Гневът на отхвърлената снаха

Има си хора и хора...

Кафе с Канела,мисля,че всичко се корени в това как е протекал живта ни и с какво сме се сблъсквали. Биологичния ми баща ми е зарязал майка ми бременна в 7 месец без нищо.Изритана като мръсно коте и имам брат няколко месеца по-малък.Имала е шанс да замине за Израел и го е направила.Работа и работа. Съвсем сама и с малко дете.Никога няма да си го причиня.Имам възможност и заделям пари.Незнам какво ме чака утре.Сейфа ни е общ,но в случая става въпрос за мъж от чужда религия и култира,а случаите за отвлечени деца не са единични.Ако му липсват,ако е психически податлив,ако успяват да му повлиаят....нищо не се знае.Може нищо да не се случи,но не е лошо да е подготвена за най-лошото.
Вина за какво?Че той не знае за банковата ми сметка ли?Не чувствам вина.Аз съм си ги изкара и са за детето ми. От тяхна страна не ме харесват и явно е казано,не приемат детето за тяхно внуче,защото е осиновено.Трудно се поняся ме и на всички ни е ясно,че лицемерничем.Когато ходим на гости спим на хотел,поне живеем на далеч.Никой от тях не желае да идва у нас.
Аз обичам съприга си,но това не означава,че не трябва да съм подготвена за най-лошото.

Имах предвид частта, в която обясняваш как един вид си виновна за всичко. Може пък и да не съм разбрала правилно. Все пак това си е вашият живот, всеки има право да живее както намери за добре.

Ето под това се подписвам с две ръце. Обич, обич ама живота показва твърде много пъти как въпреки обичта нещата накрая се прецакват и човек трябва винаги да си има едно наум, както и варианти.

Аз не разбирам едно - какво изобщо би правила жена с мъж, за който й се прокрадва и най-малкото съмнение, че може да й отвлече децата? Че и деца му е родила??? Що за живот би било това? За мен това, което Туон описва е далеч от нормален живот. Нищо лично, просто това е един безкраен кошмар, ама съвсем на живо.

Е, нали се сещаш, че такива случаи има не малко и обикновено преди да се родят децата мъжът е бил мил, добър, грижовен и т.н. И жените се подлъгват.

Нищо ненормално не виждам , браво жено, така трябва, ние жените трябва да сме подготвени за всичко!!! Защото това е нормален вроден майчински инстинкт ! По- силно е  от нас и не може даже да се обясни.
Аз обратно , не разбирам жените с розови очила, дето нищо не виждат и нищо не чуват и троп един ден нещо се случва ... ама тя изумена, ама тя не била работила цял живот, ама кой сега ще я издържа, ама всички имоти на името на мъжа.... ама била научила децата да боготворят баща си.... ама децата били отгледани от свекърите и се влияят от тях повече .... такива теми тук има много И се вайка как било станало, докато не се лепне за друг "розов съпруг" !!!

Ще има собствени пари и сейф, ако това я кара да се чувства сигурна!!!
Ще обича мъжа си , ама ще остане зрънце съмнение ( за всеки случай) , дори защото е чувала разни истории
Какво значи "обичам го" Ми и аз моя го обичам. "познавам" го , ами и аз моя го познавам....
Ама той се променя всеки ден ( например пие повече и това не мога да променя, а не беше така) , аз също се променям .... какво ще стане утре? Мога ли да знам? Никой не знае....
Ми ако го няма... ми ако го бутне кола.... ми ако си хване любовница... ми ако заминат и майка му иска друго...
Моя например се страхува от майка си, знае всичките й дертове, но когато говори с нея по телефона.... дори за 10 минути..... се обръща и почва да ми говори с нейните думи...... ( аз потрепервам) Някакви странни неща често

Особено в кризисни ситуации у дома, веднага разбирам кога това което говори е "диктувано от майка му", ползва думи някакви които не са от неговия речник  ..... какво остава за друг народ и друга вяра и т.н....... (ние всички сме в Бг да кажа)

И какво съм описала?
Писах за отвличането на деца,защото се случва,беше насочено към авторката и споменато преди това.
Сейф? Авторката се притеснява за децата си,къде да пребере паспортите им и важните документи?
Писах,че имам дразки с родата на съпруга ми,а не с него.
Писах,че имам банкова сметка за която не знае и защо е така.Това е травма от изоставянето и начин да се чувствам подготвена и спокойна.
Друго какво,че живота ми да изглежда ужасен,че и какво правя с него?
Пак казвам,отгледана съм и израснала на друго място,с други разбирания.Това не е оправдание,в училище ни казваха (в часовете за планиране),че когато получим годежен пръстен и преди да кажем "да",да проверим дали е истински камъка.Също така да не сме зависими по никакъв начин материално от него и още и още.

Tuon, това с пръстена и камъка в Израел ли са те учили?

Това с пръстена и камъка няма значение къде го е учила. Лафът е такъв, а зад него има скрит много здрав рзум.

Tuon много правилно постъпваш. Само че това постоянно внимаване и напрежение побърква и напряга много. Дано да си добре и да се справиш 

Аз съм напълно за превантивните мерки, и не го насочвам лично, както казах вече, наистина примери бол, разсъждавам. За мен да се налага да държиш паспорти в сейф и да криеш за банкова сметка, не е нормално. Ако отношенията ти със съпруга ти бяха безпроблемни и нямаше съмнения,  нямаш  основания  да криеш такива неща. И нямам предвид конкретно теб или някоя съфорумка а принципно. Би ли го правила, ако не ти минава през глава мисълта, че някога ще ти потрябва? Реторичен въпрос, но мисля, че отговорът е ясен.

Не е кой знае какво напрежение да си заделяш в собствена сметка, защото никога не знаеш какво ще те сполети.
Всъщност, грозна може да бъде причината, не факта.

Ако го правиш, за за посрещнеш евентуални " черни дни", които не смяташ ти да предизвикаш, е едно.
Ако ги къташ, за да се разпищолваш при забежки с някой хубавец, е друго.

И досега съм благодарна на себе си, че при една голяма сделка заделих половината пари като н.з.- като че ли съм предчувствала колко много ще са ми нужни  в съвсем недалечното бъдеще.

Едно е да заделяш за черни дни, подготвяйки се за времето, когато съпругът ти ще си отиде заради развод/ при смърт, съвсем друго е заради страх да не изтрещее и отведе децата ти Бог знае къде. Защо изобщо съпругът би имал проблем с това да заделяш пари, ако всичко беше наред, че чак да го криеш от него... Проблемът не е наличието на сметка за черни дни, нека да има, проблемът са обстоятелствата около нея. Аз не бих могла да живея с мъж, от когото ще трябва да крия това, че и деца да му раждам. Затова и съм много против смесени бракове, точно заради ей такива истории.

За мен по-скоро проблемът в подобни отношения е несигурността - да живееш в постоянно подозрение, че мъжът ти може да изперка и да отвлече децата. Ако питая подобни опасения в душата си, това определено ще разруши любовта ми към човека отсреща. Но все пак това е лично усещане, очевидно има хора, които успяват да съчетават подобен род чувства.