Води ли защитата на жените от насилие, до признаване на гей браковете?

Филиповна, много смислено и интелигентно мнение. Няма да обяснявам подробно защо и какви различия или допълнения имам, само в последната фраза бих махнал "целта". Живота не е комфортен е достатъчно. Както и не е справедлив. Има ли цел и каква е отделен въпрос за дълги спорове.
Иначе вашето описание на възможното бъдеще с изкуствените утроби доста се доближава до писаното от Алдус Хъксли в "Прекрасния нов свят" преди ...60-70 г май беше
Достоевски не го вкарвайте в този форум, няма да ви разберат
Почитания.

Филиповна перфектно обясни защо не трябва да се премахва робството. Само сменете в текста ѝ жени с "чернокожи" или "крепостни" и смисълът ще се запази. Уви, не можете да смените "жени" с "мъже" в текста.

Иначе, чисто биологично, една миниатюрна част от У хромозомата дефинира мъжкия пол, ако Филиповна беше почела малко повече биология, би открила, че в Утопия мъжете биха били излишни.

Изглежда не ме разбра - изобщо нямам предвид, че жените трябва да са майки или изборът им да не са майки ги прави малоценни. Имам предвид по-скоро, че изборът на жените да са майки ги поставя в положение да са дискриминирани и считани за малоценни, в сравнение с мъжете и жените с андрогинни социални роли.
В момента не работим за равенство на половете, или признаване на равнопоставеност и еднаква ценност на жените такива, каквито те са , а работим все още в посоката да направим жените мъже.

Може би не се изразявам правилно, но в момента не е никакъв проблем и няма дискриминация по отношение на жените, ако те се придържат към мъжка социална роля- кариера, без деца, издръжка на семейството. Това не е точно равенство на ЖЕНИТЕ.

Когато жената навлезе в чисто женската социална роля на майка- защото още няма възможност мъжете да раждат, тя не го прави, защото трябва да е майка и това се изисква от нея. Поне в настоящото общество няма никакви изисквания жените задължително да осъществяват биологичните си функции. Жената може да стане майка, защото го желае, защото това ѝ е присъщо, това е нейната магия, само женска. Тогава влизат в сила стереотипите, които обуславят дискриминацията на жената. Дискриминация на социалната роля ЖЕНА.

Периодът на бременност и ранно майчинство биологически обуславят намалена способност за самоиздръжка и поставят жената в зависимо положение от партньора или обществото като цяло. И тогава е ударът - разбирането, което се шири повсеместно, че това не е голяма работа и изкарването на пари е по-уважимо, че една жена, която е по-майчинство мързелува и е безполезна, следователно трябва да се подчинява на този, който ѝ осигурява прехраната. Властта развращава и води до насилие. 

Не се боря за това жените да бъдат задължени да раждат изобщо. Идеята ми е, че социалната роля ЖЕНА трябва да е равна по уважение и зачитане в обществото с ролята МЪЖ, която много жени играят в момента. Иначе няма равенство между жени и мъже, а доминация на мъжката социална роля, независимо дали е изпълнявана от мъж или жена.

Говорим за дискриминация на джендър ЖЕНА и доминация на джендър МЪЖ. Не дискриминация на биологическа жена, а на жена в социална роля жена.  И на всеки, който би поел тази роля всъщност. Мъж, който се заеме с отглеждането на децата или домакинството ще срещне същите проблеми при намиране на работа, развитие на кариерата, както и негативно отношение от обществото, защото тази социална роля е дискриминирана.

Дори да има изкуствена утроба, това не трябва да води до създаване на задължение за жената да поеме мъжка социална роля. За да е истински равна, тя трябва да има избор да изпълнява избраната лично и свободно от нея роля в обществото и да не бъде дискриминирана в каквато и роля да е.

За съжаление, това не е постигнато никъде все още /някой попита по-горе/. Вървим в изкривена посока и правим грешни неща. В един завод има много различни функции и всеки един изпълняващ добре своята функция трябва да бъде уважаван. Няма да проработи, ако за да бъдат всички уважавани, да ги направим директори. Което и правим в обществото си - вкарваме всички в недискриминираната и доминантна мъжка роля и готово. Ама не работи така. Ако някой иска да е в друга роля, това води до дискриминация.

Филиповна е напълно права за парадокса. Това е положението.
Аз не твърдя, че целта на живота не е комфортът - напротив, за мен точно това е целта, друг въпрос е, че тя не е напълно постижима. Затова и не твърдя, че трябва да се стремим към задържане на етикета "ненормално" върху "ненормалните" от всякакъв род, но за парадокса, за резултата, съм доста съгласна с нея.

Аз мисля, че има съществен натиск да ставаш майка. Той не е официален - по-скоро идва от роднини, познати и т.н.

Т.е. самото общество има някакви очаквания и образът на бездетната жена, избрала кариера или да си живее живота, не й е любим.

За превръщането на жената в мъж - всъщност социализмът направи много по този въпрос. Затова поколението на майка ми почти не са ни кърмили, примерно. Обективно, сега жените са една идея по-свободни да изпълняват традиционните женски роли.

Нищо не пречи да се работи по това жените да могат да съчетават работата и децата. Това не противоречи по никакъв начин на тази конвенция. Аз съм напълно съгласна, че това е проблем. Но той също има културни измерения. Примерно, аз мисля, че нашето общество не обича много децата и не иска да ги вижда наоколо, докато не станат възрастни.

Чудя се едно време как са отглеждали деца - когато работата на полето не те пита дали на детето точно сега му се играе. Всъщност смятам, че жената с малко дете трябва да може да прави повечето неща, които обикновено си прави - и околните трябва да приемат, че детето ще е част от нея известно време.

И ако не се очакваше жените да поемат почти целия ангажимент по отглеждането на децата, тази дейност щеше да се цени много повече, а жените щяха да имат повече време да се занимават с друго.

Не познавам мъж, останал вкъщи да гледа малко дете за повече от седмица, който да подценява тази дейност.

От друга страна в една съседна тема има разкази за мъже, които не дават на момченцата да тикат детски колички, за да не станат "женчовци".

ПС Проблемът на човечеството към момента е, че сме твърде много. Нищо фатално няма да се случи, ако не станем още повече. Иначе в един момент ще трябва да се сбием за ресурси тъй или иначе.

ДжейПи,  точно това не ми харесва, че определението е дадено така. Обикновено едни думи означават точно това, което са.  А когато едно нещо влезе в нормативната база като конструкция, вече това е легитимиране и с нея се оперира. Затова дадох примера с бъркането в носа - то е поведение и който и учебник да отвориш, там има изброено що е то поведение и н щом бъркането в носа отговаря на дефиницията за поведение, то може спокойно да бъде прикачено и към жените или мъжете, а тъй като я има логическата конструкция за  възприетото за...(не помня точно вече формулировката) такова на мъжете или жените, значи утре може съвсем спокойно някой да влезе в съда и да твърди, че обществото (това морско свинче, дето нито е морско, нито е свинче) смята (обаче на какво основание, на "попитахме сто човека" ли?) за присъщо за мъжете, значи съвсем спокойно може да излезе, че мъжете могат или трябва (и това е под въпрос) да си бъркат в носа. По същия начин религиозните текстове, засягащи морала и отношенията на половете се тълкуват и използват във всякакъв вид, защото са с ужким ясна конструкция, но да се заместят с всякакви думи и да се тълкуват по всякакъв начин според угодата на този, който има повече власт.

  Последното изречение от поста на Джей Пи прави всички дискусии просто излишни. Да се каже откровено, че това е целта на либерализма в момента - намаляване на раждаемостта и населението. Особено сред средната бяла класа, която е най-податлива на модернизма , на всякакви -изми.
  Аз живея в момента в мюсюлманска държава, живяла съм дълго време и в Африка - там никой не им обяснява ,а и не виждам местните  как ще възприемат  либералните теории за третия пол и ще пожелаят да нямат деца. Имането на деца е първа ценност -по много причини, вкл. и икономически. Но и когато са богати и осигурени - пак имат по много.
   Нямам наблюдения  от нашето общество да иска да се скрият децата докато пораснат - освен на работодателите .Защото едва ли ще се зарадват на млада майка  с бебе в офиса, кърмеща и сменяща памперси .
 А е смешно да се твърди, че обществото и традициите  ни карат да имаме деца. Това си е заложен в човешкия , а и в животинския род  биологичен инстикт. И ако не беше така, много малко биха се навили да дебелеят 9 мес. , да раждат, да не спят 2-3 г.  след това и да са , както казва Вера Мутафчиева доживот като с опряно дуло в главата.
  Тези, които са се отказали от родителството навярно са нова, по-висша порода хора, които са скъсали с инстиктите си. Но са обречени да изчезнат след като не се възпроизвеждат. Ще останат тези, на които хич не им пука за третия, петия пол и живеят според природните, а не либерални закони.

Не разбирам особено добре тезата ти, jp, затова ще споделя това, което мисля по въпроса, пък може и да е същото, което ти мислиш.

Проблемът с майчинството като дейност- защо в периода след настъпване "равенство на жените" имаме епидемия от бездетни по собствен избор жени? Дали защото са гадни егоистични кучки и искат да си гледат кефа /което наистина е много стабилен стереотип в обществото/ или по други причини?

Ако погледнеш изразените и в тази тема стереотипи, свързани с майчинството "жената може да избере да се развива, вместо да е майка" например, си е доста негативна конотация по отношение на майчинството, като личното израстване и развитие на жената се противопоставя на майчинството, ерго майчинството е задължителен застой в развитието.
Стеротипа "тъпа домакиня"  е друг подобен и т.н. и т.н.
Стереотипа "да не даваме много права на жените, за да не спират да раждат" е от същия вид

За да бъде майка и да се грижи за децата си по свое желание /защото каквото и да си говорим, жената е биологически по-приспособена за това и мъдрата природа е внесла у повечето жени "майчински инстинкт", който я кара да иска да отглежда децата си и да е щастлива с това/, но за да го направи в настоящето общество и неговите стереотипи тя трябва доброволно да се откаже от много свои права и да се постави в зависимост от другите, именно защото тази роля е дискриминирана.

Действията в тази насока - премахване на тези стереотипи е правилното поведение.Стереотипите, които задължават жената да изпълнява женска роля, докато тази роля е дискриминирана властват навсякъде.  Не "да не даваме права жените да избират роля, защото ще изберат мъжката", а да направим двете роли равноправни. Иначе, естествено, че ще изберат мъжката роля- тя не е дискриминирана. И все повече жени ще го правят, ако продължаваме в същия дух, както досега.

Смятам, че много жени вървят против личните си желания и природата си под натиска на стреотипи в двете посоки - тези, които желаят да бъдат майки и да се грижат за децата си, са под натиска на обществото да изпълняват и мъжката роля през това време и са осъждани, ако не се справят. Както и жените, които са избрали да бъдат в мъжка социална роля са осъждани от обществото и подложени на натиск да се натоварят и с женската социална роля.

В заключение мога да кажа с няколко думи- има стереотипи и от двете посоки, които принуждават жените да изпълняват и двете социални функции- андрогинен модел. Такива не съществуват по отношение на мъжете- към тях няма принуда да навлязат в женска социална роля по никакъв начин. Така стигаме до заключението, че жените са дискриминирани и когато са в женска социална роля,и когато са в андрогинна социална роля.

Интересното е, че вместо да се работи за равнопоставеност на социалните роли /което се надявам е една от целите на конвенцията/, се приема за форма на равнопоставеност, когато мъжете са вкарани в женска социална роля. Както сама каза- няма мъж, който е гледал дете и да не уважава тази дейност. Това е още едно утвърждение на мъжкото превъзходство - мъжете са тези, които трябва да преценят лично дали една дейност е уважима, за да се избавят от стереотипите си. Е, ние жените им казваме това, но защо ли нашето мнение не е достатъчно, нали сме равни? Да ги задължим със закон да гледат деца и првръщайки тази роля в мъжка, да спрем дискриминацията ѝ? Вместо да избелваме негрите, да почерним белите? Или да се боядисаме всички зелени?

Мъжете имат право да са мъже и да са андрогини- мъжете не са дискриминирани, а андрогините са отчасти дискриминирани/ дискриминира се женската част от ролята/, жените имат право да са жени и андрогини, т.е. в две дискриминирани категории.

За да се избегне дискриминация, трябва трите роли да са равнопоставени и предмет на свободен избор да е андрогинната роля /защото биологически жените не са мъже и обратното/. Тогава няма да има такъв проблем със себеизразяването и социалните функции и нещата ще се подобрят- и с раждаемостта и с насилието.

Съвсем отделен въпрос е доколко стереотипите могат да се променят с изкуствени регулации версус възпитанието и вътреобществената еволюция/ революция на възприемането. Доста се направи досега и още може, но гротескните решения и глупости на радикалния феминизъм и джендър теорията, която борави основно с ЛГБТИ перспектива пречи много. ЛГБТИ общността би имала полза от регулация за недискриминация на социалните роли на традиционното мъж-жена хетеросексуално ориентирано общество, ако те се изработят и приложат генерално за "нормалната" популация. Ако никоя социална роля не е дискриминирана и е на избор- те биха се вписали отлично и без сътресения. Не да се борим за правото да се чувстваме жени,само ако сме мъже и мъже,само ако сме жени, а да постигнем генерално равноправие на социалните роли, жените да могат да са в социална роля жена също, както и мъжете в роля на мъж.

В момента съществува движение за унификация на половете, което до голяма степен се дължи на опитите и на феминизма и на ЛГБТИ обществото да се избели, почерни или боядиса зелено целокупното човечество. Далеч по-добре и по-естествено и носещо щастие би било не да сме еднакви, а различни, но равноправни.

Трудно ни се отдава, да не кажа хич засега, но нека се надяваме и да работим- възпитанието на следващите поколение би следвало да бъде в насока приемане за естествено равноправието и еднаквата ценност на различните роли в обществото, базирани на пола, като се запазят различията в ролите и не се превърнем в общество от унифицирани андрогини.


Андариел, разбирам отлично притесненията ти относно формулировките. Доколкото не е дадена точна дефиниция какво се съдържа в понятието "джендър" за целите на конвенцията, това би могло да избухне като помийна яма при интегрирането ѝ в националните и ЕС законодателства. Подобни мащабни проекти би следвало да са много точно дефинирани и с минимално поле за тълкувателни добавки и разрешения, доколкото засягат основите на общественото устройство. Намесата трябва да е точно дозирана и определена, иначе ще се изтълкува, като карт бланш за криминализиране и санкциониране на поведения, които не биха могли да бъдат предвидени.

Веднъж, участвайки в изработката на един специален закон, видях, че след като беше минал правна комисия в парламента, в него имаше текст, който предвиждаше административни наказания глоба за това, това, това и в ал. 5 написано "и други дейности" Какво значи наказание за "други дейности"? Това противоречи и на принципите на правото. Няма да се учудя, ако се въведе като стереотип от правен интерес, бъркането в носа, както каза.

Чудесно го е формулирала Диана - направо си е за публикация в масова медия поста ти.
На Н.Филиповна също.

Въпреки че съм съгласна с всичко написано от теб,
Много често въобще не става въпрос за стереотипи,проблемът е чисто финансов.И докато той не се реши-всичко останало ще е философстване в пожелателната сфера.

Diana D, като цяло съм съгласна с много от казаното от теб.

Но не мисля, че то противоречи на текстовете от тази конвенция. И "тъпа домакиня", и мъжът, който не се занимава с отглеждането на деца, са стереотипи за социалните роли на половете.

Мисля, че нямаме противоречие по това, че тези стереотипи не помагат на жените.

Също така, не смятам, че един мъж е по-малко пригоден билогически да нахрани дете, да го заведе на лекар или да отиде на родителска среща в детската градина.

Смятам, че това се случва рядко, е по-скоро въпрос на възпитание - като това, че момченцата не бутат детски колички.

И тъй като е въпрос на възпитание, то може да бъде променено. Отглеждането на деца не е женска роля, та да вкарваме мъжете в нея. Това е ролята на родител и партньор.

Може би малко опростенческо, като за писание на една страница, но отразява тази гледна точка: Аз не помагам на жена си

За съчетаването на майчинството с всичко останало - мисля, че това, че трябва да избереш само едното, е също резултат от стереотипи.

Някак си искаме жените да са си жени, да имат деца и да си ги отглеждат - ама ако може да е незабелязано. Примерно, в дискусиите за кърменето навън, често кърменето се приравнява на сексуален акт на открито. Малките деца пък не ги искаме на обществени места, защото вдигат шум, играят си на пода и т.н.

И така не само се налага жените да се занимават предимно с децата, но и да си седят там с тях, докато не ни върнат обратно възпитани възрастни хора.

Защото ние всъщност не говорим за раждането, нали? Самата бременност и раждане (ако няма здравословни проблеми) не са кой знае какъв ангажимент. Сериозният ангажимент е в следващите години. И няма причина да не очакваме от мъжете да се включат в него.

Ок - двойката може да прецени, че е по-удобно или по-изгодно, или по-желано жената отново да поеме този ангажимент. Но не защото това й се полага по начало, защото е жена - а защото така са решили да поделят отговорностите си и всеки разбира, че това изисква определена жертва от другия.

Мисля, че ако така се постави въпроса, ролята на отглеждащия децата няма да се счита за второстепенна.

Между другото, раждането на по-малко деца в почти всяко общество е директно свързано не толкова с нивото на "равенство", а с нивото на образование на жената. Това е нещо, което се наблюдава и в Европа, и в Америка, и в Африка.

Равенството е по-скоро следствие на възможността за избор.

А какво има предвид под gender конвенцията, мисля, че е казано доста ясно? Даже го цитирах няколко пъти - общоприетите в даденото общество социални роли за мъжа и жената. Кое всъщност е неясното?

А може би много жени биха избрали "мъжката" роля, защото тя им е по-интересна?
В "женската" няма особено голямо разнообразие - все едно "мъжката" роля да се свежда до една професия - все едно ли е дали имаш избор между една професия, било то и най-хубавата според мнозина, или реален избор между много?


Някои това искаме. Не избор между кариера (или както там можем да го наречем не толкова претенциозно - щото нали винаги се стига до спорове какво е кариера и по какво се различава от осем часа в канцеларията - нямам претенции за голямата работа в кариерно отношение) без деца и деца без кариера, а двете. Както ако бях мъж.
Е, ако може, бих искала да съм в чисто "мъжката" роля, но да имам деца, пък друг да е зает с отглеждането (раждането ще го минем някак, то не трае много дълго). Ма не може, трудно ще се уреди, не е приложимо, а и не е честно вероятно да очакваш друг да се наеме с децата ти.

Защото сит на гладен не вярва? Или той гладният по силата на глада вече е в неравнопоставена позиция, та пак същото?
А и още нещо - защото аз може да ахкам колко най-претоварваща от всички работи е  е работата ми, ма съседът смята същото за неговата и понякога не е лошо човек чрез личен опит да се убеди в нещо.

Супер би било, стига да може това да не води до убеждение у повече хора, че на жената нищо освен "женската" роля не и подхожда, че другото не е женствено.
И най-важното - за да е реално възможен "андрогинният" избор, трябва обществото - и мъжете в това число - да дава активно съответната помощ. Дали ще са детски градини, дали ще са стимули за почасова работа или работа от къщи, където е възможно, дали ще е възпитаване на мъжете да се включват поне по малко в изпълнението на "женските" функции... или по-скоро всичко това. Няма как иначе.


Аз лично винаги съм била склонна да мисля, че разликите между половете в мислене, склонности, нужди, способности и т.н. традиционно по-скоро се преувеличават. Или пък някои разлики, които са само количествени между половете, се обявяват за качествени, тоест не "мъжете като цяло са по-..." (склонни да се бият, да се интересуват от техника, да търсят секс без чувства, ...) или "жените като цяло са по-..." (романтични, грижовни към децата, ...), а "жените са ..., мъжете не са" и обратно, нормална жена не може да се интересува от техника, на нормален мъж не му е в природата да се грижи за деца и така нататък. Това е много глупаво, да не кажа порочно според мен и никак не трябва да се стимулира, в тоя смисъл приветствам стремежа към известна "унификация".

 И след като тези социални роли са работили хилядолетия наред, защо точно в този момент ги заклеймиха за стереотипи. И както казва Мишел - не са и просто стереотипи, а си е жива принуда.
   Да, мъжете могат да си гледат децата, но да не забравяме, че има много мъжки дейности, които жената не може да върши. Просто , защото е физически по-слаба. А и е доказано, че мъжът живее по-кратко, защото много от тях работят в тежка и замърсена среда. Жените ли ще пращаме там  като си останат те в къщи да дондуркат децата. Вярно, че всяка си представя, че ще стане висш управленски кадър с мъже секретарки и личнни асистентки, но има и други мъжки професии. Или тях ще им ги оставим. Само ще им предадем децата.
    Най-добре е никой да не се чувства икономически, обществено принуден да прави каквото не иска и не може . Но сме далеч от това . И наричайки природните дадености "стереотипи" , не си правим живота по-лек и съвършен.

Кои "сме" тия твърде много?
Бялата раса застарява и е с отрицателна раждаемост от десетилетия. В природата това се нарича биологичен регрес. НИЕ сме на изчезване, а не "твърде много".  Много и все повече са други, които хич си нямат и хал хабер от това, колко е възвишено да си джендър флуънт. И ние няма да избегнем безпощадността на природните закони само защото, докато изчезваме, се мислим за някакви висши същества без пол. И на оцелелите след нас примитиви ще им е точно все едно, че сме се мислили за по-висши.
От друга страна тъмнокожото население в примитивните общества се увеличава в геометрична прогресия. Но пък там джендър теорията въобще няма почва. И те наистина се бият за ресурси, наистина са на поход за нови територии (които оглупялото от мозъчни промивки цивилизовано население им предоставя на тепсия).
Въпросът е какво ще правят те, след като изчезнем ние?
Засега успяват единствено да произведат същата кочина на новите територии, каквато са си направили по родните места, перспектива за нещо различно не се вижда на хоризонта.
И няма никакъв шанс раждаемостта им да намалее чрез джендър възпитание. То е все едно ваксината да засяга не целевия болестотворен агент, а собствените тъкани. Обаче ние продължаваме да си я бием редовно, докато болестта ПЛЮС "лекарството" ни убиват.

Гледната точка на Диана ми се струва основателна - поне на теория. Обществото няма нужда всички да станем еднакви и безполови, имаме нужда да бъдем мъже и жени с равни права, всеки в своята естествена роля. Има обаче един проблем: такова икономическо равноправие би могло да се наложи единствено чрез някаква форма на социална политика, което означава високи данъци за работещите, високи социални гаранции за неработещите майки (и неизбежните високи нива на корупция и злоупотреби с парите на работещите). И такава социална сигурност до голяма степен е постигната в някои западноевропейски страни. Жените-майки са доста независими финансово от мъжете, те могат съвсем свободно да избират дали да са майки, кариеристки, бездетни или многодетни. Нямат нужда от мъже, за да ги закрилят и издържат. Но какво се получава на практика? Коренните европейки решават все по-масово да се посветят на мъжката социална роля - кариера, без деца, с множество неангажиращи връзки вместо трайни бракове. Или ако все пак имат деца, то те са 1-2, а бащите най-често отдавна отсъстват от картината с всички произтичащи от това психологически и социални проблеми. От друга страна привнесеното население с готовност заема опразнената ниша за възпроизвеждане, така както прави всеки витален биологичен организъм в благоприятна среда. И най-интересното е, че жените им в никакъв случай не стават по-свободни от това. Просто не се налага мъжете да работят за издръжката им - нали има кой друг да работи?

Социалното инженерство е доста рисковано начинание, често с непредвидими последици.
Арабският модел на абсолютна мъжка хегемония е ужасен и примитивен (макар и очевидно работещ).
Шведският модел обаче, въпреки всичките си претенции за свобода и прогресивност, изглежда все по-близък до масовото самоубийство. Говоря за Швеция, защото там феминизацията на обществото е в най-напреднал стадий. И резултатите са не особено ласкателни за жените.
Къде е грешката? Как жените да бъдат освободени, без това да доведе до края на обществото? Къде се преминава границата от свободната жена към обърканата, истерична, незнаеща какво иска и вземаща ирационални решения жена? Защо "първото феминистко правителство" в Швеция натвори такива глупости, каквито страната не познава в многовековната си история? Дали жените изначално са ограничени в определени сфери, между които и управлението? Традиционното обвинение към мъжете в управлението е, че природната им агресивност води до войни. И не е лъжа. Но до какво доведе феминизирането на управлението и абсолютизирането на мъжката вина? Като че ли до масов скок в пропастта (включително икономически) с песен на уста.
Явно е, че трябва да се търси някакъв баланс, при който да се тушират недостатъците на крайностите и се използват предимствата в различията между двата пола.

На мен не ми е известно да е доказано такова нещо. Доколкото помня, един от факторите жените да живеят по-дълго е, че техните полови хормони имат благотворно действие върху работата на сърцето.

Аз не адвокатствам всички да сме безполови, между другото.

Само казвам, че не трябва да приемаме за даденост, че някой е длъжен да прави нещо само защото ни изглежда биологически по-пригоден за това или защото така е прието.

Ако един мъж е силен физически, ние не го притискаме да стане докер, примерно. Позволяваме му да е учител или счетоводител без особени забележки. Оставяме на пазара на умения да реши колко докери и колко счетоводители ще има.

По същия начин - ако ангажиментът за гледане на деца не е нещо, което се полага само на жените по принцип, а е нещо, което се очаква от всички, искащи да имат деца - то той би бил много по-високо ценен. И от там "пазарната" му оценка би била по-висока.

Някой беше споменал по-горе как се коментира факта, че българките не искат да раждат много деца. Лигави били, мързеливи били и т.н. Мъжете като цяло не се споменават като проблемен фактор - което е странно, защото доста от женските колебания всъщност могат да бъдат разрешени с повече ангажираност от страна на мъжете.