия и да няма личен контакт
Аз така се справям, приемам че са луди ( а те са луди наистина!! ) , не очаквам нормално отношение ( понеже са луди, няма как), болни са просто. Каквито и тъпотии да чуя, приемам ги като от болен човек ( щото то нали е болна тая жена ) , усмихвам се, любезно, контакти минимални, приказки минимални и си правя своето. Не завися от тях, не очаквам нищо от тях. Който си има майка, с която не може да се оправи да се спасява ( мъжа ми). Аз с моята съм 100% в добри отношения, както и със всичките си роднини. Та свекървата не е мой проблем. Това поне е моя начин да съм над нещата. Иначе трябва да се побъркам като теб. Кога ? Никога няма да стане !