Гневът на отхвърлената снаха

Не са в БГ, ако бяха тук щеше да има най-малкото морална подкрепа от роднини и приятели.

Тя да внимава да не се скара с мъжа си, че може да замине с децата им в Сирия - в България се иска родителско съгласие за извеждане на децата извън страната, но тя така и не писа къде е, нито колко са големи децата.
Голямо тръшкане иначе да я приемели арабките. И да крещиш на бащата на рода - голяма истерия ще да е било. Да си гледа интереса и малко по-кротко и умно, ако е възможно.

Аз пък смятам за нормално да е разстроена, че не я приемат. Все пак това са родителите на мъжа й, не чинка му или ученайка му.Просто предвид религиозните различия трябва да подходи предпазливо. Наистина е гадно, че 15 години понасяш това.
Няма как да се игнорира, нали говорят постоянно по скайп. Мъжа й  споделя, коментира, така е в семейството.

Засяга те нещо, ако ти позволиш . Ако е била над тези неща още в началото щяха да я възприемат като съвсем друг човек. НО трябва да е любезна с тях, това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО - никакви крясъци, усмивка дежурна.
Тя сама е избрала да живее със сириец и трябва да се съобразява. Много жени имат проблеми с роднините на съпруга си, които са си от тяхната народност и все пак се справят.

Изначално не разбирам жените, които се женят за араби, нищо че съм отроче на такъв брак. Около мен няма нито един случай на такова щастливо семейство, а момичетата в такива семейства имаме едни и същи проблеми с бащите си. Разбира се, има араби и араби, а сирийците специално са по-либерални и освободени от другите и не третират жените си като вещи. (Имам доста наблюдения по повода - жените въртят мъжете си на малкия си пръст, учат ги още от люлката...) И съвсем не е вярно, че съпругите ги минава цялата мъжка рода...о, боже! Проблемът идва от различното възпитание и различният тип общество, които като цяло са несъвместими.

Това верно ли го каза някой?! Изтървала съм... верно по- малко поредица преживяно трябва да се чете.

Тънкия баджак също не е вярно, че жените не са образовани. За всеки случай, за мен най-здравословно за авторката ще бъде просто да ги отсвири. Щом 15 години не мога да я приемат за част от семейството, никога няма да се случи, но и да си къса нервите няма смисъл.

Това пък, че всички мюсюлмани презират жените си откъде дойде? Познавам няколко турци, наистина богати и високообразовани, живеещи в Истанбул, които безкрайно уважават майките и жените си и ги носят на ръце. Отваряне на вратите, разкарване с колата и пр. са най- малките жестове. 

На това и аз се посмях. По друг начин стои въпроса, ако мъжът почине - има случаи, в които брат му може да се ожени за вдовицата.

Децата ми са малки. Те не приемат родата в Сирия като нещо реално. Дъщеря ми проявява интерес, защото си пада по лъскави дрехи, гримове, маникюр също като тях:confounded:  знае че са скъпи за баща й и се опитва да му угоди. Веднъж мъжът ми я попита как се казва майка му и тя отговори " леля еди коя си" не я нарече баба,а леля. 8 годишна е, така че вече знае кои са важните за нея хора.
Не съм настройвала децата. Не изглежда, че родата се интересува особено и от децата ми. С часове говорят с мъжа ми, за децата най- много да попитат как са,ооо добре,чудесно. Чат- пат искат д говорят директно с децата, правят ужасно лицемери гримаси и някакви възклицания, които трябва да означават бурна радост.
Преди седмица хранех сина ми и голямата сестра поиска мъжа ми да й го покаже на камерата.  Започна да си преправя гласа, все едно говори на дете - идиотче, а мен пак въобще не ме отрази, въпреки че го бях гушнала и го хранех.
После мъжът ми я попитал защо е направила така, тя казала " оооо, ми не исках да направя скандал между теб и жена ти заради мен "
 Милата, не искала да прави скандали между мен и мъжа ми, а в 12 посреднощ ми пише на моя телефон " ние много те обичаме,  а ти не обичаш нашия брат и никога не си го обичала ". Мъжът ми ме помоли да не отговарям и го послушах.
Но за мен с тая тъпотия целеше да ме предизвика отново да си излея гнева.

В доста от коментарите прочетох,че прблема им е религията.  Наистина не мисля, съвсем малка част от сирийците държат на религията. Мюсюлмани са само по име. Родата всичките ходят не само разголени, ами почти голи дори за европейските разбирания. На мен лично " стилът" им ми идва откровено просташки, може да са модерни без чак такива изцепки. Е, свекървара носи забрадка, щото е на 60 ))
Проблема не в забрадката,  а в мозъка под нея.... Не,не са неграмотни. И трите зълви имат " висшУ", но то не им носи практическа полза, а е само примамка за по-имотен  мъж ))
Като и предолагах, фокусът се измести върху това, че са араби.
За мен или си Човек, или не си. Има общо човешки ценности, които не зависят от религия и народност.
Лично на мен понякога ми се иска да ги обидя, но осъзнавам,че няма да се почувствам по- добре.  Освен това те не са ме обидили с думи, не са ме нарекли никаквица, глупачка, грозница. Обидта дойде от начина, по който ме игнорират.
Мъжът ми ги боготвори и по този начин създаде очаквания в мен. Е, очакванията се разминаха с реалността и се получи тази грозна картинка.
Трябва да го преодолея, затова потърсих различни мнения и мисля,че беше полезно.
Няма как да ги игнорирам, защото мъжът ми говори постоянно С и ЗА тях, така че искам- неискам дори на хиляди км, те са част от ежедневието ни.
Той не иска да им давам пълен игнор, казва ако случайно ме поздравят, да върна поздрава.  На мен ми обаче ми е трудно да сдържам нервите и им крещя, какво здрастиии,досега не се сетихте.. Не мога да се преструвам като тях.

Не те разбирам изобщо. Аз бих била усмихната ехидно пред тях и не бих говорила излишно. Съобщения и т.н. няма и да ги прочета. Толкова нерви да хабиш за глупости. Вероятно си безработна, тогава човек лесно се ядосва за дреболии.

Те няма да те харесат и приемат никога. Толкова ли е трудно да се проумее това? Приеми, че е така и си живей живота.

Мъжът ти правилно ти е казал,че когато те поздравят, ти трябва да отвърнеш на поздрава.Това е елементарно възпитание.
Не е казано,че ти трябва да ги поздравиш първа.Но ако те не ти говорят ,недей да им говориш и ти.

Авторке, казваш, че не сте в България, но не сте и в Сирия. Това означава, че сте някъде, където живеете имигрантски живот. От колко години сте там? Адаптирана ли си към живота в държавата, където живеете, знаеш ли езика? Имаш ли социална среда, работа, приятелки?
За мен желанието ти да се сближиш с родата на мъжа ти, повече ми прилича на имигрантската криза, съпроводена със самота и изолация. Предполагам, че ако си беше в Бг, и роднините бяха наблизо, и имаше възможност да излизаш с приятелки, нямаше чак толкова да настояваш за близост с роднините на мъжа ти.
Познавам това състояние на самота, защото живея в чужбина вече 15 години и знам как човек му се иска да се сближи с някого.
Не смятам обаче, че точно роднините на мъжа ти ще имат честта да ти бъдат другарче и компания.
Ако не работиш, помисли си да започнеш работа. Ако нямаш приятели - създай си, излизай, бъди социално активна. Намери си хора с които да дружиш, научи езика им. Това е решението за теб. Имаш нужда от среда, в която да бъдеш приемана и разбрана и хора, с които да общуваш директно и това ще са  хората сред които живееш.

Синчето на мама е виновно. Така както описваш, това е извода  !
И при такива ситуации, често е виновно синчето на мама , дето нищо на въпреки не смее да й каже на бабата, защото така е учен от малък.
Ама той мъж ли е или какво?????  Не сириец да е, какъвто ще ( от Марс да е).
Един мъж трябва да застане до жена си и да обясни на роднините си, че това е неговия избор и точка по въпроса !!!  Да се съобразяват ( дори да не харесват жената). Не го ли направи, край с нея ! И той го вижда това.
На жената от нейна страна, ролята й трябва да бъде, да уважава роднините на мъжа си, без да й се бъркат в семейния живот ( дори тя да не харесва тези роднини). Не е нужно да е супер близка, просто уважителна . И това е в основата на нещата.
Как така той ще позволява това към теб, как ще говори непрестанно за тях, как ще ги боготвори и ще дрънкат по скайп толкова често. Вие семейство ли сте или какво? Някаква Интернет дистанционна приемна кула за дрънкане от Сирия ... и то тези комуникации не включват теб, почти не касаят децата ти, а само него - "Божествения син!" ( виж как мама и кака го обичат ) Простете , ама чак се ядосах !

Анастасия, вярно е, че човек или е човек, или не е, но понеже имам доста широк поглед не само върху сирийците понеже съм раснала сред много от тях, арабите са много подобни едни с други, като в зависимост от държавата са повече или по-малко "задръстени" - възпитанието им в тези общества е близко и безкрайно несъвместимо с нашата европейска действителност. Съпругът ти те обича и е на твоя страна - просто е възпитан да се влияе от семейството си и да им споделя повече, баща ми също е така, както и неговите набори "сънародници". Родата му обаче са си кофти хора - това и от самолет се вижда и няма нищо общо с вярата им. Моят съвет е да общуваш с тях смао служебно - възпитано, но хладно и без излишно фамилиарничене. Те няма да променят отношението си, но ти ще си осигуриш безценно спокойствие.