Фентъзи и фантастика - Тема 13 - Номинации

Аз прочетох една тийн книга Всеки ден, хубава е много. Свалила съм си и Бъдеще на Глуховски, тя добра ли е?

На мен "Бъдеще" ми е фаворит номер 1 за миналата година, но на теб нищо чудно да не ти хареса хич. Започва малко тромаво, но постепенно набира скорост. Изглежда книгата ме е намерила на точното място и в подходящия момент.

Ще видим 😀 а защо да не ми хареса?

Доколкото ми е известно изобщо не хареса Метро 2033, а Бъдеще я водят по-слаба от нея.

Вярно. Все пак ще я прочета, на моменти критериите ми драстично се менят 😀 Хареса ми идеята, ще пиша дали е добре изпълнението според мен. Приготвила съм и Джек от сенките. Нали все я хвалите.

"Джек от сенките" много ми хареса и на мен, но отдавна съм я чела.

Прочетох "Водосрез", която е много хвалена в този форум. Рядко е имало книга толкова да не ми хареса.
При това съм чел от Паоло Бичагули "Алхимикът" и той доста ми бе харесал, но той бе в доста по-друг стил.
Като за начало - в "Алхимикът" има определено положителен герой. Във "Водосрез" всички герои са някакви ужасни егоисти. Все съм чел фентъзита, в които героита са "сиви", но обикновено бяха напаснати към реалността, такв опит да се представи бъдещето за нещо гадно и такъв опит всичк герои да са откровени гадни - признавам не бях чел.
когато главният герой прозря, че шефката  му - Кейт, еди коя си -  го предава, аз очаквах да направи изпълнение в стил Шварценегер,  и да я забуха с уставновка/гранатомет*, а  той взе да й лиже д-то. тук откровено ми се додрайфа. И за какво? както Сара показа много ясно тези които живеят по правилата на силните умират - по-добер е да ги нарушаваш значи, поне прецакваш силните.
Финалът истински ме отврати, накрая лошите спечелиха., поне да беше останал отворен как си държат пистолетите.
Във всички утопии които съм гледал/чел накрая или Самотният  боец тръгва да спасява момичето и  с нея накрая - целият  свят, защото тя принадлежи към него; или шефа го предава и той избива всичките си шефове и си тръгвна с  сам или с мацката на мотора си.
Едва ли е нужно да давам примери с имена на Лудият макс 2(оригинала), Воден свят и т.н.
В "Алхимикът"  на Бичагули края е достатъчно щастлив - главният герой изнамира лекарството и успя да се измъкне със семейството си, от хората които го изнудват.
този смислен сюжет ми хареса, но ако знаех, че "Водосрез" ще е толкова различен никога не бих по грочел, да не говорим че и чисто литературно стилово е на много по-ниско ниво.
там има изрази като ПИЙ-КНЯ

Какво му намирате на този разказ, че толкова го хвали, едвам го чаках да свърши накрая?

да не говорим че някоя места ми бяха сюреалистични, Сара и Мария, отиват да проституират с баровец, а  той не си води частна охрана от 30-тина човека, която да спре убийците на входа?
Да, бе това сигурно ще се случи в някой свят.

*в "Заличителят" напр. Босовете предават Шварценегер и той ги убива. В  "съдия Дред" босовете предават Сталоун - той им вижда сметката.

Джон, отиват да проституират с баровец тип юпи, не тип подземен бос. Хубава антиутопия за мен е точно това - всичко да й е логично анти, не накрая един хепи-енд, лепнат за разкош.

гаргамела,

именно - юпи. При нас юпитата (Милен Велчев напр.) са фрашкани с пари отгоре до долу и не е проблем да си наемеш частна охрана, имаш ги парите; Освен това като имаш толкова важен клиент с толкова много пари е абсурдно бардака да не вземе специални охранителни средства. (снощи гледах по Нешънъл Джиграфик каква охрана имат бардаците в Тайван - не е истина. две ченгета под прикритие трепереха да не ги разкрият, че щеше да стане бая лошо за тях.)

ЮПи - това в България е мафиот много високо ниво, човек, който вече е изпрал "мръсните пари" и е "бяла якичка"

от антиутопиите очаквам да са построени като градивни критики на съществуващия ред, предлагащи вариативност и алтернатива, а не като анархистични деструкции. Това което не  осмисля осмисли живота или  не го остойностоява в един книг/филм, според мен кара книгата/филма сам/а по себе си да губи стойност.
Разбира се, това е моята гледна точка - от всяка книга/филм аз очаквам да видя или някакви суперзадълбочени човешки характери или нянакви страшно сложни социални човешки отношения, които  почти непременно да са в градивен план.
 

Просто абсурдни ми се струваха поне половината сцени - сериозно журналистка с Пулицър ще се замъкне там където има вероятност да я убият. Обикновено журналистките с Пулицър вече са пробили по върховете и им дават само нагласени репортажи, в която мръсната работа се върши от други репортери а те само обират лаврите.
ИДва ти някакъв наемник, когото не познаваш, държи се предизвикателно, ти имаш оръжие и не го гръмваш, а му броиш секундите  в които да отстъпи??? Всеки знае, че щом се стига до броене няма изстрели - простреляй го в рамото и не питай, а ако не се омете - и в главата. А щом някой се държи предизвиталено най-добре направо го стреляй в главата, какво се колебаеш - да му дадеш шанс на него да стреля?
Герой който бива предаден от боса и не го убива???????? Дори само заради това книгата не струва. Как може да живееш с предатели? Героят убива дългогодишен приятел защото го е предал, но не убива шефката, която го е предала, а не му е толкова близка? каква е логиката на книгата?

 за това че доста неща ми се сториха вулгарни като език дори не ми се пише - вече споменах за ПИЙ-КНЯ, това в един сериозен роман просто не може да го има. Разбирам авторът да се казваше Хр.Калчев той продаваше такива боклуци на килограм -Нерон, Калигула бесният и т.н. в тях основното бе, колко  отвратителен е езикът. Ама за автор, който да претендира че е световен, да държи такъв език .........нямам думи просто. Не е истина.
Такива думи - ПИЙ-КНЯ - очаквам да видя в кенефа на Софийския университет, а не  в книга,  която би следвало да се продава в милионни тиражи (и тирето не оправя нещата даже  е още по-жалко, защото авторът е съзнавал че пише нещо гнусно).

Да попитам,някой който е по-наясно с Mass Effect вселената - книгите могат ли да се четат и без да си наясно с играта или са обвързани по някакъв начин? И може ли да се почне с "Бунт в ядрото"?

Кога ще гласуваме за фантастиките? Ако чакаме новата тема, май ще стане май месец.

То май в момента само модератор може да смени анкетата, предполагам за това чакаме новата тема, ама четете-пишете:grinning:

Ако се не лъжа, Джон Сняг питаше за мнение за "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен. Не знам дали още я е чел, но в момента съм я захванала. За съжаление я чета вечерно време, взе бързо да ми се приспива и не ѝ отделям кой знае колко време, та още съм в самото начало. Но дори там се усеща, че стилът на автора е доста добър и има шанс книгата да ме грабне истински и да ме развълнува. Ще дам малко повече впечатление след като мина стотната страница.

Аз покрай всички други книги реших да почна и Къщата на езерото дъно, защото така де, явно 3 книги са ми малко
Джон недей да четеш пружинката, че сигурно съвсем ще се потресеш

Прочетох я.
Хареса ми.  Хареса ми и това, че историята се разказва от кучето, което не е обикновено куче.
  Продължавам с "Хронобандити"