Яли ли сте бой като деца

Кое можеше да се заслужи, КАГ? Седемдесеткилограмов човек да шибне шамар на 20-30-килограмово дете? Разбирам, че би шибнала шамар на дете за неприемливо поведение. А дали ще ми шибнеш например на мен, ако се държа неприемливо, или ще се въздържиш, ако знаеш, че мога аз да те смеля от бой в отговор? Не схващаш ли, че единственото послание, което изпращаш с шамарите, е, че по-силният може да си позволи да удря безнаказано?

Аз пък намирам, че едно време възпитанието е било някакво странно, след като децата са се оставяли да правят толкова много опасни неща. Между другото, аз бях от кротките деца и  даже не мога да се сетя за някоя голяма беля. А паъ баща ми ме биеше, просто защото беше маниак.
Голямата ми е щура, но спазва правилата.
Малкият ми обаче е толкова кротък, че чак се чудя какво да го правя.

Когато бях дете, "възпитанието" беше да оставят 5-годишно само вкъщи или да се шляе по улиците, а след това да му отвъртят два шамара, защото е направило беля.

Именно това беше възпитанието. Много точно е отразено в българските филми от времето на соца. Възрастните оставят децата да правят каквото си искат, почти безпризорни през деня, а после им отвъртят два възпитателни шамара. Боят е неспособност на възрастния или нежеланието на възрастния в момента да се контролира. Същият този възрастен едва ли ще шибне два шамара на колегата или на шефа си, когато последните двама се държат толкова зле, колкото децата, заслужили шамарите. Въпрос на власт и показване на власт - възрастният не иска да се сдържи или преценява, че няма нужда да се сдържи. Това, същото дете, което прави глупостите и опасните изпълнения е неговото дете - той къде е блял през това време? Като му е такова детето да си трае и той, вместо да раздава възпитателен бой. Родителят не си свършил работата, а детето яде боя.

Точно, да. Шамарите са неумение да се справиш адекватно с дадена ситуация.
Не съм удряна, не съм удряла.

Родена съм и съм израснала по времето на соца. Живеех в квартал с къщи и баби по всеки двор. Сама са ме оставяли за часове след осемгодишна възраст, просто защото съм ваканция, а майка ми работеше на четири часа, баби нямаше у дома. Ако съм излизала докато ги няма нашите е било през комшулука до съседчето, те пък бяха четири поколения под един покрив и пак не сме били безпризорни. Ако сме се събирали на улицата пак сме били пред погледа на няколко баби. От всички деца дето бяхме само съседчето стана нехранимайко и престъпник, пък сам не е бил оставян да се шляе. Не помня и да е бил бит, най-много майка му да му се скара, че не си е написал домашното на време.
Боят не е възпитателно средство. Да не говорим честото посягане към него, че има дори обратен ефект. Но пък понякога родителите тотално не се справят с отрочето и от безсилие стигат и до това.

Напълно заслужено са ме плесвали, и напълно заслужено съм яла шамари. Не, не означаваше че старците могат да ме бият "безнаказано". Интересното е, че точно те винаги са ми пазили гърба, бяха ми опора страшна, и знаех че ако подпаля света ще ми шибнат шамар, ама после ще ме скрият в нелегалност. Обичаха ме. До като тези дет веднъж не са ме пипнали и са твърдо "За" това как деца се гледат с любов и много говорене, реално не струват пукната стотинка като родители.
Не, не бия децата си.

Ако мъжът ти те бие "съвсем заслужено" или шефът "съвсем заслужено", тогава ще твърдиш ли, че те обичат и си го заслужила? Пак ще ти застанат зад гърба, защото ще пазят своя гръб, а не твоя. Какво толкова си направила, за да е съвсем заслужено? Къщата ли подпали, открадна ли или човек уби?

И аз мисля, че едно дете няма с какво да си заслужи боя. Ако е направило нещо неприемливо, то родителите му не са го научили. Както се казва в една реклама: "Децата са плод на нашето отношение към света". Детето не може да разсъждава като възрастен. Не случайно за непълнолетните, според извършеното от тях деяние, се преценява от съда дали носят наказателна отговорност. Тъй като те са незрели и податливи към подражаване и манипулация.
Може би единствено приемам шамарче по дупето, в краен случай, когато детето иска да направи нещо застрашаващо живота и здравето му.
На въпроса, били са ме, и то много. И не говоря за бой по дупето. Майка ми ми е казвала, че много сме я изнервяли като сме ревяли със сестра ми. Биеше ни с щеката за ски. Повече мен, нали съм по-голямата. Аз си мисля, че не е била сигурна в баща ми, нямала е подкрепа от него и това я е изнервяло. И понеже не може да си го изкара на него, биеше нас. Не мисля, че ме е възпитал този бой. Предизвика страх в мен, да не направя нещо погрешно и да ме бият за това. Наказваха ме много. Защото съм бутнала купата от масата, например. Ама не нарочно, а без да искам. Била съм невнимателна и хайде с ръце към стената, наказана. Ами докарало ми е много психически травми, които не знам дали ще успея да излекувам, колкото и да се старая. Работя с психолог.
В момента майка ми е най-спокойния човек, който познавам. Казва ми, че много съжалява, че ни е биела. Мъчно й е, като се сети, очите й се насълзяват. Също и, че не е била достатъчно зряла, за да има деца. Мен ме е родила на 27, сестра ми на 29. Мислила си е, че като се оженят с баща ми и следващото е да имат деца. Но не са били готови да бъдат родители.

И нашите така - били са много млади, на по 23 и съответно абсолютно неподготвени и изнервени. Ох, не ми се говори...не мога!
Поне моите деца с кеф си спомнят по-раннните си години.🥳

Това не е шляпане. Това си е побой.

В оправдаването на действията е връзката. И в смяна на ролите. Именно, да не се правим на луди и да не оправдаваме боя. Всеки, който посяга на някого има за себе си огромно основание, най-голямото насвета и мога до утре да изброявам по списък. Шамарът, боят нямат оправдание, само защото са от родител. Дори още по-зле, щом са от родител. А ако детето и сега мисли, че си е заслужило боя, това е само оневиняване на родителите, но и оневиняване на боя като позволено средство. Какво толкова си направила за бой? Защо не казваш? Кое е това толкова заслужаващо бой нещо? При това неведнъж?
Не, няма периоди, няма извинение! Всичко си е все същото - единият бие, другият оправдава първия, че имало за какво да го бие.
Кои не струват пукната стотинка като родители? По какво позна, че не струват? Дай да си говорим за тези неща, като сме го започнали.
Нека хората, които смятат, че са ги били за "заслуги", да кажат кои са нещата, за които може да се тегли един бой на детето.

Това е точно "бий ме, обичам те", но в родителски вариант.

Баща ми е трето породено дете, роден 1924г. Яли са бой. Било е начин майката да си върне накърненото добро име, т.е очаквало се е точно такава реакция. Говорим за семейство на занаятчии, които са се ползвали с определено име в средите си. А децата с поведението си е трябвало да го пазят. Ако детето се е държала неприемливо на публично място то се е смятало, че е уронило доброто име на родителя. Баща ми разказваше следната история. Август месец, църковен празник, освещава се първото грозде. Той издокаран и се трима пред църквата за още грозде, защото "Тука толкоз много, мене толкоз малко. Искам още". Уговорката, че у дома ще яде, че там дават по малко, за да има за всички не му подействали. Така баба ми го вдига от земята е "отупва праха" от дупето му. Съмнявам се втори път да я е "изложил" по подобен начин. Не твърдя, че е правилно, но когато аз бях малко дете (70-те години), то беше рядка гледка дете да се тръшне за нещо на улицата или в магазина. Майка ми тогава казваше "Добре, че ти не си ми правила така, защото щеше да ядеш бой". Не ме е било страх, не е като да не съм била бита понякога и то за дреболии, но определено мисълта какви последствия може да има някоя постъпка ме е отказвала от импулсивни и необмислени действия като да избягам от вкъщи , защото не ми харесва нещо. Боят се е прилагал като последно възпитателно средство при прекрачването на определни граници, когато другите наказания не са имали желания ефект. За съжаление, в някои случаи детето така и не разбира, че има граници, които не се прекрачват и като голям човек свършва зле.

Много е хубаво това, че не си последвала примера на родителите си. Адмирации
Въпросът от заглавието е "Яли ли сте бой като деца?" Гладна не съм останала, така да се изразя