Яли ли сте бой като деца

  • 57 461
  • 792
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 565
Наистина не е за вярване. Ако не съм преживявала с тях тези неща сигурно и аз не бих повярвала. Особено за второто момиче. Майка й се жени за баща й и се ражда тя. Майка й завърза после връзка с доведения си син и изгони мъжа си. Той си тръгна и остави и общата им дъщеря с тях. Беше ужас. Какво ли не направихме да го намерим тогава баща й, но той сякаш беше потънал в земята. Така и не го открихме. Това беше преди страшно много години - нямаше масово интернет, нямаше ФБ, в общината имаха някакви адреси, на които го нямаше.
Голяма мъка беше. Два пъти опита да се самоубие момичето.
ох милите какво ли е станало после с първото момиче дали е жива след като се е получило това .Дано поне другото момиче да е някъде и да е добре.

# 151
  • Мнения: 19 348
Първото момиче е добре. В смисъл - физически. Често я срещам. Премести се в къщата на дядо си близо до нашите. Мила, отзивчива, вечно усмихната. Пие лекарства и е доста по-добре от преди. Ударила го е на походи в планината. Всеки път, когато може ходи с някакви групи по планините. Майка й се похвали жената, че вече е много по-добре. Последно я видях преди два дни

За второто момиче нищо не съм чувала, от както изчезна. Някой каза, че я е видял да работи, като сервитьорка в една сладкарница "Неделя" последно и до там. Това беше може би 2001 г. някъде. Много силно се надявам да е добре. Майка й още си живее с брат й

# 152
  • Мнения: 11 207
Мен не са ме били, но аз бях супер добро дете.
Аз на моите деца им крещя, а когато много ме нервират ги и псувам. Големия син като беше малък съм му удряла шамар, но той беше ужасен. Сега е със син колан по таекон-до и а го ударя, а ме е смачкал - така че на този етап мен ме е страх от него, а него от мен.
Малкия син като цяло е по-кротък, та не съм го удряла, но и на него се е случвало да крещя. Децата пораснаха и вече е по-нормално вкъщи, но доскоро беше писъци и крясъци по цял ден. Добре, че живеем в къща, ако бях в апартамент социалните да са ми взели децата.
 

# 153
  • Countryside
  • Мнения: 12 201
Освен вербална агресия има и изнудване, което също не е много приятно да се прилага на детето.
Зависи от изнудването и целта му. Моето дете като си науми нещо или се заплесне да играе ни приема, ни предава и редовно получава следните реплики: прибери си играчките, за да излезем на разходка. Изяж си зеленчуците, за да ядеш десерт. Недей да крещиш, защото няма да гледаш филмче на таблета и т.н. принципно си е изнудване, но според мен всички родители прибягват до такъв тип изнудване в една или друга форма.
Освен това като си навие нещо и надува гайдата, все едно ще се мре. Все пак вече се заслушва като й говоря и обяснявам, но пак си хлипа многострадално. Отстрани ще кажеш, че голямата драма е станала, а тя реве примерно защото е искала нещо преди 1минута и вече не го иска. Аз викам само или в критична ситуация или когато нарочно ми прави напук. Ама и тя си знае: мама повтаря 3 пъти и след това се кара/повишава тон.

# 154
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 137
Освен вербална агресия има и изнудване, което също не е много приятно да се прилага на детето.
Зависи от изнудването и целта му. Моето дете като си науми нещо или се заплесне да играе ни приема, ни предава и редовно получава следните реплики: прибери си играчките, за да излезем на разходка. Изяж си зеленчуците, за да ядеш десерт. Недей да крещиш, защото няма да гледаш филмче на таблета и т.н. принципно си е изнудване, но според мен всички родители прибягват до такъв тип изнудване в една или друга форма.
То това не е изнудване за мен.
Изнудване е примерно - ти правиш така, а аз съм толкова добра с теб, утре като поискаш онова, аз няма да ти го дам. Т.е. включва се удар по чувствата.

# 155
  • София
  • Мнения: 13 398
Мен не са ме били, но аз бях супер добро дете.
Аз на моите деца им крещя, а когато много ме нервират ги и псувам. Големия син като беше малък съм му удряла шамар, но той беше ужасен. Сега е със син колан по таекон-до и а го ударя, а ме е смачкал - така че на този етап мен ме е страх от него, а него от мен.
Малкия син като цяло е по-кротък, та не съм го удряла, но и на него се е случвало да крещя. Децата пораснаха и вече е по-нормално вкъщи, но доскоро беше писъци и крясъци по цял ден. Добре, че живеем в къща, ако бях в апартамент социалните да са ми взели децата.
 

Как се псува дете, псувните не са ли обикновено на майка, леля или на бащата(копеле)?

# 156
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 137
Мен не са ме били, но аз бях супер добро дете.
Аз на моите деца им крещя, а когато много ме нервират ги и псувам. Големия син като беше малък съм му удряла шамар, но той беше ужасен. Сега е със син колан по таекон-до и а го ударя, а ме е смачкал - така че на този етап мен ме е страх от него, а него от мен.
Малкия син като цяло е по-кротък, та не съм го удряла, но и на него се е случвало да крещя. Децата пораснаха и вече е по-нормално вкъщи, но доскоро беше писъци и крясъци по цял ден. Добре, че живеем в къща, ако бях в апартамент социалните да са ми взели децата.
 

Как се псува дете, псувните не са ли обикновено на майка, леля или на бащата(копеле)?


По-добре не питай. Нищо чудно Кристинчето са си са такова сама себе си. Joy Joy Joy

# 157
  • Countryside
  • Мнения: 12 201
Освен вербална агресия има и изнудване, което също не е много приятно да се прилага на детето.
Зависи от изнудването и целта му. Моето дете като си науми нещо или се заплесне да играе ни приема, ни предава и редовно получава следните реплики: прибери си играчките, за да излезем на разходка. Изяж си зеленчуците, за да ядеш десерт. Недей да крещиш, защото няма да гледаш филмче на таблета и т.н. принципно си е изнудване, но според мен всички родители прибягват до такъв тип изнудване в една или друга форма.
То това не е изнудване за мен.
Изнудване е примерно - ти правиш така, а аз съм толкова добра с теб, утре като поискаш онова, аз няма да ти го дам. Т.е. включва се удар по чувствата.
Такова нещо нито искам, нито мога да направя. Според мен това не е точно изнудване, а по-скоро вербални нападки/агресия. И според мен важи за доста по-големи деца, където работата вече е изтървана, за да се стига до подобен тип общуване. За мен това е по-лошо от шамар.

# 158
  • Мнения: 11 207
Губя всякакво търпение - сигурно е смешно от страни, но мислех че ще полудея с моите си деца - виж чуждите с нищо не могат да ме трогнат - нито родителите им как се държат с тях,на мен моите са ми достатъчни.

# 159
  • Мнения: 62 494
Чудно, да. Joy Joy Joy
Чакай да ти кажа и още два случая след това, че да се зачудиш още повече.
Веднъж, бях на около 12-13 години напсувах баща ми на майка.... и веднага моята майка ми удари един цигански шамар през устата. Mr. Green Повече не съм си и помисляла да псувам някого у дома.
И веднъж, вече към 16 годишна, много закъснях и им изкарах акъла, та майка ми се опита да ме бие с един ботуш.


Цеце, сега разбирам защо си ми слабост! Проклета си била, като дъщеря ми! Heart Eyes Hug
Дереше се като заклана още от родилното като я къпех! Shocked
Едно спокойно къпане не е имало! И въобще, до ден днешен недолюбва водата. Mr. Green Mr. Green

Мен майка ми ме е пляскала по дупето, татко не, но аз много го слушах.
Моята проклетия също я шляпвах отрезвително, след 23987-то повтаряне.

# 160
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 137
И на малки деца го прилагат изнудвания, явно не се усещат.
Примерно - стига се тръшка, стани от земята, излагаш МЕ, срам МЕ е от теб, ей сега те прибирам.
Това съм го чувала от една баба към 3 годишното си внуче.
Просто можеше да каже - ставай от земята, защото ще се приберем веднага у дома.

ДеваHug Hug Hug

# 161
  • Мнения: 5 593
Помня по едно култово набиване от татко, майка и брат ми.
Татко, защото не исках да отида на бригада с класа, защото по-голямата ми омъжена сестра беше дошла на гости и аз исках да съм с нея. За това татко не беше прав.
Брат ми, защото му намерих някакво старо писмо и го подразних,че съм го чела, а той вече беше женен. Поиска писмото, а аз реших, че няма да го дам и го дразнех пред жена му. Всъщност писмото не беше нищо особено, ама си пострадах заради ината.
Майка ме напраска яко с едно елпезе ( снопче) сух тютюн, който в момента подреждаше за предаване на изкупвачите. Причината е заради двойка, която ми писаха, защото подсказвах. Учителката я срещнала и казала за двойката. Ми аз редовно си  подсказвах, ама  не винаги са ме хващали. Не знам справедливо ли  ме натупаха. Нали са ме учили да помагам на приятел в нужда. А моите приятели не бяха по ученето и определено на изпитване имаха нужда от помощ, а аз пък бях една от  отличниците в класа.
Имало е и някой и друг по-лек тупаник, защото по природа си бях вироглава, но тях не ги помня.

# 162
  • Мнения: 14 651
Не смятам, че точно "срам ме е от теб" е изнудване, по-скоро е истина. И аз мога да го кажа ако съм в ситуация да ме е срам заради някого, даже може да не е дете. Изнудване е нещо от типа на " хайде сега, ако ме обичаш и искаш още да съм ти майка, иди и се извини на чичо си, задето го удари по главата и го нарече плешивец", особено пък ако чичото верно е плешивец и си е просил с неадекватно поведение петарката по кубето.

# 163
  • Countryside
  • Мнения: 12 201
Точно така, аз затова повтарям като латерна: няма лоши деца, има лоши постъпки. Мисля си че никога не бих казала на детето си, че ме излага или ме е срам от него. Поне не пред други хора/деца.

# 164
  • Мнения: 19 348
" хайде сега, ако ме обичаш и искаш още да съм ти майка, иди и се извини на чичо си, задето го удари по главата и го нарече плешивец", особено пък ако чичото верно е плешивец и си е просил с неадекватно поведение петарката по кубето.

Веднъж снаха ми дойде и пред сина ми започна да ми се оплаква, че й е казал "Ти си много дебела" И като му направих забележка пред нея, че не трябва да говори така, той ми каза "Ама мамо, нали си ме учила да казвам истината. Тя наистина е дебела. Защо сега аз съм виновния?" И аз пред нея какво да му обясна. Замълчах си. После му обясних де Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт