Всъщност мисля, че авторката не страда толкова от отношението на семейството на мъжа ѝ спрямо нея, а от отношението ( или по-скоро липсата на отношение) на мъжа ѝ спрямо отношението на неговото семейство спрямо нея. Нека ме поправи ако греша.
Честно казано, ако аз бях мъж, и родата се отнасяше така с жена ми, щях да ги отсвря.
Той многократно им пада на крака и ги умолява, моля, моля, ама жена ми е толкова добра, бъдете и вие добри. Те казват, ооо нямаме време, много сме заети и той казва,ааа ок тогава.
Ако те не заемаха такова важно място в живота му, нямаше да ми пука особено дали ме поздравят или не. Това е самата истина.
The wishmaster, разбирам накъде биеш. Не съм казвала, че говоря арабски, казах, че знам достъчно, за да ме разберат. Децата знаят не повече от 10 думи. Не съм му забранявала да ги учи.
За бизнеса на кума и кой как си вее гъза,пък му плащат,изобщо не по темата. Да съм споменавала,че е бил на твърда заплата? Не се заяждам, но наистина настояваш за детайли, които нямат връзка с темата. Следващото ти питане за ЕГН, адрес, снимка, кога, как и къде се сме се запознали ли ще е?
Чешенето на клавиатурата не е параноя. Странното в описанието на авторката е не "сирийската" част, а логическата.